Решение по дело №210/2018 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 71
Дата: 16 април 2019 г. (в сила от 23 май 2019 г.)
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20183120100210
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 71/16.4.2019г.

 

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - Девня, втори състав, в открито публично заседание на 27.03.2019г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ

при секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 210 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца ***срещу ответника С.К.М. искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:

- сумата 2896,11 лв, представляваща непогасена главница по Договор за заем *** №***, сключен между ***и С.К.М.,  ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.09.2017 г. до изплащане на вземането,

- сумата 553,97 лв. , представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от 5.09.2016 г. до 17.07.2017 г. /падеж на последната погасителна вноска/,

- сумата 117,83 лв.,  представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 6.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2017 г.

- сумата 828,00 лв. , представляваща предоставени допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата по договор за допълнителни услуги, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – – 29.09.2017 г. до изплащане на вземането,

-  сумата 106,04 лв., представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 6.09.2016 г. до датата на подаване заявлението в съда – – 29.09.2017 г.

- сумата 2277,00 лв. , представляваща застрахователна премия за периода от 5.09.2016 г. до 17.07.2017 г.,

ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – – 29.09.2017 г. до изплащане на вземането,  за които суми е издадена Заповед. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 965/2017г. на ДРС-1 състав.

Претендира се и за осъждане на ответника да заплати всички  съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното производство.

Твърди се в исковата молба, че на 15.08.2016 г. между ***и С.К.М. е сключен договор за заем *** №***, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 3000 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "Договор за кредит", като "Общите условия", при които се отпуска кредитът, са неразделна част както от "Искане за кредит", така и от "Договор за кредит". Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 3610,08 представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него. Съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които е сключен договора за заем, с подписването му Заемополучателят удостоверява, че предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.Съгласно Общите условия, при които е подписан договора, Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 610,08 лева на 48 равни седмични погасителни вноски, в размер на 75,21 лева, като първата погасителна вноска е платима на 22.08.2016 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 3610,08 лв. На основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 15.08.2016 г. между ***и С.К.М. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем *** №***, съгласно който ***се е задължил да предостави на Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 864 лева, като му е предоставена възможността да я заплати на 48 броя равни седмични вноски, всяка в размер на 18 лева, при първа погасителна вноска, платима на 22.08.2016 г. На основание сключения договор за допълнителни услуги ***, в качеството си на застрахователен посредник предоставя на Заемополучателят финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на ***застраховка „Защита" към застрахователна компания ***, конкретните условия по която са посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на и подписана от Заемополучателят. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги Заемателят се е задължил да върне на Заемодателя платената от страна на ***застрахователна премия, в срок от 48 седмици, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 49,50 лева, платими считано от 22.08.2016 г., или обща сума за застрахователна премия – 2376 лева, която покрива следните застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП. Съгласно чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия към договора за заем допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставят на Заемополучателят само при изразено негово писмено искане с попълване на формуляр Искане за допълнителни услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги. На длъжника е начислена лихва за забава, както следва:

- по договор за заем: 117,83 лв за периода от 06.09.2016 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.

- по договор за допълнителни услуги: 106,04 лв за периода от 06.09.2016 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Размера на начислената лихва е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

Срокът на договора е изтекъл на 17.07.2017 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

На 10.01.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между ***и ***, по силата на който вземанията на ***срещу и С.К.М., произтичащи от горните договори са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. ***/сега ***/ е правоприемник на ***. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от страна на ***с Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Длъжникът следва да се счита уведомен за извършената цесия и с получаване на препис от настоящата искова молба съгласно Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12 / 09 г., II, постановено по реда на чл.291 от ГПК, в което ВКС е приел, че „доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено взимане не може да бъде игнориран".

С оглед изложеното за ***е възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното частно гражданско дело № 965/2017 г. по описа на Районен съд - Девня, 1 състав, е издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта е депозирано възражение, което от своя страна обуславя подаването на настоящата искова молба.

С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително решение по предявената искова претенция.

Ответникът  С.К.М. в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения особен представител по реда на чл.47 ГПК е депозирал отговор на исковата молба в който оспорва така предявените искове като недопустими и неоснователни поради 1. липса на активна материално правна легитимация на ищеца, предвид че при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, цесионерът , който няма качество на банка, не е легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК ; 2. Нищожност на договора за цесия предвид неопределеност на прехвърленото вземане поради липса на индивидуализация на процесните вземания по основание и размер и липса на посочена цена в процесния договор за цесия ; 3. ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по процесните договори и респ. неспазване изискванията за уведомяване ответника за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията преди подаване заявлението по чл.410 ГПК ;липса на надлежно уведомяване съобразно чл. 99 ЗЗД. Навежда твърдения, че с допълнителния пакет за услуги са калкулирани за втори път разходи на кредитора по кредита, които вече са били предвидени като ГПР и ГЛП, което се явява в противоречие с чл. 143 ЗЗП.

  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Договор за заем №***15.08.2016г. ***ищецът и ответника са постигнали договореност за размер на заема – 3000 лева, погасителна вноска – 75,21 лева на месец, срок на договора – 48 седмици, фиксиран лихвен процент 40,69%, дата на първо плащане 22.08.2016г. при обща сума за плащане 3610,08 лева. В договора страните уговорили и че с подписа на заемополучателя се удостоверява получените в заем пари. В съдържанието на договора е включен погасителния план с посочени падежни дати от 22.08.2016г. до 05.12.2016г. с посочена вноска от 75,21 лева. Представени са Общи условия към договор за заем от 17.06.2015г., подписани за заемодател и заемополучател.

С искане за допълнителни услуги към процесния заем ответника е избрал пакет „Комфорт“ , включващ следните услуги съгласно описание в представено Приложение №1 към искането за допълнителни услуги: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноската, безплатно внасяне на вноските от име и за сметка на клиента по банкова сметка *** ***, безплатно внасяне на вноска директно в офиса на ***, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни, СМС известяване за направено плащане, както и приел да бъде застрахован по пакет Премиум живот, като плащането на застрахователната премия било финансирано от ***и било разсрочено на 48 седмични вноски от по 49,50 лева. Сключен бил договор за допълнителни услуги от 15.08.2016г. към процесния заем и застраховка Защита Пакет „Премиум Живот“ при предложените и вече описани условия за плащане. Като доказателства по делото са представени Приложение №1 – описание на допълнителни услуги, и Тарифа за допълнителни услуги, както и застрахователна полица за застраховка „Защита“ №***

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания – цесия, от 16.01.2015г. ***и ***страните уговарят прехвърляне на вземанията. Представено е като доказателство потвърждение за сключена цесия, подписано от изпълнителен директор на ***. Последният е упълномощил цесионера да извършва всички правни и фактически действия с оглед надлежно уведомяване на длъжниците.

Представени са и Анекс №1, Анекс №2 и Анекс №3  към рамковия договор  за продажба и прехвърляне на вземания – цесия, от 16.01.2015г.  с извадка от приложението към договора за цесия относно продажбата на вземане на името на ответника по договор №***15.08.2016г. за отпусната главница от 3000 лева, договорена лихва 610,08 лева, общо дължима сума – 6850,08 лева, остатък от кредита – главница 2683,11 лева, остатък лихва – 553,97лева, последна дата на плащане – 29.09.2016г.

Изпратено е до ответницата уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземането от 12.01.2017г., но видно от представените известие за доставяне и обратна разписка пратката не е била потърсена от получателя.

Назначената по делото съдебносчетоводна експертиза, изготвена компетентно и безпристрастно от вещото лице, в заключение установява, че към датата на изготвяне на заключението по процесния договор за заем са останали незаплатени 2 683,11 лева – главница и  553,97 лева договорна лихва от 05.09.2016 до 17.07.2017г. Дължимата сума по застрахователната премия е в размер на 2277 лева, а дължимата сума за допълнителни услуги по едноименния договор е в размер на 828 лева.  Дължима лихва за забава по договора за заем за периода от 06.09.2016г. до подаване на заявлението в съда – 29.09.2017г.  е в размер 178,84 лева, а дължима лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 06.09.2016г. до подаване на заявлението в съда – 29.09.2017г.  е в размер 213,60 лева,

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Съдът намира така предявените искове за допустими като подадени от заявителя в производството по чл. 410 ГПК в предвидения от закона едномесечен срок.

Не се спори, че ***и ответника са сключили процесния договор за заем, като с подписа си по договора, кредитополучателят е удостоверил, че е запознат и е изразил волята си за приемане на посочените условия, а частичните плащания, които е извършил по договора, представляват признание на неизгоден за него факт – че има задължение към ищеца на процесното основание. Договорът е сключен в писмена форма на хартиен носител, в него е посочен общия размер на кредита – 3000 лева, както и инкорпориран погасителен план с посочен размер, брой, и дати на плащане на погасителните вноски.

Съдът намира, че за казуса не е налице предсрочна изискуемост, която настъпва преди изтичане на срока на договора, поради което възражението на ответника за липса на основание за предсрочна изискуемост е неоснователно, доколкото в случая ищеца не се позовава на такава, а на настъпил краен падеж на сключения договор за кредит.

Съдът констатира и редовна цесия, като не споделя възражението на ответната страна, че непосочването на цената в договора за цесия води до нищожност на договора. Действително доказателства за нейният размер не са представени, но дори и да не е определена цена, се счита, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключване на продажбата за същия вид стока или при подобни обстоятелства, доколкото същите са търговци  - чл. 326, ал.2 ТЗ. Отделно от това следва да се има предвид, че самият размер на цената, на която правото се прехвърля, е нещо, по което длъжникът като лице, вън от страните по правоотношението, не може да прави възражение.

Съдът намира за неоснователно и възражението на ответната страна, че ответникът като длъжник не е бил уведомен за договора за цесия съгласно изискването на закона в чл.99, ал.3 от ЗЗД и този договор не е породил действие по отношение на него съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД.  Връчването на исковата молба с приложените към нея уведомления представлява надлежно съобщаване за цесията и следва да бъде съобразено на основание чл.235, ал.3 ГПК като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска. Фактът, че ответника е представляван от особен представител не променя този извод, тъй като приемането на съдебните книжа не е действие, за което се изисква изрично упълномощаване.

Съдът намира обаче за частично основателно направеното възражение за неопределеност на  така прехвърлените вземния с договора за цесия. В представеното приложение като цедирано вземане е индивидуализирано единствено вземането по договора за заем №***. Не е ясно какво представлява посоченото в колона „общо дължимо по кредита“ – 6850,08 лева, и „общо дължимо към деня на продажба“ – 6555,08 лева. Дори и да се приеме обстоятелството, че общата дължима сума е равностойна на сбора по претендираното по процесните договори, то това не е от естество да докаже продажбата на вземането и по договора за допълнителни услуги и по застрахователния договор, без това изрично да е посочено в договора за цесия и в приложението. Така съдът приема, че ищецът не доказа, че е придобил вземания по двата договора – за допълнителни услуги по пакет “ Комфорт” и за услуга финансиране на застрахователна премия, поради което и не е легитимиран да търси като кредитор тези вземания. В този смисъл исковете за 2277 лева по договор за застраховка и за 828 лева по договор за допълнителни услуги следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни, както и  акцесорния иск за 106,04 лева – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 06.09.2016г. до 29.09.2017г., също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Допълнително съдът намира възражението на ответната страна за нарушение разпоредбите за защита на потребителя в чл.143 ЗЗП с начисляване на суми за допълнителни услуги за основателно. Същите тези суми са за услуги главно по  приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита, като оформянето им в самостоятелен договор, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях. На възможността длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в споразумението услуги не кореспондира никакво насрещно задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл.143, т.3 и чл.146, ал.1 ЗЗП. Т.е претендираната сума от 828 лева, представляваща възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, не се дължи от ответника, като този иск следва да бъде отхвърлен и на това основание.

Допълнително видно от представената застрахователна полица №****** ***не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя като посредник  съгласно чл. 313 от КЗ. Правата и задълженията на  застрахователя, вкл. да получи застрахователната премия, възникват направо в патримониума на ***. Правата на  ***като трето правоимащо  лице по договора за застраховка  са ограничени само до възможността да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Също липсват по делото данни и доказателства дали  ***е застрахователен агент на *** или не, а чл. 313, ал. 2 КЗ забранява изрично на обвързания агент да събира премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги.

