Решение по в. гр. дело №6/2020 на Окръжен съд - Враца

    Р Е Ш Е Н И Е №91

 

 гр. ВРАЦА,12.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                    Председател:РЕНАТА Г. МИШОНОВА - ХАЛЬОВА

                        Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА

                       мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ       

                    

  в присъствието на секретаря Виолета Вълкова, като разгледа докладваното  от мл. съдия Никифорски в.гр.дело N 6 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 20013 / 12.11.2019 година, подадена от адвокат Б.Н., в качеството й на процесуален представител на О.Б.М. с ЕГН ********** срещу Решение № 856 от 17.10.2019 г., постановено по гр.д. № 1669/19 г. по описа на РС - гр.Враца.

    Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени Решение № 856 от 17.10.2019 г., постановено по гр.д. № 1669/19 г. по описа на РС - гр.Враца в обжалваните части и да уважи изцяло предявените искове.Претендират се направените разноски.

    Твърди се във въззивната жалба, че  съдът на базата на неверни правни и фактически изводи е постановил неправилно решение, несъответстващо на материалния закон, като е отхвърлил претенциите за част от претендираните суми.Посочва се още, че изводите на съда от гледна точка на конкретните изчисления са  необосновани и приети при съществени нарушения на производствените правила.Аргументира се тезата, защо предявения иск следва да бъде уважен в пълния му размер.

   Посочва се, че ответникът е депозирал отговор на исковата молба след срока за подаването му, поради което всички възражения, които той е направил, както и правото му да ангажира писмени доказателства  са преклудирани.

    Навеждат се доводи, че неправилно съдът е намалил претендираната на основание т. 4.5 неустойка в размер на 0.5 % на ден от месечния наем, но не повече от 400 евро, или сума за период от 01.09.2018 г. до 18.09.2019 г. в размер на 547.40 лв. при обективно отсъствие на възражение от страна на ответника (дори и да се приеме че отговорът на ИМ е депозиран в срок), при това до размер който самоинициативно е определил като „тройния размер на законната лихва за периода” или сума равняваща се на 85.17 лв.

    Твърди се на следващо място, че съдът неправилно не е ценил представените на хартиен носител електронна кореспонденция между  ищеца и ответника, като се развиват съображения в тази насока.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на възиваемата страна Д.П.А., като в срока по чл. 263 ГПК  не е постъпил  писмен отговор.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК  и е насочена против подлежащ на обжалване  съдебен акт.При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Атакуваното решение на РС- гр.Враца е валидно и допустимо.

В исковата молба ищцата твърди,че на 13.07.2017 г.  сключила договор с ответницата,лично и като пълномощник на съпруг А.М.А.,за наем на апартамент-СИО в гр.София ул.*** трети надпартерен етаж.Съгласно чл.4.1 от договора,в деня на сключването му била предоставила гаранционен депозит в размер на 400 евро /левова равностойност 782.33 лв./.След като освободила имота на 30.06.2018 г. провела дълга кореспонденция с ответницата,в която били коментирали необходимостта от приспадане на дължимите от ищцата консумативи от депозита.Ответницата отложила връщането на депозита до лятото на 2019 г.,след което била спряла да отговаря на имейлите на ищцата.

Съгласно договора,при забава връщането на депозита ответницата била дължала неустойка в размер на 0.5% дневно от размера на месечния наем,но не повече от размера на един наем/400 евро/.

По изчисления на ищцата,задълженията й за консумативи възлизали на сумата от 8.28 лв.,съответно ответницата следвало да върне 774.05 лв.

За задължението,ведно с неустойка за забава,ищцата била подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против ответницата и било образувано ч.гр. дело №197/2019 г. на ВРС.Връчването на заповедта за изпълнение на ответницата по реда на чл.47 ал.5 от ГПК обуславяло правния интерес на ищцата да сезира Съда.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ищцата,че ответницата й дължи сумите по заповедта за изпълнение : 774.05 лв.-главница, представляваща депозит,дължим по договор от 13.07.2017 г. за наем на апартамент в гр.София ул.***;547.40 лв.-лихва/неустойка/ от 01.09.2018 г. до 18.01.2019 г.; законната лихва върху главницата,считано от 21.01.2019 г. до изплащането на главницата.

 В срока по чл.131 от ГПК,от ответницата не е постъпил отговор/след залепване по чл.47 от ГПК,исковата молба е била връчена на баща П.Б.М. от гр.Враца бул.***,също така пълномощник на ответницата/.

