РЕШЕНИЕ
гр. София, ………….. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, XV-ти въззивен състав в публичното заседание на
дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря Весела Венева и прокурор Томи Наков като
разгледа докладваното от съдия Маринкова ВАНД № 4865 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 378, ал. 5 вр. чл. 313 и сл. от НПК.
Първоинстанционният
съд се е произнесъл с присъда от 30.04.2018г. по НАХД №6043/2017г., по описа на
СРС, НО, 115-ти състав, с която обвиняемият В.А.М. е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. На
осн. чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер от 1000 лева. Осъден е да заплати разноските,
направени по делото, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу така
постановената присъда в законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от упълномощения
защитник на обвиняемия М. – адв. Е.М., в която твърди, че присъдата е явно
несправедлива и постановена в противоречие на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. Счита, че не може да бъде установено по категоричен
начин, че вмененото деяние на подзащитния му осъществява от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК. Според
защитата същото следва да бъде субсумирано под нормата на чл. 131, ал. 2, пр. 3
вр. ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Намира, че присъдата почива на
предположения, а не на събраните по делото доказателства. Иска от въззивния съд
да отмени решението изцяло и да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото
му обвинение. Алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на съда или изменение на решението.
В закрито съдебно
заседание от 05.11.2018г., по реда на чл. 327 и сл. от НПК, въззивният съд
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
обвиняемия, разпит на свидетели и изслушване на експертизи.
В открито заседание
адв. Е.М. отправя доказателствено искане – разпит на свидетеля Н.Д.. Съдът е
уважил направеното доказателствено искане.
Обвиняемият не се
явява, представлява се от адв. Е.М.. В хода на съдебните пледоарии защитата
поддържа така подадената въззивна жалба. Посочва, че атакуваната присъда е
лишена от мотиви, тъй като същите са изцяло за нанесени телесни повреди на
пострадалия, а не по отношение на извършено деяние съставомерно по чл. 325, ал.
1 от НК. Твърди, че деянието не е съставомерно по чл. 325, ал. 1 от НК. Моли
присъдата да бъде отменена, а обвиняемият да бъде оправдан.
Държавното обвинение
в открито заседание се представлява. В хода на пледоарията посочва, че първоинстанционният
акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
и становищата на страните, доводите, изложени във въззивната жалба и в открито
съдебно заседание, и като провери законността и обосноваността на атакуваното
решение, при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
депозирана в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК от надлежно
легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима. Поради това
изложените в нея възражения и доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени от
настоящия съдебен състав по същество.
За да постанови
присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по реда на глава 28 от
НПК, като се е позовал на събраните на досъдебното производство доказателства
съгласно чл.378, ал.2 от НПК, а именно свидетелските показания на Н.Р.Д. (ДП,
л.65), К. К. М. (ДП, л.66), Л. М. М. (ДП, л.67, л.75), А. С. Б. (ДП, л. 68), К.
А. П. (ДП, л.70), С. Н. Д. (ДП, л. 76), Ю. Б. Д. (ДП, л.77), както и на показанията,
дадени от свидетелите Л. М. М. и К. К. М.
пред първоинстанционния съд (л.21-22); изготвената съдебно-медицинска
експертиза (ДП, л.79-82).
Въззивната инстанция
намери за необходимо да уточни, че първоинстанционният съд се е произнесъл по
делото с присъда. Съгласно чл.378, ал. 4 от НПК в производството по реда на
глава 28 съдът се произнася с решение. И с двата акта – присъда и решение,
съдът се произнася по основни въпроси досежно осъщественото деяние,
авторството, виновността, наказанието. Те съдържат идентични реквизити. Първостепенният
съд е допуснал нарушение на процесуалния закон. Същото не може да бъде
окачествено като съществено, тъй като постановеният акт съдържа всички
необходими реквизити. Предвид посоченото процесуалното нарушение не е основание
за връщане на делото на първата инстанция.
