Р Е Ш Е Н И Е № 29
Гр.Сливен, 10.08.2018г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юли, двехиляди
и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В. АНГЕЛОВА
При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от съдията т.дело № 19 по описа
за 2018г, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 124 ал. 1 ГПК и обща цена- 56 457.88лева.
В исковата
молба ищецът, че между банката и земеделски производител В.И.Д. –
кредитополучател и солидарните длъжници В.Д., М.Д.
и Д.М. бил сключен договор за кредит № 1228/15 от 29.04.2015 г., съгласно
който тримата се задължавали да погасят главницата на кредита на 59 равни
последователни месечни вноски по главницата всяка в размер на 1 333,33 лв.,
платими на всяко двадесето число от месеца считано от 20.05.2015 г. до
20.03.2020 г.
Кредитът
бил усвоен ефективно, съгласно направените от ответницата искане за усвояване
от 18.06.2015 г. по договор за кредит № 1228/15 от В.И.Д. за сумата 35 829,43
лв. и искане за усвояване вх. № 0100/1458 от 25.06.2015 г. по договор за кредит
№ 1228/15 за сумата от 44 170,57 лв. Сборът на двете ефективно усвоени суми бил
80 000,00 лв.
Твърди, че
считано от 20.05.2016г. солидарните длъжници не
обслужвали кредита, не изпълнявали задълженията си по договора и не извършвали
плащания за погасяването на дълга,
Във връзка с
натрупаните просрочени плащания по главницата и лихвите, на 07.04.2017г.
банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист на основание чл.417, т.2 от ГПК, които били издадени на
11.04.2017 г. по ч.гр. д. № 340/2017 г. по описа на PC гр. Нова Загора и с
които били присъдени просрочените към 06.04.2017 г. вноски за периода
20.05.2016 г. - 20.03.2017 г., включващи: 14666,63 лв.- просрочена главница,
просрочена лихва, начислена върху редовна главница за периода 20.05.2016 г.
.-20.03.2017 г. в размер на 4961,86 и наказателна лихва върху просрочена
главница, начислена за периода 20.06.2016 г. — 05.04.2017 г. вкл. в размер на
1335,48 лв. и просрочена такса за управление от 184,45 лв.
Издадените
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 11.04.2017г. не били
оспорени с възражение от ответницата, както и от другите две солидарно
задължени лица.
Твърди, че
след издаването на изпълнителния лист от 11.04.2017 г., ответницата и солидарно
задължените лица не извършили никакви плащания за погасяването на задълженията
си по договора , в това число не платили нито присъдените с изпълнителния лист
такива, нито падежиралите след неговата дата вноски
по кредита. Поради натрупаните задължения, на 27.09.2017г. банката упражнила
правото си да обяви за предсрочно изискуемо вземането си договора за кредит.
Считано от същата дата, върху цялата усвоена и неплатена главница се начислявали
и наказателни лихви.
На 18.10.2017 г. банката връчила на
ответницата нотариална покана акт № 12, том 2, общ per.
№ 3302/10.10.2017 г. на нотариус Н.Б. с per. № 416 на НК, район на действие - PC-Нова Загора, с
която В.Д. и съдлъжниците
били уведомени, че поради неплащане изцяло и в срок на дължимите и изискуеми месечни
погасителни вноски по договор за кредит № 1228/15г., банката обявява
вземанията, произтичащи от този договор за изцяло предсрочно изискуеми, считано
от 27.09.2017 г., като бил даден седем дневен срок за плащането им.
Въпреки
дадения срок за плащане, такова не било
извършено, поради което въз основа на извлечение от счетоводните книги на
банката към 14.11.2017 г., на 15.11.2017 г. било подадено заявление на
основание чл.417, т.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за падежиралите след 20.04.2017г.
главница, в това число предсрочно изискуемата такава, считано от 27.09.2017 г.,
лихвите върху редовната главница за периода 20.04.2017 г. до 27.9.2017 г. и
наказателните лихви върху всички просрочени вноски по главницата от 20.04.2017
г. до 13.11.2017 г. Въз основа на това заявление бяха издадени оспорваните
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1652/2017г. на
РС-Нова Загора.
Твърди, че на 22.01.2018 г. получили съобщение от
заповедния съд, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение
от В.Д. - лично и в качеството й на земеделски производител, като им било
указано да предявят иск относно вземането си и 1-месечен срок.
Моли за
съдебно решение, с което признаете за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на банката следните сумите, присъдени с
разпореждане по ч. гр. д. №1652/2017 г. на Районен - Нова Загора, като част от
вземания по Договор за кредит № 1228/15 от 29.04.2015 г., а именно: сумата 56
457,88 лв., от която 52 000,07 лв. - просрочена главница; 2508,29 лв. -
просрочена договорна лихва върху редовна главница за периода от 20.04.2017г. - 27.09.2017
г., 1 864,29 лв. - просрочена наказателна лихва върху главницата за периода
20.04.2017 г. - 13.11.2017 г, 85.23 лв. - просрочена такса управление на
кредит, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2017 г. до изплащане на
вземането.
Претендира за разноските по настоящото дело, в т.ч. платената държ. такса от 1 129,16 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 2 223,74 лв.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба в срока по чл.367 ал.1 ГПК, с който оспорват
иска изцяло- като недопустим и неоснователен.
Не оспорва,
че е сключен процесния договор с банката-ищец, по
силата на който в качеството си на земеделски производител е получил кредит от
80 000лв, както и че по ч.гр.д. № 1652/17 г. на РС - Нова Загора, банката се е
снабдила срещу него със заповед за изпълнение
и изп.лист за посочените в исковата молба суми, като
е подала възражение срещу вземането.
Твърди, че по
един и същ договори за едно и също вземане се претендират неколкократно
лихви върху една и съща главница, което води до нищожност на клаузи в договора.
Не оспорва, че на 07.04.2017 г. банката-кредитор е подала
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на
основание чл.417, т.2 ГПК, които са били
издадени по ч.гр.д 370/2017год. на PC гр.Нова Загора на 11.04.2017 г., с които
са присъдени просрочени задължения към
06.04.2017г. включващи 14666,63 лв. -просрочена главница, просрочена лихва,
начислена върху редовна главница в размер на 4961,86лв. и наказателна лихва
върху просрочена главница в размер на 1335,48лв.
Твърди,
че срещу издаването на изпълнителния лист от 11.04.2017 г. не е подадено
възражение, както се твърди в исковата молба. Образувано било изпълнително
производство срещу нея и срещу солидарните длъжници и
още преди да се направили кредита предсрочно изискуем, банка поискала да се пристъпи към удовлетворяване
на вземането, чрез ипотекираното в нейна полза имущество. Длъжниците били осъдени с изпълнителен лист по ч.гр.д
370/2017 г. на PC- Нова Загора и в
резултат на това, банката пристъпила към изпълнение чрез действията на ЧСИ. Към
настоящият момент, по изпълнително производство 20179150409019 на ЧСИ Г.Г., към което бил присъединен и издадения изпълнителен лист
по ч.гр.д 1652/2017г., били извършени принудителни действия, в резултат на
които били постъпили суми, с които кредиторът е удовлетворен. Тези суми не били
взети предвид, с оглед на което исковата претенция се явявала неоснователна и по размер.
Претенцията
по настоящата искова молба била втора такава, касаеща
договор за кредит № 1228/2015г г.., поради което иска бил недопустим.
В срока по
чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба.
Уточнява, че
заповедта за изпълнение и изп.лист са издадени по
ч.гр.д. № 1652/2017г на РС-Нова Загора.
Твърди, че
предходния изп. лист от 11.04.2017 г. е по ч.гр.д. №
340/17 г. на РС - Нова Загора и неправилно посочен като издаден по ч.гр.д. №
370/17г и възражение срещу заповедта не е било подавано от длъжника. С този изп.лист били присъдени в полза на банката падежирали просрочени задължения по същия договор. Претенцията
по настоящата искова молба била по ч.гр.д. № 1652/17г и с нея се търсели
напълно различни и непокриващи се суми с присъдените с изп.лист
по ч.гр.д. № 340/17г.
Твърди, че липсват доказателства от ответника,
според които същия да е извършил доброволни плащания или да има принудително
събрани суми, в резултат на което задълженията му да са намалели. Позовава се
на задължителна практика на ВКС, според която, в производството по чл. 422 ГПК,
нормата на чл. 235 ал.3 ГПК намира приложение с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изп.лист
въз основа на разпореждане за незабавно изпълнение в образуван изп.процес.
В
срока по чл.373 ГПК е постъпил допълнителен отговор, с който ответника
възразява срещу твърденията в допълнителната искова молба.
С определение
от 30.05.2018 г., съдът се е произнесъл по
всички предварителни въпроси и по доказателствените
искания на страните.
В
с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен. Претендира за разноски.
В с.з. ответникът, ред. призован, не се явява и не се представлява. С молба-становище по делото заявява, че
поддържа подадените отговори на исковата молба и няма доказателствени
искания.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 29.04.2015г. между „ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД и земеделски производител В.И.Д. като кредитополучател,
В.И. Д., М.Д.Д.,
Д.Д.М.., в
качеството им на съдлъжници,
е сключен договор за кредит № 1228/15. Размерът на кредита е 80 000лв. Целта е
рефинансиране на кредит сключен между кредитополучателя и „Рафайзинбанк”ЕАД,
като остатъка от сумата да се използва за покупка на крави. Крайният срок за погасяване е 20.04.2020г. Кредитът се олихвява с
годишен лихвен процент 3 месечен СОФИБОР плюс 7,20 пункта надбавка годишно, но
не по-малко от 7,75% годишно, върху размера на непогасената главница. Лихвения
процент се актуализира на всяко календарно тримесечие, считано от 20.06.2015г.
Наказателната лихва се изчислява като ГЛП се увеличава с надбавка от 10 пункта
годишно върху непогасената падежирала главница.
Погасяване на главницата по кредита ще се извършва на 59 равни погасителни
вноски на стойност 1333,33лв., на 20 число от месеца. Кредитът е обезпечен с
ипотека и особени залози.
В счетоводната система на банката
към 22.06.2015г. и 26.06.2015г. е отразено усвояване на главница в размер на 35
829,43лв. и 44 170,57лв., общо- 80 000лв.Кредитополучателят е трябвало да
погасява вноски на задължението по кредита на 20 число от месеца, считано от
20.07.2015г.
Първото погасяване е извършено
на 17.08.2015г., като с него са погасени задължения изискуеми към 20.07.2015г.
Последната вноска по главницата е направена
на 27.04.2016г. и с нея е погасено падежирало задължение към 20.04.2016г.
С
погасителната вноска от 27.04.2016г. в размер на 1 848,41лв., е погасено
задължение по главница -1333,33лв, договорни лихви- 453,81лв., наказателни
лихви - 4,60лв. и такса управление - 56,67лв.
След тази дата няма извършени доброволни
погасителни вноски.
За периода 20.07.2015г-27.04.2016г,
е погасена главница от земеделския производител В.Д., в общ размер на 13 330.30лв.
На 07.04.2017г. банката
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на задължението по
кредита към 07.04.2017г., по което е образувано ч.гр.дело № 340/2017г по описа РС-Нова
Загора. По същото дело е издадена заповед за изпълнение № 206/11.04.2017г и
изпълнителен лист в полза на банката срещу кредитополучателя ЗП В.И.Д. и
солидарните длъжниците В.И.Д., м.д.д. и Д.Д.М.., за вземане, възлизащо в общ размер на 21 148.42лв, а именно: 14 666,63лв - просрочена главница.; 4 961,86лв. -
просрочена договорна лихва връху редовна главница за периода 20.05.2016г.-20.03.2017г;
1 335,48лв – просрочена наказателна
лихва върху просрочена главница за периода 20.06.2016г,- 05.04.2017г. и 184,45лв
- просрочена такса управление ,ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.04.2017г до изплащане на вземането и 524.96лв- разноски по
делото.
Въз
основана на издадения по ч.гр.дело № 340/2017г изп.лист
е образувано изпълнително дело № 2017915040919 на ЧСИ Г.Г.
с рег. № 915 и район на действие СлОС.
Поради неплащане на 17 месечни
падежирали погасителни вноски за периода 20.04.2016г-
20.09.2017г, банката обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от 27.09.2017г.
С нотариална покана, връчена
на ответницата на 18.10.2017г, от Нотарирус Н.Б., с рег. №416 и район на действие РС-Нова
Загора, е била уведомена от банката, че
поради неплащане на 18 падежирали вноски по договора за кредита, за периода 20.04.2016г-
20.09.2017г, на основание т.8.1.1 от общите условия към договора за кредит,
банката обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от 27.09.2017г.
Поканена е в 7–дневен срок да изплати дълга, но плащане не е последвало.
На 15.11.2017г банката подава второ заявление до заповедния съд, за
вземане по кредита на падежиралите след 20.04.2017 г
задължения.
По заявлението е образувано ч.гр.дело №
1652/2017г по описа на РС-Нова Загора, по което е издадена заповед по чл. 417 ГПК № 1208/17.11.2017г и изпълнителен лист в полза на банката срещу
тримата длъжници- ЗП В.Д. – кредитополучател и солидарните
длъжници В.Д., М.Д. и Д.М., които дължат на
банката солидарно, по договор за банков
кредит № 1228/15 от 29.04.2015г, следните суми: 52 000.07лв – просрочена главница; 2 508.29лв- просрочена договорна
лихва върху редовна главница за периода
20.04.2017г-27.09.2017г; 1864.29лв.- просрочена наказателна лихва върху
просрочена главница за периода 20.04.2017г-13.11.2017г ; 85.23лв – просрочена
такса управление на кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 15.11.2017г до изплащане на задължението, както и 1 229.16лв- разноски
по делото.
Срещу издадената заповед за изпълнение
е възразил само длъжника В.И.Д., а заповедния съд е дал указание на кредитора да предяви настоящия установителен иск в 1-месечен срок.
Издаденият по ч.гр.д. №1652/17г
изпълнителен лист е присъединен по образуваното вече изп.
дело № №
2017915040919 на ЧСИ Г.Г. с рег. № 915 и район на действие
СлОС, по което дело са постъпили суми от принудително
изпълнение и с част от тях е изцяло погасено вземането на банката по процесния договор , на стойност 86 108.06лв, а на
17.01.2018г кредитът е закрит.
В периода 12.01.2018г. - 17.01.2018г,
банката погасява задължения по договор
за кредит в размер на 86108,06лв., с постъпили суми по изпълнително дело №
20179150409019 на ЧСИ Г.Г.. Задълженията са изискуеми
за периода 20.05.2016г.-21.12.2017г, както следва : просрочена главница -66 666,70лв. /за периода
20.05.2016г.-27.09.2017г./ ;просрочена договорна лихва - 7 470,15лв./ за
периода 20.05.2016r.-27. 09.2017г.; просрочена наказателна лихва - 3 251,94лв./ за
периода 20.06.2016г.- 15.11.2017г./; законна лихва в размер на 1 978,53лв./ за периода
20.04.2017г.- 21.12.2017г./;съдебни разноски - 6 304,40лв./за периода 07.04.2017r.-21.12.2017г./ и такса управление - 436,34лв./за периода
20.12.2016г,- 27.09.2017г./.
От заключението на приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода 20.05.2016г.- 14.11.2017г. задълженията
по кредита са в размер на 77 302,86лв, от които:
просрочена главница- 66 666,70лв; просрочена договорна лихва - 7
470,15лв.; просрочена наказателна лихва- 3 080,78лв. и просрочена такса управление- 85,23лв.
По счетоводни справки на
банката, за периода 20.05.2016г.- 27.09.2017г.
задълженията по кредита са в размер на 75 902,80лв., от които: 66 666.70лв-просрочена главница; 7 470,15лв -просрочена договорна лихва;. 1
680,72лв.- просрочена наказателна лихва и 85,23лв.-просрочена такса
управление.
За периода 20.04.2017г.- 14.11.2017г. задълженията по кредита са в
размер на сумата 56 338.89лв, включваща: главница- 52 000.07лв.; договорна лихва- 2 508.29лв; наказателна лихва- 1 745.30лв и такса управление-85.23лв.
В
с.з. вещото лице поясни, че банката е осчетоводила кредита като предсрочно
изискуем на 27.09.2017г.и от тази дата е
начислявала наказателна лихва върху цялата изискуема главница. Банката не е
трябвало да начислява наказателна лихва за периода от 27.09.2017 г. до
18.10.2017 г. , а само върху падежиралата главница до момента, в размер на 7 999.98 лв., т.е. следвало е да
начисли наказателна лихва в размер на 106.50 лв. За периода 18.10.2017 г. до 14.11.2017 г., или
за 26 дни наказателната лихва върху изискуемата главница 66 666.70 лв., е в
размер на 854.63 лв. Разликата, която се получава е 610.09 лв. в посока намаление.
В
периода 12.01.2018г. - 17.01.2018г, банката
погасява задължения по договора за кредит в размер на 86108,06лв., с
постъпили суми по изпълнително дело № 20179150409019. Задълженията са изискуеми
за периода 20.05.2016г.-21.12.2017г,
както следва : просрочена главница -66
666,70лв. /за периода 20.05.2016г.-27.09.2017г./ ;просрочена договорна лихва -
7 470,15лв./ за периода 20.05.2016r.-27.
09.2017г.;
просрочена наказателна лихва -
3 251,94лв./ за периода 20.06.2016г.- 15.11.2017г./; законна лихва в размер на 1 978,53лв./ за периода
20.04.2017г.- 21.12.2017г./;съдебни разноски - 6 304,40лв./за периода 07.04.2017r.-21.12.2017г./ и такса управление - 436,34лв./за периода
20.12.2016г,- 27.09.2017г./
Към
момента на изготвяне на експертното заключение ответника няма никакви
задължения по процесния договор за кредит.
Горната фактическа обстановка е
установена въз основа на събраните писмени доказателства, които цени като относими и допустими.
Съдът приема заключението на приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза
като обосновано, ясно и неоспорено, в т.ч. и направеното в с.з. допълнение към
заключението.
Така приетото за установено от
фактическа страна, води до следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 и ал. 2 ГПК и чл. 124 ал. 1 ГПК, за признаване на
установено в отношенията между страните, че съществува вземане на ищеца спрямо и ответника,
произтичащо от договор за
кредит № 1228/15 от 29.04.2015 г., включващо следните суми: 52 000.07лв – просрочена главница; 2 508.29лв- просрочена договорна
лихва върху редовна главница за периода
20.04.2017г-27.09.2017г; 1864.29лв.- просрочена наказателна лихва върху
просрочена главница за периода 20.04.2017г-13.11.2017г ; 85.23лв – просрочена
такса управление на кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 15.11.2017г до изплащане на задължението, както и 1 229.16лв- разноски
по делото, от които 1129.16лв- държавна такса и 100лв- юриск.възнаграждение.,
за които суми по ч.гр.д. №
1652/2017г по описа на РС-Нова Загора, е издадена заповед изпълнение на парично
задължение по чл. 417 т.2 ГПК и изпълнителен лист.
Предявените установителни
искове по чл. 422 ал.1 ГПК са допустими, тъй като са предявени в едномесечен
срок по чл. 415 ал.4 ГПК.
Разгледани по същество, са частично
основателни и доказани – до размер на общата сума 55 728.80лв, като в частта до пълния размер от
56 457.88лв, биват отхвърлени.
Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представен документ
по чл. 417 т. ГПК-извлечение от счетоводните книги на банката, за вземане,
произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са
определени от страните при сключването
му.
Заповедта за изпълнение на парично
задължение е издадена въз основа на документ по
417 т.2 ГПК- извлечение от счетоводните книги на банката Тъй като
извлечението удостоверява изгодни за издателя си факти, не се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила. Затова, в
исковото производство ищецът-кредитор следва да установява при условията на
пълно и главно доказване основанието, изискуемостта и размера на вземането си
към датата на подаване на заявлението до заповедния съд.
В случая вземането на ищеца произтича от
обявяване на предсрочна изискуемост на договор за кредит с № 2229/15 от 29.04.2015 г
Съгласно даденото разрешение в т.18 на
ТР №4/18.06.2014г на ВКС по т.д. №4/2013г на ОСГТК, в хипотезата на предявен
иск по чл. 422 ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит,
става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита също преди подаване на заявлението до
заповедния съд. Фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост трябва да са се
осъществили преди подаване на заявлението на издаване на заповедта за
изпълнение. Тогава вземането ще е изискуемо в заявения размер и на предявеното
основание.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
Предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал.2
ЗКИ.
Съгласно чл.60 ал.2 от ЗКИ, банката
може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на
една или повече вноски.
С връчената на длъжника нотариална
покана на 18.10.2017г, същият е уведомен от кредитора за размера на дълга и просрочието, както и че ако не се издължи в рамките на 7
работни дни, банката ще счита на основание чл. 60ал.2 ЗКИ във вр. т.8.1.1 б.“в“ от общите условия към договора цялата
сума по кредита предсрочно изискуема, считано от 27.09.2017г.
От заключението на приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че плащанията по процесния договор
са спрели на 27.04.2016г, когато е направена последната погасителна вноска по договора.
Щом е налице спиране на плащанията от страна
на длъжника, за кредитора е налице предвидената в чл. 60ал.2ЗКИ и т.8.1.1 от ОУ
възможност обяви кредита за предсрочно
изискуем. Съгласно раздел VІІІ, т.8.1.1.1
от общите условия към договора за кредит, при просрочие на
което и да е парично задължение, кредитът
става предсрочно изискуем. Банката се е възползвала от правото си да обяви кредита
на предсрочно изискуем на 27.09.2017г - преди подаване на заявлението до
заповедния съд/ 16.11.2017г/ и е довела до знанието на длъжника волеизявлението
си на 18.10.2017г.- преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за
незабавно изпълнение.
Предсрочната изискуемост обаче е настъпила
не на 27.09.2017г, а на 18.10.2017г,
когато банката е довела изявлението си
до длъжника.
Частично основателно е възражението на
ответника, че по един и съд договор се претендират лихви върху една и съща
главница.
По делото се установи, че банката-кредитор се
е снабдила с две заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК и два изпълнителни
листа, които обаче касаят различно вземане, като вземането по първата заповед
за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 340/2017г на РС-Нова Загора е приспаднато
от вземането по втората заповед, издадена по ч.г.д. № 1652/2017г на РС-Нова
Загора.
Първата заповед е издадена за падежирали
задължения към 07.04.2017г, а втората– за падежирали след
20.04.2017г задължения, така че няма дублиране на суми по двете заповеди.
Съдът намира, че банката
неправилно е начислила наказателна лихва
в върху цялата изискуема главница за периода от 27.09.2017г-18.10.2018г,
т.е. за 26 дни, в размер на сумата 610.09лв, която следва да се приспадне от
общия размер на наказателната лихва от 1745.30лв и се признае за дължима
разликата от 1135.21лв.
В с.з. вещото лице допълни своето заключение с
пояснението, че за периода 27.09.2017г-
18.10.2017г банката не би трябвало да
начисли наказателна лихва върху
цялата предсрочно изискуема главница. Тъй като предсрочната изискуемост
настъпва на 18.10.2017г, само за периода
18.10.2017г- 14.11.2017г, наказателната лихва трябва да бъде
начислена върху цялата изискуема главница. Затова се получава
разлика от 610.09лв в посока намаление.
Съгласно
заключението на в.л., общия размер на вземането по заповедта възлиза на
56 338.89лв и включва сумите:52 000.07лв- главница; 2 508.29лв-
договорна лихва, 1 745.30лв- наказателна лихва и 85.23лв- такса
управление.
Съдът
намира, че от наказателната лихва в размер на 1745.30лв следва да приспадне
сумата от
610.09лв и присъди разликата от 1135.21лв.
Съдът приема за дължима наказателна лихва в
размера, посочен от вещото лице в съдебно заседание, а не претендирания
от банката размер от 1 864.29лв., поради което отхвърля иска за разликата от 1135.21лв
до 1864.29 лв
, като неоснователен.
Неоснователно
и възражението на ответника, че банката се снабдила с изп.лист
и е било образувано изп.производство, по което са предприети изпълнителни действия, които не са взети предвид от кредитора.
Иревелантно е в случая дали има образувано изп.производство
въз основа за същото вземане, респ. събрани суми и дали те са достатъчни за
погасяване на дълга. В т.9 от ТР № 4/2014г от 18.06.2014г по т.д. №4/2013г на
ОСГТК, е прието, че по отношение на
сумите, събрани по принудителен ред по образуваното във връзка с вземането изп.дело, не намира
приложение разпоредбата на чл. 235 ал.3 ГПК. Прието е, че в производството по
чл. 422 ГПК, съществуването на вземането
по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235
ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изп. процес.
С оглед
изхода от спора, на ищеца се дължат разноски
по заповедното производство в размер на 1 213. 29 лв. от общо
1229.16 лв, както и разноски в настоящото производство в
размер на 2 124.15лв от общо 2 151.94лв.
На ответника се дължат разноски
съразмерно на отхвърлената част от
исковите претенции, но тъй като не са претендирани,
съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД,със седалище и адрес на управление *********, представлявано
заедно от изпълнителните директори Н. Г. С. и А. Ч. Д., с
ЕИК-*********, искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, че В.И.Д.
***, ЕГН-**********, ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД част
от вземания по договор кредит № 1228/15
от 29.04.2015г, в размер на сумата 55 728.80лв,
включваща: 52 000.07лв – просрочена главница; 2 508.29лв- просрочена договорна лихва върху редовна главница за периода
20.04.2017г-27.09.2017г; 1 135.21лв.-
просрочена наказателна лихва върху просрочена главница за периода
20.04.2017г-13.11.2017г ; 85.23лв –
просрочена такса управление на кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.11.2017г до изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д.
№ 1652/2017г по описа на РС-Нова
Загора, е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „ ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД против В.И.Д. положителен установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, за установяване съществуване на вземане за наказателни лихви върху
просрочена главница, за разликата от
1135.21лв до претендирания размер 1864.29лв.
ОСЪЖДА В. И.Д. ***, ЕГН-**********, да заплати на „ ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на управление *****, представлявано заедно
от изпълнителните директори Н. Г. С. и А. Ч. Д., с ЕИК-*********, направените
в заповедното производство разноски в размер на
сумата 1 213.29 лв. , която е
включена в заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1652/2017г по
описа на РС-Нова Загора, както направените в исковото производство разноски в размер на сумата 2 124.15 лв .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: