№ 2915
гр. Пловдив, 16.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова С.а
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова С.а Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503109 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Ю. Р., ЕГН **********, чрез
пълномощника адвокат Я. С., подадена срещу Определение № 260282 от 29.03.2022 г.
постановено по ч.гр.д.№ 13392 по описа за 2020 г.на Районен съд - Пловдив, XXII
гр.с., с което „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на А. Ю. Р., сумата
от 50 лева – разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Частният жалбоподател релевира оплаквания за неправилност на определението
като постановено в нарушение на материалния закон при определяне на присъдения
размер на разноските от 50 лева. Излага съображения, че с подаване на възражението
по чл.414 ГПК е претендирал присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева по представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че
възнаграждението е платено в брой. Оспорва извода на районния съд за прекомерност
на разноските за адвокатско възнаграждение и намаляването им до размера на 50 лева.
Заявява, че изискването на ГПК за посочване на мотиви към подаденото възражение е
възможност, а не задължение на страната, както и че съдът в заповедното производство
не е отчел обстоятелството, че процесуалният представител на страната се е запознал с
книжата и документите по делото. Позовава се на разпоредбата на чл.7, ал.7 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
от което заключава, че минималният размер на възнаграждението следва да се
определи от 300 лева. Въз основа на изложеното намира, че съдът има правомощие да
намали размера на възнаграждението до 300 лева, поради което първоинстанционният
съд е допуснал нарушение като е намалил същия до 50 лева. По изложените
съображения се моли да се отмени първоинстанционното определение относно
присъдения размер на разноските за адвокатско възнаграждение от 50 лева и на негово
място да се постанови определение, с което да се осъди „ЮБЦ” ЕООД да заплати
сумата от 300 лева - адвокатско възнаграждение и 5 лева за издаване на изп.лист.
Претендира присъждането на сторените разноски в производството.
Ответната страна по частната жалба - заявителят „ЮБЦ” ЕООД / с настоящо
1
наименование „Угренова естейт“/, ЕИК *********, чрез пълномощника си адвокат В.
Г., е депозирал молба - становище с вх.№ 272603/29.11.2022 г. в регистратурата на
ПРС, което е било депозирано и с вх.№ 28265/29.11.2022 г. в регистратурата ОС -
Варна, последното постъпило по настоящото дело с писмо вх.№ 33104/13.12.2022 г. в
регистратурата на ПОС. С подадената молба - становище са изложени съображения за
недопустимост на молбата на осн.чл.248 ГПК с довода, че своевременно не е бил
представен списък на разноските. По същество излага съображения за неоснователност
като сочи, че адвокатското възнаграждение не е платено за осъществяването на
процесуално представителство, тъй като подаването на възражение по чл.414 ГПК не
може да се счита за такава дейност. Намира, че длъжникът не е ангажирал
доказателства за направата на претендираните разноски. Оспорва приложението на
чл.7, ал.7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. като намира, че регламентираният в
разпоредбата размер не е съразмерен на действието по изготвяне и подаване на
възражение по чл.414 ГПК. Прави искане за отхвърляне на молбата за присъждане на
претендираното възнаграждение, а в условията на евентуалност - да се присъди
минималният размер на възнаграждението.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна,
имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално
допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
По ч.гр.д.№ 13392/2020 г., ПРС, е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК в полза на заявителя „ЮБЦ” ЕООД за вземания
към А. Ю. Р.. Постъпило е възражение по реда на чл.414 ГПК от А. Ю. Р., чрез
пълномощника Я. С., с което е поискал присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение от 300 лева по представен договор за правна защита и съдействие от
24.06.2021 г.
С Определение от 24.08.2021 г. заповедният съд е обезсилил издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и е прекратил производството по
делото, след като в указанията от съда срок заявителят не е представил доказателства
за предявяване на установителен иск за вземането си.
На 07.03.2022 г. е постъпила молба по реда на чл.248 ГПК от А. Ю. Р., чрез
пълномощника адвокат Я. С., за присъждане на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение.
