Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.01 2023 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-13, в закрито
съдебно заседание на 23.1.2023
г. в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа
докладваното от съдия т.д. № 82 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
чл. 250 ГПК.
Предмет на
разглеждане е предявено искане от „И.“ ООД да бъде допълнено постановеното по
делото решение с довод, че съдът не се е произнесъл в решението по направено от
ищците оспорване на частни писмени документи. Иска се решението да бъде
допълнено.
Постъпило е
становище от Н.Г.Г., М.К.Г. и И.К.Г., представлявани
от адв. М.Е., че искането е просрочено.
Процесуалният закон
регламентира различни способи, за да бъде отстранен порок в постановено
решение. Нормата на чл. 250 ГПК е на разположение на страната, когато съдът не
се е произнесъл по приет за разглеждане спор. Съгласно чл. 194 ал. 3 ГПК
решението е призвано да отрази становището на съда и по отношение оспорена
истинност на документ. От мотивите към решение № 1031/18.07.2020 г. се
установява формирана и изразена воля досежно
повдигнатия в процеса спор относно авторството на положен подпис отК.Г. върху протоколи от общо събрание на „И.“ ООД съответно
от 23.10.2017 г., 24.10.2017 г., 08.02.2018 г. и разходен касов ордер №
1/30.12.2015 г. Формираната и огласена воля позволява на страните да разберат
за дадената оценка на техния спор, което изключва хипотезата на чл. 250 ГПК.
Доколкото законът изрично разграничава решението от мотивите (чл. 236 ал. 2 ГПК)
обявените съображения и формиран извод не отговарят на изискването за нарочно
произнасяне по спор за истинност на документ с решението по делото. Този порок
обаче сочи не на пропуск на съда да обяви становището си по приет за
разглеждане спор, а на несъответствие между изразена в мотивите и обявена с
решението (диспозитива) воля на съда. Подобно
несъответствие сочи на очевидна фактическа грешка – чл. 247 ГПК.
С оглед нормата на
чл. 7 ал. 1 ГПК съдът дължи да определи реда, по който да осигури потърсена
защита, поради което настоящият състав приема, че не е обвързан от посоченото
от страната квалификация на инициираната процедура. За разлика от неразгледан
спор, обуславящ и ограничена във времето възможност за допълване на решението, обсъденият
в мотивите спор предполага да намери точно отражение и в очертаната с решението
рамка на регламентация на отношенията между страните без ограничение във
времето. Ето защо настоящият състав приема молбата за допустима.
Констатираният
порок не налага събиране на доказателства, нито допълнително изслушване на
страните, поради което и следва да бъде разгледано в закрито заседание.
По изложените вече
съображения искането за произнасяне с нарочен диспозитив
по откритото производство по чл. 193 ГПК е основателно.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл.
247 ГПК ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА
ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение №
1031/18.07.2020 г. по т.д. 82/2019 г. и присъединените при условията на чл. 213 ГПК т.д. № 83/19 г. и т.д. № 84/19 г., а именно:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на протокол от 23.10.2017 г. на общо
събрание на „И.“ ООД, протокол от 24.10.2017 г. на общо събрание на „И.“ ООД, протокол
от 08.02.2018 г. на общо събрание на „И.“ ООД и разходен касов ордер №
1/30.12.2015 г. относно авторството наК.И.Г..
Решението може да
бъде обжалвано пред Апелативен съд – София с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис.
След изпращане на
съобщенията до страните делото да бъде върнато на Апелативен съд – София с
оглед определената дата за следващото съдебно заседание.
СЪДИЯ: