Мотиви към Присъда № 27, постановена по
НОХД № 3653 по описа за 2015 г. на БРС
Производството по делото е образувано
по повод внесен в БРС обвинителен акт на Районна прокуратура в гр.Бургас, с който срещу Н.М.А. с ЕГН ********** *** е подигнато обвинение по чл. 131 ал.1 т.1 и т.4 вр. чл.130
ал.1 и ал.2 от НК, за това, че
на 12.05.2014 г., в гр.Б.,
в сградата на МОЛ „Г.” причинил на повече от едно лице телесна повреда, а именно:
-причинил на В.Д.З. с ЕГН **********, в качеството му на длъжностно лице – „охранител”
във фирма „М. С.” ЕООД, с място на работа МОЛ „Г.” 2, при изпълнение на
службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в 5-6 ивичести кожни ранички по около 4-6х1 мм по долна страна на лява китка,
оградени от две дъговидни охлузвания с размери на дъгите по около 55х2-3 мм,
довело до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота и
-причинил на Г.Х. Ц. с ЕГН ***********
, в качеството му на длъжностно лице – „охранител” във фирма „Е. Е. Д.” ЕООД с място на
работа МОЛ „Г.” при изпълнение на службата му
лека телесна повреда, изразяваща се в зачервяване на лицето в дясната му
половина, довело до болка.
Прокурорът
поддържа обвинението от правна и от фактическа страна. Предлага на съда да
наложи на подсъдимия А. наказание пробация за срок от една година и половина,
при налагането на двете задължителни пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес *** с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично; и задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Подсъдимият не се признава за виновен. Дава обяснения
и предлага на съда своя версия за случилото се на 12.05.2014 г. Иска от съда да
бъде оправдан.
Защитата на
подсъдимия предлага на съда да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Навеждат се доводи за недоказаност на деянието и действия от страна на двете пострадали лица в противоречие със
Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД).
С оглед събраните по делото в хода на съдебното производство писмени и
гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установена следната:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
Н.М.А. с ЕГН ********** *** е
български гражданин, със средно образование, неженен, работи като шлосер в „Ч.
с.” АД със седалище в гр.Б., осъждан. С определение на
БРС, с което е одобрено споразумение по НОХД № 1250/2013 г. подсъдимия А. е бил
признат за виновен в извършено от него престъпление по чл.144
ал.3 вр. ал.1
от НК и му е наложено
наказание пробация за срок от шест месеца включваща освен двете задължителни
пробационни мерки и мярката „поправителен труд” по местоработата на А. изразяваща
се в удръжки в размер 10 на сто от трудовото му възнаграждение, отново за срок от
шест месеца. Определението, с което е
одобрено споразумението е влязло в сила на 28.03.2013 година. Към момента на извършване
на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, подсъдимият А. е
осъждано лице.
Свидетелят
Г. Х. Ц. по силата на трудов договор № 95/28.03.2014
г. (лист № 5 от ДП) работел на длъжност „охранител” с място на работа МОЛ „Г.”
в гр.Б. Негов работодател бил „Е Е. Д.” ЕООД. Съгласно
трудов договор и длъжностна характеристика (лист № 6 от ДП), свидетелят Цветков
осъществявал функции по охрана и контрол на имуществото в МОЛ „Галерия”. Същата
длъжност и със същото работно място изпълнявал и свидетелят В.Д.З.
Негов работодател бил „М. С.” ЕООД, като отново съгласно трудовия договор №587/30.04.2014
г. и длъжностна характеристика приложени съответно на лист № 8 и №9 от
досъдебното производство свидетелят З. осъществявал
функции, свързани с контрол и охрана на имуществото в МОЛ „Г.” в гр.Б.
И
двамата свидетели притежавали качеството на „длъжностно лице” по смисъла на чл.93 ал.1 б.”а” от НК, тъй като са осъществявали работа
свързана с опазване на чуждо имущество, а именно стоките на различни търговци в
МОЛ-а, както и имуществото на целия търговски обект.
На
12.05.2014 г. свидетелите Ц. и З. били на работното си
място в МОЛ „Г.” в гр.Б. Около 18,30 часа в същия ден свидетелката Д.Х., която работела като хигиенист в МОЛ „Г.” в гр.Б., също била на работното си място. Тя се намирала в
тоалетното помещение за жени, находящо се на етаж 0 (нула) в МОЛ-а. През това
време А. се намирал в тоалетното помещение предназначено за мъже. Подсъдимият бил
ядосан от това, че липсвала тоалетна хартия, нямало зареден препарат в диспенсера и започнал да го блъска. Свидетелката Х. чула
говор и псувни на висок глас и блъскане и веднага влязла в тоалетното помещение
за мъже, където видяла подсъдимия. Опитала да обясни на А. как за използва апарата,
но въпреки това А. продължавал да блъска по диспенсера
и да отправя нецензурни думи към служителите в МОЛ-а. Свидетелката Х. като
разбрала, че никой от присъстващите в тоалетното помещение мъже няма да й се
притече на помощ и че няма да овладее ситуацията, съобщила за поведението на
подсъдимия на свидетеля З., като дала описание на А., а именно едър мъж, с
кожено яке. От своя страна З. съобщил за инцидента на
свидетеля В.К., който по това време бил началник-смяна
на охранителите работещи в МОЛ-а, след което той и свидетелят Ц. се насочили
към гише „Информация”, за да получат евентуално по-добра информация за
местонахождението на подсъдимия.
По
това време подсъдимият А. също се намирал около гише „Информация”. По
описанието дадено от свидетелката Х., свидетели К. и
Ц. го разпознали и се приближили към него. Свидетелят К., поканил подсъдимия да
напусне сградата на МОЛ-а, като му обяснил, че срещу
него има оплакване и за да не притеснява останалите посетители. Свидетелят Ц. също
подканил да напусне търговския комплекс като дори хванал подсъдимия за лакътя
на дясната ръка и го повел към изхода. С тях тръгнал и свидетелят К. Подсъдимият
А. заедно със свидетелите преминал първата врата на централния вход на
търговски комплекс и пред втората врата извадил мобилния си телефон и започнал
да набира, след което го доближил до ухото си и дал вид като че разговаря с
някого. В същото време, докато държал мобилния си телефон до ухото, подсъдимият
отново влязъл в МОЛ-а и се приближил до гише „Информация”. Там влязъл в
разговор със свидетеля Ц. Според показанията на последния, подсъдимият отправил
обидни думи към него и другите свидетели наричайки ги: „шматки
и мишки”, псувал ги и отправял към тях закани. Свидетелят Ц. се опитал да му
каже нещо, като в същото време подсъдимият замахнал и
го ударил с ръка по дясната страна на лицето. Свидетелят Ц. усетил болка и веднага
отговорил на удара с множество удари в областта на лицето на подсъдимия. При
тях се приближили още трима охранители, измежду които и свидетелят З. Свидетелят
К. използвал радиосистемата за връзка, като обявил код
100. През това време свидетелят З. хванал подсъдимия
за дрехите, за да го усмири, но А. продължавал да посяга и да размахва ръце към
свидетелите с цел да ги удари. Съобразно стратегическите правила, с които
свидетелите били запознати за справяне в подобни ситуации, тримата охранители
предприели действия да свалят на пода подсъдимия, като му приложили хватка
„ключ”. Свидетелят З. успял да го повали на земята и
двамата със свидетеля Ц. го държали за ръцете, поставени на гърба. Подсъдимият А.
енергично се защитавал, като в един момент свидетелят Ц. изпуснал едната му
ръка. Тогава подсъдимият се освободил от хватката и захапал със зъби лявата
ръка на свидетеля З. в областта около китката. Свидетелят З. усетил силна болка
и се отдръпнал, като дал възможност подсъдимият да се освободи и да стане от пода.
През
това време свидетелят Г.Е., също работещ като
охранител, се намирал в дневната си почивка извън сградата на МОЛ-а При
влизането си в сградата през главния вход, близо до гише „Информация”, Е. видял
схватката вече в нейния край. Той се приближил към подсъдимия, поканил го да
излезе от сградата, като му указал, че ако е недоволен може да подаде жалба.
Останалите охранители стояли настрани. Подсъдимият А. тръгнал към главния вход
на сградата, следван от свидетеля Е., който тръгнал след него, за да се увери,
че А. ще си тръгне. След около 1-2 минути, обаче А. се върнал в сградата следван
от Е. и продължил да отправя обиди, заплахи и псувни към служителите.
Охранителите вече не се доближили до него и не се опитвали да го задържат. В
кратка схватка между подсъдимия и охранителите се намесил клиент на МОЛ-а,
който ги разтървал и излязъл заедно с А. навън.
Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен
и категоричен начин от събраните в делото доказателства-
частично от обясненията на подсъдимия, частично от показанията на
свидетелите В.Д.З., Г.Х. Ц., В. Т.К.,
И.А. М., Д.В.Х. и Г.Ц. Е., от прочетените и приобщени към доказателствата по делото
показания на свидетеля Г. Ц. и В.К. Х. Г. по реда на чл.281
ал.4 вр. ал.1
т.2 от НПК, изготвената видео-техническа експертиза, изготвените
съдебномедицински експертизи на В.Д.З., на Г.Х. Ц., графици за смените на охранителите и началник
смените в МОЛ Г. за месец май, трудов договор № 95/28.03.2014 г. сключен между
„Е. Е. Д.” ЕООД и Г.Х. Ц., длъжностна характеристика
за длъжността „охранител” подписана от Г. Ц., справка по чл.62 ал.5 от КТ за приети уведомление от 31.03.2014 г. за сключен
трудов договор с Г. ***, трудов договор № 587/30.04.2014 г. сключен между „М. с.”
ЕООД и В.Д.З., длъжностна
характеристика за длъжността „охранител” подписана от В.З., справка
по чл.62 ал.5 от КТ за приети уведомление от
30.04.2014 г. за сключен трудов договор с В.З. ***, трудов
договор №91/28.03.2014 г. сключен между „Е. Е. Д.” ЕООД и Г.Ц.
Е., длъжностна характеристика за длъжността „охранител” подписана от Г. Е.,
справка по чл.62 ал.5 от КТ
за приети уведомление от 31.03.2014 г. за сключен трудов договор с Г. ***,
трудов договор № 008/28.11.2012 г. сключен между „Е. Е. Д.” ЕООД и В.Т.К., допълнително
споразумение към трудов договор № 008/28.11.2008 г. , справка по чл.62 ал.5 от КТ за приети уведомление от 03.01.2014 г. за сключен
трудов договор с В. К. ***, длъжностна характеристика
за длъжността „организатор охрана” подписана от В. К., СМУ №146/13.05.2014 г.
издадено от д-р К.Я. на Н.А., протокол за доброволно
предаване на запис от охранителна камера на МОЛ Г. – Б. от 12.05.-2014 г. и видеозаписа възпроизведен на СД, СМУ №152/14.05.2014 г., издадено от д-р К.Я.
на В.З., фотоалбум към протокол №260/от 18.08.20154 г
на БНТЛ при ОД МВР-Бургас, справка съдимост за подсъдимия А. №2182 от
30.06.2014 г., декларация за семейното и материалното положение на подсъдимия,
искане за определяна адвокат за осъществяване на правна помощ, постановление за
предоставяне на правна помощ, постановление за назначаване на служебен
защитник.
Съдът
кредитира частично показанията на свидетелите К., З., М., Е. и
Ц., в
частта им, в която описват нападението и нанасянето на телесните повреди от
страна на подсъдимия. Съдът не кредитира показанията им в частта им, в която се
твърди, че подсъдимият непосредствено след като е бил помолен да напусне
търговския комплекс веднага нанесъл удар по свидетеля Ц. Показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели се различават от видеозаписа
и възпроизведената в него хронология на случващото се, за което се дава
описание. Липсващите моменти от случилото се може би се дължат на
отдалечеността във времето, но може би са и проява на пристрастност предвид
обстоятелствата, че свидетелите искат да оправдаят действията. Съдът допусна да
бъдат събрани служебно ежедневният инструктаж за 12.05.2014г. проведен в двете
фирми за охрана на техните служители, както и правилника за вътрешния ред в
обекта – МОЛ „Г.” в гр.Б., но поради неоткриване на управителите на фирмите „М. С.” ЕООД и „Е. Е.
Д.” ЕООД или упълномощени от тях лица на посочените адрес и седалище на управление
описани в трудовите договори не успя да се снабди.
Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия в
частта им, където твърди, че е удрял по апарата за сапун в тоалетното помещение
и е отправял някакви нецензурни изрази по адрес на МОЛ „Г.” в гр.Б. В останалата им част съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия като ги счита за защитна версия. Освен това обясненията и действията
на А. се различават значително от видеозаписа, който е приет към доказателствата
по делото.
Съдът възприема
заключенията на съдебномедицинските експертизи, както и видео-техническата
експертиза, тъй като ги намира за обосновани, обективни, изготвени от лица, които
имат необходимите специални знания.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Изложените фактически констатации
намират опора с приобщените по делото доказателства, при анализа на които по
категоричен начин се установява, че с действията си подсъдимият Н.М.А. с ЕГН ********** *** е
извършил от обективна и от субективна страна престъпление по чл. по чл. 131
ал.1 т.1 и т.4 предложение последно вр. чл.130 ал.1 от
НК, за това, че на
12.05.2014 г., в гр.Б., в сградата на МОЛ „Г.” причинил на повече от едно лице
телесна повреда, а именно:
- причинил на В.Д.З. с ЕГН **********, в качеството му на длъжностно лице–„охранител”
във фирма „М. С.” ЕООД, с място на работа МОЛ „Г.” 2, при изпълнение на
службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в 5-6 ивичести кожни ранички по около 4-6х1 мм по долна страна на лява китка,
оградени от две дъговидни охлузвания с размери на дъгите по около 55х2-3 мм , довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и
-причинил на Г.Х. Ц. с ЕГН ***********
, в качеството му на длъжностно лице – „охранител” във фирма „Е. Е. Д.” ЕООД с място на работа
МОЛ „Г.” при изпълнение на службата му
лека телесна повреда, изразяваща се в зачервяване на лицето в дясната му
половина, довело до болка.
В
хипотезата на чл.131 ал.1 т.1
от НК е уредено посегателството над лице при изпълнение на службата му. Под „изпълнение
на службата” се
има предвид, че телесната повреда е извършена по време на изпълнение на
задълженията, включващи се в службата на пострадалото лице. В настоящия случай
и двамата пострадали са имали качество на длъжностно лице, по смисъла на чл.93 ал.1 б.”б” предложение второ от
НК, тъй като и двете лица са извършвали работа свързана с пазене на чуждо
имущество видно от представените трудови договори и длъжностни характеристики. На 12.05.2014 г., около 18,30 часа и двамата
пострадали са били на работа в МОЛ „Г.” в гр.Б. като
охранители (видно от графика за месец май на лист № 4 от досъдебното производство).
Били са облечени в униформа и са имали отличителни знаци. Подсъдимият е
съзнавал качествата на длъжностни лица и на двамата пострадали.
В
хипотезата на чл.131 ал.1 т.4
предложение последно НК вр. чл.130
ал.1 НК еднородната идеална съвкупност е въздигната в квалифициращ признак на
престъплението. Единството на това престъпление са обуславя от обстоятелствата,
че деянието е едно и че последиците от него се обхващат от умисъла на дееца. Това
деяние ще е налице когато с едно телодвижение са причинени телесни повреди на
две или повече лица едновременно, когато телесните повреди са причинени с
отделни деяния, но осъществени въз основа на едно решение, както и когато
решението за причиняване на телесната повреда на второто лице е взето по време
на причиняването на увреждането на първото лице или непосредствено сред това. При
това положение, ако на пострадалите са причинени различни по степен на
увреждане телесни повреди, извършеното следва да се квалифицира като едно
престъпление с оглед на по-тежкия резултат. В настоящия казус телесните повреди
са причинени с отделни деяния, но осъществени въз основа на едно решение.
Подсъдимият е бил ядосан, от намесата на охранителите и желанието им да го
изведат извън сградата. Решението на подсъдимия е било да се противопостави на
действията на охранителите като ги нападнал не само вербално, но и физически. След
като се опитали да го изведат, подсъдимият пръв посегнал и ударил свидетеля Ц.,
а след това се освободил и от приложената спрямо него хватка „ключ” и захапал
със зъби ръката на свидетеля З., който се опитал да помогне на колегата си. При
това положение на пострадалите са нанесени различни по вид леки телесни повреди
- по чл.130 ал.1 НК на свидетеля З. и
по чл.130 ал.2 (довело до болка) на свидетеля Ц., но
извършеното по чл.131 ал.1 т.4 предложение трето НК следва
да се квалифицира като едно престъпление с оглед на по-тежкия резултат –този по
чл.130 ал.1 НК. За това че е налице лека телесна повреда по чл.130
ал.1 от НК съдът изведе от изготвената и приета по
делото съдебномедицинска експертиза на свидетеля З. (лист
72 от досъдебното производство където полученото от З. увреждане е причинено
разстройство на здравето неопасно за живота извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК). От субективна страна деецът А. е съзнавал,
че причинил телесна повреда на повече от едно лице, непосредствено една след
друга. Умисълът е възникнал непосредствено след нанасянето на първата телесна
повреда, когато пострадалият З. се притекъл на помощ
на колегата си Ц.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За
осъщественото от подсъдимия Н.М.А. с ЕГН ********** *** престъпление по чл.131 ал.1 т.1 предложение първо и т.4 предложение трето вр. чл.130 ал.1 от
НК законът предвижда наказанието лишаване от свобода до три години.
Действията на
подсъдимия са били провокирани от намесата на охраната в търговския комплекс и
по точно от действията, които охранителите са извършили, за да изведат извън
сградата подсъдимия без неговото желание. Без тяхната намеса не би се стигнало
до извършеното престъпление. Било е възможно да бъде проследен подсъдимия и поканен
да излезе от МОЛ-а, ако са били налице негови действия,
които в действителност са били притеснителни и неприемливи за останалите
посетители, както и е можело да бъде потърсено съдействието на полицията. Съгласно
чл.3 т.1 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД)
основен принцип при този види дейност е зачитане правата, свободите и достойнството
на гражданите. Клиентът не може насилствено да бъде изведен, без негово
желание. Обратното би накърнило неговите права и достойнството му. Съгласно чл.25 от ЗЧОД на лицата извършващи дейност по охрана е
забранено да използват методи, които да уронват престижа и достойнството на
гражданите. Според настоящия състав действията на свидетелите са били неадекватни
на опасността от действията на подсъдимия. Това е довело до причиняването на
телесни повреди на двама охранители и на самия подсъдим.
По изложените съображения съдът счита, че отговорността
на подсъдимия следва да бъде реализирана при наличието на едно изключително
смекчаващо вината обстоятелство, каквато е неадекватната на опасността намеса
на охраната в МОЛ „Г.” в гр. Б. по повод действията на подсъдимия
А. При тези обстоятелства съдът намира, че и най-лекото предвидено в
закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко, поради което приложи нормата
на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК
и наложи на подсъдимия наказанието „пробация” при приложение на двете
задължителни пробационно мерки, а именно: 1.Задължителна регистрация по настоящ
адрес *** за срок от една година и шест месеца, с
явяване и подписване на пред пробационен служител или упълномощено от него длъжностно
лице два пъти седмично; и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и шест месеца. При избора на размера на определените
пробационен мерки съдът съобрази обществената опасност
на подсъдимия. Намира, че същата е завишена с оглед не само предишното осъждане
за подобно отношение към гражданин отново в търговски обект, но и дързостта,
която демонстрира в действията си, дали повод да се образува настоящото наказателно производство.
Проследявайки видео-записа от охранителната камера
става ясно, че поведението на подсъдимия извън нападението над длъжностите лица
и нанасянето на телесни повреди е особено арогантно, предизвикателно и нагло.
Съдът също съобрази и обществената опасност на деянието, която намира за
висока. Съобрази и обществената нагласа и укоримостта
на обществото към подобни прояви на агресия на обществени места. Като взе
предвид всичко това намира, че наложените пробационни мерки следва да са с
продължителност около средната за този вид наказание. Този размер по мнение на
съда би бил съобразен с обществената опасност на дееца и на деянието и се него
биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл.36
от НК.
ОТНОСНО
НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ:
Съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимия Н.М.А. с ЕГН ********** ***
да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР Бургас направените по делото
разноски в размер на 158,08 (сто петдесет и осем лева и осем стотинки) лева за
изготвени експертизи.
Осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Н.М.А. с ЕГН ********** *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд в
гр.Бургас направени по делото в хода на съдебното производство разноски в
размер от 5,00 (пет) лева за служебно издаване на един брой изпълнителен
лист.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Райна Жекова