Определение по дело №69389/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10448
Дата: 19 март 2023 г.
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20221110169389
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10448
гр. София, 19.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110169389 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от А. В. М. срещу *************** с искане осъждане
ответниците да заплатят на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумите, както следва:
************ да заплати сума в размер на 550лв., представляваща недължимо платена
лихва по недействителен договор за потребителски кредит № 2535553/14.03.2022г., ведно
със законната лихва от исковата молба, а ********** да заплати сумата от 1532.96лв.,
представляваща недължимо възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за
поръчителство от 14.03.2022г., ведно със законната лихва.
В исковата молба е описано, че между ищцата и първия ответник ************ имало
сключен Договор за потребителски кредит № 2535553/14.03.2022г., а с втория ответник
********** имало сключен Договор за поръчителство от 14.03.2022г., като се твърди
нищожността на договорите (първият по чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр .чл.11 и чл.19, ал.4
ЗПК), вкл. по съображения, че в ГПР не е включено възнаграждението по договора за
поръчителство, което следва да бъде елемент от общия разход по кредита, защото е пряко
свързан с него.
В срока по чл.131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба. С молба вх.№
35409/08.02.2023г. ************ прави искане за спиране на производството по делото до
произнасяне на СЕС с окончателен съдебен акт по дело С-714/22, образувано въз основа на
Определение № 31449/21.11.2022г. по гр.д. № 24272/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
Постъпило е становище от **********, в което намира, че молбата е основателна.
С молба вх.№ 65932/09.03.2023г. ищецът намира, че делото не следва да се спира,
доколкото не са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т. 4 ГПК.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 27 с-в, намира, че са налице
предпоставките за спиране на производството по делото по следните
съображения:
От приложеното към молбата с вх.№ 35409/08.02.2023г. Определение №
31449/21.11.2022г. по гр.д. № 24262/2022г. по описа на СРС, 27 състав, което е и служебно
известно, вкл. е служебно известно, че въз основа на постановеното определение е
образувано дело С-714/2022г., доколкото запитването е отправено от съда, разглеждащ и
настоящото дело, съдът е оправил преюдициално запитване до СЕС, вкл. по въпроси
(конкретно № 2 „Следва ли чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО да се
тълкува в смисъл, че неправилното посочване на годишен процент на разходите в
договор за кредит, сключен между търговец и потребител – кредитополучател, следва да
се приеме за липса на посочване на годишен процент на разходите в договора за кредит
1
и националният съд да приложи последиците на вътрешното си право, предвидени за
непосочване на годишен процент на разходите в договор за потребителски кредит?“ и № 3
Следва ли чл. 22, пар. 4 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидена
от националния законодател санкция нищожност на договора за потребителски кредит,
при която се връща само отпуснатата главница, е пропорционална за случаите, в които
договор за потребителски кредит не съдържа точно посочване на годишния процент на
разходите?“), отговорите на които според настоящия състав намира, че са от значение за
правилното разрешаване на настоящото производство с оглед твърденията в исковата молба,
че в ГПР не е включено възнаграждението по договора за поръчителство, което следва да
бъде елемент от общия разход по кредита, защото е пряко свързан с него, съответно с
невключването е налице последицата недействителност на договора за потребителски
кредит, поради което се дължи само чистата главница.
Основанието за спиране не е в чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Чл.628 ГПК задължава съдът да
отправи запитване до СЕС, когато тълкуването на разпоредба от право на ЕС е от значение
за правилното разрешаване на делото. С решението на СЕС по запитването – същото е
задължително не само за съда (отправил запитването), но и за всички съдилища,
следователно при отправено преюдициално запитване от национален съд, когато пред
същия или друг съд е налице висящо производство за разрешаване на същите въпроси, по
другите производства е безпредметно да се изисква отправяне на преюдициални запитвания
до СЕС, поради което и на основание чл.633 вр. чл.631, ал.1, изр.1 ГПК делото следва да се
спре до произнасяне на СЕС с окончателен съдебен акт (така и Определение №
138/21.03.2019г. по ч.гр.д. № 631/2019г. на ВКС, 4то г.о.).
Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 633 вр. чл.631, ал.1, изр.1 ГПК производството по
настоящото дело (гр.д. № 69389/2022г. по описа на СРС, 27 състав) до приключване на
дело С-714/2022г. по описа на СЕС с окончателен съдебен акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
Делото да се докладва на всеки 3 месеца за преценка дали са налице основания за
възобновяване на производството по същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2