О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1740 20.09.2019
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесети септември две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1101 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №132 от 19.06.2019г. по гр.д.№160/19г. състав на Айтоския районен съд е осъдил А.О.А. *** да заплати на
малолетния Лютви С.И., действащ чрез законния си представител С.Л.И.,***,
сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и
страдания, настъпили в резултат на нанесена лека телесна повреда, изразяваща се
в кортиколис наляво, вследствие на извършено от ответника престъпление, за
което той е бил признат за виновен с влязла в сила присъда от 5.07.2018г. по
ВНЧХД №242/2018г.***, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
непозволеното увреждане- 26.06.2017г. до окончателното изплащане на присъдените
суми, като е отхвърлил иска за горницата над уважения размер до претендирания
от 10000 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и деловодни разноски в
размер на 165 лв., а в полза на бюджета на съдебната власт /по сметката на АРС/
държавна такса от 40 лв. Съответно на отхвърлената част от иска ищецът е осъден
да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 747 лв.
Решението е връчено на страните
както следва: на ищеца- на 27.06.2019г., а на ответника- на 25.06.2019г.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№3910/12.07.19г. по описа на РС-Айтос, подадена от С.Л.И.
като законен представител на малолетния ищец Лютви С.И., представлявани от адв.К.К.. С нея
решението е обжалвано в частта, с която исковете са отхвърлени. Изложени са оплаквания,
че определеният размер на обезщетението е несправедливо нисък, което се дължи
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на необоснованост
на изводите. В мотивите не било посочено защо съдът е определил размер на
обезщетението от 1000 лв., като същевременно съдът не обсъдил нито един от
доводите в защитата на ищцовата страна. Допуснато било съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви, съдържащи самостоятелна
оценка на доказателствения материал, събран по делото относно определения
размер на обезщетението и в необсъждането на доводите на една от страните.
Последица от това били изложените от съда вътрешно-противоречиви и логически
непоследователни съображения и изводи. По повод оплакванията за необоснованост
на обжалвания акт се сочи, че съдът е приел за доказано възражението на
ответника в конкретната му същност, макар по делото да липсвали доказателства
за това. Липсвали гласни доказателства в подкрепа на твърденията на
въззиваемия, че ударът от люлката бил в тилната област, че имало обилен кръвоизлив,
както и в подкрепа на изводите на съда, че се касае за удар от тежка метална
люлка, доколкото не били събрани никакви доказателства за материала, от който
същата била направена. В отговора на исковата молба въззиваемият твърдял, че
процесните вреди не са в резултат от неговото поведение. Съдът обаче макар да
приел за безспорни авторството и вината на ответника, както и пряката връзка
между деянието и нанесените на ищеца телесни увреждания, по повод възражението
на ответника приел, че продължителното неразположение на детето се дължи не
толкова на нанесената от ответника плесница по врата, колкото на удара от
тежката метална люлка. Този негов последен извод не бил подкрепен с никакви
доказателства. На трето място са изложени оплаквания за противоречие на
решението с материалния закон, поради противоречие с принципа на чл.52 от ЗЗД
за определяне на обезщетението по справедливост. Позовава се на съдебна
практика на ВКС, съгласно която съдът следва да определи точен паричен
еквивалент на болките и страданията и на по-дълготрайните поражения върху
здравето на пострадалото дете така, че определената сума в пари в най-пълна
степен да компенсира вредите. В случая съдът следвало да прецени относителната
същественост на двете условия- доказаното поведение на ответника и недоказаната
същност на удара с люлката, във връзка със значението им за резултата, за да
установи, че за принос на удара с люлката било изключено да се говори, понеже
вторият инцидент настъпил 12 дни след първия, през който период вредоносните
последици от поведението на ответника се проявявали в пълна степен.
Същевременно липсвали данни, че след инцидента с люлката към вече настъпилия
вредоносен резултат били привнесени нови фактори от естество да усложнят
състоянието на детето. Развити са подробни съображения. На следващо място се
сочи, че за въззивника не била ясна волята на съда- дали, след като е подложил
на обсъждане недоказания по същността си и характер удар с люлката, като по този начин го възприел и вмъкнал в
причинно-следствения процес, е приел наличие на съпричиняване на резултата, при
което следвало да посочи в какво съотношение те стоят помежду си и дали присъденият
размер е определен след приспадане на съпричинената част и с колко. Изтъква се
още, че съдът не обсъдил наистина релевантните за определяне на размера на
обезщетението обстоятелства, които били надлежно установени по делото- че се
касае за посегателство върху непознато невръстно дете, ползващо се със
специална закрила на държавата и обществото; интензитета на физическото
въздействие, довел до продължителен период от 4-5 м. болки в областта на шията
с всички страдания и ежедневни неудобства от това; негативното отражение и
върху психиката на детето; липсата на доказателства за влошаване състоянието на
детето след удара с люлката. Моли решението да бъде отменено в обжалваната
част, като вместо това се постанови ново, с което исковата претенция бъде уважена
в пълния предявен размер. Претендират се разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е подаден отговор на
въззивната жалба от адв. С.К. като пълномощник на А.О.А.. С него въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Сочи
се, че решението на БРС е правилно, а присъденото обезщетение не е
несправедливо. Материалният закон бил приложен правилно, не били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а изводите на съда били
обосновани и съответстващи на доказателствата по делото. Съдът изложил
убедителни доводи относно размера на присъденото обезщетение, съобразявайки се
с естеството на телесното увреждане, интензитета и времетраенето на причинената
болка. Съобразил е изводите си и с другото установено телесно увреждане на
детето, получено няколко дни по-късно, на същото място. Развити са подробни
съображения, почиващи на анализ на доказателствата. Моли жалбата да се остави
без уважение.
С разпореждане от 30.07.2019г. на
страните са дадени указания за отстраняване нередовностите на жалбата и
отговора, касаещи представителната власт на адвокатите им, които същите са
изпълнили в дадения им срок.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да
го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК. Отговорът е
подаден своевременно и е редовен.
Страните нямат доказателствени
искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на въззивната жалба и отговора, както и останалите
въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото
определение.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.