Искането по чл.248 ГПК е оспорено с молба от заявителя „ЮБЦ” ЕООД, чрез
пълномощника адвокат В. Г., в която е направено и възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение с позоваване на разпоредбата на чл.6, ал.5 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. Поискано е отхвърлянето на молбата за присъждане на разноски, а в
условията на евентуалност - да се присъди минималният размер на възнаграждението.
Последвало е постановяването на Определение № 260282 от 29.03.2022 г., с
което заповедният съд е допълнил определението от 24.08.2021 г. като е осъдил
„ЮБЦ” ЕООД да заплати на А. Ю. Р. сумата от 50 лева – разноски в производството за
адвокатско възнаграждение след като е кредитирал възражението на заявителя за
прекомерност на претендираните разноски.
Определението е правилно.
Претенцията на длъжника А. Ю. Р. е за присъждане на разноски от 300 лева за
адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие,
което искане е направено с подаване на възражението по чл.414 ГПК. В договора за
правна защита и съдействие е налице изрично отбелязване за заплащане на
2
възнаграждението в брой, поради което е неоснователно възражението на заявителя, че
не са ангажирани доказателства за направата на разноските. Следователно и предвид
прекратителното определение от 24.08.2021 г. е налице основание за присъждане на
разноски по силата на нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК в полза на А. Ю. Р., поради
което същият е подал молбата по чл.248 ГПК. Последната е допустима, въпреки, че не
е представен списък на разноските по чл.80 ГПК, тъй като с определението си от
24.08.2021 г. районният съд не се е произнесъл по искането във възражението по
чл.414 ГПК за присъждането на разноски. Според т.8 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, липсата на представен списък по
чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски
не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. В
предвид изложеното неоснователно е възражението на заявителя за недопустимост на
молбата по чл.248 ГПК.
Основателно обаче е възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
размера на претендираното адвокатско възнаграждение, до който извод е достигнал и
районният съд с присъждането на същото в размер на 50 лева. Настоящият съдебен
състав на ПОС споделя съображенията, че възнаграждението за процесуалното
представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на наредбата,
възнаграждението следва да се определи по аналогия. За да се приложи по аналогия
възнаграждението следва да се изходи от вида на самото процесуално действие. За
възражението е налице утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на Министъра на
правосъдието образец. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към
заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и
която съдържа указания за попълването и, включително за необходимостта, когато част
от вземането се признава, това да се посочи изрично. В настоящия случай длъжникът
чрез процесуален представител е подал бланкетно възражение в утвърдения образец
срещу цялото вземане. Извършените от адвоката действия са се изчерпали с подаване
на бланкетно възражение с попълнени данни на страната и на адвоката и номера на
делото, както и на искане за присъждането на разноски. С оглед на така извършените
от адвоката действия по изготвяне на възражението по аналогия следва да намери
приложение предвиденото възнаграждение в чл. 6, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на книжа, в тази
част и на други молби. Тези действия на адвоката са най-близки до действията му по
подаването на бланката на възражението по чл. 414 от ГПК, поради което дължимото
за тях възнаграждение е 50 лв. според приложимата към казуса редакция на чл. 6, т.5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Съдът намира, че в разглеждания случай не намира
приложение разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба № 1/09.07.2004 г., доколкото
действието на вписване на данни в бланковото възражение от пълномощника не следва
да съизмерява с действията по предоставяне на процесуално представителство с
осъществяване на правна защита и съдействие в производството. Следователно
неоснователно е възражението за приложението на цитираната разпоредба, както и че
пълномощникът е проучил книжата и документите по делото, доколкото данни за това
не се установяват по делото.
Ето защо, определението на ПРС, с което е присъдил на жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева, е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Частната жалба е
3
неоснователна и като такава ще бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на А. Ю. Р., ЕГН **********, чрез
пълномощника адвокат Я. С., подадена срещу Определение № 260282 от 29.03.2022 г.
постановено по ч.гр.д.№ 13392 по описа за 2020 г.на Районен съд - Пловдив, XXII
гр.с., с което „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на А. Ю. Р., сумата
от 50 лева – разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4