№ 62
гр. Велико Търново, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно търговско дело №
20224001000287 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260009/10.05.2022г. по т.д. № 151/2019г. по описа на Окръжен съд-Ловеч
са уважени предявените от ищците Т. В. В. с ЕГН **********, Б. С. с ЕГН ********** и М.
С. с ЕГН **********, последните две чрез своята майка и законен представител Т. В. В.,
срещу Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК 13764706, със седалище и адрес на управление град София,
ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, искове с правно основание чл.511 ал.1 т.2 вр. ал.3 от КЗ, като
ответното сдружение е осъдено да заплати на първата от тях сума в размер на 130 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на
сина й А. С., настъпила на 13.07.2018г. при ПТП и сумата от 5 000 лв. – обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди вследствие получени при същото произшествие
телесни увреждания, ведно със законната лихва върху тези суми от 01.08.2019г. до
окончателното им изплащане; на Б. С., представлявана от своята майка и законен
представител Т. В. В., сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие получени телесни увреждания при ПТП, настъпило на
13.07.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от 01.08.2019г. до окончателното й
изплащане и на М. С., представлявана от своята майка и законен представител Т. В. В.,
сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие получени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 13.07.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 01.08.2019г. до окончателното й изплащане. Със същото
решение са отхвърлени предявените от Т. В. В. срещу Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО
1
НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ искове по чл.511 ал.1 т.2 вр.
ал.3 от КЗ за сумата над 130 000 лв. до пълния претендиран размер от 300 000 лв. -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й А. С.,
настъпила при ПТП на 13.07.2018г. и за сумата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от
20 000 лв. – обезщетение за претърпени от нея при същото произшествие неимуществени
вреди – телесни увреждания, както и за присъждане на законната лихва върху посочените
обезщетения за времето от 13.07.2018г. до 01.08.2019г.; отхвърлен е предявеният от Б. С.
срещу ответното сдружение иск по чл.511 ал.1 т.2 вр. ал.3 от КЗ за присъждане на
обезщетение за претърпени от същото произшествие неимуществени вреди – причинени й
телесни увреждания, за сумата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. и за
присъждане на законна лихва за времето от 13.07.2018г. до 01.08.2019г. и е отхвърлен
предявеният от М. С. срещу ответното сдружение иск по чл.511 ал.1 т.2 вр. ал.3 от КЗ за
присъждане на обезщетение за претърпени от същото произшествие неимуществени вреди –
причинени й телесни увреждания, за сумата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от
30 000 лв. и за присъждане на законна лихва за времето от 13.07.2018г. до 01.08.2019г. С
първоинстанционното решение са отхвърлени и предявените от Б. С. и М. С. срещу
Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ искове по чл.511 ал.1 т.2 вр. ал.3 от КЗ за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди вследствие смъртта на техния брат А. С., настъпила при
процесното произшествие, в размер на по 50 000 лв. на всяка от тях.
Срещу посоченото решение е постъпила въззивна жалба от Т. В. В., чрез пълномощник
– адвокат Р. Р., в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея срещу ответното сдружение
иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта
на сина й А. С., настъпила при ПТП на 13.07.2018г., за сумата над 130 000 лв. до сумата от
220 000 лв. и в частта в която е отхвърлена претенцията й за законна лихва за забава за
периода от 06.02.2019г. до 01.08.2019г. Излагат се доводи за неправилност на решението в
обжалваните части поради нарушение на материалния закон, като се счита, че досежно
размера на присъденото й обезщетение то е в нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
не кореспондира със събраните по делото доказателства. Намира, че ответникът дължи
законна лихва от момента, в който срокът на представителя на чуждестранния застраховател
е изтекъл, доколкото Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ отговаря вместо него в качеството си на
компенсаторен орган. Прави искане за отмяна на решението в обжалваните части и вместо
това постановяване на друго, с което предявеният от нея иск за присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на детето й А. С. бъде уважен до
размера от 220 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2019г. до 01.08.2019г.,
както и й бъде присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди
вследствие получени от нея при произшествието телесни увреждания за времето от
06.02.2019г. до 01.08.2019г.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от Б. С. и М. С.,
двете действащи чрез своята майка и законен представител Т. В. В., чрез пълномощник -
адвокат Р. Р., в частта, в която са отхвърлени претенциите им за присъждане на законна
лихва върху присъдените на всяка от тях обезщетения за неимуществени вреди вследствие
получени при произшествието телесни увреждания за времето от 06.02.2019г. до 01.08.2019г.
Излагат се доводи за неправилност на решението в тези му части, като противоречащо на
материалния закон. Считат, че законна лихва за забава се дължи от момента, в който срокът
на представителя на чуждестранния застраховател е изтекъл, доколкото Сдружение
„НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“
отговаря вместо него в качеството си на компенсаторен орган. Правят искане за отмяна на
решението в обжалваните от тях части и вместо това постановяване на друго, с което на
всяка от тях бъде присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди
2
вследствие получени при произшествието телесни увреждания за времето от 06.02.2019г. до
01.08.2019г.
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби
на ищците от насрещната страна – Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, представлявано от АД „Б., А., Д.“, чрез адвокат Д.
Д., в който е заето становище за тяхната неоснователност. Излага, че разпоредбата на чл.52
от ЗЗД не намира приложение в случая, тъй като приложимо е белгийското материално
право, евентуално, че присъденият размер на обезщетението на ищцата Т. В. за претърпени
от нея неимуществени вреди от смъртта на сина й не е занижен по българското право.
Развива съображения, че НББАЗ не е отговаря в качеството си на компенсационен орган, а
като представително национално бюро по смисъла на Вътрешните правила на Съвета на
Бюрата и по отношение началния момент на законната лихва за забава приложение следва да
намерят разпоредбите на чл.496 и чл.497 от КЗ.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от Сдружение
„НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“,
представлявано от АД „Б., А., Д.“, чрез адвокат А. Д., в частта, в която същото е осъдено да
заплати на Т. В. В. сумата от 130 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й А. С., настъпила на 13.07.2018г. при
ПТП и сумата от 5 000 лв. – обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди
вследствие получени при същото произшествие телесни увреждания, ведно със законната
лихва върху тези суми от 01.08.2019г. до окончателното им изплащане; в частта, в която е
осъдено да заплати на Б. С. сумата от 5 000 лв. – обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди вследствие получени при ПТП телесни увреждания, ведно със
законната лихва върху тази сума от 01.08.2019г. до окончателното изплащане; в частта, в
която е осъдено да заплати на М. С. сумата от 5 000 лв. – обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди вследствие получени при ПТП телесни увреждания, ведно със
законната лихва върху тази сума от 01.08.2019г. до окончателното изплащане, както и в
частта относно началния момент на присъдената законна лихва върху главниците по всички
уважени части на исковете от 01.08.2019г. Жалбоподателят излага съображения за
неправилност на обжалваното решение поради това, че първоинстанционният съд
неправилно е определил приложимото към спора материално право, като е приел за
приложим българския закон и е уважил частично предявените искове въз основа на него, а
не приложимия в случая белгийски закон. Счита, че решението е постановено при
съществено процесуално нарушение – отказ на съда да установи приложимото белгийско
право, както и относимата съдебна практика на белгийските съдилища за обезщетения за
неимуществени вреди вследствие на ПТП. Моли съда да съобрази, че с предявените искове
се иска ангажиране на отговорността на НББАЗ, в качеството му на представително
национално бюро по смисъла на Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, съгласно чл.506
ал.2 от КЗ и освен специфичните предпоставки на чл.511 ал.1 от КЗ, следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащ
основание за отговорност на прекия причинител на вредите, който е застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в държава-членка.
В условията на евентуалност се обжалва размера на всяко едно от присъдените обезщетения
за неимуществени вреди съобразно българския закон с доводи за несъответствието им с
действително установените вреди и принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Развиват се
оплаквания срещу изводите на съда за неоснователност на възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалите, като се твърди наличието на принос по
съображения, подробно изложени в представената пред първата инстанция писмена защита.
Счита, че решението е неправилно и в частта относно присъдената законна лихва за забава
върху обезщетенията за неимуществени вреди на всяка от ищците по съображенията срещу
основателността на главните претенции, евентуално счита, че решението е неправилно
3
относно началната дата, от която са присъдените обезщетенията на ищците. Прави искане за
постановяване на ново решение в обжалваните части съобразно установените разпоредби на
белгийското право, евентуално при съобразяване на принципа за справедливост и отчитайки
приноса на пострадалите лица за причинените им вреди. Претендират се разноски за
въззивното производство.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. В. В., Б. С.
и М. С. с ЕГН **********, последните две чрез своята майка и законен представител Т. В.
В., всички чрез пълномощник – адвокат Р. Р., в който се заема становище за нейната
неоснователност. Излагат се подробни аргументи срещу оплакванията на ответното
сдружение за неправилност на решението в обжалваните части и се моли в същите то да
бъде оставено в сила. Прави се искане за присъждане на разноски във въззивното
производство, изразяващи се в адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ищците.
С Определение № 260265/19.08.2022г. по т.д. № 151/2019г. по описа на Окръжен съд-
Ловеч, постановено в производство по чл.248 ГПК, е постъпила частна жалба от Т. В. В., Б.
С. и М. С. с ЕГН **********, последните две чрез своята майка и законен представител Т. В.
В., всички чрез пълномощник – адвокат Р. Р., в частта, в която съдът е увеличил присъдените
в полза на НББАЗ разноски по съразмерност със сумата от 6 976.32 лв. Излагат доводи за
неправилност на обжалвания акт. Считат, че доколкото по делото не е представен договор за
правна защита между ответника и представляващото го адвокатско дружество, разноски за
адвокатско възнаграждение не се дължат, а и липсва документ, удостоверяващ заплащането
му. Считат за неправилен извода на първостепенния съд, че тъй като в приложеното
пълномощно не било уговорено представителството по делото да е безплатно, то от това
следвало, че същото е срещу заплащане. Правят искане за отмяна на определението в
обжалваната част.
В законоустановения срок ответникът НББАЗ е подал отговор на частната жалба, в
който заема становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност. Моли същата да
бъде оставена без разглеждане, като недопустима поради липсата на предхождаща я молба
по чл. 248 ГПК, евентуално да бъде отхвърлена, като неоснователна.
В съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители по
пълномощие, поддържат подадената от всяка въззивни жалби и исканията, направени с тях,
а жалбоподателите-ищци поддържат и подадената частна жалба срещу определението на
първоинстанционния съд по чл.248 ГПК. Претендират разноски съгласно представени
списъци по чл.80 ГПК. Правят възражения за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззивните жалби срещу първоинстанционното решение са подадени в
законоустановения срок, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради
което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.
Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши
служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът
намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен
е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена
форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбите, достигна до следните правни изводи:
Производството пред Окръжен съд - Плевен е било образувано по искова молба на Т.
В. В. срещу Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
4
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на нейния син А. С., причинени при ПТП на 13.07.2018г. на ПП I-4 при 34-ти км на
разклона за град Ловеч, в размер на 300 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
деликта до окончателното изплащане и за претърпени неимуществени вреди от получени от
нея увреждания при същото произшествие в размер на 20 000 лв. С исковата молба Б. С. и
М. С., чрез своята майка и законен представител Т. В. В., също са претендирали заплащането
на всяка от тях на обезщетение за неимуществени вреди от получените от тях увреждания
при произшествието, настъпило на посочените по-горе дата и място, съответно в размер на
100 000 лв. за първата от тях и в размер на 30 000 лв. за втората, ведно със законната лихва
върху тези суми от датата на деликта до окончателното изплащане. В исковата молба се
твърди, че на 13.07.2018г., около 22.17 часа, на ПП I-4 при 34-ти км на разклона за град
Ловеч, водачът Ю. А. С. при управление на л.а. „Фолксваген Тигуан“ с рег. № 1DM****,
след непозволена маневра „изпреварване“ и движейки се с несъобразена с пътните условия
скорост, причинил ПТП, при което ищците, като пътници в автомобила, пострадали. В
резултат на получени тежки увреждания починал и А. С., който също пътувал в автомобила,
син на първата ищца и брат на останалите две. Ищцата Т. В. В. твърди, че се е грижила за
детето си А. от раждането му, дарявала го е с любов, радвала се е на всеки етап от
физическото и психическото му съзряване, преживявала е притеснения при най-малкото и
незначително смущение на крехкото му здраве, а единственото, което й е останало са
множество спомени и безкрайна скръб. Твърди, че продължава да изпитва душевна болка и
непреодолима тъга от неочакваната загуба на сина си. В резултат на това е диагностицирана
с остро стресово разстройство, загуба на жизнена енергия, плашещи мисли, тревожност,
депресивност, силно чувство за вина, загуба на интереси, безпокойство. Със смъртта на сина
й е прекъсната най-силната и близка родствена връзка – тази между майка и дете, а
търпените от нея неимуществени вреди имат непреодолим характер. Наред с това, при
процесното произшествие твърди да е претърпяла и физически страдания от получените
травматични увреждания – травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в
корема, съгласно поставена й диагноза в МБАЛ „Д-р Параскев С.“ АД-град Ловеч.
Ищците Б. С. и М. С. също твърдят да са получили телесни увреждания при
настъпилото произшествие, първата от тях – охлузни рани в областта на корема, снишен
прешлен L4 /вероятна фрактура/, болки в корема и таза, контузио капитис ет корпорис,
комоцио церебри, контузио регио лумбалис, травматични увреди на костите от аксиалния
скелет – ребра, прешлени от торако-лумбален отдел, кости на тазовия пръстен, а втората –
разкъсно-контузна рана в областта на горната и долна устна, контузио капитис ет фациеи,
мозъчно сътресение и охлузвания и натъртвания по цялото тяло, болки в корема, главоболие,
отоци на устните, носа и клепача, травматични увреди на лигавицата на ушния канал и
множество кръвонасядания. В резултат на това, същите постъпили на лечение в МБАЛ „Д-р
Параскев С.“ АД-град Ловеч, а впоследствие били приети по спешност в УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“ – град Плевен. Твърдят, че след претъпения инцидент се страхуват да
пътуват с автомобил и не са преодолели нито преживения страх за здравето си, нито стреса
от случилото се.
5
В исковата молба се твърди, че между собственика на л.а. „Фолксваген Тигуан“ с рег.
№ 1DM**** и DVV-Partners BVBA – Белгия /която се влива на 30.06.2005г. в Dexia, Belgium,
а от 01.03.2012г. се преименува на Balfius Insurance,Belgium/ е налице валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, действащ към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Тъй като белгийският застраховател не назначил свой
представител или кореспондент на територията на Република България, предявили
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение на всяка от тях до НББАЗ, до ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, посочена им от НББАЗ като представител на
белгийския застраховател в страната, и отново до НББАЗ. Тъй като в продължение на повече
от шест месеца не постъпило плащане, това ги мотивирало да предявят настоящите искове.
В установения в закона срок постъпил отговор на исковата молба от ответната страна
НББАЗ, в който се оспорва посочените от ищците в исковата молба правна квалификация на
спорното право, като счита, че исковете са предявени срещу ответното сдружение в
качеството му на представително национално бюро по смисъла на Вътрешните правила на
Съвета на Бюрата, а не в качеството му на компенсационен орган. Твърди, че на основание
чл.4 §2 от Регламент /ЕО/ № 864/2007г. на Европейския парламент и Съвета приложимото
към спора материално право е белгийското, тъй като деликвентът и пострадалите лица имат
обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента на събитието. Оспорено е
ищцовото твърдение, че отговорността за настъпване на процесното произшествие носи
водачът на л.а. „Фолксваген Тигуан“ с белгийски рег. № 1DM****. Направено е възражение
за съпричиняване, тъй като пострадалата Т. В. В. не е била с поставен обезопасителен колан,
а трите деца са пътували в автомобила без изискуемата от закона система за обезопасяване
на деца, което е станало причина за претъпените от тях телесни увреждания, а при А. С. – за
претърпените от него увреждания, довели до смъртта му. Оспорени са претърпяването,
обема и продължителността на всички твърдени от ищците неимуществени вреди, както и
причинната им връзка с процесното произшествие. Оспорени са и акцесорните претенции за
лихва за забава.
В срока по чл.372 ГПК е подадена допълнителна искова молба от ищците, в която
същите оспорват всички направени от ответната страна възражения срещу исковете. Считат,
че към казуса е приложимо българското материално право, доколкото пострадалите са
български граждани и произшествието е настъпило на територията на Република България.
В отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа становището си
относно приложимото към спора материално право и направените с отговора възражения
срещу исковете.
За да уважи предявените искове в посочените в обжалваното решение размери,
първоинстанционният съд е приел, че спорът следва да бъде решен при съобразяване на
приложимото право на българското законодателство, като е квалифицирал претенцията по
чл.511 ал.1 т.2 вр. ал.3 вр. чл.515 ал.1 т.1 от КЗ. Приел е, че е установено виновно
противоправно поведение на водача на лекия автомобил, настъпилият вредоносен резултат –
6
смъртта на А. С. и уврежданията на трите ищци, както и наличието на причинно-следствена
връзка между деянието и този резултат. Приемайки възраженията за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалите за неоснователни, уважил исковите претенции в
посочените в обжалваното решение размери, ведно със законната лихва от 01.08.2019г. до
окончателното им плащане.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
С влязла в законна сила присъда № 10/02.07.2020г., постановена по НОХД № 113/2020г.
по описа на Окръжен съд-Ловеч, потвърдена с Решение № 160/02.12.2020г. по ВНОХД №
301/2020г. на Апелативен съд-Велико Търново, Ю. А. С. е признат за виновен в това, че на
13.07.2018г., около 22.00 часа, на ПП I-4 /София-Варна/, в района на кръстовище с път 401
при 34-ти км в землището на село Микре, община Угърчин, при управление на л.а.
„Фолксваген Тигуан“ с рег. № 1DM****, собственост на фирма „POWER CONSTRUCT“
BVBA, нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.6 т.1 от ЗДвП вр. чл.63 ал.2 т.2
вр. ал.1 от ППЗДвП – при наличие на двойна непрекъсната осева линия предприел маневра
„изпреварване“ на движещите се пред него МПС и чл.20 ал.1 от ЗДвП – не изпълнил
задължението си да контролира непрекъснато ППС, което управлявал, и по непредпазливост
причинил смъртта на А. Ю. С. на 1 година и 10 месеца, която настъпила в 21.45 часа на
14.07.2018г. в УМБАЛ – Плевен – престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 от
НК.
По делото е приложен препис-извлечение от акт за смърт на А. Ю. С., роден на
19.09.2016г., починал на 14.07.2018г., издаден въз основа на акт за смърт №
1093/19.07.2018г., както и удостоверение за родствени връзки на Т. В. В., видно което
починалият А. С. е неин син.
Според заключението на допуснатата комплексна автотехническа и медицинска
експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, причината за настъпване на
произшествието е реализирано изпреварване от водача на процесния автомобил на попътно
движещи се пред него товарни автомобили /престроили се в полагащите им се ленти за
движение за осъществяване на ляв завой в кръстовище/ чрез навлизане в насрещната пътна
лента, пресичайки двойно непрекъсната линия със скорост, значително по-висока от
максимално разрешената за съответния пътен участък и моментно завъртане на волана по
посока обратна на часовниковата стрелка /наляво/, при което МПС напуска асфалтовата
настилка и след реализирано закъснително движение се удря в крайпътно дърво вляво извън
пътното платно в низходящ скат. Според заключението, автомобилът е бил оборудван с
предпазни колани за всички места в него, като същите са били поставени в случая, тъй като
при неизползването им и установения механизъм на произшествието телата на всички
пътуващи в него биха се струпали напред – на водача и спътницата му към арматурното
табло, а на пътуващите отзад в автомобила – към предните седалки, съответно за
пътуващият по средата на задната седалка – до арматурното табло и дори предно обзорно
стъкло, в най-лошия случай – изпадане през предното обзорно стъкло и удар в дърветата, в
които последно се е ударил автомобила. Според експертите, системите за обезопасяване на
7
деца се делят на групи според тяхната възраст, като от данните по делото те са заключили,
че водачът и спътницата му са били с поставени колани към момента на инцидента, а децата
на задните места са използвали съответните столчета или седалки /бустери/, захванати с
обезопасителните колани. В съдебно заседание вещото лице Н. К. устно пояснява, че с оглед
механизма на произшествието тялото има стремеж за изплъзване от механизмите за
закрепване и конкретно, ако детето А. не е било с поставен колан, то е щяло да изхвърчи
през прозореца още при първия удар, тъй като е малко дете и съответно с много малко тегло.
Съгласно експертното заключение, установеният механизъм на настъпване на
произшествието показва, че автомобилът е преминал през няколко фази до установяването
си в низходящия скат, описани подробно от вещите лица, при което посочените движения на
телата на пътниците вследствие инерционните сили са довели до намаляване ефективността
на коланите и предпазните детски седалки и се е стигнало до там, че детето А. е изпаднало
от детското столче и се е установило по корем над улея на климатика. При удара на
автомобила в дървото и деформациите са довели до счупване на предното обзорно стъкло и
проникване на клони от дърветата вътре в автомобила, наранявайки пътниците. Вещите
лица са заключили, че многофазовият удар и няколкократно променящите се инерционни
сили, въздействащи на телата на пътниците, неминуемо са довели до уврежданията им и до
смъртта на А. С., въпреки използването на описаните предпазни средства.
Въз основа на представената по делото от ищците, както и от МБАЛ „Д-р Параскев С.“
АД-град Ловеч и от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – град Плевен /епикризи, истории на
заболяванията/, експертизата е заключила, че вследствие на процесното ПТП Б. С. е
получила травматично счупване на четвърти поясен прешлен, причинило и затруднение на
движенията на снагата за срок от около два месеца, като не се очакват трайно последици от
тази повреда. След произшествието същата е била на лечение в Детско отделение в МБАЛ
„Д-р Параскев С.“ АД - град Ловеч за времето от 14.07.2018г. до 15.07.2018г. и е постъпила
там в съзнание и с охлузвания в областта на корема. В периода 15.07.2018г. – 17.07.2018г.
ищцата Б. С. е била на лечение в Клиника по неврохирургия при УМБАЛ – Плевен, от
където е изписана с диагноза контузия на главата и тялото, сътресение на мозъка.
Ищцата М. С. е постъпила в ХО на същата болница в съзнание, с насиняване и оток на
лицето и рана на горната устна. След това на същата е проведено лечение в УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“ – град Плевен, направена е ревизия на раните и е изписана с окончателна
диагноза – контузия на лицето, мозъчно сътресение.
Ищцата Т. В. е лекувана в ХО – Ловеч за времето от 14.07.2018г. до 15.07.2018г., като е
постъпила с болки в областта на корема и лявата половина на гръдния кош. Изписана е с
окончателна диагноза травма на други коремни органи, без открита рана на корема. Според
експертното заключение, при ПТП са й причинени охлузване в областта на лява колянна
става, охлузване и кръвонасядане на коремна стена, подкожен хематом в областта на
гръдния кош, без данни за травматично изменение на гръдната клетка, като не се очакват
трайни последици от получените увреди.
В резултат от процесното произшествие детето А. С. е получило травма на цялото тяло,
8
данни за контузионни полета на мозъка, разкъсване на черния дроб с наличие на кръв в
коремната кухина, счупване на дясна бедрена кост. Въз основа на представената медицинска
документация за състоянието на детето след инцидента, проведените оперативни
интервенции и аутопсионния протокол, вещото лице е заключило, че смъртта на същото е
настъпила след обилна кръвозагуба и следствие на това от остра сърдечна и дихателна
недостатъчност. Според експертизата, механизмът на получаване на травмите на всички
пострадали съответства на протичането на отделните фази на произшествието.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е изслушан св. Ю. С., водач на
процесния автомобил, който установява разположението на пътуващите в него в деня на
инцидента. Посочва, че трите деца са пътували отзад в автомобила, като М. С. е била зад
водача, по средата – А., а зад Т. В., която е пътувала на предната дясна седалка, е била Б. С..
М. и Б. са били в детски столчета с поставени колани, а А. в специална седалка с презрамки
на самото столче и предпазния колан на автомобила, захващаш столчето.
В обясненията си, дадени по реда на чл.176 от ГПК, ищцата Т. В. В., посочва, че по
време на процесния инцидент трите деца са били настанени в детски столчета – само долна
част на седалка за двете момичета и столче за дете на 2-годишна възраст за А., съответно и
трите деца прикрепени с обезопасителни колани.
Св. В. С., служител на РУ – Угърчин – мл. инспектор, установява, че се е озовал на
мястото на ПТП след получен сигнал. Катастрофиралият автомобил с белгийска
регистрация бил в близкото дере, наклонен на дясната си страна с разхвърлян багаж
навсякъде в него. Сутринта заедно с колегата му помогнали да бъдат извадени вещите от
него. Тогава видял, че на задната седалка на автомобила, от двете й страни, имало
допълнително поставени две детски седалки. Не знае дали е имало и друго детско столче
поради това, че имало много разхвърлян багаж.
Св. Г. Г., също служител на РУ – Угърчин, установява, че сутринта след инцидента
помогнали на бабата и дядото на децата да бъде изваден багажа от катастрофиралия
автомобила, който бил паднал в дере. Било много стръмно, около 8м дълбочина. Сред
вещите, които извадили, имало и две детски столчета с облегалки за пътуване в автомобил.
Не помни дали е имало и бебешко столче.
Св. И. Д., водач на друг автомобил, движещ се по същия път в деня на инцидента,
който установява, че на около 2 км преди с. Микре се образувала голяма колона от
автомобили и не можело да се изпреварва. Отпред имало ТИР, който се движел бавно, но
той подал ляв мигач и автомобилите зад него започнали да се изтеглят. Тогава видял една
кола от лявата страна на ТИР, която изведнъж изчезнала. След като достигнал до
бензиностанция, направил обратен завой и се върнал, като установил, че автомобилът е
катастрофирал. Чул викове за помощ, осветил надолу и видял, че има дере, а след като
слязъл видял жена, мъж и три деца и помогнал да излязат. Тъй като бил помолен от дошлите
на място полицаи да помогне да извадят документите от колата, видял, че има едно детско
столче на задната седалка на автомобила, както и още две, разположени едно върху друго,
9
върху част от които имало изпаднал багаж. Полицаят осветявал с фенер и св. Д. оглеждал
вътре в автомобила за документи и ги подавал. Свидетелят посочва, че никой освен него и
полицаят не е слизал до автомобила.
Св. К. К., водач на товарен автомобил, установява, че видял как процесният автомобил,
минавайки покрай него, паднал в дерето. Помогнали на хората в катастрофиралия автомобил
да излязат. Когато слязъл до колата не видял да има в нея детски столчета. Виждал задната
седалка на автомобила, но периферно, като посочва, че може и да е имало детски столчета,
но да не ги е видял. Автомобилът бил наклонен на едната си страна и така бил колкото
неговия ръст.
Св. М. В., майка на първата ищца и баба на останалите ищци, установява, че детето А.
е било планирано и много желано от родителите си. Отглеждано било от своята майка.
Когато дъщеря й се обадила, за да съобщи за инцидента, била много уплашена и казала, че
А. е много зле. В болницата детето било оперирано и преместено в Плевен, но там
починало. На М. лицето било цялото подуто и се съмнявали, че има счупена челюст, а по-
късно й зашили устните. Б. не знаела къде се намира, а майката била неадекватна, не знаела
какво да прави, защото само едното дете било при нея – М., която постоянно се оплаквала от
болки в главата и била много уплашена. На погребението ищцата Т. В. искала да види детето
си преди да го кремират, но не й разрешили. Започнала да ходи заедно с децата на психолог,
но нямало подобрение в състоянието им. Когато се прибрали в Белгия в края на м.август
продължили да провеждат онлайн сеанси с психолозите. И до сега се страхували да пътуват
в автомобил, а когато М. се качи в кола започвало да я боли глава и да й се гади.
Свидетелката установява, че ищците живеят в Белгия и си идват в България всяка година
лятото за един месец. Сега дъщеря й Т. родила друго момиченце, но въпреки това всеки ден
публикувала снимки на А. в интернет. М. все още имала белег като топче на устата, а
другото дете имало психическа травма от пътуване. В Белгия Т. шофирала, но в България не
искала, защото се страхува.
Св. Н. М., близка приятелка на ищцата и семейството й, установява, че всички деца са
били планирани и желани. В Спешна помощ след инцидента тя била много уплашена,
отчаяна, притеснена. Тъй като всички били много уплашени, се обърнали към психолози. Т.
тежко преживявала загубата на най-малкото си дете. След смъртта на А. Т. родила друго
дете.
Пред първоинстанционния съд е изслушана комплексна психиатрична-психологична
експертиза, съгласно заключението на която процесното произшествие е довело до
негативни емоционални преживявания при ищците Б. С. и М. С., включително страх от
пътуване с автомобили, като при последната са дезактуализирани и функционирането на
детето е възстановено. Според заключението, ищцата Т. В. страда от посттравматично
стресово разстройство в резултат на смъртта на детето А. при процесния инцидент със
симптоми на повторно преживяване на травмата, симптоми на избягване, отрицателни
мисли, промени в емоционалните реакции. Персистирането на симптомите повече от три
години, въпреки провежданото психотерапевтично лечение, установява хроничен ход на
10
протичането. Базисните емоционални преживявания при нея са фокусирани от мъка и тъга,
тревожност, нарушения в съня и концентрацията, затруднения в социалното функциониране,
като трудно справяне с елементарни ежедневни задължения. Според вещите лица е
необходима допълнително медикаментозна терапия от психиатър паралелно с провежданата
психотерапия, за да не се задълбочава симптоматиката.
За всички претърпени вреди ищците предявили претенция към НББАЗ на 01.10.2018г.,
като на 24.10.2018г. били уведомени, че следва да насочат претенцията си към ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ – номиниран кореспондент за обработка на щети
на белгийското застрахователно дружество - Balfius Insurance,Belgium. На 08.11.2018г.
ищците уведомили ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ за претърпените от тях
вреди с искане за заплащане на застрахователно обезщетение на всяка от тях. На 08.02.2019г.
застрахователното дружество им съобщило, че не могат да изплатят претендираните
обезщетения, тъй като не са получили отговор от белгийския застраховател. С молба –
претенция, получена от ответното сдружение, ищците отново предявили искане към НББАЗ
за заплащане на обезщетения. С писмо с изх. 1-1757/12.07.2019г. ищците били уведомени, че
по така предявената претенция е регистрирана щета, като е изискано предоставянето на
съответните актове от образуваното по случая досъдебно производство. След като ответното
сдружение получило потвърждение от Белгийското национално бюро за обичайното
местопребиваване на процесния автомобил на територията на Белгия, уведомило ищците да
насочат претенцията си към ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, но на
16.10.2019г. ищците отново поискали от НББАЗ да разгледа претенциите им. С писмо с изх.
№ 1-2875/21.11.2019г. ответното сдружение уведомило пострадалите, че доброволно е иззело
претенцията от кореспондента ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ и че не може
да се произнесе на този етап по нея поради това, че същата не е напълно установена. Не е
спорно между страните, че на ищците не са заплатени претендираните от тях обезщетения и
бюрото не се е произнесло по подадената претенция в срока по чл.496 ал.1 от КЗ.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбите, достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове на пострадали лица пред НББАЗ, в качеството му на
представително национално бюро на застрахователите за Република България в Съвета на
бюрата, за неимуществени вреди от настъпило застрахователно събитие на територията на
Република България по чл.511 ал.1 т.2 от КЗ , за които то дължи обезщетение на основание
чл.506 ал.2 от КЗ, съгласно приложимото към спора национално право.
Доколкото се твърдят вреди от непозволено увреждане и се претендира тяхното
обезщетяване, приложимото право следва да се определи по правилата на Регламент /ЕО/ №
864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. относно приложимото право
към извъндоговорни задължения. Съгласно Глава II, чл.4 § 1 на Регламента, освен ако не е
предвидено друго в него, приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила
вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносния факт и независимо в коя държава
или държави настъпват непреките последици от този факт. Съгласно тълкуването, дадено в
решение от 10.12.2015г. по дело С-350/2014г. на СЕС, задължително за съда на основание
чл.633 от ГПК, доколкото е постановено по преюдициално запитване във връзка с
11
приложението на чл.4 § 1 от посочения регламент, вреди, които са свързани със смърт на
лице при ПТП, настъпило в държава – членка на сезирания съд, и които са претърпени от
негови близки роднини с местопребиваване в друга държава – членка, трябва да се
квалифицират като непреки последици от произшествието по смисъла на посочената
разпоредба и същите са без значение за определяне на приложимото право. Съгласно чл.4 § 2
от Регламента, когато обаче и лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице имат
обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на вредата,
се прилага правото на тази държава. В чл.4 § 3 е посочено, че когато от обстоятелствата като
цяло следва, че непозволеното увреждане е явно по-тясно свързано с държава, различна от
посочената в параграфи 1 или 2, се прилага правото на тази друга държава, като явно по-
тясната връзка с друга държава може да се основава, в частност, на предходно отношение
между страните, като например договор, който е в тясна връзка със съответното непозволено
увреждане. Отделните разпоредби на чл.4 следва да се тълкуват съобразно дадените
разяснения в съображение 18 към Регламента, предвиждащо, че общото правило следва да
бъде принципът за приложение на правото на държавата, в която е настъпила вредата,
предвиден в чл. 4 § 1, а чл. 4 § 2 следва да се разглежда като изключение от този общ
принцип, тъй като създава специална връзка, в случаите когато обичайното
местопребиваване на страните е в една и съща държава. Чл. 4 § 3 следва да се разглежда като
„клауза за дерогация“ на чл. 4, § 1 и § 2, когато от обстоятелствата по случая е видно, че
непозволеното увреждане е явно по-тясно свързано с друга държава.
