№ 5898
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110114163 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу С. Г. С., от гр. София, в обстоятелствената част на която
се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумата от 1 456,65 лева
(хиляда четиристотин петдесет и шест лева и 65 стотинки), представляваща
дължима цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до имот, находящ се в гр. София, бул. Г.М.... ...,
ет.3, ап.19, аб.№ 355282, ведно със законната лихва за периода от 31.05.2022
г. до изплащане на вземането, сумата 215,85 лева (двеста и петнадесет лева и
85 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
12.05.2022 г., 51,47лева (петдесет и един лева и 47 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от
31.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 7,80 лева (седем лева и 80
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 02.03.2020 г. до
12.05.2022 г. По така подаденото заявление било образувано гр. дело №
28786/2022 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът подал
възражение, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от
1
ГПК за предявяването на установителен иск. При така изложените факти и
като поддържа, че ответника, като потребител на топлинна енергия на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ..., вх.II, ет.3, ап.19, аб.№ 355282,
е потребявал топлинна енергия в периода 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., като
не е заплатил начислената сума, ищецът моли да бъде признато за установено
в отношенията между страните, че същия дължи заплащане на сумата от 1
456,65 лева (хиляда четиристотин петдесет и шест лева и 65 стотинки),
представляваща дължима цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до имот, находящ се в гр. София,
бул. Г.М.... ..., ет.3, ап.19, аб.№ 355282, ведно със законната лихва за периода
от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 215,85 лева (двеста и
петнадесет лева и 85 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2019 г. до 12.05.2022 г., 51,47лева (петдесет и един лева и 47
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за периода от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 7,80 лева (седем лева и 80 стотинки), представляваща мораторна лихва
за периода от 02.03.2020 г. до 12.05.2022 г.
В исковата молба са налице твърдения, че ответникът - ползвател на
имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. и съответно е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия
са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите
на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този
на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца,
2
същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия
през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна
собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия „Термокомплект“
ООД, гр. София съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за
процесния имот са били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата, поради което и изготвените изравнителни сметки са на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с действащата
нормативна уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С. Г. С., чрез адв. С., е депозирал
отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, по
подробно изложени съображения. Оспорва наличието на договорно
правоотношение между страните, т.е. че има качеството на потребител на ТЕ,
както и количеството и качеството на доставената топлинна енергия. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач – „Термокомплект“ ООД, гр. София, не се
представлява и не взема становище по исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 28786/2022 г. по описа на СРС, 90
състав, от ищеца на 31.05.2022 г. е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело
суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ..., вх. II, ет.3,
ап.19, аб.№ 355282. По отношение на собствеността на процесния недвижим
имот е представен нотариален акт за собственост на процесния недвижим
имот № ...., том LXIX, дело № ..1993 г., видно от който ответника С. Г. С. е
учредил право на строеж на шестетажна монолитна жилищна сграда, като
строителя се е задължил да му построи същата, а прехвърлителя на правото на
строеж е получил собствеността на индивидуализирани недвижими имоти,
сред които и процесния апартамент № 19. В тази насока следва да се има
3
предвид и че с писмо изх. № .../13.12.2023 г. ДНСК към МРРБ е изпратил
разрешение за ползване № 307/04.12.1996 г. на процесната сграда, което е
прието като писмено доказателство по делото. Отделно от това и за пълнота
на изложението следва да се има предвид, че ответникът не оспорва, че е
собственик на процесния недвижим имот. Затова съдът намира, че между
страните е налице валидно договорно правоотношение при Общи условия
между страните за доставка от страна на ищеца на топлинна енергия.
Видно от договор за топлинно счетоводство от 11.03.2004 г. е видно, че
ЕС на процесната сграда е предоставила извършването на тази услуга на
третото лице помагач по делото „Термокомплект“ ООД, което дружество е
избрано за топлинен счетоводител от ЕС с протоколно решение от 24.02.2004
г.
От неоспорената съдебно – техническа експертиза и писмените
доказателства, представляващи главни отчети и индивидуални справки за ТЕ,
подписани от ответника, издадени от третото лице – помагач, които съдът
кредитира, се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение –
„Термокомплект“ ООД съдържа данни за общия разход на топлинна енергия
от абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са правени
съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия за
сградна инсталация и топлинна енергия за отопление на имота, както и
съответните изравнявания за периоди по ФДР. В имота на ответника е имало
шест броя отоплителни тела с поставени ИРРО, два броя щранг-лири, както и
два водомера за топла вода, като за процесния период топлинната енергия е
начислявана по реален отчет на уредите.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не
е платил начислените суми за процесния период, като начислени от ищеца по
фактури и след корекции по изравнителни сметки са суми в размер на
2 110.19 лв. главница и лихви в размер на 533.99 лв., а при съобразяване на
тригодишна давност преди депозиране на заявлението на 31.05.2022 г.,
размерът на дължимите суми е 1 178.47 лв. за главница и 298.21 лв. за лихви.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
4
Исковете са частично основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Термокомплект“
5
ООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид
липсата на оспорване от страна на ответника на основанието на иска и
дължимостта на непогасените по давност вземания. Съдът кредитира
заключението на вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми,
доколкото това вещо лице е съобразило корекциите, а именно 2 110.19 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
процесния период. С оглед направеното в срок възражение за изтекла
погасителна давност и след приспадане на погасените по давност суми, при
съобразяване на тригодишната давност по чл. 111, б.в. от ЗЗД, с оглед
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 31.05.2022 г., размерът на
дължимата сума е 1 178.47 лв. Затова и съдът намира, че искът се явява
основателен и следва да бъде уважен за този размер, а до пълния предявен
размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер. Съдът кредитира заключението на
вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това
вещо лице е отчело корекциите, а именно мораторна лихва в размер на 533.99
лв. за процесния период. Независимо от направеното в срок възражение за
изтекла погасителна давност, при съобразяване на тригодишната давност по
чл. 111, б.в. от ЗЗД, доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на
31.05.2022 г., а периода на обезщетението за забава е 15.09.2019 г. –
12.05.2022 г., видно е че вземането не е погасено по давност. Размерът на
дължимата сума е 298.21 лв., видно от ССЕ. Доколкото обаче искът е
предявен за по – нисък размер – 215.85 лв., съдът намира, че искът се явява
основателен за пълния предявен размер.
6
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от „Термокомплект“ ООД, като в тази
насока е и договор от 11.03.2004 г., сключен от ЕС на процесната сградата,
като топлинния счетоводител е избран по протоколно решение на ЕС. В тази
връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда -
етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за
извършване на услугата дялово разпределение. От това следва, че в тежест на
ответника, както и на останалите етажни собственици е било задължението
след изтичане на срока на договора с третото лице – помагач, да изберат друг
топлинен счетоводител, за което не са налице данни, или да сключат нов
договор със същото дружество за дялово разпределение, което също не се
установява от доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото
законово задължение от страна на етажните собственици не е от естество да
ги освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на дяловото
разпределение в процесната сграда, но по конкретното дело в хода на
настоящото производство не се установи безспорно, че в рамките на
предявения с исковата молба период в СЕС е извършвано дялово
разпределение на доставената и потребена топлинна енергия именно от
„Термокомплект“ ООД, както и какъв е размера на дължимото
възнаграждение. По делото не бяха представени и отчетните документи от
страна на това дружество. Предвид изложеното съдът намира, че искът за
заплащане на сумата от 51,47лева (петдесет и един лева и 47 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., се явява
основателен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че с оглед акцесорния
характер на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва
и доколкото се установи наличието на главен дълг за дялово разпределение,
искът за заплащане на сума в размер на 7,80 лева (седем лева и 80 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 02.03.2020 г. до 12.05.2022 г.,
7
се явява основателен.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъден да заплатят на ищеца разноски в размер на 764.67 лв.,
представляващи държавна такса, депозити за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, с включени разноски по заповедно
производство по ч.гр.д. № 28786/2022 г. по описа на СРС, 90 състав.
Претенцията на ответника за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 3
от ГПК се явява основателна, според изхода на делото за сума в размер на 32
лв., представляващи платено адвокатското възнаграждение от 09.05.2023 г.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124,
ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Ястребец” №23Б,
против С. Г. С. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ..., чрез адв. С., че
С. Г. С. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумите, както следва - сумите
1 178.47 лева (хиляда сто седемдесет и осем лева и четиридесет и седем
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 31.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ..., вх.II, ет.3, ап.19, аб.№ 355282, ведно със
законна лихва за период от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния предявен размер от 1 456.65 лв. и за
периода 01.05.2018 г. – 30.05.2019 г., дължи сумата 215,85 лева (двеста и
петнадесет лева и 85 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2019 г. до 12.05.2022 г., сумата 51,47лева (петдесет и един лева и 47
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за периода от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 7,80 лева (седем лева и 80 стотинки), представляваща мораторна лихва
за периода от 02.03.2020 г. до 12.05.2022 г., за които суми е издадена заповед
от 12.07.2022 г. постановена по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
28786/2022 г. по описа на СРС, 90 състав.
8
ОСЪЖДА С. Г. С. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ..., чрез
адв. С., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, направените по делото
разноски в размер на 764.67 лв. /седемстотин шестдесет и четири лева и
шестдесет и седем стотинки/, с включени разноски по заповедно
производство по ч.гр.д. № 28786/2022 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, да заплати на С. Г. С. ЕГН
**********, със съд. адрес гр. София, ..., чрез адв. С., сума в размер на 32 лв.
/тридесет и два лева/, представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач –
„Термокомплект“ ООД със седалище и адрес на управление гр. София, .., ет.
1.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9