Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 07.06.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І въззивен
брачен състав,
в публично съдебно заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Кристина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 5127 по описа за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258-273 ГПК.
Образувано е по жалба
на С.Б.М. срещу Решение № 20058374 от
04.03.2021г., постановено по гр.д.№ 16185/2020г. по описа на Софийски районен
съд, III ГО, 89-ти състав, с което е оставена без
уважение молбата й за налагане на мерки по ЗЗДН срещу нейния внук М.Б.М..
Твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на процесуалните правила и норми, като излага
съображения.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което да се уважи молбата за защита от домашно насилие, като
се наложат на ответника предвидените в чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗЗДН мерки за
защита от домашно насилие, да му се наложи предвидената в чл.5, ал.4 глоба в
максимален размер, както и да се присъдят направените по делото разноски за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна М.Б.М.
в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН не е депозирал писмени възражения.
Жалбата е допустима.
Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителката в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата
инстанция е образувано по молба на С.Б.М. срещу М.Б.М. – за защита от домашно
насилие, извършено на 09.04.2020г.
Ответникът, чрез
упълномощен представител, е оспорил твърденията в подадената молба.
С Решение № 20058374
от 04.03.2021г., постановено по гр.д.№ 16185/2020г. по описа на Софийски
районен съд, III ГО, 89-ти състав, е оставена без уважение молбата от С.Б.М. за
налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу М.Б.М. за извършен акт на
домашно насилие на 09.04.2020г., като неоснователна и е отказано да бъде
издадена заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответника да бъдат
взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН; осъдена е С.Б.М. да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева,
на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН; оставени са без уважение исканията на
страните за присъждане на деловодни разноски.
Доводите в жалбата
касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния
съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като
прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните
по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Наведените доводи за
неправилност на обжалваното решение са основателни.
Между страните липсва спор, че
молителката е баба по бащина линия на ответника, който се явява неин внук.
Въззивният съд приема, че между
молителката и нейния внук е имало инцидент на 09.04.2020г., представляващ
психическо и емоционално домашно насилие, което е извършено в ползван от
страните имот, находящ се в село Доброславци, Столична община, представляващ
дворно място с построена къща на два етажа в него, където молителката ползва
първия етаж, а ответникът ползва втория етаж. Домашното насилие е осъществено на 09.04.2020
г., когато по повод установена от страна на молителката липса на съдомиялна
машина, завивки и 500 лв., които оставила под една възлаглавница, същата се
обадила на тел.112, като обяснила на пристигналите полицаи какво се е случило,
но те й казали, че това е между роднини и следва сами да се оправят и не бил
съставен никакъв протокол. Молителката била много уплашена и си тръгнала, но на
100 метра от къщата се появил ответникът, пристигайки с кола, спрял рязко пред
нея и извикал през отворения прозорец на колата „Т., да знаеш, че с брат ти, ще
ви изгоря в къщата живи“. Тази заплаха споделила с брат си и решили да останат
да преспят в имота на 9,10, и 11 април 2020г., за да попречат на ответника, ако
реши да изпълни заканата си. В същото време, ответникът събрал компания и се
веселили три дни на втория етаж в къщата, като пускали силна музика, тропали и
викали. Молителката депозирала сигнал за случилото се пред 2 РПУ, на
21.04.2020г., като излага, че е имало много
такива случаи през последните 2 години, но всичко приключвало с подписване на
предупредителни протоколи от ответника. Това е възприето от молителката като
траен, постоянен психически тормоз от ответника спрямо нея.
Опора за извода на настоящия съд
относно основателността на въззивната жалба, е представената от молителката
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдържа всички индивидуализиращи
белези на процесните актове на домашно насилие. Видно от съдържанието на
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, процесният насилнически акт е извършен на
09.04.2020г., около 17.00 ч., като ответникът М.Б.М., пред къщата в
с.Доброславци, отправил заканата: „Т., да знаеш, че с брат ти ще ви изгоря в
къщата живи“. Доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
се подкрепя и от събраните гласни доказателства и по-конкретно от показанията
на свидетеля-очевидец Л.Л., съсед, който
е посочил, че на 09.04.2020г. към 16.00 часа, когато бил в градината си и косял
трева, видял, че зад молителката спрял джип, от който слязло младо момче, което
казало: „Т.ще ви убия и ще ви запаля с брат ти“. Според свидетеляЛ.момчето било внука на
молителката, която много се уплашила. От показанията на свидетеля Н.В., брат на
молителката се установява, че се касае за силно влошени роднински отношения,
свързани с имота, които са започнали отдавна и не са предизвикани от ответника.
Според свидетеля, внукът се е включил преди година, когато е променил
отношението към баба си.
Относно показанията на водените
от ответника свидетели, настоящия съд намира, че свидетелятМ.М., който е бивш
съпруг на молителката, не е бил очевидец на извършения акт на домашно насилие,
а свидетелят Е.К.потвърждава, че действително на 09.04.2020 г. са посетили
заедно с М. къщата в Доброславци, но след 16:00 часа свидетелят е бил взет от
своята приятелка и пазарували, т.е. този свидетел също не е бил очевидец на
извършения акт на домашно насилие, доколкото в декларацията е посочено, че
същият е извършен на 09.04.2020 г. около 17:00часа.
При това положение съдът следва
да приложи разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.
В резултат на извършеното
психическо и емоционално насилие у въззивницата
е възбуден постоянен страх, стрес, тревога, паника и шок, същата е
лишена от възможността да ползва имота си по нормален за възрастта й начин.
С оглед на гореизложеното, обжалваното
решение, като неправилно, следва да се отмени. Спрямо въззиваемия, като
извършител на психическо и емоционално насилие, съдът прилага мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 1, т.3, пр.1 и т.5 от ЗЗДН, чрез която ще се даде защита на пострадалото
лице. Съдът не е обвързан от искането и следва да наложи по своя преценка една
или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН).
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при
уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на
домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При определянето на
размера на глобата съдът взема предвид тежестта на нарушенията, подбудите за
тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като
съобрази естеството на извършените актовете на насилие (психическо и
емоционално) страха, стреса и унижението,
който е преживяла молителката, съдът налага на въззиваемия (ответник в
първоинстанционното производство) глоба в размер на 400 лв.
Като съобрази изхода
на делото, съдът осъжда въззиваемия да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 25 лева
за молбата за защита от домашно насилие, както и държавна такса в размер на
12.50 лева за въззивната жалба.
С оглед изхода на делото, въззиваемият няма
право на разноски, нито за първата, нито за въззивната инстанция, но същият се
осъждат да заплати на въззивницата сумата от общо 1200 лева – разноски за двете
съдебни инстанции, от които 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство, и 700 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 20058374 от 04.03.2021г.,
постановено по гр.дело № 16185/2020г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 89-ти състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на С.Б.М., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, ж.к „********ап.**, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН,
срещу М.Б.М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, като
налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА М.Б.М.,
ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на С.Б.М., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на М.Б.М.,
ЕГН **********, да приближава лицето С.Б.М., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 3 (три) метра, за
срок от 18 /осемнадесет/ месеца.
ЗАДЪЛЖАВА М.Б.М.,
ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН, да посещава специализирана
програма за лица, извършители на домашно насилие, финансирана от Министерство
на правосъдието, предоставена от финансирана от Министерство на правосъдието,
предоставена от „Център за индивидуални и фамилни психологически консултации“
гр. София, кв.********, ул.********ет.4, офис 1, ********, е-mail: opendoor_********.com,
за срок от 6 /шест/ месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
М.Б.М., ЕГН **********, че при констатирано от полицейските органи неизпълнение
на настоящата заповед, на основание чл.21, ал.3 ЗЗДН полицейският орган е
длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като
неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по чл.296, ал.1
от Наказателния кодекс (НК).
НАЛАГА на М.Б.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер на 400
(четиристотин) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА М.Б.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския
градски съд държавна такса в размер на 37.50 (тридесет и седем лева и петдесет
стотинки) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА М.Б.М., ЕГН **********, да заплати на С.Б.М., ЕГН **********, сумата от 1200.00 (хиляда и двеста) лева, от които 500 лв.
– разноски за първоинстанционното производство, и 700 лв. – разноски за
въззивното производство, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от настоящото решение да
се връчи на страните и да се изпрати на районното управление на МВР по адресите
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.