При така регламентираните правила относно приложимото право, настоящият съдебен
състав счита, че в случая същото следва да се определени съобразно специалната норма на
чл.4 § 2 от Регламента /изключваща приложението на общата разпоредба/ – приложимо е
правото на държавата, в която деликвентът и увредените лица имат обичайно
местопребиваване към момента на настъпване на вредата. Дефиницията на обичайното
местопребиваване на физическото лице е дадена в чл.48 ал.7 от КМЧП – това е мястото, в
което лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с
необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За
определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен
или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или
от намерението му да създаде такива връзки. Събраните по делото доказателства
обосновават категоричния извод, че деликвентът и ищците имат обичайно
местопребиваване в Кралство Белгия към момента на събитието. От показанията на
разпитаните по делото свидетели М. В. и Н. М. се установява, че Ю. С., съжителката му Т. В.
и трите им деца трайно са установени в Белгия, живеят от години там, а първите двама и
работят. Тези обстоятелства се установяват и от представените от ищците фишове за заплати
на двамата родители, видно от които Ю. С. е назначен на работа при посочения в
документите работодател от 01.01.2016г., а Т. В. – от 01.04.2018г., като същата е съдружник в
белгийско дружество, регистрирани са на един и същ адрес в Зингем, Белгия. Видно от
удостоверения за раждане на Б. С. и М. С., двете деца са родени съответно през 2012г. и
2014г. в Кралство Белгия. Няма спор по делото, че деликвентът и ищците имат белгийско
гражданство. Обстоятелството, че имат регистриран постоянен и настоящ адрес в България
не променя извода, че лицата имат обичайно местопребиваване в Кралство Белгия, тъй като
заявяването на постоянен и настоящ адрес на лицата е административно задължение по
чл.90 ал.1 от ЗГР, без това да има отношение към фактическото установяване и създаване на
трайна връзка с друга държава. Освен това, от представените от ответната страна по делото
удостоверения от НАП и НОИ се установява, че за периода от 01.01.2012г. – 13.07.2018г. Ю.
С. и Т. В. нямат подадена информация за извършвана трудова или стопанска дейност,
регистрирани трудови договори, няма данни за осигурителни доходи, като работещи по
ТПО, държавни служители или самоосигуряващи се лица, не са представяни документи за
изплащане на парични обезщетения за безработица, за временна неработоспособност, няма
12
подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, не са регистрирани като ЕТ, няма данни за регистрирани
ТД и същите са с прекъснати здравноосигурителни права.
Гореизложените обстоятелства установяват несъмнено обичайно местопребиваване на
деликвента и ищците в Кралство Белгия, поради което предявените искове за претърпени
неимуществени вреди се подчиняват на правилата на белгийското законодателство. С оглед
на това е изискана информация за приложимото белгийско материално право от
Министерство на правосъдието на Кралство Белгия чрез Министерство на правосъдието на
Република България, по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация
между държави. Във връзка с това във въззивната инстанция са постъпили приложимите към
спора правни норми към момента на произшествието.
Съгласно разпоредбата на чл.29bis § 1 от Закона от 21.11.1989г. за задължителното
застраховане за отговорността при използването на МПС, действаща към датата на
събитието, в случай на ПТП с участието на едно или няколко МПС на местата, посочени в
чл.2 § 1, с изключение на материалните вреди и увреждания, претърпени от водача на всяко
от участвалите в произшествието превозни средства, всички вреди, произтичащи от телесна
повреда или смърт, включително повреждането на облеклото, причинени на пострадалите и
техните правоприемници, се поправят солидарно от застрахователите, които съгласно този
закон покриват отговорността на собственика, водача или ползвателя на моторното превозно
средство. Следователно, съгласно с изключение на водача на всяко участвало в
произшествието МПС, всички уязвими участници в движението по пътищата имат право на
автоматично обезщетение. Посочената законова разпоредба се прилага в полза на пътниците
от участващите в произшествието превозни средства, всички регистрирани в Белгия, поради
което и с оглед установените по делото факти, същата е приложима в настоящия случай
/Приложение 9, т.8 „Териториална приложимост на чл. 29bis § 1 от Закона от 21.11.1989г. за
задължителното застраховане за отговорността при използването на МПС – том 3 от в.т.д.
№ 287/2022г./. Нормата на чл.29bis е императивна, поради което съдът следи служебно
приложима ли е, дори страните да не повдигат доводи, произтичащи от нея.
За да получат пострадалите обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди,
следва да се установи наличието на всички, посочени в чл.29bis предпоставки, а именно –
настъпване на ПТП; произшествието да е настъпило на обществен път, на място, отворено за
обществено ползване, или на място, което не е за обществено ползване, но е отворено за
определени лица, които имат право да го ползват; наличието на МПС; МПС да е участвало в
произшествието. Понятието за „участие“ в произшествието, съгласно белгийското
законодателство, означава това превозно средство да е изиграло роля или да е замесено по
един или друг начин в генезиса на произшествието, поради което е необходимо да се докаже,
че е налице връзка между това превозно средство и причината за ПТП, без да е необходимо
да има виновно поведение, нито произшествието да е причинено от съприкосновение с
друго превозно средство. В настоящия случай, съгласно чл.300 от ГПК, постановената по
НОХД № 113/2020г. по описа на Окръжен съд-Ловеч влязла в сила присъда е задължителна
за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието по отношение факта
на извършеното деяние – настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие на
13.07.2018г., на обществен път – ПП I-4 /София-Варна/, в района на кръстовище с път 401
при 34-ти км в землището на село Микре, община Угърчин, с участието на МПС - л.а.
„Фолксваген Тигуан“ с белгийска регистрация № 1DM****, управляван от водача Ю. С.,
който след извършване на маневра „изпреварване“ на движещите се пред него МПС,
навлязъл в насрещната пътна лента, пресичайки двойно непрекъсната линия със скорост, по-
13
висока от максимално разрешената за съответния пътен участък и след моментно завъртане
на волана по посока обратна на часовниковата стрелка, управляваният от него автомобил
напуснал асфалтовата настилка и се ударил в крайпътно дърво вляво извън пътното платно в
низходящ скат. Със задължителна сила за гражданския съд е установено и обстоятелството,
че в резултат на това именно поведение на водача на процесния автомобил е настъпила на
14.07.2018г. смъртта на возещия се в него пътник – А. С.. Събраните по делото писмени и
гласни доказателства категорично установяват, че са пострадали и останалите пътници в
участвалото в произшествието МПС, а приета от съда и неоспорена от страните комплексна
автотехническа-медицинска експертиза, че в резултат именно на това произшествие са
настъпили следните увреждания на ищците: на ищцата Т. В. - охлузване в областта на лява
колянна става, охлузване и кръвонасядане на коремна стена, подкожен хематом в областта
на гръдния кош, без данни за травматично изменение на гръдната клетка; на ищцата Б. С. -
травматично счупване на четвърти поясен прешлен, причинило и затруднение на
движенията на снагата за срок от около два месеца, охлузвания в областта на корем,
контузия на главата, сътресение на мозъка, а ищцата М. С. - насиняване и оток на лицето и
рана на горната устна, мозъчно сътресение.
Съгласно приложимото в случая белгийско материално право, доколкото по делото се
установява, че ищцата Т. В. В. е майка на починалото при произшествието малолетно дете
А. С., то същата е материалноправно легитимирана да получи обезщетение за
неимуществени вреди от загубата на своето дете. Размерът на дължимото обезщетение се
определя при отчитане на установените по делото обстоятелства, относими към определяне
на обезщетението, съдебната практика и сумите, посочени в представените индикативни
таблици, в случая актуални към датата на настъпване на събитието /Приложение 12/.
Последните допринасят за известна хармонизация в цялата страна и насърчават по-
ефективно и бързо обезщетяване на пострадалите, т.е. същите служат като индикатор,
препоръка, насока за определяне на претърпените вреди и имат допълнителен, помощен
характер. В т.4.3.1 „Морални щети на близки роднини“ е посочено, че смъртта на жертвата
засяга емоционално роднината до такава степен, че всяка възможност за изживяване на
емоционална връзка с този човек е унищожена; Обезщетението има за цел да признае
съществуването на страданието; Сумите, посочени в индикативната таблица, представляват
еднократни обезщетения, определени според предполагаемата интензивност на
емоционалната връзка с жертвата. Съгласно индикативната таблица, обезщетението за
родител от смъртта на дете, живущо в същото жилище, е 15 000 евро.