Допълнително,от ответницата е постъпил отговор,с който се оспорва иска.Признава сключването на договора, респективно плащането на депозита.Заявява повреди по апартамента и неплатени сметки,които следвало да се удържат от депозита.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по настоящото дело ч.гр. дело №197/2019 г. по описа на ВРС се установява, че на 21.01.2019 г. ищцата е депозирала в Районен съд – гр.Враца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата за следните суми: 774.05 лв.-главница,представляваща депозит,дължим по договор от 13.07.2017 г. за наем на апартамент в гр.София ул.***; 547.40 лв.- неустойка от 01.09.2018 г. до 18.01.2019 г.;законната лихва върху главницата,считано от 21.01.2019 г. до изплащането на главницата;разноските по делото-27.48 лв. държавна такса и 120 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

Въз основа на така подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение №123 е била издадена на 22.01.2019 г.Заповедта е била връчена на длъжника чрез залепване по чл.47 от ГПК.Ищецът е бил уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си на 28.01.2019 г..

Видно е от представения договор за наем на недвижим имот/стр.5-7 по делото/,че на 13.07.2017 г. ответницата, лично и като пълномощник на съпруга си А.М.А.,е предоставила на ищцата за временно и възмездно ползване апартамент в гр.София бул.***, трети надпартерен етаж.Страните са уговорили месечен наем от 400 евро и срок на действие 1 година,считано от датата на сключване на договора.

В чл.4.1 от договора е уговорено, че в деня на сключване на същия ищцата е следвало да предостави депозит в размер на 400 евро,обезпечаващ заплащането на консумативи и/или покриване на разходи за възстановяване на липси, отстраняване повреди и други щети.

Съгласно чл.4.5 от договора,депозитът се връща при прекратяване на договора,след подписване на приемо-предавателен протокол и погасяване на всички задължения на ищцата.При забава връщането на депозита се начислява неустойка в размер на 0.5% от размера на месечния наем дневно,но не повече от размера на наема.

По делото е представена електронна кореспонденция между ищцата и ответницата през периода 02.07.2018 г. и 09.01.2019 г./стр.9-14/,с която ищцата е претендирала връщане на депозита след приспадане на последните й задължения за консумативи,като ответницата е признала принципната дължимост,като е обвързала връщането с получаването на последните фактури за консумативи. Заявила е и повреди по апартамента-скъсано бяло перде в хола,счупени качки корниз кафяви пердета.

Видно от представените изравнителна сметка за отоплителен сезон 2017-18 г./стр.44/ и съобщение към фактура от 31.07.2018 г./стр.60/,доплащане не се налага, като на абоната следва да бъде възстановена сума в размер на 144.19 лева.

Видно от представеното писмо от ”Софийска вода” /стр.57/,на 15.08.2019 г. са платени задълженията по фактури от 26.06.2018 г. и 25.07.2018 г.-общо 29.13 лв.

Видно от представените писмо и справка от ”ЧЕЗ Електро България”/стр.58 и 59/,на 15.08.2019 г. са платени задълженията по фактури от 30.06.2018 г. и 31.07.2018 г.-общо 23.07 лв.

 При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че спорът по делото се свежда до въпроса, свързан с дължимостта от ответника на ищеца на сумите по издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, № 123/22.01.2019 г., постановена по ч.гр.д. 197/2019 г. на РС-Враца.

По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 районният съд е приел, че следва да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищцата сумата от 730.13 лева, представляваща остатъка от предадения депозит, след приспадане на последните задължения на ищцата за консумативи / електроенергия и ВИК / в размер на 730.13 лева.Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на районния съд.В т.4.4 от представения по делото договор за наем е предвидено, че при прекратяване на договора за наем и изплащане на всички разходи за консумативи и всички други задължения на наемателя, неизползваната част от депозита подлежи на връщане или се прихваща срещу нанесените вреди на имота, в случай, че има такива.В т.4.5 пък е уговорено, че депозитът се връща на наемателя при прекратяване на договора за наем и подписване на приемо - предавателен протокол за предаване на наетият имот от наемателя на наемодателя, при условие, че са погасени всички задължения на наемателя.Задълженията по неполучени сметки за консумативи могат да се прихващат от депозита, на база задълженията за минал период.В т.4.1 е уредено, че предоставеният безлихвен депозит служи за обезпечаване на грижливото ползване на имота и плащането на консумативните разноски и /или/ за покриване на разходи за отстраняване на липси, отстраняване на повреди или други щети на имота, причинени от наемателя.По делото не е спорно, че ответницата дължи връщане на получения депозит.Тълкувайки правилно тези норми на договора, във взаимовръзката помежду им, районният съд е приел, че от сумата на предоставения депозит следва да бъдат приспаднати сумата от 52.20 лева.В този смисъл неоснователно е възражението, че неправомерно съдът е приспаднал повторно тези суми и че същите вече са били приспаднати от ищеца преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.От тълкуването на разпоредбите на сключения договор се налага извода, че предоставения депозит служи единствено за обезпечаване на задълженията, които наемателят има към наемодателя.Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че сумата по изравнителната сметка от топлофикация / връщане на сумата от 144.19 / следва да бъде отнесена към депозита и по този начин да бъде компенсирана с незаплатените от страна на наемателя консумативи за електроенергия и вода в размер на 52.20 лева, в резултат на което искът да бъде уважен за пълния претендиран размер на депозита.На първо място следва да се посочи, че не са ангажирани доказателства по делото, че Топлофикация - гр. София е превела сумата по изравнителната сметка на ответницата.Дори обаче и да се приеме, че това е извършено, то ищцата следва да търси от ответницата тази сума в отделно производство, основано на плоскостта на неоснователното обогатяване.Твърденията на ответницата за причинени щети по наетия апартамент не са доказани от същата в производството.По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира,че решението на Районен съд в тази му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92,ал.2 ЗЗД.

     В решението си районният съд е приел, че уговорената неустойка е в прекомерен размер, поради което е намалил същата, поради прекомерност до размер на 85.17 лева - тройния размер на законната лихва за периода.Решението в частта, в която е отхвърлен иска за неустойка за сумата над присъдената до пълния претендиран размер от 547.40 лева е неправилно.В нормата на чл. 133 ГПК (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.)е уредено, че когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.Възраженията на ответника, в това число и възражението по чл. 92, ал. 2 ЗЗД за прекомерност на уговорената неустойка за неизпълнение на договорно задължение се преклудират с изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба - чл. 133 ГПК. Когато в срока по чл. 131 ГПК ответникът не е упражнил потестативното си право да иска намаляване на неустойката, съдът не може служебно да изследва въпроса доколко уговорената от страните неустойка е прекомерна в сравнение с претърпените вреди. Съдът не може да основе решението си на обстоятелства, които не са въведени от ответника чрез възражение в законоустановения срок. В същия смисъл и решение № 230 от 11.02.2013 г. по т. д. № 1090/2011 г. II т. о.; решение № 88/22.6.2010 г. по т. д. № 911/2009 г. I т. о.; решение № 28 от 01.07.2011 г. по гр. д. № 243/2010 г. IV го. и решение № 661 от 11.03.2011 г. по гр. д. № 266/2009 г. IV г. о. ВКС.

    В конкретния случай в законоустановения срок ответника не е депозирал писмен отговор и не е направил възражение за прекомерност на уговорената неустойка.Същевременно, целта на така уговореният размер на неустойката в размер на 0.5 процента на ден, но не повече от размера на предоставения депозит, не излиза извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функция, поради което не може да се направи извод, че същата е нищожна, поради накърняване на добрите нрави.По тези съображения  решението следва да бъде отменено в тази му част и да бъде присъден пълния предявен размер на неустойката.

 

По разноските: Предвид изхода на спора, разноски в настоящото производство се следват на въззивника  - ищец, съразмерно с уважената, както следва: 177.52 лева - деловодни разноски по ч.гр. дело №197/2019 г. на ВРС и пред първата инстанция, както и сумата от 367.08 лева - деловодни разноски за въззивната инстанция.На разноски има право и въззиваемата страна - ответник, съобразно отхвърлената част от претенциите, но тъй като такива не са поискани и не е доказано извършването им, то РАЗНОСКИ не следва й да бъдат присъждани.

 

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

                 Р   Е   Ш   И :

 

      ОТМЕНЯВА решение № 856 от 17.10.2019 г., постановено по гр. д. № 1669 /2019 г. по описа на Районен съд - гр.Враца, в частта, в която предявеният от О.Б.М. с ЕГН ********** *** срещу Д.П.А. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***  иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл. 92 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 85.17 лева до 547.40 лева, като в тази част П О С Т А Н О В Я В А:

     ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.92 ЗЗД, че Д.П.А. с ЕГН ********** дължи на О.Б.М. с ЕГН ********** сумата от 489.23 лева  – представляваща неустойка за невърнат депозит по договор за наем на апартамент в гр.София ул.***, сключен на 13.07.2017 г. - за периода от 01.09.2018 г. до 18.01.2019 г.,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.01.2019 г. до погасяване на вземането, за която сума е издадена Заповед № 123/22.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 197/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО.

    ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК Д.П.А. с ЕГН ********** да заплати на О.Б.М. с ЕГН ********** *** сумата от още 177.52 лева - деловодни разноски по ч.гр. дело №197/2019 г. на ВРС и пред първата инстанция, както и сумата от 367.08 лева - деловодни разноски за въззивната инстанция.

    ПОТВЪРЖДАВА Решение № 856 от 17.10.2019 г., постановено по гр. д. № 1669 /2019 г. по описа на Районен съд - гр.Враца в останалата му обжалвана част.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:...........     Членове:1..........  2..........