№ 3585
гр. Варна, 30.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно
гражданско дело № 20253100501600 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХХ ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 45322/21.05.2025 г. по описа на
ВРС на И. И. М., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител,
срещу решение № 1502/29.04.2025 г., постановено по ГД № 8862/2024 г. по
описа на ВРС, с което е уважен предявеният от С. З. А., ЕГН **********, иск
по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на суми в размер, както следва:
2092,50 лева, представляваща обезщетение за лишаване от възможността
й да ползва съсобствените ½ ид. ч. от ½ ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 10135.2555.201, находящ се в гр. Варна, ул. „Димитър
Икономов", № 12, целият с площ от 481 кв. м., за периода от 15.07.2019 г.
до 15.07.2024 г.;
5883,50 лева, представляваща обезщетение за лишаване от възможността
й да ползва съсобствените й ½ ид. ч. от гараж с идентификатор
10135.2555.201.4, находящ се в гр. Варна, ул. „Димитър Икономов", № 12,
целият с площ от 22 кв. м., за периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2024 г.,
като отхвърля иска за присъждане на обезщетение за горницата до
претендираните 5893,50 лева. ведно със законната лихва върху сумите от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.07.2024 г., до
окончателното изплащане на задълженията.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно, тъй като
е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и
материалния закон, както и поради необоснованост. Твърди се, че в
първоинстанционното решение не е обсъдено възражението на въззивника, че
той е единствен собственик на процесния имот, не са анализирани събраните
гласни доказателства, както и не са формирани изводи относно
основателността на възражението.
Посочено е, че страните са придобили в режим на СИО ½ ид. ч. от
1
дворно място, цялото с площ 485 кв. м., ведно с построения в парцела гараж,
описани по – горе. След прекратяване на брака страните останали
съсобственици на имота в условията на обикновена дялова съсобственост,
като той бил предоставен за ползване на въззиваемата до 2011 г., когато тя го
напуснала и в него се настанил въззивникът. Поддържа, че доказателство в
тази насока е нотариална покана на въззиваемата до въззивника от 18.09.2012
г. за заплащане на наем за ползването на съсобствените имоти. Анализира
събраните гласни доказателства, като твърди, че от тях се установявало, че
въззивникът е влязъл във владение на процесните имоти през 2011 г., като
отблъснал на два пъти опити на въззиваемата за претенции към тях. Намира,
че началният момент на демонстриране на своене върху целия имот е започнал
да тече от 01.11.2012 г. До датата на подаване на исковата молба имало още
едно демонстриране на претенции за собственост върху целия имот, като през
2016 г. въззивникът изгонил въззиваемата от имота.
Поддържа, че в периода 01.11.2012 г. до 14.07.2024 г. от страна на
въззивника са предприети действия, изразили се в манифестиране пред
въззиваемата на намерението да владее имотите за себе си.
Моли за отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на
исковата претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, както и въззивникът да бъде признат за
собственик на основание покупка и давностно владение на процесните имоти.
След указание на ВРС въззивникът е подал молба с вх. № 49995/05.06.2025 г.,
в която е уточнил искането си, като е формулиран петитум, съобразно който
обжалва първоинстанционното решение в частта, с която въззивникът е
осъден по исковата претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС да заплати на въззиваемата
сумите, описани по – горе, представляващи обезщетение за лишаване от
възможността й да ползва процесните имоти, като моли същото да бъде
отменено и исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира
сторените в двете инстанции разноски.
Постъпил е в срок писмен отговор с вх. № 63061/15.07.2025 г. от
въззиваемата, подаден чрез процесуалния й представител, с който оспорва
въззивната жалба. Намира оплакванията, изложени в нея, за неоснователни.
Посочва, че наведеното от въззивника твърдение, че по съдебно решение
имотът е бил определен за ползване на С. А. до 2011 г., когато тя го напуснала
и в него се е настанил ответникът, е ново, поради което същото е
преклудирано, а освен това и невярно. Поддържа, че нотариалната покана от
18.09.2012 г. е доказателство единствено за това, че въззивникът я е бил лишил
от ползване, но не съдържа данни за намерението му за своене. Въззиваемата
твърди, че не е отстранена от владението на процесните имоти. Намира, че по
делото не са събрани доказателства, съгласно които да може да бъде
установено, че въззивникът е започнал да свои идеалните части от гаража и
дворното място, както и за демонстрирането на това пред въззиваемата.
Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, както и за
присъждане на сторените разноски.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от
2
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о. с. з. с призоваване на страните.
Воден от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 29.09.2025 г. от 13:30 часа, за които дата и час да се
призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на
препис от настоящото определение, като на въззивника да се изпрати и копие
от отговора на въззивната жалба, подаден от въззиваемата.
Съдът приканва страните към спогодба, включително към уреждане на
спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е
безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен
способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство,
на осн. чл. 273, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри сключено
споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от
внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура
по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна
среща по чл. 140а – 85 на сто. Изречение второ се прилага съответно и по
отношение на внесената държавна такса за обжалване пред въззивна
инстанция, когато споразумението е постигнато по време на въззивното
производство. Разноските по производството и по спогодбата остават върху
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на ет. 4 в сградата,
в която се помещава Съдебно – изпълнителна служба при ВРС на адрес: гр.
Варна, ул. "Ангел Кънчев" № 12. Участие в медиация страните могат да заявят
на тел. 052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и
допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4