От показанията на разпитаните свидетели М. В. и Н. М. е видно, че А. е бил планирано
и желано в семейството дете, както и че за него се е грижила изцяло неговата майка Т. В..
Същите свидетели еднопосочно установяват, че тя много тежко понася и преживява смъртта
на единствения си син. Приетото по делото и неоспорено от страните експертно заключение
на комплексната психиатрично-психологична експертиза установява, че са налице трайни
негативни последици от преживяното произшествие и последиците от него. Вследствие
загубата на детето си ищцата Т. В. страда от посттравматично стресово разстройство, като е
установен хроничен ход на протичането на страданието, а според вещите лица в бъдеще
симптоматиката ще се задълбочи в случай, че не бъде проведена комплексна терапия,
включваща и психиатър /медикаментозна терапия/, освен провежданите консултации с
психолог. Изложеното обосновава извод, че на ищцата са били причинени неимуществени
вреди с висок интензитет, изразяващи се в продължително страдание от загубата на желано
и очаквано дете. Следва да се отчете обстоятелството, че се касае за смърт на дете на
изключително крехка възраст – една година и десет месеца, отглеждано единствено от
14
своята майка, поради което е била създадена трайна връзка между родител и дете. Следва да
бъдат съобразени внезапността на травмиращото събитие, фактът, че ищцата тежко и
болезнено понася трагичната загуба на детето си, продължителността на душевните й
страдания, настъпилата в нея промяна, в бита, в ежедневието й. Преживяните душевни
страдания от смъртта на А. С. не е преодоляно и понастоящем има необходимост от
прилагане на лечение с лекарствени средства.
Съобразявайки горепосочените установени по делото обстоятелства, посоченият в
индикативната таблица препоръчителен размер на обезщетението за родител от смъртта на
живущото с него дете и приложената съдебна практика на Касационния съд на Белгия /така
решение от 21.12.2001г. на Касационен съд – втори състав относно поправяне на
неимуществени вреди на съпруг от смъртта на съпругата му, с което е присъдено еднократно
обезщетение в размер на 150 000 белг.франка, равняващи се на 3 718.40 евро/, настоящият
съдебен състав намира, че в полза на ищцата Т. В. В. следва да бъде присъдено обезщетение
за претърпените от нея морални вреди от смъртта на детето й в размер на 40 000 лв.
Върху посочената сума следва да бъде присъдена компенсаторна лихва, която е
претендирана от ищцата В. и която компенсира забавата на длъжника да поправи вредата,
т.е. времето, което изтича от момента на причиняване на вредата, пораждайки вземане като
стойност, и момента, в който съдът определени размера на обезщетението и по този начин
преобразува вземането като стойност във вземане под формата на парична сума. Съгласно
белгийското материално право съдът има суверенно право на преценка да определи
началният момент на компенсаторната лихва, който не е свързан с покана за изпълнение.
Тази лихва не може да бъде присъдена за период, предшестващ настъпването на вредата и
тече до постановяване на съдебното решение, което се произнася по вредата и определя
обезщетението. В случай на настъпване на ПТП с причиняване на смърт компенсаторната
лихва върху обезщетението, присъдено за поправяне на неимуществените вреди, тече от
датата на смъртта /в този смисъл е и приложената съдебна практика на белгийския съд/,
поради което съдът счита, че същата в случая се дължи от датата на смъртта на А. С.,
настъпила на 14.07.2018г., до датата на постановяване на настоящото решение – 23.06.2025г.
Доколкото първоинстанционното решение е добило законна сила в отхвърлителната му част
относно претендираната от ищцата лихва за забава за периода от 13.07.2018г. до 05.02.2019г.,
то същата следва да бъде присъдена за периода 06.02.2019г. до 23.06.2025г. Присъждайки
компенсаторна лихва, съдът е длъжен да определи нейния процент. Съдът разполага със
суверенна свобода на преценка в това отношение, но може да направи това само в рамките
на искането на страната. С оглед на това намира, че върху определеното на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на детето А. С. следва да бъде присъдена
компенсаторна лихва в законоустановения й размер от 2% или сума в размер на 5 098.32 лв.,
както и мораторна лихва за забава в законоустановения размер на законната лихва, считано
от 24.06.2025г. до окончателното плащане.
Всяка от ищците има право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
причинените им увреждания вследствие настъпилото произшествие. Представената по
делото медицинска документация и заключението на комплексната автотехническа-
медицинска експертиза са установили по делото вида на получените от всяка от трите ищци
телесни увреждания, имащи характер на леки телесни повреди, които е установено, че нямат
трайно проявление във времето и е налице пълното им възстановяване. Съгласно
представената по делото индикативна таблица увреждането на телесния и психическия
интегритет на пострадалия засяга неговия личен живот, като временната лична
неспособност може да бъде възстановена със сума от 34 евро за нормален ден
хоспитализация. От представените по делото писмени доказателства се установява, че
ищцата Т. В. е имала престой в лечебното заведение в град Ловеч от един пълен ден, а
останалите две ищци – общо по три дни всяка. При съобразяване на посочения
препоръчителен /ориентировъчен/ размер на обезщетението за неимуществени вреди от
15
получени телесни увреждания, както и на претърпяните от всяка от ищците болки при
получаване на уврежданията и след това при лечението и възстановяването им,
установените от експертното заключение на комплексната психиатрично-психологична
експертиза негативно въздействие върху психиката им вследствие стресогенното събитие
/ПТП/ и получените травми, при съблюдаване на установения в белгийското право принцип
на пълно поправяне на вредата, настоящият съдебен състав намира, че на първата от ищците
следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 150 лв., а на втората и третата ищца – по
300 лв. на всяка от тях.
Върху определените обезщетения следва да бъде присъдена и претендираната
компенсаторна лихва. Изхождайки от характера на същата – да компенсира забавата в
обезщетяването чрез плащане на дълга като стойност /когато дължимата сума все още не е
определена/, и след като констатира, че към момента, в който ответникът НББАЗ доброволно
е иззел и получил от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ претенцията на ищците
за по-нататъшното й обработване, към която по делото са налице категорични данни, че са
били приложени издадените от съответните здравни заведения епикризи на пострадалите, и
че поради това към този момент причинената на всяка от тях вреда е била установена и е
можело да бъде оценена като цяло, намира, че началният момент, от който следва да бъде
присъдена компенсаторната лихва върху определените обезщетения е 21.11.2019г., а
крайният – датата на постановяване на настоящото съдебно решение. Присъждайки
компенсаторна лихва, съдът е длъжен да определи нейния процент. Съдът разполага със
суверенна свобода на преценка в това отношение, но може да направи това само в рамките
на искането на страната. С оглед на това намира, че върху определеното на всяка от ищците
обезщетение за неимуществени вреди от получените при ПТП увреждания следва да бъде
присъдена компенсаторна лихва в законоустановения й размер от 2% или сума в размер на
16.73 лв. – за ищцата Т. В., сума в размер на 33.46 лв. - за ищцата Б. С. и сума в размер на
33.46 лв. - за ищцата М. С., както и мораторна лихва за забава в законоустановения размер
на законната лихва, считано от 24.06.2025г. до окончателното плащане.
В настоящото производство е спорен размерът на дължимите обезщетения, както и
наличието на съпричиняване от страна на всеки от пострадалите, при установяването на
което чуждестранният закон допуска редуциране на следващите се обезщетения.
С отговора на исковата молба ответното дружество е въвело в процеса възражение за
съпричиняване на вредата от страна на всеки от пострадалите – поради пътуване в
автомобила без поставен предпазен колан от ищцата Т. В., а трите деца без изискуемата от
закона система за обезопасяването им, като по този начин са станали причина за
претъпените от тях телесни увреждания, а А. С. – за претърпените от него увреждания,
довели до смъртта му. От разпитаните по делото свидетели – служители на РУ-Угърчин, се
установява, че отзад в автомобила, в който са пътували и катастрофирали ищците, имало две
детски седалки /столчета/, като и двамата не си спомнят дали са видяли и трета такава. Св.
И. Д. обаче е категоричен, че слизайки до автомобила, за да помогне при изваждането на
документите на пострадалите, видял детско столче на задната седалка и още две,
разположени едно върху друго, върху които имало разхвърляни вещи. Съдът няма основание
да не кредитира показанията му, доколкото единствено той е имал възможност да възприеме
най-добре автомобила отвътре. В приложената по делото епикриза на Т. В. В., издадена от
ХО на МБАЛ – Ловеч, е посочено, че при нея е установено охлузване и кръвонасядане в
десния коремен етаж, представляващи следи от колан. Освен това съгласно заключението на
приетата комплексна експертиза по делото, процесният автомобил е бил оборудван с
16
предпазни колани за всички пътници в него, като в случай, че същите не са били използвани
от пътуващите лица, при установения механизъм на произшествието и описаните подробно
отделни фази от движението му, телата им биха се струпали напред - на водача и спътницата
му към арматурното табло, а на пътуващите отзад деца – към предните седалки, съответно за
пътуващият по средата на задната седалка – до арматурното табло и дори предно обзорно
стъкло, в най-лошия случай – изпадане през предното обзорно стъкло и удар в дърветата, в
които последно се е ударил автомобила. Според експертите, първите двама са били с
поставени колани към момента на произшествието, а децата на задните места са използвали
съответните столчета или седалки /бустери/, захванати с обезопасителните колани.
Експертът Н. К. е допълнил при изслушването му в съдебно заседание, че с оглед механизма
на произшествието тялото има стремеж за изплъзване от механизмите за закрепване и ако
детето А. не е било с поставен колан, то е щяло да изхвърчи през прозореца още при първия
удар, тъй като е малко дете и съответно с много малко тегло. С оглед на изложеното и
доколкото доказателствената тежест принадлежи на ответника в процеса, то при липса на
категорични доказателства за наличието на твърдяното поведение на пострадалите,
изразяващо се в сочените обстоятелства по релевираното възражение за съпричиняване, не е
налице основание за намаляване на дължимите на ищците обезщетения.
По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, в която е уважена ищцовата претенция на Т. В. В. за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от настъпилата на 14.07.2018г. смърт на детето А. С.
вследствие осъществено на 13.07.2018г. ПТП за сумата над 40 000 лв. до присъдения размер
от 130 000 лв. и в частта, в която е присъдена законна лихва за забава за времето от
01.08.2019г. до окончателното изплащане, като вместо това бъде присъдена компенсаторна
лихва върху посочената сума в размер на 5 098.32 лв. за периода от 06.02.2019г. до датата на
постановяване на настоящото решение – 23.06.2025г., както и мораторна лихва за забава в
законоустановения размер на законната лихва, считано от 24.06.2025г. до окончателното
плащане; в частта, в която е уважена ищцовата претенция на Т. В. В. за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от получените от нея увреждания при
ПТП, настъпило на 13.07.2018г., за сумата над 150 лв. до присъдения размер от 5 000 лв. и в
частта, в която е присъдена законна лихва за забава за времето от 01.08.2019г. до
окончателното изплащане, като вместо това бъде присъдена компенсаторна лихва върху
посочената сума в размер на 16.73 лв. за периода от 21.11.2019г. до датата на постановяване
на настоящото решение – 23.06.2025г., както и мораторна лихва за забава в
законоустановения размер на законната лихва, считано от 24.06.2025г. до окончателното
плащане; в частта, в която е уважена ищцовата претенция на Б. С., действаща чрез своята
майка и законен представител Т. В. В., за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от получените от нея увреждания при ПТП, настъпило на 13.07.2018г.,
за сумата над 300 лв. до присъдения размер от 5 000 лв. и в частта, в която е присъдена
законна лихва за забава за времето от 01.08.2019г. до окончателното изплащане, като вместо
това бъде присъдена компенсаторна лихва върху посочената сума в размер на 33.46 лв. за
периода от 21.11.2019г. до датата на постановяване на настоящото решение – 23.06.2025г.,
както и мораторна лихва за забава в законоустановения размер на законната лихва, считано
от 24.06.2025г. до окончателното плащане и в частта, в която е уважена ищцовата претенция
на М. С., действаща чрез своята майка и законен представител Т. В. В., за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от получените от нея увреждания при
ПТП, настъпило на 13.07.2018г., за сумата над 300 лв. до присъдения размер от 5 000 лв. и в
частта, в която е присъдена законна лихва за забава за времето от 01.08.2019г. до
17
окончателното изплащане, като вместо това бъде присъдена компенсаторна лихва върху
посочената сума в размер на 33.46 лв. за периода от 21.11.2019г. до датата на постановяване
на настоящото решение – 23.06.2025г., както и мораторна лихва за забава в
законоустановения размер на законната лихва, считано от 24.06.2025г. до окончателното
плащане. В останалите обжалвани части, решението на Окръжен съд-Ловеч следва да бъде
потвърдено.
По частната жалба на ищците, чрез адвокат Р. Р., срещу Определение №
260265/19.08.2022г. по т.д. № 151/2019г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, постановено в
производство по чл.248 ГПК, в частта му, в която съдът е увеличил присъдените в полза на
НББАЗ разноски по съразмерност със сумата от 6 976.32 лв., Великотърновският апелативен
съд намира следното:
Частната жалба е допустима, подадена в законоустановения срок и от страна в процеса.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената
форма не е форма за валидност. Следователно, липсата на писмен договор не е пречка да
бъдат удостоверени в процеса сторените от страната разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, при което те ще подлежат на
възмездяване на основание чл.78 от ГПК съобразно изхода на спора. Представените по
делото фактура за дължим адвокатски хонорар и банков документ – извлечение от сметката
на упълномощеното по делото адвокатско дружество, са годни да удостоверят извършеното
плащане от НББАЗ на възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер
на 21 216 лв.
С оглед на изложеното, подадената срещу определението частна жалба се явява
неоснователна, а постановеният съдебен акт, като правилен, следва да бъде потвърден.
При този изход на спора пред въззивната инстанция, обжалваното първоинстанционно
решение се явява неправилно в частите, в които ответната страна е осъдена да заплати по
сметка на Окръжен съд-Ловеч държавна такса в размер на 850 лв., доколкото дължимата за
първоинстанционното производство възлиза на сумата от 1953.93 лв., а ищците са внесли
такава в размер от 3 300 лв. С оглед на това в полза на ищците следва да бъде присъдена
допълнително сумата от 1 084.05 лв., представляваща направени от тях разноски за
заплатена дължима държавна такса в първоинстанционното производство, освен
присъдената в размер на 869.88 лв.
Решението следва да бъде отменено, като неправилно, в частта, в която ответната
страна е осъдена да заплати на процесуалния представител на ищците адвокатско
възнаграждение за оказаната им безплатна правна помощ в първоинстанционното
производство за сумата над 3 300 лв. до присъдената от 5 390 лв., съобразно действащата
към датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд Наредба №
1/2004г.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени допълнително разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение /освен присъдените 16 464 лв./, сторени в първоинстанционното
производство, и още 2 846 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Пред настоящата инстанция страните също са претендирали разноски. На ищците не се
следват разноски, доколкото подадената от тях въззивна жалба е неоснователна. При този
изход на спора в настоящата инстанция, на жалбоподателя НББАЗ се следват разноски за
въззивното производство в размер на 2085 лв. – заплатена държавна такса за въззивното
производство и сумата от 20 005 лв. – внесен депозит за извършен превод на правна
информация. Разходите за направен превод в размер на 849 лв., който не е възложен от съда
в рамките на въззивното производство, не следва да се присъждат в тежест на насрещните
страни.
18
Видно от представения договор за правна защита и съдействие,фактури и извлечения
от банкови сметки, договореното и реално заплатено от НББАЗ на упълномощеното от него
адвокатско дружество възнаграждение възлиза на сумата от 19 620 лв. Срещу претендирания
размер своевременно е направено възражение за прекомерност от насрещната страна с
искане за неговото намаляване, което съдът намира за основателно по следните
съображения:
С оглед характера на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с Решение от
25.01.2024г. по дело С – 438/2022г., задължително за съда съгласно разпоредбата на чл.633
от ГПК, определените с Наредба № 1/09.01.2004г. размери на адвокатските възнаграждение
не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна
услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като същите не обвързват съда и могат да
служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията. Те
подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са
вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, както и фактическата и
правна сложност на делото. При съобразяване на посочените критерии, а именно –
обжалваемия интерес в настоящото производство и уважената част от въззивната жалба на
НББАЗ, предмета на спора, обема и естеството на извършените от процесуалния
представител на ответното сдружение процесуални действия по делото, участието в съдебно
заседание и изготвяне и представяне на подробна писмена защита, наличието на правна
сложност на делото в настоящата инстанция с оглед приложимостта на чуждо материално
право, съдът намира, че възнаграждение в размер на 5 000 лв. за въззивното производство
съответства на справедливия размер на цената на предоставената услуга.
