Решение по дело №1977/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК.

Производството е образувано по жалба от А.И.К., ЕГН ********** с адрес *** против Решение № 161/10.08.2023 г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№ 4898-1/14.03.2023 г. по регистъра на ТД на НАП-Варна подадена от А.И.К. срещу мълчалив отказ на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна по Заявление с вх.№ 4898/27.01.2023 г. за погасяване по давност на задължения по изп.дело № *********/2016 г. като неоснователна. Решението се оспорва с основанието, че е постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че по отношение на изискуемото задължение е настъпила предвидената в закона погасителна давност. Моли за отмяна на решението. Поддържа жалбата в представена писмена молба. Сочи се, че от последното действие по принудително събиране е изтекъл 5-годишният давностен срок по чл.171,ал.1 от ДОПК на 10.04.2022 г.

Ответникът в производството – Директорът на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, чрез процесуален представител в писмени бележки и в с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Жалбоподателят е лице, което е адресат на оспорения акт, жалбата е постъпила в срока по чл.268,ал.1 от ДОПК и е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По основателността на жалбата:

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Предмет на обжалване е Решение № 161/10.08.2023 г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№ 4898-1/14.03.2023 г. по регистъра на ТД на НАП-Варна подадена от А.И.К. срещу мълчалив отказ на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна по Заявление с вх.№ 4898/27.01.2023 г. за погасяване по давност на задължения по изп.дело № *********/2016 г. като неоснователна.

Срещу жалбоподателката в ТД на НАП Варна има образувано изпълнително производство с №*********/2016г. по постъпило писмо с изх.№1017-03-49#7/ 12.07. 2016 г. с Искане за принудително събиране с вх.№160003-002-00033738/21.07.2016 г. на основание чл. 162, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО от Териториално поделение - Варна на Национален осигурителен институт за събиране на публично задължение по влязло в сила на 11.06.2016 г. Разпореждане №**********/14.03.2016 г. на директора на ТП-Варна на НОИ.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№С 170003-022- 0020361/10.04.2017 г. на основание чл. 195, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 201 от ДОПК и Потвърждение за вписване на ОМ с вх.№С 170003-000-0341337/18.05.2017 г.. публичният изпълнител е наложил запор върху налични и постъпващи суми в банкови сметки на задълженото лице в ТБ „ ПРОКРЕДИТБАНК“ и ТБ „БАНКА ДСК“ АД. По преписката са налични върнат Отговор на запорно съобщение с вх.№С 170003-000- 0311009/03.05.2017 г.. на „Банка ДСК“ ЕАД по Запорно съобщение с изх.№С170003- 146-0004201/10.04.2017 г., както и Разпореждане за служебно вписване на запор на имущество по чл. 4 303 от 04.05.2017 г. от Централен регистър на особените залози- гр. София по Съобщение с изх.№С170003-109-0021657/10.04.2017 год.

Със Заявление с вх. №4898/27.01.2023г. жалбоподателката е поискала отписване на публичните задължения в размер на 3 576,25 лв. по влязло в сила на 11.06.2016г. Разпореждане №**********/14.03.2016г. на директора на Териториално поделение - Варна на Национален осигурителен институт, поради изтекла погасителна давност. На 14.03.2023 г. с жалба до Административен съд- гр. Варна е обжалвала мълчаливия отказ на публичния изпълнител. С Определение №1926/19.07.2023г. постановено по адм. дело №661/2023г. по описа на АС- Варна, съдът е оставил без разглеждане жалбата като недопустима поради липса на проведена процедура по обжалване на мълчаливия отказ на публичен изпълнител пред по- горе стоящ орган, а именно Териториалния директор на НАП- Варна. Оспореното решение е постановено в изпълнение на влязлото в законна сила на 19.07.2023 г. определение на АС-Варна.

При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:

Неоснователен е доводът за изтекла погасителна давност. Разпоредбата на чл. 171, ал.1 от ДОПК гласи че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В настоящия случай задължението представляващо неправилно изплатена сума за пенсия в размер на главницата 3 576,25 лв. и лихва 548,49 лв. по влязло в сила на 11.06.2016 г. Разпореждане № **********/14.03.2016 г. на директора на ТП-Варна на НОИ, е публично държавно вземане по смисъла на чл.162,ал.2,т.8 и т.9 от ДОПК. Началният момент за погасяване на задълженията за главницата и лихвите по правилото на чл. 171, ал.1 от ДОПК, е 01.01.2017 г. и изтича на 31.12.2021 г. Безспорно е че на 10.04.2017 г. е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки за запор върху налични и постъпващи суми на задълженото лице и е наложен запор видно от отговор на Запорно съобщение с вх.№ С170003-000-0311009/03.05.2017 г. Съгласно чл.172, ал.1,т.5 от ДОПК давността се спира с налагането на обезпечителни мерки. Към настоящия момент не е изтекла и абсолютната погасителна давност по смисъла на чл.171,ал.2 от ДОПК. Обстоятелството, че в рамките на 5 годишен срок не са предприети други действия по изпълнението, е ирелевантно за изтичането на давността. Институтът на „перемпцията“ е приложим в изпълнителното производство по ГПК, но не и в това по ДОПК за събиране на публични държавни вземания.

Съдът намира, че обжалваното решение, постановено на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК е правилно и обосновано, издадено от органа, посочен в чл. 266, ал. 1, изр. първо от ДОПК, в надлежната форма, и в съответствие с приложимите процесуални и материални норми.

По гореизложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на производството и предвид направеното искане, в полза на Националната агенция за приходите следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК, чл. 144 от АПК и пар. 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, или 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 268 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.К., ЕГН ********** с адрес *** против Решение № 161/10.08.2023 г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№ 4898-1/14.03.2023 г. по регистъра на ТД на НАП-Варна подадена от А.И.К. срещу мълчалив отказ на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна по Заявление с вх.№ 4898/27.01.2023 г. за погасяване по давност на задължения по изп.дело № *********/2016 г. като неоснователна.

ОСЪЖДА А.И.К., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Националната агенция за приходите сумата 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.268, ал.2 от ДОПК .

Съдия: