М О Т
И В И
към Присъда № 34 по НЧХД № 962/2018г.на КРС
Производството е по реда на Глава
осма,Раздел ІІІ от НПК.
Образувано е по тъжба на
пострадалия Т.К.П. срещу подсъдимия Д.Х.К. за
престъпления по чл.130,ал.1 от НК за това,че на 25.02.2018г.в гр.К.,обл.С.З.,на кръстовището на бул.“**-ти ПШП“ и ул.“А.С.П.“,
е причинил на тъжителя лека телесна повреда,изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК ; и по чл.148,ал.1,т.1,във вр.с чл.146,ал.1 от НК за това,че на 25.02.2018г.в гр.К.,обл.С.З.,на кръстовището на бул.“**-ти ПШП“ и ул.“А.С.П.“ е
казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя в негово
присъствие,като обидата е нанесена публично.
Съдът е приел за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявените с тъжбата граждански
искове от тъжителя П. срещу подсъдимия К. за сумата от 2000 лв.обезщетение за
причинени с престъплението по чл.130,ал.1 от НК неимуществени вреди,ведно със
законната лихва от датата на увреждането 25.02.2018г.до окончателното изплащане
; и за сумата от 1500 лв.обезщетение за причинени с престъплението по
чл.148,ал.1,т.1,във вр.с чл.146,ал.1 от НК
неимуществени вреди,ведно със законната лихва от датата на увреждането
25.02.2018г.до окончателното изплащане,и е конституирал тъжителя П. като
граждански ищец.
Тъжителят в с.з.поддържа тъжбата и
гражданските искове.
Подсъдимият в с.з.не се признава за
виновен.Твърди,че само е замахнал към тъжителя с
черния гумен маркуч,но не му е нанасял удари.Отрича да е казвал обидни думи на
тъжителя.
Защитникът на подсъдимия в с.з.прави
искане за прекратяване на наказателното производство на основание
чл.24,ал.1,т.6 от НПК; или алтернативно-съдът да признае подс.К.
за невинен и да го оправдае по повдигнатите му с тъжбата обвинения.
ПО ИСКАНЕТО НА ЗАЩИТАТА ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ
НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО:
По искането на защитника на
подсъдимия за прекратяване на наказателното производство по делото съдът се е
произнесъл с мотивирано определение в с.з.на 04.12.2018г.Съдът в определението
си е изложил аргументи,които не следва да се преповтарят.Тъй като защитникът на
подсъдимия в пледоарията си в ход по същество отново постави този въпрос,следва
да се допълни само,че посочената от защитника на подсъдимия съдебна практика е несъотносима по настоящото дело,тъй като предмет на тази
съдебна практика е въпросът за конкуренцията между наказателна и
административно-наказателна отговорност-когато едно лице за едно и също деяние
е едновременно осъдено с присъда за престъпление от общ характер, и е наказано
административно за административно нарушение.А случаят по настоящото дело не е
такъв.Съдът намира,че ТР № 3 от 22.12.2015г.на ВКС,на което се позовава
защитникът на подсъдимия,също е неотносимо към
предмета на настоящото дело,тъй като това Тълкувателно Решение също третира
въпросите за конкуренция между наказателна и административно-наказателна
отговорност при едновременно осъждане за престъпление по чл.325 от НК и
административно наказване за проява на дребно хулиганство по УБДХ.По настоящото
НЧХД № 962/2018г.по описа на КРС не сме изправени пред такава хипотеза. ТР №
3/2015г.на ВКС е издадено с цел
уеднаквяване на съдебната практика по въпросите при конкуренция между наказателна отговорност и административнонаказателна
отговорност спрямо едно и също лице за едно и също деяние /справка-Писмо
ТД-3/22.05.2015г.на ВКС/. ТР № 3/2015г.на ВКС третира въпросите на приложението
на чл.4 от УБДХ,чл.422,ал.1,т.3 от НПК,чл.70,б.“г“ от ЗАНН /което е видно още
от титулната част на Тълкувателното Решение/-разпоредби,които са неприложими в
производството по настоящото дело и не са относими
към него.В ТР № 3/2015г.на ВКС се постановява,че съдът,след като е оправдал с
присъда по наказателно дело от общ характер едно лице по обвинение за извършено
престъпление хулиганство по чл.325 от НК,не може да изпрати делото на
компетентния орган-т.е.на районния съдия,за налагане на административно
наказание по УБДХ за проява на дребно хулиганство,дори и след като е установил,че деянието представлява проява
на дребно хулиганство.По настоящото НЧХД нямаме такава хипотеза.Също така в
Тълкувателното Решение се постановява,че влязлото в сила решение на районния
съд,постановено по реда,предвиден в УБДХ,е законна пречка за съдене на виновния
за същото деяние,ако то съдържа признаците на престъплението хулиганство по
чл.325 от НК.По настоящото дело също нямаме и такава хипотеза.Видно от диспозитивната част на ТР № 3/2015г.на ВКС /след
РЕШИ:,където са изложени решенията,които е взело ОСНК/,всички решения на ОСНК
касаят конкуренцията между наказателна и административнонаказателна
отговорност между престъплението “хулиганство“ по чл.325 от НК и проявата на
дребно хулиганство по УБДХ.В нито една точка от диспозитива
на Тълкувателното Решение не се третират въпроси,касаещи казуса по настоящото
дело.
Чл.4,& 1 от
Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
постановява,че никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща
държава за престъпление,за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната
процедура на тази държава.А подсъдимият
Д.К. нито е окончателно оправдан,нито е окончателно осъден /според това как са
се развили производствата по ДП № 284 ЗМ-488/2018г.по описа на РУ-К. и по АНД №
1022/2018г.на КРС/.
Неотносими към
казуса по настоящото дело са и съдебните
практики,които цитира защитникът на подсъдимия-Р № 318/30.09.2015г.на ВКС по
н.д.№ 940/2015г.,III н.о.; Р № 490/12.01.2016г.на ВКС по н.д.№ 752/2015г.,I н.о.; и Р № 2/09.02.2016г.на ВКС по н.д.№ 1579/2015г.,III н.о.Тези решения също третират въпроса за конкуренция между наказателна и административнонаказателна отговорност.В цитираното от
защитника на подсъдимия в пледоарията му в ход по същество Р № 2/09.02.2016г.на
ВКС по н.д.№ 1579/2015г.,III н.о.се постановява,че съдът не може да осъди с
присъда едно лице за престъпление от общ характер,ако то вече преди това е било
наказано за същото деяние по наказателно-административен ред с влязло в сила
наказателно постановление.Очевидно е,че по настоящото дело не сме изправени
пред такава хипотеза.
Хипотезата,пред която сме
изправени в настоящото дело е,че хулиганството/респективно в случая-проявата на
дребно хулиганство,както е приела и постановила РП К. в постановлението за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 284 ЗМ-488/2018г.по описа на
РУ-К./,е извършено в условията на идеална съвкупност с други две
престъпления-причиняване на лека телесна повреда и обида.Тук конструкцията е
следната: хулиганство-причиняване на лека телесна повреда са помежду си в
идеална съвкупност; хулиганство-обида са помежду си в идеална съвкупност; причиняване на лека
телесна повреда-обида са помежду си в реална съвкупност.Специално по въпросите
за хулиганството /като са засегнати и въпросите за другите престъпления,с които
хулиганството е извършено в съвкупност/ е издадено Постановление № 2 от
29.06.1974г.по н.д.№ 4/74г.на Пленума на ВС.Както съдът е изложил и в
определението си от с.з.на 04.12.2018г.,в ППВС № 2/1974г.Върховният Съд постановява,че
съставът на хулиганството не поглъща съставите на другите престъпления,с които
хулиганството е извършено /в случая-причиняване на телесна повреда и обида/.И
тъй като хулиганството не поглъща съставите на тези престъпления,а е извършено
в съвкупност с тях,съдът следва да наложи поотделно наказания за всяко едно от
престъпленията,включени в съвкупността.По този начин Пленумът на ВС задължава
съдилищата да разглеждат делата по обвинения за престъпления,извършени в
съвкупност с хулиганството,и да налагат отделни наказания за тях /когато
подсъдимият бъде признат за виновен/,поради което по настоящото дело съдът е
изпълнил задължението си да разгледа
предявените с тъжбата обвинения за престъпленията причиняване на лека
телесна повреда и обида и да се произнесе по тези обвинения.В противен случай
напълно би се обезсмислил институтът на съвкупността,и изобщо на множеството
престъпления съгл. Глава втора,Раздел IV от НК.
Защитникът на подс.К.
счита,че производството по настоящото дело следва да се прекрати,тъй като
Районна Прокуратура К. е прекратила досъдебното производство по ДП № 284
ЗМ-488/2018г.по описа на РУ-К. на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК-че подс.К. не е извършил престъпление.Следва обаче да се има
предвид,че както правната доктрина,така и единната и непротиворечива
дългогодишна съдебна практика по тълкуването на разпоредбата на чл.24,ал.1,т.1
от НПК приемат,че на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК прокурорът прекратява
наказателното производство,когато обвиняемият не е извършил престъпление от общ характер/ макар и в текста на
чл.24,ал.1,т.1 от НПК да не е записано изрично “от общ характер“./Това е
така,тъй като прокуратурата има правомощие да прекрати наказателното
производство само за престъпления от общ характер,но не и за такива,които се
преследват по тъжба на пострадалия.В самото Постановление на РП К. за
прекратяване на наказателно производство от 06.07.2018г.по ДП № 284
ЗМ-488/2018г.по описа на РУ-К. е отбелязано това.На стр.4,ред 11 от постановлението
на РП четем: „…образуваното наказателно производство следва да бъде прекратено
поради липса на извършено престъпление от
общ характер…“.Това,че ДП №284 ЗМ-488/2018г.по описа на РУ-К. е водено единствено и само за престъплението
хулиганство е видно и от факта,че Районна Прокуратура К. не е изпратила на
пострадалия Т.П. съобщение за постановеното от нея постановление за прекратяване на
наказателното производство по ДП №284 ЗМ-488/2018г.по описа на РУ-К. /което е
отбелязал и Съдът в Определение № 225 от 16.08.2018г.по ЧНД № 795Д по описа за
2018г.на К.Районен Съд/.Това е така,защото досъдебното производство е било
водено за престъплението хулиганство,а съгласно правната теория от
престъплението хулиганство няма пострадали лица и поради това на Т.П. не е било
признато качеството на пострадал в производството по ДП №284 ЗМ-488/2018г.по
описа на РУ-К..В диспозитивната част на
постановлението за прекратяване на наказателното производство самата РП К. също
изрично е посочила,че ДП №284 ЗМ-488/2018г.по описа на РУ-К. е водено за
престъпление по чл.325,ал.1 от НК.Главният предмет на доказване в наказателното
производство съгл.чл.102,т.1 от НПК е извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него.В престъплението хулиганство по чл.325 от НК изпълнителното деяние е извършването на
непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото като неписани
морални правила,с които деецът скандализира обществото и изразява
демонстрация против установения обществен ред,а изпълнителните деяния на престъпленията причиняване на телесна
повреда и обида се изразяват в извършване на правно регламентирани действия с
цел да се увреди телесната неприкосновеност и здравето на пострадалия,в
причиняване на конкретно лице на правно регламентирани по своята степен и
характер телесни увреждания,притежаващи определен медико-биологичен
признак,характеризиращ ги като определен и регламентиран в закона вид телесна
повреда; респективно-в отправяне към личността на конкретно определено лице на
унизяващи честта и достойнството му думи в негово присъствие,лично възприети от
него.Тези групи изпълнителни деяния са различни по съдържание,поради което
съдът намира,че не е налице идентичност между двете наказателни обвинения-това
по ДП №284 ЗМ-488/2018г.по описа на РУ-К.
и това по настоящото НЧХД №
962/2018г.по описа на КРС-касае се за различни деяния.
Поради това-поради изложените
съображения,съдът намира, и е убеден,че тъжителят Т.П. е имал право да подаде
настоящата тъжба /същата е подадена в шест-месечния срок по чл.81,ал.3 от НПК-
в последния ден в рамките на срока-27.08.2018г.-понеделник,присъствен ден/,и не
са налице основания за прекратяване на производството по настоящото дело.
От събраните по делото
доказателства,установени с доказателствени
средства-обясненията на подсъдимия,свидетелски показания /показанията на
свидетелите М. и М./,експертни заключения /заключения
на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 437-2018,съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 111/2019,допълнителна съдебномедицинска
експертиза/,писмени доказателства/съдебномедицинско удостоверение на живо лице
№ 73/2018г.,постановление за прекратяване на наказателно производство от
06.07.2018г.на РП К.,определение по ЧНД № 795 Д/2018г.на КРС,съдебномедицинско
удостоверение на живо лице № 70/2018г.,решение по АНД № 740/2018г.по описа на
КРС,материали по приложеното АНД № 1022/2018г.по описа на КРС ведно с
материалите по приложеното към него ДП № 284 ЗМ-488/2018г.по описа на РУ К./,видеозапис
на СД,приложен към ДП № 284 ЗМ-488/2018г.по описа на РУ К.,преценени поотделно
и в тяхната съвкупност,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 25.02.2018г.около 16,00 часа
тъжителят Т.П. пътувал с баба си-св.П.М..Управлявал личния си лек автомобил
м.“Мерцедес“,бял на цвят, с рег.№ ** **** **по ул.“И.“ в гр.К..На
кръстовището,южно от фабрика“К.“,предприел маневра завой на ляво,в посока
изток,и се включил в движението по бул.“**-ти П. Ш. П.“,отнемайки предимството
на движещия се по пътя с предимство лек автомобил м.“Фолксваген“ с рег.№ * *****
**,управляван от подс.Д.К..Последният,в отговор на
действията на тъжителя,започнал да подава продължителен звуков
сигнал,застигайки превозното средство на тъжителя.Тъжителят П. погледнал в
огледалото за обратно виждане и видял как подс.К. пресвятквал с фаровете,ръкомахал с ръце,показвал неприлични
жестове и говорел нещо,което тъжителят не могъл да възприеме.Автомобилът му бил
в непосредствена близост до този на тъжителя П..Тогава тъжителят се престроил в
дясната лента за движение,предоставяйки възможност на превозното
средство,управлявано от подсъдимия,да го подмине.Задминавайки го,подс.Д.К.,продължил да натиска клаксона на автомобила си и
продължил да показва неприлични жестове на тъжителя Т.П..
Подс.Д.К.
стигнал до кръстовището на бул.“**-ти ПШП“ с ул.“А.С.П.“.Поставеният там
светофар подавал червен сигнал и той спрял.Около 15 секунди след това зад него
спрял и лекият автомобил м.“Мерцедес“.Водачът му-тъжителят Т.П.,излязъл от
автомобила си и се насочил към предна лява врата на управляваното от подс.К. превозно средство.Тъжителят П. поискал обяснение от
подс.К. за действията му малко по-рано.Тъжителят
блъснал с ръка стъклото на преден ляв прозорец на автомобила на
подсъдимия.Подсъдимият започнал да сваля стъклото на прозореца,но то се
откачило и паднало наполовина.След това тъжителят П. още няколко пъти блъснал с
ръце рамката на преден ляв прозорец на превозното средство на подсъдимия, като
попитал подсъдимия какво иска и той ли щял да му каже как да шофира.Тъжителят
също така посочил на подсъдимия с дясната си ръка болната си баба,която седяла в автомобила
му.Отвътре от своя автомобил подс.К. крещял на
тъжителя и ръкомахал. След това подсъдимият взел в ръцете си черен гумен маркуч
с поставена в него метална сърцевина с дължина около 70 см.,който държал между
двете предни седалки.Тъжителят Т.П. се обърнал и се отправил към своя
автомобил.
Веднага след това подсъдимият
излязъл от лекия си автомобил,държейки маркуча и крещял: „Майка ти да еба,да ти
еба майката!“.Тъжителят,възприемайки с периферното си зрение действията на подс.К.,се обърнал и тръгнал към него. Подсъдимият К. замахнал с маркуча към тялото на тъжителя,но последният
вдигнал лявата си ръка,за да се предпази,и така първият удар с маркуча попаднал
в дланта на лявата ръка на тъжителя,причинявайки му ламбовидна
рана по хватателната повърхност на лявата ръка,в
близост до трети пръст на същата ръка.Тъжителят извикал на подсъдимия,че така
няма да реши проблема.Въпреки това,подсъдимият продължил да го преследва и
нанесъл втори удар с импровизираното си оръжие,който попаднал в областта на
лявото бедро и лявата подбедрица на тъжителя,причинявайки му кръвонасядане
по лявото бедро и двойно контурирано кръвонасядане и оток по лявата подбедрица.
Подсъдимият К.,размахвайки маркуча
и продължавайки да псува тъжителя, продължил да гони тъжителя П. докато
последният,бягайки,се придвижил до задната част на автомобила си.Тогава
подсъдимият се върнал при своя автомобил,влязъл и седнал на шофьорското място
като затворил вратата.В този момент пристигнал тъжителят П.,който бил взел от
автомобила си метална тръба.Тъжителят
нанесъл три удара с тръбата по автомобила на подсъдимия.При един от тези удари
стъклото на предната лява врата на автомобила на подсъдимия се счупило.
Подсъдимият отворил вратата и се опитал да излезе от автомобила си,но тъжителят
не му позволил като блъскал вратата.Същевременно през отворената врата нанасял
удари на подсъдимия с тръбата,с които му причинил масивен оток в областта на
лявата скула и петнисто червеникаво кръвонасядане в
същата област,както и оток на долния клепач на лявото око.Мястото,на което се
развило събитието,било комуникативно-кръстовище,в непосредствена близост до
автобусна спирка и кооперативен пазар.Имало много хора и на пътното платно,и на
двата тротоара,и на автобусната спирка,които възприели станалото.
След като конфликтът бил
преустановен с участието на присъстващи на мястото хора,тъжителят П. се качил в
своя автомобил и закарал св.П.М. до дома и,за да вземе лекарствата си,а подс.Д.К. останал на място и подал сигнал на спешен
телефонен номер 112.
На място пристигнал екип на РУ МВР-К.-полицейски
служители.
От заключението на назначената по
делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 437-2018 се
установява,че при инцидента на 25.02.2018г.тъжителят Т.П. е получил следните
травматични увреждания:
-ламбовидна
рана /вероятно разкъсно-контузна рана/ по хватателната повърхност на лявата ръка /вероятно се има
предвид длан/ в близост до трети пръст на същата ръка,с овална /окръглена/
форма и ламбо към пръста,с подлежащо дъно,покрито с
червеникаво-кафеникава коричка и диаметър 5 мм.
Кръвонасядане
по долната трета на лявото бедро в средната трета,с косо разположение,синкаво
на цвят с ширина 2 см.и дължина 2,5 см.
Двойно контурирано
/да се разбира продълговато със светла ивица по средата/ кръвонасядане,синкаво
на цвят,разположено в горната трета по вътрешната повърхност в лявата подбедрица,с кос ход отгоре надолу и отпред назад с ширина
2,5 см.и дължина 3,5 см.,с бледа ивица по средата с ширина 2 см.,с оток кожата
наоколо.Разкъсно-контузната рана причинява
разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.Кръвонасядането на лявото бедро причинява болка.Кръвонасядането на лявата подбедрица
причинява болка.Така описаните увреждания са травматични и са причинени от
действието на твърди тъпи предмети.Кръвонасядането на
лявата подбедрица с продълговата форма и бледа ивица
по средата,описано като двойноконтурирано,е
характерно увреждане,което се получава при удар с или върху предмет,чиято
дължина многократно надвишава ширината.Такъв предмет може да бъде
палка,бухалка,тояга,маркуч,кабел,тръба,арматурна пръчка и др.подобни.Описаните
увреждания отговарят да са получени по време и начин,описани в
тъжбата.Възстановяването от уврежданията трае две седмици.В приложения
медицински документ от д-р Пасев липсват описани увреждания в областта на
лявото рамо и лявата част на гърба.В хипотетичен аспект е възможно П. да е
получил удари в тези области,но да не е имало видими травматични
увреждания.Една от причините е наличието на амортизираща силата на удара
материя между травмиращия агент и тялото на П.,например дебела
дреха.Уврежданията са разположени в ляв горен и ляв долен крайник.Увреждането
на лявата ръка е по нейната хватателна
повърхност,което е признак,че е възможно да се получи при опит за
предпазване.Няма описание по коя повърхност е разположено кръвонасядането
на лявото бедро.Същото се намира в долната трета на средната трета,от което
става ясно,че е по-близко до коляното.Кръвонасядането
на лявата подбедрица в близката трета,т.е.също близко
до коляното.като се има предвид,че ръката е най-подвижната част на човешкото
тяло може да се направи извод,че е напълно възможно посочените три травмирани
области да са се намирали в един и същи момент близко една до друга в обхвата
на травмиращия фактор метален прът и реализиран със същия един удар.
От заключението на назначената по
делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 111/2019 се
установява,че на посочените в тъжбата дата и място подсъдимият К. е получил
следните травматични увреждания:
-масивен оток в областта на лявата
скула
-оток на долния клепач на лявото
око.
Тези травматични увреждания в медикобиологичен аспект са от характер да причинят
страдание.Механизмът за причиняването на тези увреждания е действие на твърди
предмети-удари с или върху твърди тъпи предмети.Уврежданията отговарят да са
получени по начин и време,които описва подсъдимият К. в обясненията си в
съдебното заседание от 05.03.2019г.Възстановителният период от получените
травми е продължил около 10 дни.
В с.з.вещото лице уточнява и
допълва,че подс.К. е получил и петнисто червеникаво кръвонасядане в областта на лявата скула,което не променя
квалификацията на телесната повреда.
От заключението на назначената по делото
допълнителна съдебномедицинска експертиза се установява,че нараняването по хватателната повърхност на лявата ръка на Т.К.П.
представлява рана с оформено ламбо към трети пръст на
лявата ръка.Това нараняване е възможно да е било получено от парче
стъкло,останало по рамката на предна лява врата на тъмния автомобил в
момента,когато П. хваща тази рамка.На видеозаписа не се вижда дали стъклото е
било счупено,но ако е било счупено,е напълно възможно в процепа на движение на
стъклото на вратата да е останало парче от него.Ударът,реализиран от мъжа със
светла коса е със замах отзад напред върху мъжа с тъмна дреха в момент,в който
той е обърнат със задната си лява част на тялото към удрящия.Мястото на
попадение не се вижда,защото е закрито от тялото на удрящия.На П. са описани
две кръвонасядания на левия долен крайник-лява подбедрица и ляво бедро.Освидетелстващият лекар не е
посочил по коя повърхност се намира-предна,задна,вътрешна или външна.Кръвонасядането на лявата подбедрица
е характерно за действие на предмет,чиято дължина многократно надвишава
ширината.Такъв предмет се вижда на видеозаписа и той се намира в ръцете на мъжа
от тъмната кола.Уврежданията на левия крак е възможно да се получат от един
удар със замах отзад-напред при следните условия:
1.Кръвонасяданията
да са разположени по задната повърхност на левия долен крайник на П..
2.Ударът освен да е бил насочен
отзад-напред да е бил насочен и отгоре-надолу,което движение не може да се
изключи за реализирано и заснето на видеозаписа.
В дадените от него обяснения в
съдебно заседание подсъдимият К. твърди,че управлявайки автомобила си от
магазин“К.“,преди подлеза отдясно излязъл управляваният от тъжителя автомобил и
му препречил пътя.Подсъдимият му присветнал да отбие
вдясно и продължил.Тъжителят ръкомахал.След като подсъдимият спрял на
светофара,отзад дошъл тъжителят като псувал и викал:“Ти ли ще ми кажеш как да
карам“.Блъскал по стъклото,то се откачило и си тръгнал.Казвал на подсъдимия
вулгарни думи.Викал му:“Сега ще видиш какво ще стане“.Подсъдимият излязъл от
колата и тръгнал с един маркуч с арматурна тел.Подсъдимият твърди,че само
вдигнал маркуча към тъжителя,но не го ударил.Върнал се и се качил в колата
си,но светофарът светнал пак червено и подсъдимият останал да чака в
колата.Тогава тъжителят дошъл с една тръба,викал:“Ще те убия“ и счупил
стъклото.Първо ударил подсъдимия с юмрук в лицето.След това нанасял удари с
тръбата и от дърпането от страна на подсъдимия на тръбата,тя го ударила и от
лицето му потекла кръв.Подсъдимият се мъчел да излезе от колата,но тъжителят не
му позволявал.Тъжителят се качил в колата си и избягал.Имало и други хора на
мястото.Подсъдимият се обадил на тел.112 и на мястото дошли полицейски
служители.Подсъдимият стоял на мястото до 20-21 ч.Подсъдимият твърди,че излязъл
с маркуча от колата си,за да спре тъжителя,тъй като се уплашил и стресирал от
думите и действията на тъжителя.Само замахнал с
маркуча към тъжителя,но не го ударил.Твърди,че тъжителят бил на не по-малко от
два метра от него.Подсъдимият отрича да е псувал тъжителя с думите“майка ти да
еба“ и да му е викал „Ще те смачкам,келеш“.Твърди,че само тъжителят говорел-„Ти
ли ще ме учиш да карам“,“Ще видиш какво ще стане“.
Твърдението на подсъдимия,че само е
вдигнал веднъж маркуча към тъжителя и не му е нанасял удари с него,се
опровергава от останалите доказателства по делото-показанията на свидетелите М.
и М.,съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 73/2018г.,заключение на
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 437-2018,заключение на
допълнителна съдебномедицинска експертиза,видеозапис от поставени на
кръстовището камери,които доказателства от своя страна,кореспондират помежду си
и доказват тезата на тъжителя,че подсъдимият му е нанесъл удари с гумения
маркуч с метална сърцевина.
Свидетелят Д.М. установява,че
преминавал през процесното кръстовище с автомобила
си-сива шкода в обратна посока на движението на
автомобилите на тъжителя и на подсъдимия,и преминавайки покрай тях чул
подсъдимият да псува тъжителя с думите“Майка ти да еба,да ти еба майката“.Като
чул тези думи свидетелят спрял,излязъл от колата си и тръгнал към тъжителя и
подсъдимия.Подсъдимият ударил тъжителя няколко пъти с предмет,приличащ на
метална тръба или бухалка.Най-малко 2-3 пъти го ударил.Ударите попаднали
отстрани на тялото на тъжителя,в горната и долната част на тялото.След това
тъжителят избягал и влязъл в колата си.Подсъдимият също влязъл в своята кола.Тъжителят
също взел от колата си бухалка.Свидетелят М. бил на няколко метра от
двамата.Подсъдимият през цялото време не спирал да псува тъжителя като му
викал“Майка ти да еба,да ти еба майката.“И двамата размахвали бухалки и
прозорецът на автомобила на подсъдимия се счупил.В края на инцидента тъжителят
помолил св.М. да задържи подсъдимия,защото последният бил много агресивен,искал
да излиза от колата си и псувал много.Тъжителят отстъпил назад и се прибрал в
колата си.
Съдът приема показанията на св.М.
за годно доказателствено средство,тъй като св.М. е
бил очевидец на инцидента,намирал се е на мястото на инцидента,дори се е
намесил в края му.Следователно-показанията на св.М. са пряко доказателствено средство,тъй като той като очевидец на
инцидента лично,пряко и непосредствено е възприел действията на подсъдимия и на
тъжителя. Обстоятелството,че св.М. сочи брой на ударите по тялото на тъжителя
повече от установените по делото два удара /казва,че подсъдимият нанесъл
няколко удара по тялото на тъжителя/, следва да се приеме като моментно
възприятие на свидетеля,тъй като ситуацията се е развила много бързо и
екстремно и е нормално свидетелят в момента да не може с точност да възприеме
точния брой на ударите.Съществено е,че свидетелят е възприел нанасянето на
удари от страна на подсъдимия по тялото на тъжителя,което съответства на
данните в издаденото на тъжителя съдебномедицинско удостоверение и на
заключенията на съдебномедицинските експертизи.
Относно показанията на свидетелката
П.М.,защитникът на подсъдимия изразява становище,че нейните показания не следва
да се ценят като годно доказателствено средство,тъй
като тя като баба на тъжителя свидетелства в негова
полза.Действително,показанията на близките родственици
на страните следва да се ценят внимателно с оглед на възможната тяхна
заинтересованост,но в конкретния случай съдът намира,че показанията на св.М. не
са тенденциозни,а са обективни и добросъвестно дадени,тъй като свидетелката
заявява,че след като видяла подсъдимият да замахва към тъжителя с нещо
метално,си притворила очите и повече от едно замахване на подсъдимия към
тъжителя с металния предмет не е видяла.Заявява,че тъжителят пръв тръгнал да се
разправя с подсъдимия,както и че тъжителят също взел от автомобила си метален
прът и с него нанасял удари по автомобила на подсъдимия.Т.е.свидетелката М.
излага добросъвестно това,което е видяла и поради това не може да се приеме,че
показанията и са тенденциозни в полза на тъжителя.
Показанията на свидетелите М. и М.
съответстват на данните и заключението в съдебномедицинско удостоверение №
73/2018г.,в което са описани травматичните увреждания,които е получил тъжителят
и се заключава,че те добре отговарят да са от действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени по начин и време,както се съобщава в
предварителните сведения,а именно при нанасяне на удари с цилиндричен
предмет.Същите травматични увреждания са посочени и в заключението на
назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
437-2018.Според заключението на същата кръвонасядането
на лявата подбедрица с продълговата форма и бледа
ивица по средата,описано като двойноконтурирано,е
характерно увреждане,което се получава при удар с или върху предмет,чиято
дължина многократно надвишава ширината.Такъв предмет може да бъде
палка,бухалка,тояга,маркуч,кабел,тръба,арматурна пръчка и др.подобни.Описаните
увреждания отговарят да са получени по време и начин,описани в тъжбата.От
заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза и от отговорите на
вещото лице в с.з.на 15.05.2019г.става ясно,че двете кръвонасядания
на долен ляв крайник могат да се получат с един единствен удар с посочения
предмет с продълговата форма.Оттук следва извода,че причинените на тъжителя кръвонасядане по лявото бедро и двойно контурирано
кръвонасядане и оток на лявата подбедрица
са причинени именно от втория удар,нанесен от тъжителя с гумен маркуч с метална
пръчка в него в полуобърнатото с лявата си част тяло
на тъжителя.Допълнителната съдебномедицинска експертиза дава заключение,че на
видеозаписа мястото на попадане на удара не се вижда,тъй като фигурата на
подсъдимия закрива зрителното поле,но следва да се вземе предвид становището на
вещото лице в с.з.на 15.05.2019г.,което е съвсем резонно,че няма как да се
игнорира обективния факт,че тези травматични увреждания са регистрирани от
извършилия прегледа д-р П. и отразени в издаденото от него съдебномедицинско
удостоверение; и при липсата на други причини за възникването на травматичните
увреждания,ще изпаднем в дискредитиране да не знаем как са причинени.Установено
е нанасянето на удар от страна на подсъдимия по тялото на тъжителя с
цилиндричен предмет.Налице е съдебномедицинско удостоверение,в което тези
травматични увреждания са описани.Посочено е,че са причинени по време и
начин,както се съобщава в предварителните сведения.Безспорно е /включително и
от видеозаписа/,че подсъдимият държи в ръката си такъв цилиндричен
предмет,замахва с него към подсъдимия и му нанася удар с този цилиндричен
предмет.Всички тези факти водят до извода,че подсъдимият с нанесения от него
втори удар с гумен маркуч с метална сърцевина в тялото на тъжителя,му е
причинил кръвонасядане по лявото бедро и двойно контурирано кръвонасядане и оток
на лявата подбедрица.Няма как да се приеме,че тези
наранявания тъжителят е получил малко по-рано или по-късно съотв.преди или
след инцидента като е участвал в някакъв друг бой на някакво друго кръстовище
или изобщо на друго място преди или след процесното
кръстовище,тъй като това съждение противоречи на правилата на формалната
логика.Данните по делото сочат,че такива събития не са се случвали,тъй като
непосредствено преди инцидента тъжителят е возел в колата си болната си баба,а
след инцидента я е закарал в къщи и след това е отишъл в полицията да даде
показания.
Относно ламбовидната
рана по хватателната повърхност на лявата ръка
становището на съда се различава от това на вещото лице,дадено в заключението
на допълнителната съдебномедицинска експертиза.Тази експертиза беше възложена
на вещото лице да се произнесе след като изгледа видеозаписа от камерите,тъй
като при изготвяне на първоначалното заключение вещото лице поради технически
причини не е могло да гледа видеозаписа.В първоначалното си заключение-по
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 437-2018 вещото лице д-р Б.
заключава,че ламбовидната рана по хватателната
повърхност на лявата ръка в близост до трети пръст е вероятно разкъсно-контузна и е възможно да се получи при опит за
предпазване от удар с дълъг цилиндричен предмет.Това съответства и на
отразеното в съдебномедицинско удостоверение № 73/2018г.,издадено от д-р
Пасев.В заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза вещото лице
д-р Б. променя това си становище и заключава,че нараняването по хватателната повърхност на лявата ръка на тъжителя П. е
възможно да е било получено от парче стъкло,останало по рамката на предна лява
врата на автомобила на подсъдимия в момента,когато тъжителя П. хваща тази
рамка,но само ако се установи,че стъклото е било счупено,тъй като на
видеозаписа не се вижда дали стъклото е било счупено.Това заключение вещото
лице прави въз основа на това,че след като е изгледало видеозаписа,на него се
вижда само едно замахване и един удар от страна на подсъдимия-т.е.преди този
удар не се вижда замахване и контакт на ръката на тъжителя с държания от
подсъдимия маркуч.Съдът обаче,с оглед личното си зрително възприятие при
гледане на видеозаписа,намира,че на него се виждат две замахвания и съответно-два
удара,попадащи в тялото на тъжителя.При първото замахване с маркуча към
тъжителя,последният вдига лявата си ръка да се предпази и този удар попада в
дланта на лявата му ръка,при което причинява описаната ламбовидна
рана по хватателната повърхност на лявата ръка на
тъжителя.При второто замахване е нанесен втория удар,който причинява описаните
по-горе кръвонасядане по лявото бедро и двойно контурирано кръвонасядане и оток
по лявата подбедрица.Освен това по делото няма данни
тъжителят да е получил порезна рана,каквато би била тя по своя вид при
порязване на дланта му с парче стъкло.В обясненията си подсъдимият К. казва,че
когато тъжителят първоначално е отишъл до автомобила му и е блъснал с ръка
стъклото на предната лява врата,подсъдимият започнал да сваля стъклото с
копчето,и то пропаднало наполовина.От това следва извода,че стъклото в горната
половина на рамката на вратата не е било счупено,а е било смъкнато наполовина,а
именно в горната част на рамката на вратата тъжителят държи същата при повторното
си отиване до автомобила на подсъдимия-но там парчета от счупено стъкло не е
имало.Поради тези съображение и при анализа на тези доказателства съдът в тази
част не приема заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза,а
приема заключението на първоначалната такава-съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 437-2018,а именно-че ламбовидната
рана по хватателната повърхност на лявата ръка на
тъжителя е получена от удар по нея с гумен маркуч с метална сърцевина,нанесен
от подсъдимия.
Подсъдимият
също така отрича да е отправял обидни думи към тъжителя.Твърди,че изобщо не е
разговарял с него,а само тъжителят е говорел.Съдът приема тези твърдения на
подсъдимия също за негова защитна позиция,на която той има право,но която се опровергава
от останалите доказателства по делото.Дори и от гледания видеозапис,който макар
и да е без звук,могат да се направят изводи за наличието на словесна
комуникация между подсъдимия и тъжителя,в която участва и подсъдимия.В
показанията си свид.М. установява,че подс.К. през цялото време на инцидента е псувал тъжителя П.
с думите:“Майка ти да еба,да ти еба майката“.Свидетелката М.,макар и да не
установява точните думи на подсъдимия,отправени към тъжителя,също установява,че
е имало словесен контакт между тях,като подсъдимият се заканвал на
тъжителя.Така нейните показания,макар и косвено доказателствено
средство по този пункт,кореспондират с показанията на св.М.,които са пряко доказателствено средство.
Предвид изложеното и анализа на
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира,че от
обективна и от субективна страна подс.К. е реализирал
в условията на реална съвкупност престъпните състави на престъпленията по
чл.130,ал.1 от НК и по чл.148,ал.1,т.1,във вр.с
чл.146,ал.1 от НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От обективна страна подс.К. е реализирал изпълнителното деяние”причиняване
другиму разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК”.От
събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,се
установи,че на посочените в тъжбата място и дата подсъдимият К. е причинил на
тъжителя П. ламбовидна рана по хватателната
повърхност на лявата ръка; кръвонасядане по лявото бедро;
двойно контурирано кръвонасядане
и оток по лявата подбедрица,което представлява
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК и се квалифицира
като лека телесна повреда по чл.130,ал.1 от НК.Съдът по-нагоре,при анализа на доказателствения материал,е изложил съображения защо
приема,че подсъдимият К. е причинил на тъжителя П. точно тези конкретни видове
телесни увреждания.В заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени
данни № 437-2018 се дава заключение,че разкъсно-контузната
рана-ламбовидна рана по хватателната
повърхност на лявата ръка,причинява разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК,а кръвонасядането на лявото бедро
и двойно контурираното кръвонасядане
и оток по лявата подбедрица причиняват болка-т.е.тези
две телесни увреждания сами по себе си се квалифицират като лека телесна
повреда по чл.130,ал.2 от НК.Но тъй като ламбовидната
рана по хватателната повърхност на лявата ръка се
квалифицира като лека телесна повреда по чл.130,ал.1 от НК,а по-тежката по
степен телесна повреда поглъща по-леката по степен такава,то телесната повреда
в процесния случай,причинена от подс.К.
на тъжителя П.,следва да се квалифицира като лека телесна повреда по
чл.`130,ал.1 от НК.
От субективна страна подс.К.
е извършил престъплението умишлено,при форма на вината пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на деянието,предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването
им.Горното се установява от обективираните му
действия.Същият още докато е в автомобила си взема в ръцете си дълъг предмет с
цилиндрична форма-маркуч с метална сърцевина в него; целенасочено се отправя с
това оръжие в ръцете си към тъжителя с цел да увреди телесната му
неприкосновеност; целенасочено нанася на тъжителя с маркуча два удара в тялото като след първия
удар,от който тъжителят се опитва да се предпази,нанася втори удар; продължава
да преследва тъжителя.С оглед на тези обективирани
действия на подсъдимия,телесната повреда е извършена с пряк умисъл.
В случая не са налице основанията
за прилагане на института на реторсията по
чл.130,ал.3 от НК,тъй като подс.К. не е получил също
такава телесна повреда като тази на тъжителя П..От представеното от подсъдимия съдебномедицинско
удостоверение на живо лице № 70/2018г.и от заключението на назначената от съда
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 111/2019 /допълнена от вещото
лице в с.з./ се установява,че тъжителят П. е причинил на подсъдимия К. масивен
оток в областта на лявата скула,петнисто червеникаво кръвонасядане
в същата област,оток на долния клепач на лявото око,които травматични
увреждания в медикобиологичен аспект са от характер
да причинят страдание.Следователно-леката телесна повреда,причинена от тъжителя
П. на подсъдимия К.,следва да се квалифицира като такава по чл.130,ал.2 от НК.Съгласно многобройната,дългогодишна и трайно установена съдебна практика,за
да се приложи институтът на реторсията,пострадалият
трябва да е отвърнал на дееца със също такава телесна повреда,каквато е била
причинена на него.Това касае и случаите при лека телесна повреда да са
причинени две еднакви леки телесни повреди-и двете да са по чл.130,ал.1 от НК
или и двете да са по чл.130,ал.2 от НК.В случая получените от подс.К. наранявания
се квалифицират като лека телесна повреда по чл.130,ал.2 от НК,но не и
като такава по чл.130,ал.1 от НК,каквато е получил тъжителя П..Не се касае за
причиняване на също такава телесна повреда.Поради това не може да се приложи
институтът на реторсията.
Предвид изложеното подс.К. следва да бъде признат за виновен за извършено
престъпление по чл.130,ал.1 от НК.
От обективна страна,в условията на
реална съвкупност с престъплението по чл.130,ал.1 от НК,подс.К.
е реализирал и изпълнителното деяние “каже нещо унизително за честта и
достойнството на другиго в негово присъствие“.Думите,които се установи,че подс.К. е казал на тъжителя П. в негово присъствие-„Майка
ти да еба,да ти еба майката“ безспорно са унизителни по своя характер и засягат
честта и достойнството на тъжителя.По своя характер тези думи са вулгарни и
силно засягат чувството за собствена стойност на този,към когото са
отправени.Поради това следва да се приеме,че подсъдимият е нанесъл обида на
тъжителя.Обидата следва да се квалифицира по тежко квалифицирания състав на
чл.148,ал.1,т.1,във вр.с чл.146,ал.1 от НК-т.е.като
нанесена публично,тъй като мястото,на
което е нанесена,е едно от най-оживените и комуникативни кръстовища в гр.К.-в
непосредствена близост до автобусна спирка и кооперативен пазар,и видно от
свидетелските показания,от обясненията на подсъдимия и от видеозаписа,е имало
значителен брой хора на пътното платно /включително и в преминаващи автомобили,и
пешеходци,пресичайки по пешеходните пътеки/,на двата тротоара,пред
кооперативния пазар, на автобусната спирка,пред павилиона за продажба на
вестници,които възприели отправените от подсъдимия към тъжителя обидни думи.
От субективна страна подс.К. е извършил престъплението умишлено,при форма на
вината пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния
характер на деянието,предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.Горното се установява от обективираните му действия.Подсъдимият е отправил обидните
думи пряко и целенасочено към личността на тъжителя с цел да засегне личността
му и да унизи честта и достойнството му.Поради това престъплението обида е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл.
Предвид изложеното подс.К. следва да бъде признат за виновен и за извършено
престъпление по чл. чл.148,ал.1,т.1,във вр.с
чл.146,ал.1 от НК.
За наказателната отговорност на подс.К. за престъплението по чл.130,ал.1 от НК са налице
основанията за приложение на императивната норма на чл.78а,ал.1 от НК.Подс.К. е пълнолетен,не е осъждан за престъпления от общ
характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава Осма,Раздел Четвърти от НК.За
престъплението по чл.130,ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация.От престъплението не са причинени имуществени
вреди.Предвид изложеното подс.К. за престъплението по
чл.130,ал.1 от НК следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание
чл.78а от НК и да му се наложи административно наказание ГЛОБА,което предвид
добрите му характеристични данни като смекчаващо отговорността обстоятелство и
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства,следва да се наложи в
минималния,предвиден в закона размер,а именно-1000 /ХИЛЯДА/ лева.
За наказателната отговорност на подс.К. за престъплението по чл.148,ал.1,т.1,във вр.с чл.146,ал.1 от НК също са налице основанията за
приложение на императивната норма на чл.78а,ал.1 от НК.Подс.К.
е пълнолетен,не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава Осма,Раздел Четвърти от НК.За престъплението по
чл.148,ал.1,т.1,във вр.с чл.146,ал.1 от НК се предвижда наказание глоба в размер от три
хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.От престъплението не са
причинени имуществени вреди.Предвид изложеното подс.К.
за престъплението по чл.148,ал.1,т.1,във вр.с чл.146
от НК следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а
от НК и да му се наложи административно наказание ГЛОБА,което предвид добрите
му характеристични данни като смекчаващо отговорността обстоятелство и липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства,следва да се наложи в минималния,предвиден
в закона размер,а именно-1000 /ХИЛЯДА/ лева.
В случая не намира приложение
разпоредбата на чл.** от НК,тъй като съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗАНН
правилата на кумулиране на наказанията не се прилагат
при административните наказания,каквито в случая са наложени на подсъдимия К..Поради
това подсъдимият следва да изтърпи двете му наложени административни наказания
поотделно.
ПО ГРАЖДАНСКТЕ ИСКОВЕ:
В резултат на извършеното от подс.К. престъпление по чл.130,ал.1 от НК тъжителят П. е
претърпял неимуществени вреди-увреждане на здравето,болки и страдания.На осн.чл.45 от ЗЗД подс.К. дължи на
тъжителя П. обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди.На осн.чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение следва
да се определи по справедливост.При определяне размера на обезщетението съдът
взе предвид следните обстоятелства:
-вида и характера на телесната
повреда-лека,с разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК;
-вида и характера на получените
увреждания-засегнати са горен и долен крайник;
-механизмът на причиняване на
уврежданията-нанасяне на удари с гумен маркуч с метална сърцевина;
-времето,което е било необходимо за
лечение и възстановяване /което в случая е две седмици/;
-формата на вина-пряк умисъл.
При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът намира,че по справедливост следва да се определи сумата от
1000 /хиляда/ лева,представляваща обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди,която сума подс.К. следва да заплати на тъжителя П. ведно със
законната лихва от датата на увреждането-25.02.2018г..до окончателното
изплащане.Следователно-предявеният от тъжителя П. срещу подс.К.
граждански иск е основателен и доказан в
частта му до 1000 лева и в тази си част следва да се уважи,а в останалата си
част-до претендираните 2000 лева следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан в тази си част.
В резултат на извършеното от подс.К. престъпление по 148,ал.1,т.1,във вр.с чл.146 от НК от НК тъжителят П. е претърпял
неимуществени вреди-емоционални и психически страдания,срам и унижение,иронично
и подигравателно отношение от околните.На осн.чл.45
от ЗЗД подс.К. дължи на тъжителя П. обезщетение за
причинените с престъплението неимуществени вреди.На осн.чл.52
от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по
справедливост.При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид
следните обстоятелства:
-престъплението,от което са
причинени вредите-налице е по-тежко квалифициран състав на престъплението
обида;
-силно емоционалното
въздействие,което са оказали обидните думи на тъжителя и съзнаването от него,че
те са възприети и от други лица;
-обстоятелството,че обидните думи
са псувни,които са особено вулгарни по своето съдържание;
-формата на вина-пряк умисъл.
При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът намира,че по справедливост следва да се определи сумата от
500 /петстотин/ лева,представляваща обезщетение за причинените с
престъплението неимуществени вреди,която
сума подс.К. следва да заплати на тъжителя П. ведно
със законната лихва от датата на увреждането-25.02.2018г..до окончателното
изплащане.Следователно-предявеният от тъжителя П. срещу подс.К.
граждански иск е основателен и доказан в
частта му до 500 лева и в тази си част следва да се уважи,а в останалата си
част-до претендираните 1500 лева следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан в тази си част.
На осн.чл.189,ал.3
от НПК подс.К. следва да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт,по сметка на КРС направените от съда по делото разноски,а
именно: сумата от 174,98 лева,представляваща остатък над внесения от тъжителя
депозит за изготвяне на СМЕ; направените по делото разноски от 420 лева за
изготвяне на СМЕ и направените по делото разноски в размер на 436 лева за изготвяне
да допълнителна съдебномедицинска експертиза; както и на основание Тарифа№ 1 за
таксите,събирани от съдилищата да заплати по сметка на КРС държавна такса върху
уважените размери на гражданските искове в размер на 60 лева.
На основание чл.189,ал.3 от НПК подс.К. следва да заплати на тъжителя Т.К.П. направените от
него по делото разноски,а именно: сумата от **0 лева,представляваща внесен от
тъжителя депозит по сметка на КРС за изготвяне на СМЕ,както и направените от
тъжителя по делото разноски в размер общо на 612 лева,от които 12 лева държавна
такса и 600 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: