№ 3202
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110214057 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. В. З., ГН ********** срещу Наказателно
постановление /НП/ № 21-4332-021277 от 20.10.2021 г., издадено от началник
сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на основание чл. 179, ал.
2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП
и на основание чл. 175, ал., т. 5 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 /един/ месец.
В жалбата са изложени съображения за неправилно и
незаконосъобразност на атакувания акт. Оспорват се констатациите изложени
в АУАН и НП като е намерено, че изложената в тях фактическа обстановка не
отговаря на действителността, същата единствено едностранчиво пресъздава
изложеното от подателя на сигнала.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично,
заедно с адв. Г. Г., с представено пълномощно, които поддържат жалбата по
изложените съображения. В допълнение процесуалният представител, сочи че
в хода на производството са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставяне на АУАН.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
1
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 15.08.2021 г. около 14.40 часа в гр. София, жалбоподателят И. З.
управлявал товарен автомобил „Тойота Хайлукс“, с рег. № СА 6381 СН,
собственост на „Евробулстрой Холдинг“ АД по бул. „Цариградско шосе“ в
посока гр. Пловдив, като на отклонението към бул. „Александър Малинов“
завил на дясно. По същото време св. Веселина Р. управлявала лек автомобил
„Мазда 3“, с рег. № СВ 2546 ВН в същата посока на движение, а именно по
бул. „Цариградско шосе“ в посока гр. Пловдив, като на отклонението към бул.
„Александър Малинов“ завила на дясно. Управлявания от св. Р. се намирал
пред управлявания от жалбоподателя лек автомобил, като се движил по-
бавно. Жалбоподателят решил да изпревари управлявания от св. Р. лек
автомобил, но при самото изпреварване, св. Р. навлязла в платното за
движение, в което се намирал жалбоподателят. Жалбоподателят подал звуков
сигнал и за да не удари управлявания от св. Р. лек автомобил ударил предна
лява гума на своя автомобил в бордюр. Впоследствие двамата водачи се
засекли на светофар, като пасажер в управлявания от св. Р. лек автомобил
отправил реплики към жалбоподателя. Св. Р. сигнализирала на тел. 112, като
заявила, че между управлявания от нея лек автомобил и този управляван от
жалбоподателя е настъпило ПТП. На място се явили св. С. и Д., които
изготвили докладна записка, скица и протокол за ПТП, по данни на св. Р..
Въз основа на съставената докладна записка и декларация от св. Р. св. Ц.
Х. Ц. съставил АУАН Серия АВ, № 221073 от 09.09.2021 г., с който на
жалбоподателя било повдигнато обвинение за извършени нарушения по чл.
25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Въз основана на съставения АУАН било издадено НП № 21-4332-021277
от 20.10.2021 г. на началник сектор към О „ПП“-СДВР, като при изцяло
приета фактическа и правна рамка, на жалбоподателя било наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 179,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП
и административно наказание глоба в размер на 250 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 1 /един/ месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа на анализ на показанията на свидетелите В. Р., Р. С., Ц. Ц.,
Христина Купенова и Петко Шияков и приобщените по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства и доказателствени средства – справка картон на
водача, протокол за ПТП, декларации, скица, докладна записка, снимков
материал, удостоверение за щети, удостоверение от „Евробулстрой Холдинг“
АД, заповеди и др.
За да приеме гореизложената фактическа обстановка съдът подложи на
внимателен анализ показанията на св. Р. и Купенова, доколкото същите са
единствените очевидци на процесните събития, тъй като останалите
показанията на останалите свидетели са производни на заявеното от св. Р.,
като в същото време приетите по делото, докладна записка, скица, протокол
2
за ПТП са изготвени по нейни данни. При анализ на заявеното от св. Р., съдът
намира показанията за недостоверни, нелогични и вътрешно
противоречиви, поради което не може да им се довери. На първо място
посоченото от свидетеля като посока на движение на двата автомобила е
нелогично, доколкото съгласно изложеното от нея следва, че жалбоподателят
се е движил по път с предимство /заявява, че жалбоподателят е минал по
булеварда под моста/ и е следвало да го пропусне. На следващо място
свидетелят сочи, че жалбоподателят я е връхлетял, изместил я е от пътя и от
автомобила са се разхвърчали червени частици, което твърдение обаче не се
подкрепя от никакъв доказателствен материал, напротив, никой от
свидетелите-полицейски органи не сочи да са установени отломки от
управлявания от св. Р. автомобил, още повече, че от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че по управлявания от жалбоподателя
автомобил не са констатирани никакви щети. Съдът намира за правдоподобна
изложената фактическа обстановка от св. Христина Купенова, доколкото
показанията и са последователни, логични и конкретни. Св. Купенова
разяснява местоположението на двата автомобила, предприетата маневра от
страна на жалбоподателя, навлизането на автомобила управляван от св. Р. в
неговото платно и действията му за предотвратяване на сблъсък, поради което
съдът ги кредитира в цялост. В подкрепа на изложеното от св. Купенова е
приложения по делото доказателствен материал - удостоверение за щети,
удостоверение от „Евробулстрой Холдинг“ АД и показанията на св. Шияков.
При така изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното. Жалбата е процесуално допустима, доколкото е депозирана
в законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу акт подлежат на
съдебен контрол, а по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото
заповеди.
Спазена е предвидената от закона писмена форма и съдържание при
съставянето на акта и издаване на наказателното постановление. И двата акта
отговарят съответно на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН - съдържат подробно описание на нарушението, с изрично посочване
на времето, мястото и обстоятелствата по осъществяването му. Налице е
съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното
постановление. Налице е и редовна процедура по връчване на АУАН и НП на
представител на дружеството–жалбоподател.
При така възприетата фактическа обстановка не се установява
3
жалбоподателят да е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства
или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.
Безспорно тежестта да докаже обвинението в извършено
административно нарушение се носи от административно наказващия орган.
В случая, съобразно посоченото в наказателното постановление, при
отклонение в дясно по платното за движение е реализирал ПТП с попътно
движещо се МПС, с чието движение не се е съобразил. По делото се
установи, че жалбоподателят е предприел маневра по изпреварване на
движещия се пред него лек автомобил „Мазда 3“, с рег. № СВ 2546 ВН, от
ляво, но последният е навлязъл в неговата лента за движение, поради което, с
цел да предотврати ПТП, жалбоподателят е подал звуков сигнал и ударил
предна лява гума на своя автомобил в бордюр. Съдът, че с поведението си
жалбоподателят не е създал опасност за останалите участници в движението,
респективно не е нарушил посочената в НП разпоредба.
След като не се доказа, че жалбоподателят е осъществил от обективна
страна вмененото му нарушение, не са изпълнени изискванията на чл. 53, ал.
2 от ЗАНН, жалбата се явява основателна и процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Доколкото по делото не се установи да е реализирано ПТП от страна на
жалбоподателя, то незаконосъобразно е ангажирана и административно
наказателната му отговорност за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в“ от ЗДвП, още повече, че по делото по никакъв начин не се установи
между жалбоподателя и св. Р. да е имало спор относно инцидент между тях.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски на
основание чл. 63д от ЗАНН, но такова искане не е заявено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-021277 от
20.10.2021 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към
СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП И. В. З., ЕГН
********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200
лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал., т. 5 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева
4
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5