Въззивният съд счита,
че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на основата на правилен
анализ на събраните по делото доказателствени материали. В съответствие с чл.378,
ал.3 районният съд е решил делото в рамките на фактическите положения, посочени
в постановлението, като в хода на съдебното следствие не са установени нови
фактически обстоятелства, обуславящи връщане делото на прокурора. В хода на производството пред въззивната инстанция
бяха събрани нови доказателства, а именно чрез разпита на свидетеля Н.Д..
Неговите показания не установяват нови факти и обстоятелства. Възприетата от
първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се споделя и от въззивната
инстанция, като не са налице основания за промяна във фактическите изводи, нито
има основание за различна оценка на събрания по делото доказателствен материал.
Направените от районния съд фактически констатации, както и оценката на
доказателствения материал дадени от този съд, изцяло се споделят от настоящата
въззивна инстанция и тя е в следния смисъл:
Обвиняемият В.А.М. е
роден на *** ***, ЕГН: **********, българин, български гражданин, неосъждан.
Обвиняемият М. и
свидетелката Л.М.поддържали интимна връзка към инкриминирания ден. Той често я
посещавал в личното ѝ жилище, находящо се на бул.“*******в гр.София,
поради което бил познат в района. Свидетелката М.използвала гаражна клетка в
двора на кооперацията на бул.„*******, входът към която нееднократно бил
блокиран от паркиралите пред него таксиметрови автомобили. М. и М.многократно
отправяли забележки към таксиметровите шофьори, работещи в района, че
паркирайки на посоченото място блокират входа към гаражните клетки и трябва да
преместят автомобилите си.
На 14.07.2014 г.
около 18:30 часа обвиняемият и свидетелката се прибирали с автомобил, като
пристигайки пред жилището ѝ на бул. „*******забелязали, че отново има
спрял таксиметров автомобил пред входа към гаражните клетки. Поредният подобен
случай бил повод обвиняемият да слезе от автомобила си и да прибегне към
физическа саморазправа. Той отворил предната дясна врата на таксиметровия
автомобил, чийто водач бил свидетелят Н.Д., хванал последния за ръцете и
започнал да му извива пръстите. На висок тон казал: „Нали ви казах да не
спирате тук. Пречите ми да си вкарвам колата!“. Свидетелят Д. успял да се
освободи и излязъл от автомобила с намерения да се отдалечи, но се спънал и
изпуснал на земята мобилния си телефон. Когато свидетелят се навел, за да го
вземе, обвиняемият започнал да му нанася удари с крак по тялото в областта на
ребрата вляво. В резултат на ударите свидетелят паднал на земята, а обвиняемият
го ударил с ръка в главата. След нанесения побой обвиняемият и свидетелят М.,
която присъствала през цялото време, се прибрали в жилището.
Свидетелят Д.
изпитвал силна болка при дишане, поради което потърсил медицинска помощ в
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“. При прегледа било установено, че има счупени ребра. От
изготвената съдебно-медицинска експертиза е установено, че вследствие на побоя
са били причинени следните травматични увреждания – счупване на две ребра без
развитието на хемопневмоторакс, което е причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота; мекотъканна травма на челото вдясно, която е
причинила болка и страдание. Според заключението на експертизата описаните
наранявания са резултат от действието на твърди и тъпи предмети и могат да
бъдат получени по механизма на удари с или върху такива предмети.
Въззивният съд намира, че при
извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати
процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически
грешки при обсъждането им. Настоящият съдебен състав изцяло споделя анализа на
доказателствената съвкупност от страна на проверявания съд, както и изложените
мотиви кои доказателства кредитира и защо и на кои не дава вяра. Без да бъдат
преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с
оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие
със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на
решението в цялост, да посочи следното:
В хода на съдебните пледоарии
защитникът твърди, че е налице абсолютно съществено процесуално нарушение, а
именно липса на мотиви към така постановения акт. Аргументира тезата си с
обстоятелството, че мотивите изцяло акцентират върху нанесена телесна повреда,
която по никакъв начин не би могла да бъде субсумирана под състава на чл.325,
ал.1 от НК. След проверка на постановения акт и на изготвените мотиви към него
настоящата инстанция намира посоченото възражение на защитата за неоснователно.
Същественото процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК е налице тогава, когато обективно мотиви към постановения акт не са
изготвени, когато съображенията на съда страдат от съществени непълноти, както
и когато същите са до такава степен алогични, че не може да бъде изведен извод,
въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е формирано
вътрешното убеждение на съда, за да бъде постановен съответният акт. Мотиви към
атакуваното решение са изготвени и те са неделима част от постановения акт. От
същите по категоричен начин може да бъде установена волята на контролирания
съд. Първата инстанция обективно, всеобхватно и пълно е изследвала
доказателствения материал по делото, въз основа на който е формирал вътрешното
си убеждение и е установил както осъщественото деяние, така и неговото
авторство. Всички доказателства и доказателствени средства са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, като не е налице
превратно тълкуване на същите. В изпълнение
на чл. 13 и 14 от НПК съдът е постановил акт със задълбочен анализ, въз
основа на който е направен правилен извод досежно правната страна на деянието.
Първата инстанция е обосновала защо така осъщественото деяние следва да бъде
субсумирано под нормата на чл.325, ал.1 от НК. Предвид посоченото настоящата
инстанция не споделя твърдението на защитата, че е налице липса на мотиви.
На следващо място, във въззивната
жалба защитникът на обвиняемия твърди, че решението е постановено в
противоречие с доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, и при
липса на доказателства за вината на подзащитния му. Посочва, че същото е
постановено на база на предположения. Правилно проверяваният съд при
доказателствения анализ е отбелязал, че непълнотата на показанията на
свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие, е резултат от изминалия
продължителен период от инкриминираната дата. В действителност те са разпитвани
на 30.04.2018г. – приблизително четири години след инкриминираното деяние.
Съвсем оправдано е избледняването на спомените им, в резултат на което са
налице и незначителни противоречия с дадените показания на досъдебното
производство. Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е протекло по
реда на глава 28 и доказателствата от досъдебната фаза на основание чл.378, ал.
2 от НПК могат да бъдат използвани при постановяване на решението. Свидетелските
показания са снети в период по-близък до инкриминираното деяние, поради което
същите дават по-ясна и точна информация. Те са закрепени в протоколи за разпит.
При изготвянето на последните са спазени редът и правилата на процесуалния
закон, подписани са от разпитваните лица, поради което те са годни писмени
доказателствени средства за отразените факти. Следователно законосъобразно
контролираният съд се е позовал именно на показанията, дадени в хода на
досъдебното производство.
Настоящата инстанция намира за неоснователно и твърдението, че решението е
постановено на база на предположения. Безспорно от свидетелските показания на Н.Д. – жертвата на
осъщественото деяние, и К.М.– свидетел очевидец, се установява, че на
инкриминираната дата лице от мъжки пол е проявило агресия към таксиметровия шофьор,
изразяваща се в нанасяне на побой. Свидетелят М.е очевидец на деянието,
поради което неговите показания са източник на преки и първични доказателства.
Същите са обективни и в логично съзвучие с показанията на Н.Д.. Въпреки че последният
е пострадал вследствие на нанесените многобройни удари, показанията му се
отличават с последователност и непротиворечивост. Не се наблюдава
тенденциозност на същите.
Тези гласни доказателствени средства намират подкрепа в показанията на близките
на свидетеля Д. – сина му С.Д. и съпругата му Ю.Д.. Следва да се
отбележи, че тези лица са заинтересовани от изхода на делото, тъй като се
намират в пряка роднинска връзка с Н.Д.. Въпреки това те са обективни, логични,
не противоречат на останалия доказателствен материал, поради което съдът
намира, че те отразяват обективно и нетенденциозно информация досежно предмета
на доказване. Предвид посоченото тези гласни доказателствени средства са годни
доказателствени източници, като отразените факти са верни – а именно че на
инкриминирания ден, място и час Н.Д. е бил жертва на проявена агресия,
вследствие на която му е нанесен побой, какъвто извод е направил и
контролираният съд. Единствено показанията на свидетеля Л.М.досежно
твърдението, че не е присъствала на подобен инцидент, остават изолирани, поради
което и настоящата инстанция не ги кредитира.
Авторството на деянието също се
доказва по безспорен начин. Касателно извършителя е налице безпротиворечива
верига от косвени доказателства, които установяват, че именно обвиняемият е
извършител. Съдебната практика е константа, че една присъда би могла да се
основава и само на косвени доказателства, когато същите се намират в
безпротиворечива верига, каквато в случая е налице. На първо място, очевидецът
и пострадалият дават показания, че побоят е нанесен от мъж на видима възраст
около 30-35 години, нормално телосложение, ръст около 180-190 см. И двамата
споделят, че по време на инцидента обвиняемият е бил с приятелката си.
Свидетелят К.П., служител на 05-то РУ-СДВР, е провел телефонен разговор със
свидетелят М.– приятелка на обвиняемия по това време, в който я осведомил, че е
необходимо същата да даде обяснения относно инкриминирания случай. Първоначално
тя заявила, че е присъствала на подобен инцидент, но при последващи разпити тя
отрича. На следващо място, свидетелят очевидец К.М.разпознава при разпита си
пред първоинстанционния съд свидетелката М.като приятелката на мъжа, нанесъл
побой над Д.. Предвид изложеното несъмнено е налице безпротиворечива верига от
косвени доказателства, установяваща авторството на деянието.
Безспорно са установени и травматичните увреждания. Съдът приема
изготвената съдебна-медицинска експертиза, в която е отразено безпристрастно и
обективно заключението на вещото лице. От така нанесения побой са причинени счупване на две ребра без развитието на хемопневмоторакс, което е причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; мекотъканна травма на
челото вдясно, причинила болка и страдание. Тези увреждания могат да се получат
при нанасяне на удари с ритници.
В заключение въззивният съд намира
възраженията на защитата срещу анализа направен от първостепенния съд на
събраните по делото гласни доказателства за напълно неоснователни.
Въззивната инстанция намира, че
при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, първостепенният съд е направил и правилни
правни изводи досежно съставомерността на поведението на подсъдимия както от
обективна, така и от субективна страна, а именно по реда на чл. 325, ал. 1 от НК.
От обективна страна обвиняемият В.А.М.
*** в района на бул. „*******около 18:30 часа извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред изразяващи явно неуважение към обществото,
като нанесъл побой и причинил на свидетеля Н.Р.Д. временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Така посоченото действие покрива
всички признаци от обективна страна на състава на чл.325, ал.1 НК. Действията
му безспорно са непристойни съгласно установения ред и морал. Същите са
провокирани от постоянното блокиране на входа към гаражните клетки от
таксиметрови автомобили, като на инкриминирания ден същият е решил чрез
физическа саморазправа да разреши проблемът. При нанасянето на побой
обвиняемият е изрекъл и думите: „Нали ви казах да не спирате тука. Пречите ми
да си вкарам колата в двора“. Неговото агресивно поведение е насочено към
всички таксиметрови шофьори, като на инкриминирания ден жертва на неговата
агресия се оказал свидетелят Н.Д., тъй като именно той е блокирал входа към
гаражните клетки с автомобила си. Безспорно нанесеният побой би могъл да бъде
над всеки един друг таксиметров шофьор, ако беше спрял на посоченото място. Настоящата
инстанция намира за необходимо да отбележи още, че дори и свидетелят Д. да е
спрял неправомерно пред гаражните клетки, блокирайки входа към тях, то той по
този начин нарушава правилата за движение по пътищата. Подобни нарушения обаче
се санкционират по административно-наказателен ред, а не чрез нанасяне на
побой. Обвиняемият би могъл да сигнализира съответните институции, чрез които
този проблем да бъде разрешен. Вместо да използва различни средства за мирно разрешаване на проблема,
обвиняемият е решил, че най-подходящият начин за справяне с него е побой над
таксиметровия шофьор. Чрез нанесеният побой обвиняемият не е целял пряко да
увреди телесния интегритет на свидетеля Н.Д., а напротив да даден урок на
всички таксиметрови шофьори, че не бива да блокират входа към гаражните клетки.
Подобни актове на саморазправа са в разрез с установените обществени отношения
и правен ред,
които гарантират и дават защита на честта, достойнството, свободата и
неприкосновеността на личността на гражданите.
Безспорно за съда е и обстоятелството, че обвиняемият М. с действията си е
изразил явно неуважение към обществото. Деянието е осъществено на публично
място – столичен булевард, в час пик, когато обичайно преминават голям брой
хора, които са възприели действията на подсъдимия. Последният е съзнавал, че
поведението му се възприема от неограничен кръг от хора, като това по никакъв
начин не го е мотивирало да прекрати агресивната си проява. Напротив, след като
е нанесъл побой над свидетеля Д. той най-спокойно се е прибрал с приятелката си
в жилищната кооперация, пред която се е развил инцидента. В действителност по
делото е разпитан само един свидетел очевидец, което обаче не може да обоснове
твърдението, че само той е бил възмутен от осъщественото деяние. Несъмнено на
инкриминираните място и час са присъствали много хора – както преминаващи
водачи на леки автомобили, така и пешеходци. Причините, поради които никой не
се е притекъл на помощ и не е изразил възмущението си чрез активни действия,
биха могли да бъдат разнообразни. Житейски обосновано е обаче голяма част от
хората да изпитват страх, когато наблюдават подобни ситуации, да не би
агресорът да насочи своята ярост и омраза и към тях, поради което не се
намесват в така създалата се ситуация.
Предвид изложеното неоснователно се явява твърдението на защитата, че
деянието е съставомерно по чл. 131, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1, т. 12, пр. 1 от
НК. На първо място, ал.2 на чл.131 от НК във всяка една своя хипотеза е
неприложима в конкретния случай, тъй като свидетелят няма нито едно от
визираните в нея качества. На следващо място, съгласно практиката на ВКС
квалифицираният състав на чл.131, ал.1, т.12 от НК задължително изисква
нанасянето на телесното увреждане да се предшества или съпровожда от едно или
няколко действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, като самото причиняване на телесната повреда обективно е
мотивирано или пък е последица на предприетите хулигански действия. В
конкретния случай телесната повреда нито се предшества, нито се съпровожда от
действия, грубо нарушаващи общественият ред. Нито пък деецът е пряко е целял да
нанесе телесно увреждане. Напротив в настоящият казус се касае до грубо
нарушаване на обществения ред чрез самото нанасяне на побоя, незачитайки
установения ред за разрешаване на подобен род проблеми. Деянието е провокирано
от непрестанното блокиране на гаражните клетки. След поредна невъзможност да
паркира колата си поради спрял таксиметров шофьор, обвиняемият е решил, че той
е компетентен и оправомощен да отвори вратата на таксиметровия автомобил и да
нанесе множество удари на водача, след което неуспокоявано да се прибере. Самият
акт на саморазправа представлява проява на непростойни действия, който
нарушават грубо обществения ред.
Субект на престъплението
хулиганство може да бъде всяко наказателноотговорно лице, в това число и
обвиняемият.
Правилно съдът е преценил, че
деянието се явява съставомерно и от субективната страна. Въззивният съд не се
съгласява единствено със становището на първостепенния, че деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл, като счита, че в случая обвиняемият е действал
с евентуален умисъл, тъй като е преследвал друга цел. Правилно е преценено от първоинстанционния съд, че
обвиняемият е действал с ясното съзнание, че нанасяйки удари на свидетеля Н.Д.,
извършва непристойни действия на обществено място, които са несъвместими с
обществените порядки и морал. Съзнавал е също така общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е, но само е допускал настъпването на общественоопасните
му последици, доколкото същият е целял основно да накара таксиметровите шофьори
да спрат да блокират входа към гаражните клетки, което провокирало грубото и
непристойно поведение на обвиняемия. В случая преследвайки друга цел,
обвиняемият се е съгласил и примирил с извършването на непристойни действия.
Независимо от известното различие
в становището на въззивния съд спрямо това на първостепенния досежно
субективната страна на инкриминираното деяние и в частност досежно вида на
умисъла на подсъдимия, това не води до различни правни изводи във връзка със
съставомерността на деянието от субективна страна.
При правилна правна оценка на
събрания доказателствен материал и на установената по делото фактическа
обстановка, районният съд е преценил, при това правилно, че са налице всички
материалноправни предпоставки, визирани в императивната разпоредба на чл.78а,
ал.1 от НК, за освобождаването на обвиняемия М. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. За извършеното от него престъпление
законът предвижда наказание по-леко от "лишаване от свобода" до три
години, същият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК, като от деянието липсват настъпили съставомерни
имуществени вреди. Не са налице и посочените в чл. 78а, ал. 7 от НК пречки за
прилагане на диференцираната процедура. Предвид посоченото законосъобразно е
преценил, че в случая обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
При индивидуализацията на административното наказание, което следва да бъде
наложено на обвиняемия, неправилно са отчетени смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства.
Първостепенният съд е отчел като
отегчаващо вината обстоятелство единствено тежестта на престъплението по чл.325,
ал.1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2
години – при максимален срок от 3 години за приложението на чл. 78а от НК.
Въззивният съд не споделя този извод, като намира посоченото от контролирания
съд, за недопустимо да бъде преценявано като обстоятелство, влияещо на
отговорността на дееца. Настоящата инстанция намира като отегчаващи вината
обстоятелства факта, че чрез нанесения побой е причинена лека телесна повреда
по смисъла на наказателния кодекс. Освен това извършеното деяние се отличава с
висока обществена опасност предвид факта, че агресията на дееца е насочена към
неопределен кръг от хора, а именно към всички таксиметрови шофьори, блокиращи
входа към гаражните клетки. В същото време обстоятелството, че обвиняемият е
провокиран в продължение на неизвестен период от време от спрелите таксиметрови
автомобили, които не взимали под внимание неговите забележки, следва да се
прецени като смекчаващо вината обстоятелство. Последното не е отчетено от
контролираният съд. За да наложи наказание в предвидения минимум, първата
инстанция е приела, че е
налице изключително по смисъла на чл. 55 от НК смекчаващо вината обстоятелство,
а именно изминалият 4-годиешн период от извършване на престъплението. Първостепенният
съд е пропуснал да се обоснове, защо този 4-годишен период би могъл да се счита
като изключително смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК.
В действителност продължителността на разглеждане на делото може да бъде
отчетена като изключително смекчаващо вината обстоятелство. За да бъде такова
налице обаче е необходимо да бъде нарушен разумния срок, в който следва да се
разгледа и разреши едно дело. Разумният срок, от своя страна, според ЕКЗПЧ и ВКС е
една от гаранциите, осигуряващи правото на справедлив съдебен процес и
адекватен и своевременен достъп до правосъдие. Същият не е определен в
абсолютни стойности нито в националното ни законодателство, нито в практиката
на ЕКЗПЧ. Решението дали принципът, закрепен в чл.22 от НПК, е нарушен, се
взима за всеки конкретен случай. Релевантният период, от който започва да тече,
разумният срок, според практиката на ЕКЗПЧ е моментът, когато обвиняемият
разбира, че срещу него има обвинение, защото от този момент лицето живее под
страх, притеснения и неудобство, че го грози наказателно преследване. Според
националното ни законодателство лицето се запознава с обвинението чрез
предявяване на постановлението за привличане на обвиняем, от който момент
започва да тече и срокът. Практиката обаче е константна, че този срок може да
започне да тече и от един по-ранен етап. Такива са случите, когато лицето е
разпитано като свидетел, в който разпит узнава, че именно той е заподозрян като
извършител на деянието. Именно такъв е и конкретният случай. Обвиняемият М. е
разпитан като свидетел на 17.09.2015 г., когато същият узнава за образуваното
наказателно производство и че разследващите органи проверяват версията, дали
той е извършител на процесното деяние. От деня на разпита на обвиняемия преди
да бъде привлечен в това му качество започва да тече разумния срок за
разглеждане и решаване на процесния случай, а не от предявяване на обвинението,
като към настоящият момент са изминали 3 години и 6 месеца. При преценката,
дали с тази продължителност е нарушен разумният срок, се изхожда от тежестта на
обвинението, фактическата и правна сложност на конкретния случай, процесуалното
поведение на участниците и компетентността и добросъвестността на ръководещия
съответния стадий на наказателния процес субект. Разглежданото дело не се
отличава с изключителна фактическа и правна сложност с оглед броя на
свидетелите, на доказателствените материали, както и факта че обвинението е по
основен състав от Наказателния кодекс. Процесуалното поведение на обвиняемия и
защита не може да се отчете като основание за отлагане на делото с цел
протакване и шиканиране на същото. Напротив то е отлагано с цел призоваване на
свидетели по доказателствени искания на защитата, чрез което се осигурява както
правото на защита, така и принципа на състезателност, като е дадена възможност
на страните да докажат своите доводи и твърдения. Не на последно място следва
да се анализира поведението на държавните органи. От разпита на обвиняемия като
свидетел до настоящият момент настоящата инстанция констатира, че във фазата на
досъдебното производство наказателното производство веднъж е прекратявано.
Постановлението на прокурора за прекратяване от 22.12.2015 г. е обжалвано пред
съд, който има задължението да се произнесе в 7- дневен срок /към онзи момент/. В настоящият случай
районният съд се е произнесъл близо една година след постановяване на
постановлението – 18.11.2016г. Бездействието на съда необосновано е забавило
производството. Видно от доказателствения материал, след като постановлението
след необосновано дълъг период е отменено,
производството протича в рамките на около 2 години. Чрез посоченото бездействие
е накърнено правото на обвиняемия делото да бъде разгледано и решено в разумни
срокове, въпреки че към този момент същият не е бил привлечен към наказателна
отговорност, а само е бил разпитван. Както бе посочено по-горе релевантният
период започва да тече именно от разпита му като свидетел и предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото и доброто му процесуално поведение
продължителността от 3 години и 6 месеца нарушава чл. 22 от НПК.
Предвид посоченото смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства се намират в съотношение на баланс. Въпреки
това този изминал период от 3 години и 6 месеца следва да се отчете като
изключително смекчаващо обстоятелство с цел да бъде компенсирано допуснатото
нарушение на принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Съгласно
ППВС 7/1985г. когато наказателната отговорност се заменя по реда на чл.78а от НК, приложението на чл 55 от НК отпада, като административното наказание глоба
се определя по правилата на чл.27 ЗАНН. Въпреки че съдът необосновано се е
позовал на изминалия период като изключително смекчаващо вината обстоятелство
по смисъла на чл.55 без да засегне въпросът за разумния срок, то наказанието
определено в неговия минимум остава справедливо.
Становището на първостепенния съд,
че така определената административната санкция е годна да изпълни визираните в
чл. 36 НК цели на наказанието и се явява достатъчна за осигуряване на
индивидуална и генерална превенция, се споделя и от настоящата въззивна
инстанция.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на обвиняемия М. съдът е възложил и
разноските по водене на делото в размер на 50 лв., както и на основание чл.
190, ал. 2 от НПК по 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
При извършената на основание чл.
314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи
нейното отменяване или изменение, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание чл.
334, ал. 1, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение 30.04.2018г. по НАХД №6043/2017г., по описа на СРС, НО,
115-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.