Така изложеното налага и преизчисление на задълженията на ответника, доколкото в експертното заключение вещото лице е посочило, че заемодателят е приспаднал като платени със средствата на длъжника 135 лева вноски по застраховка пакет „ Комфорт „  и допълнителна услуга „ Премиум Живот „. С така платените суми от ответника в общ размер на 295 лева съдът приема съгласно погасителния план в експертното заключение за погасени вноските за лихва за дати 22.08.2016г., 29.08.2016г., 05.09.2016г. и 12.09.2016г. , и вноските за главница за 22.08.2016г., 29.08.2016г., 05.09.2016г.  и частично за дата 12.09.2016г. до размера на сумата от 47,14 лева. Или дължимата сума за главница е в размер от 2796,40 лева, до който размер иска следва да бъде уважен, а дължимата сума за договора лихва за периода 05.09.2016 – 17.07.2017 г. е в размер от 518,68 лева, до който размер иска следва да бъде уважен. Общият размер на законната лихва върху забавения, неплатен остатък за претендирания период от 06.09.2016г до 29.09.17г., като се отчетат приетите за установени по –нагоре суми съдът установи съгласно изчисленията на вещото лице в таблица 3 от заключението до размер от 161,47 лева Съответно обезщетението за забава следва да се приеме за установено само до размер на  117,83 лева, която сума е претендирана в по  -малък размер от изчисленото от вещото лице и за период от 13.09.2016г. до 29.09.2017г..

Предвид изхода на производството разноските в заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса и юрк. възнаграждение, следва да се присъдят по съразмерност. Изчислени съобразно уважените вземания, разноските в полза на ищеца - заявител възлизат на сумата от 93,97 лева.

На ищеца следва да бъдат присъдени съобразно уважената част на претенцията и разноските в настоящото производство, които определени съразмерно с уважените вземания, възлизат на 729,38 лева.

Мотивиран от изложеното съдът

 

РЕШИ

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че С.К.М., ЕГН **********, с адрес ***,  ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, съдебен адрес ***, офис 6, следните вземания по договор за заем *** №***, сключен между ***и С.К.М. на 15.08.2016г., цедирани с Приложение №1/10.01.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. : сумата от 2796,40 лева /две хиляди седемстотин деветдесет и шест лева и 40 стотинки/, представляваща неплатена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2017 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като отхвърля иска за разликата над 2796,40 лева, до претендирания размер от 2896,11 лева,  сумата от 518,68 лева / петстотин и осемнадесет лева и 68 стотинки/, представляваща неплатена договорна лихва за периода 05.09.2016г – 17.07.2017г, като отхвърля иска за разликата над 518,68 лева, до претендирания размер от 553,97 лева , сумата от 117,83 лева / сто и седемнадесет лева и 83 стотинки /, представляваща обещетение за забава по договора за заем за периода от 13.09.2016г. до 29.09.2017г.,като отхвърля иска за периода 06.09.2016г – 13.09.2016г., за които суми е издадена Заповед № 631/02.10.2017 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 965/2017 г. на РС Девня

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване на установено в отношенията между страните, че С.К.М., ЕГН **********, с адрес ***,  ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, съдебен адрес ***, офис 6, следните вземания по договор за допълнителни услуги към договор за заем *** №***, сключен между ***и С.К.М. на 15.08.2016г. : сумата 828 лева / осемстотин двадесет и осем лева/ , представляваща възнаграждение за допълнителни услуги, сумата 106,04 лева / сто и шест лева и 04 стотинки /,  представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 06.09.2016 г. до датата на подаване заявлението в съда – – 29.09.2017 г., сумата 2277 лева / две хиляди двеста седемдесет и седем лева/, представляваща застрахователна премия за периода от 05.09.2016 г. до 17.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –29.09.2017 г. до изплащане на вземането,  за които суми е издадена Заповед № 631/02.10.2017 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 965/2017 г. на РС Девня

 

 

ОСЪЖДА С.К.М., ЕГН **********, с адрес ***,  да заплати на ***, ЕИК ***, съдебен адрес ***, офис 6, сумата от 93,97 лева /деветдесет и три лева и 97 стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство по съразмерност, както и сумата от 729,38 лева /седемстотин двадесет и девет лева  и 38 стотинки/, представляваща разноски, направени в исковото производство по съразмерност.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................