МОТИВИ към Присъда №
6/11.01.2012 г., постановена по НОХД № 290/2011 г. по описа на Районен съд –
гр. Средец
Производството по делото
е образувано по предявени от Районна прокуратура – гр. Средец обвинения за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК против И.И.А., П.Ц.Й., С.С.М., Х.К.И. и Х.Н.Т. и за престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. “б” от НК против А.Х.И. – за
това, че на 16/17.02.2011 г., в с. Драчево, след предварителен сговор и в
съучастие помежду си и с Йордан И.И. като извършители, чрез използване на
технически средства – кирки, лопати, ножовки и въжета, отнел от владението на
“БТК” АД чужди движими вещи – 60 метра, равняващи се на 65,2 килограма медна
сърцевина от подземен телефонен кабел тип ТЗБП 24х4х1,2, на стойност 684,80
лева, без съгласието на владелеца и с намерение противозаконно да присвоят,
като случаят не е маловажен и А.Х.И. е действал при условията на опасен
рецидив.
Предвид наличието на
искане от защитника на подсъдимите и основания за провеждане на съкратено
съдебно следствие, беше проведено предварително изслушване на страните, като
производството се разгледа и реши по реда на Глава двадесет и седма от НПК.
Ощетеното юридическо
лице “БТК” АД, редовно уведомено, не изпраща представител в с. з.
В съдебно заседание
участващият по делото прокурор поддържа обвиненията против подсъдимите.
Представителят на държавното обвинение пледира подсъдимите да бъдат признати за
виновни, като с оглед процедурата на провеждане на съдебното следствие,
съдебното минало на всеки един от подсъдимите и конкретиката на обвиненията
предлага да им се наложат наказания, както следва: на подсъдимите П.Ц.Й., С.С.М.,
Х.К.И. и Х.Н.Т. – след приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК шест месеца
лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок
от три години; на подсъдимите И.И.А. и А.Х.И. да се определят наказания в
предвидените минимуми в условията на чл. 54 от НК, които на основание чл. 58а,
ал. 1 от НК да бъдат намалени с една трета, а именно осем месеца лишаване от
свобода за А. и две години лишаване от свобода за И..
Подсъдимите участват в
съдебното заседание, признават се за виновни и признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Дават съгласието си да
не се събират доказателства за тези факти и при постановяване на присъдата да
се ползва съдържанието на съответните протоколи и заключението на вещото лице.
Изразяват съжаление и дават обещание, че извършеното няма да се повтори.
Служебният защитник на подсъдимите се присъединява към становището на прокурора
досежно размера на наказанията за подсъдимите И.И.А., П.Ц.Й., С.С.М., Х.К.И. и Х.Н.Т..
По отношение на подсъдимия А.Х.И. изтъква като смекчаващи отговорността му
обстоятелства добросъвестно процесуално поведение и неголяма стойност на
открадната вещ, поради което моли след приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК
да му се определи наказание шест месеца лишаване от свобода.
И.А. не изразява
становище относно определяне на наказанието. П.Ц.Й., С.С.М., Х.К.И. и Х.Н.Т.
молят да им се определи минимално наказание, а подсъдимият А.Х.И. желае да му
бъде наложено наказание шест месеца лишаване от свобода.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На
основание чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът
прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния
акт:
На 16.02.2011 г. шестимата подсъдими – И.И.А., П.Ц.Й., С.С.М., Х.К.И., Х.Н.Т. и А.Х.И. ***
заедно с лицето Йордан И.И., където разговаряли помежду си. Решили да изкопаят
телефонен кабел, намиращ се изпод улиците в селото и да го продадат за вторични
суровини. Всеки един от подсъдимите взел от дома си различни помощни технически
средства, с каквито разполагал, като общо шестимата подсъдими и Йордан И. се
снабдили с кирки, лопати, ножовки и въжета.
Около 22,00 ч. на същата
дата всички подсъдими и И. заедно отишли в началото на главната улица на селото
– откъм Средец, и започнали да копаят в посока към центъра на селото, от
дясната страна на пътя, върху десния тротоар, изваждайки тротоарните плочки.
През разстояние от около седем-осем метра изкопавали дупки в земята с дълбочина
около един метър. Така достигали до положения от “Българска телекомуникационна
компания” АД кабел и с ножовките го отрязвали, след което с въжетата връзвали
медната сърцевина и я издърпвали, оставяйки оловната обвивка в земята. По този
начин подсъдимите издърпали 60 метра медна сърцевина от телефонен кабел тип
ТЗБП 24х4х1,2, равняващи се на 65,2 кг. мед. След като събрали извадената през
нощта на 16 срещу 17 февруари 2011 г. медна сърцевина, на сутринта на
17.02.2011 г. двама от подсъдимите я продали в пункт за изкупуване на метали в
гр. Средец. След установяване на авторството на извършеното, по указание на
полицейски служители при РУ”П” – Средец, подсъдимите заедно заровили изкопаните
от тях дупки и поставили тротоарните плочки.
От назначената в
досъдебното производство оценъчна експертиза се установява, че стойността на
отнетото количество медна сърцевина като отпадъчен материал е 684,80 лева.
От приложените по делото
справки за съдимост и справки на СРП се установява, че подсъдимите П.Ц.Й., Х.К.И.
и Х.Н.Т. са неосъждани, като Т. е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
Подсъдимият С.С.М. е
осъждан два пъти – по едното осъждане е реабилитиран по право, а по НОХД
26/2008 г. на ЦРС му е наложено наказание пробация за престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК.
Подсъдимият И.И.А. е
осъждан преди настоящата деятелност четири пъти за престъпления по Глава V на
НК /срещу собствеността/, както следва: по НОХД № 6/2000 г. на СРС му е
наложено наказание обществено порицание, изтърпяно на 20.07.2000 г.; по НОХД №
30/2000 г. и НОХД № 7/2001 г. – двете на СРС, му е определено общо наказание в
размер на пет месеца лишаване от свобода, отложено от изпълнение с изпитателен
срок от три години, изтекъл на 20.04.2004 г.; по НОХД № 117/2001 г. на СРС му е
наложено наказание седем месеца лишаване от свобода, изтърпяно на 23.08.2002 г.
Т. к. за всяко едно от посочените наказания са изтекли реабилитационните
срокове по чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК, а от
изтърпяване на наказанията, респ. изтичане на изпитателния срок, е изтекъл
срокът по чл. 30 от НК, тези осъждания не определят допълнителна квалификация. А.
е осъждан и по НОХД № 150/2010 г. на СРС за престъпление по чл. 235, ал. 6, вр.
ал. 1 от НК на пробация. След датата на настоящото деяние подс. А. е осъждан по
НОХД № 226/2011 г. по описа на СРС отново за престъпление против собствеността
на пробация.
Подсъдимият А.Х.И. е
осъждан преди настоящата деятелност като пълнолетен на лишаване от свобода
единадесет пъти за престъпления по Глава V на НК /срещу собствеността/, два
пъти за противозаконно отнемане на МПС и един път за общоопасно престъпление,
като са му определяни общи наказания по повечето осъждания, включително с
приложение на чл. 24 от НК. Така последно е изтърпял наказания лишаване от
свобода, както следва: на 29.05.2006 г. в размер на осем месеца, наложено по
НОХД № 53/2005 г. на СРС; на 14.03.2007 г. в размер на една година, наложено по
НОХД № 79/2005 г. на СРС; на 11.07.2007 г. общо и увеличено наказание в размер
на една година и девет месеца – по Определение № 107/28.09.2006 г. на СРС; на
14.07.2009 г. в размер на една година, наложено по НОХД № 47/2008 г. на СРС.
Предвид на това, подсъдимият И. е подведен под отговорност за престъпление,
извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. А и б.
Б от НК, тъй като същият към момента на осъществяването му е бил осъждан и е
изтърпял съответните наказания преди да е изтекъл срокът по чл. 30 от НК. След
осъществяване на процесното деяние е осъждан отново за кражба на ефективно
наказание лишаване от свобода – по НОХД № 226/2011 г. по описа на СРС.
Съдебното следствие се
проведе по правилата на Глава 27 от НПК. След анализ на всички събрани по
делото гласни и писмени доказателства, съдът намира, че направените
самопризнания от подсъдимите по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от
събраните на досъдебното производство доказателства – показанията на
разпитаните по делото свидетели И. Бербенлиев и Дойчин Джермов, от заключението
по съдебно-оценъчната експертиза, от приложения фотоалбум, както и от всички
приобщени по делото писмени доказателства. Всички доказателства са
безпротиворечиви, логични и последователни, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето,
мястото и механизма на извършване на престъплението и напълно подкрепят
направените самопризнания.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
С деянието си
подсъдимите И.И.А., П.Ц.Й., С.С.М., Х.К.И. и Х.Н.Т. са осъществили както от
обективна, така и от субективна страна фактическия състав на престъплението по
чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а
подсъдимият А.Х.И. – на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1,
б. “а” и б. “б” от НК, тъй като на 16/17.02.2011 г., в с. Драчево, след
предварителен сговор и в съучастие помежду си и с Йордан И.И. като извършители,
чрез използване на технически средства – кирки, лопати, ножовки и въжета, отнел
от владението на “БТК” АД чужди движими вещи – 60 метра, равняващи се на 65,2
килограма медна сърцевина от подземен телефонен кабел тип ТЗБП 24х4х1,2, на стойност
684,80 лева, без съгласието на владелеца и с намерение противозаконно да
присвоят, като случаят не е маловажен и А.Х.И. е действал при условията на
опасен рецидив.
От обективна страна
предмет на престъпното посегателство при кражбата са чужди движими вещи. В
конкретния случай всеки един от подсъдимите е осъществил признаците от състава
на престъплението кражба, визиран в чл. 194, ал. 1 от НК, като е извършил
действия по прекратяване владението на “БТК” АД върху медната сърцевина от подземния
телефонен кабел и установяване на свое такова с отнасянето й от мястото, където
е била поставена и установяване на трайна фактическа власт върху отнетото, при
липсата на съгласие за това от страна на владелеца.
Обективно при
осъществяване на деянието подсъдимите са използвали технически средства –
кирки, лопати, ножовки и въжета, като по този начин са осъществили
квалифицирания състав на чл. 195, ал.1, т. 4 от НК.
Извършеното от
подсъдимите деяние е квалифицирано и с оглед субекта на престъплението по т. 5
на чл. 195, ал. 1 от НК, тъй като кражбата на медната сърцевина е осъществена
от общо седем лица /шестимата подсъдими и Йордан И.И./, сговори ли се
предварително за това – в кафене в с. Дебелт. Същите са взели решението за
извършване на кражбата в спокойна обстановка. Това красноречиво показват
установените от доказателствата обстоятелства по приготовлението, изразяващо се
в набавяне на помощни средства, набелязване на местопрестъплението и изчакване
на тъмната част на денонощието. Обективно шестимата подсъдими са участвали в
самото изпълнително деяние на престъплението, като в субективно отношение всеки
е съзнавал участието на другите.
Процесното деяние,
извършено от подсъдимите, не представлява маловажен случай по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените престъпления от този вид, имайки предвид начина,
времето и мястото на извършване на престъплението. Високата степен на
обществена опасност на деянието се обуславя от обстоятелствата, които го
характеризират, като осъществяващи признаците на посочените по-горе
квалифициращи състави.
Имайки предвид
осъжданията на подсъдимия А.Х.И., описани по-горе и момента на изтърпяване на
наказанията, наложени му с тях, процесното деяние се явява извършено в
условията на опасен рецидив по б. “а” и “б” по смисъла на чл. 29, ал. 1 от НК и
съобразно чл. 30 от НК – не е изтекъл период по-дълъг от пет години от
изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода.
От субективна страна
шестимата подсъдими са действали с пряк умисъл. Дейците са съзнавали всички
елементи от състава на престъплението и че лишават от фактическа власт върху
вещта нейния владелец, предвиждали са преминаването й в своя фактическа власт и
са целели именно това. Съзнавали са участието на всеки един от извършителите на
деянието, както и че използват технически средства. Действали са и с
намерението противозаконно да присвоят чуждата вещ. Разбирали са противоправния
характер на извършеното, но въпреки това са целели противоправното си
облагодетелстване. Подсъдимият А.Х.И. е бил наясно за обстоятелството, че е
осъждан на лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления. Субективната
страна на деянието се обективира в действията на подсъдимите по отнемане на
вещта, предмет на инкриминираното деяние и се доказва изцяло от събраните
доказателства.
По изложените
съображения съдът намира, че подсъдимите са виновни в извършване на престъпното
деяние по повдигнатите им от РП – Средец обвинения.
Относно наложените на
подсъдимите наказания:
За извършеното от
подсъдимите И.И.А., П.Ц.Й., С.С.М., Х.К.И. и Х.Н.Т. престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до десет години, а за извършеното от
подсъдимия А.Х.И. престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от
три до петнадесет години.
На осн. чл. 373, ал. 2
от НПК, съдът определи размера на наказанията на подсъдимите при условията на
чл. 58а от НК, като по отношение на П.Ц.Й., С.С.М., Х.К.И., Х.Н.Т. и И.И.А.
приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в хипотезата на ал. 4 на чл. 58а от НК, а по
отношение на А.Х.И. приложи чл. 54 от НК и ал. 1 на чл. 58а от НК.
При определяне размера
на наказанията съдът взе предвид приноса на подсъдимите за разкриване на
обективната истина по делото, самопризнанията им и пълното съдействие за
разкриване на обективната истина по делото, осъзнаване на вината и тежкото им
материално положение, като последното обстоятелство има значение за подбудите
за престъпното посегателство.
От друга страна съдът
взе предвид, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност,
имайки предвид начина, времето, мястото на извършване на престъплението, както
и немалката стойност на отнетата вещ.
Съдът отчете превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимите П.Ц.Й., С.С.М., Х.К.И.,
Х.Н.Т. и И.И.А., поради което и най-лекото предвидено в закона наказание се
явява несъразмерно тежко за тези дейци. Приложението на разпоредбата на чл. 55
от НК се явява по-благоприятно за тях с определяне на размер на наказание под
най-ниския, предвиден в закона.
Така на всеки от
подсъдимите П.Ц.Й., Х.К.И. и Х.Н.Т. съдът наложи наказание лишаване от свобода
в размер на три месеца. При определяне на размера на наказанието съдът взе
предвид, че тези трима подсъдими не са осъждани. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи така наложените на всеки от тримата наказания за изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като са налице
предпоставките на закона от една страна, а от друга – за постигане целите на
наказанието и поправянето на подсъдимия не е наложително да изтърпи
наказанието.
На подсъдимия С.С.М.
също наложи наказание лишаване от свобода в размер на три месеца. На основание
чл. 66, ал. 1 от НК отложи така наложеното наказание за изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като са налице
предпоставките на закона – осъждането му по НОХД № 26/2008 г. на ЦРС е за
престъпление, различно от настоящото и същият не е наказан с лишаване от
свобода, а по отношение на осъждането му по НОХД 54/93 г. е настъпила
реабилитация по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК на 29.01.2008 г.,
като съдът прецени, че за постигане целите на наказанието и поправянето на
подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието.
На подсъдимия И.И.А.
съдът наложи наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, отчитайки
осъждането му по НОХД № 226/2011 г. по описа на СРС – отново за престъпление
против собствеността. По отношение на този подсъдим съдът приложи института на
чл. 66, ал. 1 от НК, като отложи така наложеното наказание за изпитателен срок
от три години, т к. са налице условията на цитираната разпоредба,
съобразявайки, че са изтекли реабилитационните срокове по чл. 88а, ал. 1, вр.
чл. 82, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК за осъжданията му по НОХД № 6/2000 г., по НОХД
№ 30/2000 г., НОХД № 7/2001 г. и по НОХД № 117/2001 г., а по НОХД № 150/2010 г.
му е наложено наказание пробация, т. е. различно от лишаване от свобода. Съдът
прецени, че за постигане целите на наказанието и поправянето на подсъдимия не е
наложително да изтърпи наказанието.
По-отежнено е
положението на подсъдимия А.Х.И., който е осъждан многократно и най-вече за
престъпления против собствеността, като последните няколко осъждания са
достатъчни за наличието на квалифициращия признак опасен рецидив, а останалите
се преценят при решаване на въпроса за обществената опасност на извършителя и
доколко наложените предходни наказания са постигнали целите, предвидени в чл.
36 от НК. Явно е от съдебната биография на подс. И., че у него са създадени
трайни престъпни навици, поради което същият се преценя от съда като личност с
немалка обществена опасност и с висок риск от последващо престъпно поведение. След
предишните си осъждания за същите и подобни посегателства той не се е поправил
и превъзпитал. Престъплението по това дело е извършено малко след изтърпяване
на наказанията по предходните осъждания – факт, който налага извод, че
поправянето на този подсъдим би могло да се постигне чрез наказание за
по-продължителен период от време. След осъществяване на процесното деяние е
осъждан отново за кражба на ефективно наказание лишаване от свобода – по НОХД №
226/2011 г. по описа на СРС. С оглед на казаното относно индивидуалните
особености на личността на този подсъдим, смекчаващите отговорността му
обстоятелства, изразяващи се в добросъвестно процесуално поведение и изразено
съжаление, не се явяват нито изключителни, нито многобройни, което мотивира
съда да му наложи наказание при условията на чл. 58, ал. 1 от НК. Ръководейки
се от чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, определи за подсъдимия минимално предвиденото
наказание три години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК редуцира с една трета – на две години лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно в затвор при първоначален строг режим.
Съдът намира, че с така
наложените наказания на подсъдимите ще бъдат постигнати целите, визирани в чл.
36 от НК.
При този изход на
делото, тъй като подсъдимите бяха признати за виновни, на осн. чл. 189, ал. 3
от НПК в тяхна тежест бяха присъдени и направените по делото разноски в размер
на 30 лева – за възнаграждение на вещо лице.
По гореизложените
съображения съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: