№ 2114
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100511558 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 13850/13.07.2024 г., постановено по гр.д. №72669/2021 г.
по описа на СРС, ГО, 25 състав, е признато за установено по предявените
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че С. М. М., ЕГН **********,
не дължи на „Софийска вода“ АД, с ЕИК: *********, сумата от 2513,73 лева,
представляваща цена на предоставени ВиК услуги в недвижим имот, находящ
се на адрес: гр. София, ж.к. ****, с клиентски номер № ********** за периода
от 12.03.2012г. до 31.12.2020г., както и лихва в размер на 1215,54 лева за
периода от 12.04.2012г. до 14.07.2021г., като предявеният отрицателен
установителен иск е отхвърлен за периода от 01.01.2021г. до 13.07.2021г.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск е уважен, е
постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство
„Софийска вода“ АД. Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо,
евентуално неправилно в обжалваната част. Сочи, че в исковата си молба
ищецът е посочил, че претендира недължимост на сумата от 2022,13 лв.,
начислена за периода 01.03.2012 г. – 01.09.2015 г. като погасена по давност, а
за периода 12.10.2018 г. – 13.07.2021 г. като основание на претенцията е
посочено единствено липса на облигационно отношение между страните с
предмет на доставка на ВиК услуги в имота. Поддържа се, че за периода
12.10.2018 г. – 13.07.2021 г. липсва позоваване на изтекла погасителна
давност, поради което и решение в тази част се явява недопустимо. Отделно се
1
поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че с
предявяването на иска давността не е спряла да тече, доколкото това
противоречи на чл.115, б. „ж“ ЗЗД. Твърди се, че доколкото с предявяването на
иска давността е спряла да тече, то предявеният иск се явява изцяло
неоснователен. Моли се за обезсилване, евентуално за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Въззиваемият С. М. М. оспорва подадената въззивна жалба. Счита за
решението за допустимо и правилно. Моли се за потвърждаване на решението
и присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно,
тъй като не се констатират пороци, обуславящи изводи за нищожност на
съдебния акт.
По допустимостта на обжалваното съдебно решение съдът приема
следното:
Предметът на делото е спорното материално субективно право –
претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и
петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от
съда, съобразно въведените от ищеца твърдения за правнорелевантните за
спора факти. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало
съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, или когато е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната
не се е позовала, тогава решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на
непредявено основание. Когато обаче първоинстанционният съд само е
определил неправилна квалификация на спорното право, но не я е извел от
обстоятелства, на които страната не се е позовала, въззивният съд следва да
даде вярната правна квалификация, доколкото същият не е обвързан от
дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска и съответно
следва да се произнесе по съществото на спора. В този смисъл е и
константната съдебна практика – решение № 124/24.03.2011 г. гр. д. №
882/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 389/23.05.2010 г. по гр. д. №
738/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 249/23.07.2010 г. по гр. д. №
92/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.
2
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът изрично е посочил че
предявява следните отрицателни установителни искове за недължимост на
следните суми:
за сума в размер от размер от 2022,13 лева, от които 1265,84 лева-
главница за периода от 12.03.2012г. до 11.10.2018г. и лихва в размер на
756,29 лева за периода от 12.04.2012г. до 14.07.2021г., поради
погасяването им по давност
за сума в размер от 1707,14 лева, от които 1247,89 лева- главница за
периода от 12.10.2018г. до 13.07.2021г. и лихва в размер на 459,25 лева за
периода от 25.12.2018г. до 13.07.2021г. - като недължима поради липса на
облигационно правоотношение
Същите констатации е направил и първоинстанционният съд в мотивната
част на своето решение.
