№ 267
гр. Русе, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520202608 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. Б. Д., от гр. Русе, до Русенския Районен съд
против Наказателно постановление № 21-3393-000615/11.11.2021 г. на
Началника на Второ РУ при ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение по
чл.94, ал.3 от ЗДвП, на осн. чл.178е от същия закон му било наложено
наказание “Глоба” в размер на 50.00 лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление,
като необосновано и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява.
Вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който моли
Съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Моли да бъдат присъдени разноски в полза на АНО.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Моли Съда да
отмени наказателното постановление, като излага аргументи за липса на
елементи от обективната и субективната страна на състава на нарушението.
1
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 25.10.2021 г., около 09.40 ч. свидетелят И.И. и Я.П. – полицейски
служители от Второ РУ при ОД МВР-Русе, изпълнявали служебните си
задължения, като извършвали обход с патрулен полицейски автомобил в
района на жк “Здравец-Изток“ в гр. Русе. При преминаване по
ул.“Братислава“ полицейските служители видели паркиран върху тротоара,
вляво на улицата, при спускане към ул.“Рига“, л.а.“Форд Фокус“ с рег. № Р
6491 КА. Спрели до него и установили, че водачът му е в близост. При
предприетата проверка се установило, че водач на процесния автомобил е
жалб. В.Д.. Полицейските служители му обяснили, че е извършил нарушение
като е спрял върху тротоара и му предложили да му бъде издаден фиш по
реда на чл.186 от ЗДвП. Д. оспорил нарушението, като обяснил, че спрял за
малко, за да види сестра си, която предстояло да бъде транспортирана от
намиращата се в близост УМБАЛ „Медика“.
Поради отказа на жалб. Д. да му бъде издаден фиш, свид. И. съставил
против последния АУАН за извършено от него нарушение по чл.94, ал.3 от
ЗДвП.
Въз основа на този акт, Началника на Второ РУ-Русе издал обжалваното
наказателното постановление, с което за това нарушение и на осн. чл.178е от
ЗДвП наложил на В.Д. наказание “Глоба” в размер на 50.00 лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в срока на чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимното за
това действие лице, при наличието на правен интерес, поради което е
допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи
от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на
нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си.
2
Съдът намира за безспорно доказано, че жалб. В.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава и на нарушението по чл.94, ал.3, изр.2
от ЗДвП. Съобразно тази правна норма, се допуска престой и паркиране на
моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Т.е. във всички останали случай престоят и паркирането върху тротоара е
забранено. Съдът намира, че жалбоподателя е осъществил от обективна
страна вмененото му административно нарушение, като за формиране на този
извод Съдът кредитира показанията на разпитаният по делото свид.И.И.. От
тези показания се установява, че на процесната дата, жалб. Д. бил спрял
л.а.“Форд Фокус“ с рег. № Р 6491 КА върху тротоара на ул.“Братислава“ в гр.
Русе. Това обстоятелство не се оспорва и от жалб. Д., който твърди
единствено, че автомобила не бил изцяло върху тротоара, а само частично. Не
се спори от страните, че в този участък от улицата тротоарът не бил
определен от собственика на пътя или от администрацията като място, на
което престоя или паркирането били разрешени. За осъществяване състава на
нарушението по чл.94, ал.3, изр.2 от ЗДвП е без правно значение дали
автомобилът е установен изцяло или частично върху тротоара, както и дали е
спрян там само за престой или е паркиран.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл-
жалбоподателят е съзнавал, че мястото, на което паркира автомобила си е
тротоар и съзнателно и целенасочено избрал да паркира именно на това
място, заради лично удобство. По делото не се установи водача Д. да е
действал в условията на крайна необходимост по чл.13, ал.1 от НК, доколкото
не се установи наличие на обстоятелство, изключващо обществената опасност
на нарушението. Напротив, от показанията на свид. И. се установи, че на ул.
“Братислава“, в близост до процесното място, е имало възможност за
законосъобразно престояване и паркиране
Поради това Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателя
е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Съдът намира, че за това нарушение АНО правилно е приложил
3
санкционната норма на чл.178е от ЗДвП и правилно определил вида на
наказанието, като го индивидуализирал в минималния предвиден в
санкционната норма размер, очевидно съобразявайки наличието само на
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Предвид изложеното, наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
По делото АНО се представлявал от упълномощен процесуален
представител – юрисконсулт Г.Д.. В хода на съдебните прения, Д. претендира
присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лв.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съобразно ал.4 и ал.5 на цитираната правна норма, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование,
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Чл.27е от тази наредба указва, че възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. В конкретният случай, съобразно ниската
фактическата и правна сложност на делото, това, че същото на практика е
приключило в рамките на едно съдебно заседание, Съдът намира, че на АНО
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв.
С оглед на изложеното, понастоящем В. Б. Д. от гр.Русе следва да бъде
осъден да заплати на ОД на МВР-Русе разноските за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 80.00 лв.
Поради това и на основание чл. 63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, Съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-3393-
000615/11.11.2021 г. на Началника на Второ РУ при ОД на МВР гр. Русе, с
което за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП, на осн. чл.178е от същия закон на
В. Б. Д., от гр.Русе, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в
размер на 50.00 лв.
ОСЪЖДА В. Б. Д., от гр.Русе, ЕГН-********** да заплати на ОД на
МВР-Русе, направените от нея разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80.00 /осемдесет/ лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5