Р Е Ш Е Н И Е
№
2209
19.12.2018 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 6297/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.И.Д., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 1 от 16.09.2018 г., издадено от И.М.Ч.– Началник на Пето РУ при
ОДМВР - Пловдив, с което на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на
обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда)
лева за нарушение по чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП), като се моли същото да бъде
отменено по подробно изложените съображения. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. В.К., който поддържа жалбата, наведените с нея
възражения и формулираното искане за отмяна наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по допустимостта
и основателността на жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от В.И.Д., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
16.09.2018 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е подадена
чрез административнонаказващия орган (АНО) на 19.09.2018 г., поради което тридневният
срок по чл. 30а, ал. 2 от ЗООРПСМ е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 16.09.2018 г. в гр. Пловдив Й.К.К.и
Я.Я.Я.– ** при ОД на МВР-Пловдив, изпълнявали
служебните си задължения като **. Около 15:30 часа на същата дата, на бул.
„Санкт Петербург“ № 30 двамата установили жалбоподателя В.И.Д., който се
намирал заедно със свои приятели в заведение, находящо
се на посочения адрес. При проверката жалбоподателят съобщил на ** К.и Я., че е
дошъл в Пловдив, за да посети футболната среща между отборите на ФК „Левски“
София и ФК „Локомотив“ Пловдив. К.и Я. установили, че Д. носил вещ, която
приели да представлява пиротехническо изделие, поради което жалбоподателят бил отведен
в Пето РУ при ОД на МВР – Пловдив. Там св. С.Д.С. – ** при 05 РУ-Пловдив, снел
писмени обяснения от жалбоподателя и от ** Й.К.К.и Я.Я. Я.. След това св. С. съставил Акт за установяване на
административно нарушение № 1 (бл. № 094983) от 16.09.2018 г. против
жалбоподателя Д.. Свидетели по акта били Й.К.К.и Я.Я. Я..
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
По делото като свидетел е разпитан актосъставителят С.Д.С.,
който поддържа констатациите си по съставения АУАН. Съдът дава вяра на показанията на
свидетеля, които се подкрепят от писмените обяснения на К.и Я., не се
установяват и основания, по които да се приеме, че свидетелят е бил
заинтересован или предубеден.
Настоящият състав изгради фактическите си изводи и въз
основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства – писмено
обяснение от Й.К.К., писмено обяснение от Я.Я. Я., писмено обяснение от жалбоподателя В.И.Д., които съгласно
чл. 27 от ЗООРПСМ се прилагат към съставения АУАН.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със
съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП - от материално и териториално
компетентен орган.
От фактическа страна отговорността на жалбоподателя е
била ангажирана за това, че на 16.09.2018 г., около 15:30 ч. в гр. Пловдив, на
бул. „Санкт Петербург“ № 30 той е носил пиротехническо изделие при отиване на
футболната среща между отборите на ФК „Левски“ София и ФК „Локомотив“ Пловдив,
което му деяние е било квалифицирано като нарушение по чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ.
При тези факти обаче настоящият съдебен състав приема, че е допуснато
съществено нарушение при реализиране на отговорността на жалбоподателя, като
при издаването на НП не са спазени изискванията относно задължителното му
съдържание, регламентирани в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
указваща на АНО да направи описание на нарушението. За да бъде надлежно
изпълнено това изискване, следва както в АУАН, така и в НП за всеки правен
елемент от фактическия състав на съответното нарушение да се посочи конкретен
факт от обективната действителност, индивидуализиран по време, място и начин на
извършване, който факт е бил подведен под съответното правно обобщение, с
каквито обобщения се описват съставите на нарушенията в правните норми. Така например
времето на извършване е било индивидуализирано от фактическа страна с
посочването на конкретната дата и час на деянието, а мястото – чрез града и
улицата. За да бъде деянието съставомерно по състава на нарушението, за което е
бил наказан жалбоподателят, следва да се докаже, че Д. е носил в себе си
пиротехническо изделие. Изписвайки обаче при описанието на нарушението, че
наказаният „е носил пиротехническо изделие“ наказващият орган не прави
твърдение за конкретен, надлежно индивидуализиран факт. Пиротехническо изделие
е правна квалификация, а не твърдение за факт от обективната действителност. Легалната
дефиниция на това що е пиротехническо изделие се съдържа в чл. 8 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Видно е,
че пиротехнически изделия представляват различи предмети от обективната
действителност – фойерверки, сценични пиротехнически изделия, както и други
пиротехнически изделия. Родовият белег спрямо всички тях е, че изделието трябва
да съдържа взривни вещества или взривна смес от вещества, предназначени да
произведат топлина, светлина, звук, газ или дим или комбинация от такива ефекти
чрез самоподдържащи се екзотермични химични реакции.
В случая жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, приета за установена
от наказващия орган. Като липсва обаче надлежно описание каква точно вещ е
държал в себе си Д., то по никакъв начин съдът не би могъл да провери дали
същата действително представлява пиротехническо изделие или не. По този начин
съществено и изначално е ограничено правото на защита на наказаното лице. То е
поставено в ситуацията да гадае за носенето на каква конкретно вещ е наказано,
което е пречка пред това да организира защитата си. Неясно е въобще как Д. може
да прецени дали да оспори или не фактическата обстановка, след като не му е
предявено конкретизирано от фактическа страна обвинение. По този начин
жалбоподателят изначално е лишен и от възможността да оборва извода на АНО, че
изделието, което е носил, действително е било пиротехническо, тъй като
неустановено е по делото какво точно е носил той. В тази връзка доказателствената тежест в процеса се носи от
административнонаказващия орган, който не ангажира никакви доказателства за
това, че действително се касае за пиротехническо изделие. Правните норми,
описващи състава на конкретно нарушение, си служат с общи и абстрактни правни
понятия, за да могат да имат повтарящо се действие неограничен брой пъти,
когато се осъществят фактите, предвидени в хипотезата им, и спрямо широк кръг
адресати. Задължение на актосъставителя и на наказващия орган е да запълнят
тези общи понятия с твърдения за конкретни факти, индивидуализирани по време,
място и начин на извършване. В конкретния случай съдът като намери, че това
изискване не е изпълнено при описанието на процесното деяние, приема, че е
допуснато съществено процесуално нарушение. Посочването на каква конкретно вещ
е носил в себе си жалбоподателят не е единствено въпрос на доказване, но и на
описание на нарушението. Предметът на доказване в процеса вече е би очертан от
НП и съдът дори и в хода на съдебното следствие да установи, че жалбоподателят
е държал в себе си конкретна вещ, която представлява пиротехническо изделие,
той не би могъл за пръв път с въззивното решение да
му предяви такъв факт, по който досега не се е защитавал в процеса.
Констатираното нарушение съдът цени като съществено не само защото неправомерно
е ограничило правото на защита на жалбоподателя, но и защото препятства възможността
на съда да извърши преценка за това дали наказаният действително е носил
пиротехническо изделие, а оттам и за съставомерността
от обективна страна на деянието. Въз основа на описанието на нарушението и
доказаните в хода на съдебното следствие факти съдът следва да установи
препокриването между предявените факти и правните изводи на АНО, както и
механизма, по който той е формирал тези си изводи, което в настоящия случай не
би могло да бъде направено предвид допуснатото съществено процесуално
нарушение. По изложените съображения съдът приема, че констатираното нарушение
ограничава правото на защита на жалбоподателя в такава степен, че представлява
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че е допустимо издаването на НП при
нередовност на акта, но не и обратното. Хронологически актът за установяване на
административното нарушение предшества наказателното постановление, поради
което чрез него не могат да се отстраняват нередовности
в съдържанието на постановлението, освен това именно НП е актът, с който се
налага административното наказание, поради което в него ясно следва да бъдат
посочени основанията за това. Макар в конкретния случай в АУАН да е било
направено описание и на самата вещ, намерена у жалбоподателя при проверката,
неясно за съда остава защо това обстоятелство не е намерило израз и в
наказателното постановление. По този начин е било допуснато съществено
процесуално нарушение, поради което наказателното постановление следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 1 от
16.09.2018 г., издадено от И.М.Ч.– Началник на Пето РУ при ОДМВР - Пловдив, с
което на В.И.Д., ЕГН:
**********, с адрес: *** на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на
обществения ред при провеждането на спортни мероприятия е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 1 000 (хиляда) лева за
нарушение по чл. 21, т. 9 от Закона за опазване на обществения ред при
провеждането на спортни мероприятия.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.