В чл.2 ал.8 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа е
предвидено, че при процесуално представителство, защита и съдействие, осъществявано в
съдебни и административни учреждения, намиращи се извън населеното място, в което е
кантората на адвоката, във възнаграждението, определено по реда на тази наредба, не се
включват сумите за пътни разходи и престой. Тези разходи се покриват според конкретната
уговорка между страните по договора за правна защита и съдействие, но не са елемент от
възнаграждението за осъщественото процесуално представителство, респ. не следва да
бъдат възлагани в тежест на насрещната страна по спора. Пътните и квартирни разходи не
съставляват съдебно-деловодни разноски по делото и не могат да се претендират на
основание чл.78 от ГПК. Отговорността за разноски е обективна и цели възстановяване на
разноските, които са свързани с извършването на процесуални действия по делото или
оказаната правна помощ, като в обхвата й не попадат други облигационни вземания на
страните, независимо от техния източник.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260009/10.05.2022г. по т.д. № 151/2019г. по описа на Окръжен
съд-Ловеч в частта, в която Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК 13764706, със седалище и адрес на
управление град София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.2 е осъдено да заплати на Т. В. В., ЕГН
**********, сума над 40 000 /четиридесет хиляди/ лв. до присъдените 130 000 /сто и
19
тридесет хиляди/ лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
детето й А. С., настъпила на 14.07.2018г., в резултат на осъществено на 13.07.2018г. ПТП и и
в частта, в която е присъдена законна лихва за забава върху сумата от 130 000 лв. за времето
от 01.08.2019г. до окончателното изплащане; в частта, в която Сдружение „НАЦИОНАЛНО
БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК 13764706, със
седалище и адрес на управление град София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.2 е осъдено да
заплати на Т. В. В., ЕГН **********, сума над 150 /сто и петдесет/ лв. до присъдения размер
от 5 000 /пет хиляди/ лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
причинените й от ПТП, настъпило на 13.07.2018г. увреждания и в частта, в която е
присъдена законна лихва за забава върху сумата от 5 000 лв. за времето от 01.08.2019г. до
окончателното изплащане; в частта, в която Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК 13764706, със седалище и
адрес на управление град София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.2 е осъдено да заплати на Б. С.,
ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител Т. В. В., сума над
300 /триста/ лв. до присъдения размер от 5 000 /пет хиляди/ лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие причинените й от ПТП, настъпило на 13.07.2018г.
увреждания и в частта, в която е присъдена законна лихва за забава върху сумата от 5 000 лв.
за времето от 01.08.2019г. до окончателното изплащане и в частта, в която Сдружение
„НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК
13764706, със седалище и адрес на управление град София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.2 е
осъдено да заплати на М. С., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен
представител Т. В. В., сума над 300 /триста/ лв. до присъдения размер от 5 000 /пет хиляди/
лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие причинените й от ПТП,
настъпило на 13.07.2018г. увреждания и в частта, в която е присъдена законна лихва за
забава върху сумата от 5 000 лв. за времето от 01.08.2019г. до окончателното изплащане,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. В. В., ЕГН ********** срещу Сдружение
„НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК
13764706, със седалище и адрес на управление град София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.2,
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата на 14.07.2018г.
смърт на детето А. С., пострадал при ПТП на 13.07.2018г., за сумата над 40 000 /четиридесет
хиляди/ лв. до присъдения размер от 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лв., ведно със законна
лихва за забава върху сумата от 130 000 лв. за времето от 01.08.2019г. до окончателното
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК 13764706, със седалище и адрес на управление град София,
ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на Т. В. В., ЕГН **********, сумата от 5 098.32
/пет хиляди деветдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/ лв. - компенсаторна лихва
върху присъденото обезщетение от 40 000 лв., за периода от 06.02.2019г. до датата на
постановяване на настоящото решение – 23.06.2025г., както и мораторна лихва за забава
върху същата сума в законоустановения размер на законната лихва, считано от 24.06.2025г.
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. В. В., ЕГН ********** срещу Сдружение
„НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК
13764706, със седалище и адрес на управление град София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.2,
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинените й от ПТП,
настъпило на 13.07.2018г., увреждания за сумата над 150.00 /сто и петдесет/ лв. до
присъдения размер от 5 000 /пет хиляди/ лв., ведно със законна лихва за забава върху сумата
от 5 000 лв. за времето от 01.08.2019г. до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
20
ОСЪЖДА Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК 13764706, със седалище и адрес на управление град София,
ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на Т. В. В., ЕГН **********, сумата от 16.73
/шестнадесет лева и седемдесет и три стотинки/ лв. - компенсаторна лихва върху
присъденото обезщетение от 150.00 лв., за периода от 21.11.2019г. до датата на
постановяване на настоящото решение – 23.06.2025г., както и мораторна лихва за забава
върху същата сума в законоустановения размер на законната лихва, считано от 24.06.2025г.
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. С., ЕГН **********, представлявана от своята майка и
законен представител Т. В. В., срещу Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК 13764706, със седалище и
адрес на управление град София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от причинените й от ПТП, настъпило на 13.07.2018г.,
увреждания за сумата над 300.00 /триста/ лв. до присъдения размер от 5 000 /пет хиляди/ лв.,
ведно със законна лихва за забава върху сумата от 5 000 лв. за времето от 01.08.2019г. до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК 13764706, със седалище и адрес на управление град София,
ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на Б. С., ЕГН **********, представлявана от
своята майка и законен представител Т. В. В., сумата от 33.46 /тридесет и три лева и
четиридесет и шест стотинки/ лв. - компенсаторна лихва върху присъденото обезщетение от
300.00 лв., за периода от 21.11.2019г. до датата на постановяване на настоящото решение –
23.06.2025г., както и мораторна лихва за забава върху същата сума в законоустановения
размер на законната лихва, считано от 24.06.2025г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С., ЕГН **********, представлявана от своята майка и
законен представител Т. В. В., срещу Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК 13764706, със седалище и
адрес на управление град София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от причинените й от ПТП, настъпило на 13.07.2018г.,
увреждания за сумата над 300.00 /триста/ лв. до присъдения размер от 5 000 /пет хиляди/ лв.,
ведно със законна лихва за забава върху сумата от 5 000 лв. за времето от 01.08.2019г. до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК 13764706, със седалище и адрес на управление град София,
ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на М. С., ЕГН **********, представлявана от
своята майка и законен представител Т. В. В., сумата от 33.46 /тридесет и три лева и
четиридесет и шест стотинки/ лв. - компенсаторна лихва върху присъденото обезщетение от
300.00 лв., за периода от 21.11.2019г. до датата на постановяване на настоящото решение –
23.06.2025г., както и мораторна лихва за забава върху същата сума в законоустановения
размер на законната лихва, считано от 24.06.2025г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК 13764706, със седалище и адрес на управление град София,
ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на ищците Т. В. В., Б. С. и М. С., последните
две представлявани от своята майка и законен представител Т. В. В., допълнително сумата
от 1084.05 /хиляда осемдесет и четири лева и пет стотинки/ лв., представляваща направени
от тях разноски за заплатена държавна такса в първоинстанционното производство.
ОТМЕНЯ Решение № 260009/10.05.2022г. по т.д. № 151/2019г. по описа на Окръжен
съд-Ловеч в частта, в която Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК 13764706, със седалище и адрес на
управление град София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.2 е осъдено да заплати на адвокат Р. С.
21
Р., ЕГН **********, от АК-Велико Търново, сума над 3 300 /три хиляди и триста/ лв. до
присъдената от 5 390 /пет хиляди триста и деветдесет/ лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната на ищците безплатна правна помощ в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА Т. В. В., Б. С. и М. С., последните две представлявани от своята майка и
законен представител Т. В. В., ДА ЗАПЛАТЯТ на Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК 13764706, със седалище и
адрес на управление град София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.2 допълнително сумата от
2 846 /две хиляди осемстотин четиридесет и шест/ лв. – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство /освен присъдените 16 464 лв./,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260009/10.05.2022г. по т.д. № 151/2019г. по описа на
Окръжен съд-Ловеч в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Т. В. В., Б. С. и М. С., последните две представлявани от своята майка и
законен представител Т. В. В., ДА ЗАПЛАТЯТ на Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК 13764706, със седалище и
адрес на управление град София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, направените във въззивното
производство разноски в размер на 2085 /две хиляди и осемдесет и пет/ лв. за заплатена
държавна такса във въззивното производство, сумата от 20 005 /двадесет хиляди и пет/ лв. –
внесен депозит за извършен превод на правна информация и в размер на 5 000 /пет хиляди/
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260265/19.08.2022г. по т.д. № 151/2019г. по описа на
Окръжен съд-Ловеч, постановено в производство по чл.248 ГПК, в частта, в която съдът е
увеличил присъдените в полза на НББАЗ разноски по съразмерност със сумата от 6 976.32
лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд на Република България.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22