На основание чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е обвързан от предмета и обема на
търсената защита, посочени в исковата молба. При предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на определена сума съдът е обвързан от
заявеното основание за недължимост на конкретната сума и с оглед принципа
на диспозитивното начало, може да се произнесе само на заявеното
основание. Когато ищецът се е позовал на повече от едно основание за
недължимост на конкретна сума, то съдът, разглеждащ спора, извършва и
преценка за съотношението, в което се намират помежду си заявените
основания, като не е обвързан от изявлението на ищеца /Решение №
527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г. на IV Г.О., Решение № 97 от 8.02.2013 г.
на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I Т. О./.
В случая са предявени четири обективно кумулативно съединени иска,
като за сумата от 1265,84 лева- главница за периода от 12.03.2012г. до
11.10.2018г. и лихва в размер на 756,29 лева за периода от 12.04.2012г. до
14.07.2021г., единственото заявено основание е изтекла погасителна давност.
По отношение на сумата от 1707,14 лева, от които 1247,89 лева- главница за
периода от 12.10.2018г. до 13.07.2021г. и лихва в размер на 459,25 лева за
периода от 25.12.2018г. до 13.07.2021г., единственото заявено основание е
невъзникване на вземането поради липса на облигационно правоотношение.
По нито един от исковете не са заявени евентуални основания на исковете,
като такива не са добавяни и посредством изменение на иска /чл.214,ал.1
ГПК/. С решението в отклонение на диспозитивното начало
първоинстанционният съд е разгледал иска общо за двете главници за сумата
от 2513,73 лв. /1265,84 лв.+ 1247,89 лв./ и общо за двете вземания за лихва
1215,54 лева /756,29лв.+ 459,25 лв./, като всеки от исковете е разгледан на
всяко от двете заявени основания – липса на облигационно правоотношение и
погасяване на сумите по давност.
Предвид обстоятелството, че с обжалваното решение относно
претендираните от ищеца главници, както и акцесорно съединените
претенции за лихви за забава, първоинстанционният съд се е произнесъл на
непредявено от ищеца основание, излязъл е от спорния предмет и е присъдил
3
нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, следва да се приеме, че
решението е процесуално недопустимо по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК в
посочената част (решение № 364/11.02.2013 г. по гр. д. № 155/2012 г., ГК, ІІІ
ГО на ВКС; решение № 340/11.10.2011 г. по гр. д. № 870/2010 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО; решение № 69/01.04.2015 г. по гр. д. № 4941/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО
и др.).
По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК
обжалваното решение следва да се обезсили в обжалваната част, вкл. в частта
за разноските,, като делото следва да се върне на СРС за ново разглеждане от
друг съдебен състав.
Съобразно изводите, до които съдът достигна, за настоящото
производство не следва да се присъждат разноски, а първоинстанционният съд
следва да съобрази същите при постановяване на решението си по същество
на спора.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 13850/13.07.2024 г., постановено по гр.д.
№72669/2021 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав, в частта, в която е признато за
установено по предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че
С. М. М., ЕГН **********, не дължи на „Софийска вода“ АД, с ЕИК:
*********, сумата от 2513,73 лева, представляваща цена на предоставени ВиК
услуги в недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, с
клиентски номер № ********** за периода от 12.03.2012г. до 31.12.2020г.,
както и лихва в размер на 1215,54 лева за периода от 12.04.2012г. до
14.07.2021г., както и в частта, в която „Софийска вода“ АД, ЕИК: *********,
е осъдено, да заплати на адв. С. К. К., САК, с адрес на упражняване на
дейността: гр. София, ул. ****, офис 1, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
сумата от 491,05 лева, представляваща възнаграждение за предоставено
безплатно процесуално представителство по делото на С. М. М., както и в
частта, в която „Софийска вода“ АД, с ЕИК: *********, е осъдено да заплати в
полза и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 150,55
лева, представляваща сторените по делото разноски
ВРЪЩА гр.д. №72669/2021 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав, за ново
разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на указанията,
съдържащи се в мотивите на настоящото решение, за произнасяне по
предявените от ищеца искове в посочената по-горе част, съобразно заявените
от ищеца фактически основания на предявените искове.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5