РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер      2538            21.06.2012   Година                        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На    двадесет и първи юни                  две хиляди и дванадесета  Година

В публично заседание на дванадесети  юни            две хиляди и дванадесета година в следния състав:

 

           Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

Секретар: СВОБОДА АЛЕКСАНДРОВА

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  20464                                                   по описа за   2011 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.143 вр. чл. 139  и  по  чл. 149 от  СК.

Производството е образувано по искова молба на Производството е образувано по искова молба на М.А. Т. ЕГН ********** действаща като майка и законен представител на А. А. Г. ЕГН ********** и С. А. Г. ЕГН ********** против А.А.Г. ЕГН **********. Ищецът твърди, че ответникът е баща на децата А. и С., като родителите живеят разделени от малко повече от *** ***. Твърди се, че понастоящем всички разходи по отглеждането на децата са поети от майката, а бащата предоставял минимални и спорадични средства, те имат нужда от по-големи средства, дължими от бащата. Заявява, че понастоящем е б., но подпомагана от своя баща успява да осигури средства за отглеждането на децата, което, обаче, не освобождава ответника от това му задължение. Поради това се прави искане да бъде осъден ответникът да заплаща издръжка в размер на по 180лева месечно за всяко дете, считано дванадесет месеца преди датата на завеждане на исковата молба, както и да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в същия размер от датата на исковата молба до настъпване на законоустановена причина за нейното изменяване или прекратяване. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на исковете по размер. Твърди се, че същите са завишени, тъй като не са ангажирани доказателства за нуждите и разноските на децата.  

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представените по делото Удостоверения за раждане /лист 3 и 4/, се установява, че А. А. Г. ЕГН ********** и С. А. Г. ЕГН ********** са деца на М.А. Т. ЕГН ********** и А.А.Г. ЕГН **********.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел А. Т. Т.-б. на ищцата, последната, заедно с двете си деца живее в дома на свидетеля от месец *** ***г., когато се разделила с ответника. Заявява, че грижи за децата полагат именно майката и самият той, а бащата понякога се интересува от тях и рядко дава пари за издръжката им. Самата ищца в момента не работела и била подпомагана както от баща си, така и от своята майка, която работела в Г.

Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Т., при условията на чл.172 от ГПК, като обективни, последователни и вътрешно непротиворечиви, тъй като същият споделя личните си впечатления от отношенията между страните по делото и полаганите от тях грижи за двете им деца.

По делото не са събрани доказателства за доходите на бащата-ответник по делото, нито такива за доходите на ищцата. От постъпилите справки от ТД на НАП гр. П. е видно, че ответникът е работел последователно по два трудови договора, но понастоящем втори4ят от тях е прекратен и е налице деклариран последен осигурителен доход за лицето за месец юни 2011г. в размер на 129.68лв., а считано от месец юли 2011г. няма деклариран осигурителен доход, нито данни за регистриран трудов договор.

По делото  ответникът не е  ангажирал доказателства, че са налице  обстоятелства,  които биха  го затруднили да дава  издръжка на  малолетните си деца.

От изготвения и приет по делото социален доклад от ДСП гр. П. се установява, че децата С. и А. живеят заедно със своята майка в жилище, собственост на д. по майчина линия заедно с последния. Ищцата в момента е безработна и получава месечни добавки за двете деца в размер на 70лв. Детето А. е на навършени *** години и посещава детска градина, а детето С. е на навършени *** години и е ученичка във *** клас на СОУ „С. К. Ф.” гр. П. Поради затруднения с учебния процес същата посещавала допълнителни уроци, но към момента те са преустановени. Направен е  извода, че към момента  грижите  за  отглеждането и възпитанието на децата са поети  от майката, с помощта на нейните родители и децата поддържат връзка с членовете на разширеното семейство.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, липсата на доказателства за задължение на бащата към друго непълнолетно дете, възрастта и нуждите на децата, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че децата С. и А. имат нужда да получават, а двамата родители са задължени да им осигуряват обща месечна издръжка в размер на по 200,00 лева, от които 70лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия, пътни разходи и задоволяване на други текущи нужди. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че двете деца живеят при майката и същата полага ежедневни грижи за тях.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 120,00 лева месечна издръжка на всяко от децата, а останалите 80,00 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на децата. В тази връзка съдът намира, че по същество е ирелевантно обстоятелството дали ответника работи в момента, тъй като безспорно се установи, че той е млад, работоспособен и липсва обективна пречка да реализира доходи от трудови или други правоотношения в размер поне около средния за страната на месец.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на по 120 лева месечно за всяко дете, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.11.2011г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, поради което и следва да бъде уважен в този размер. За разликата над сумата от по 120 лева на месец за всяко дете до пълния предявен размер от по 180 лева месечно за двете деца, искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като, от една страна, не се установи те да имат завишени нужди от издръжка по здравословни причини, а от друга не се установи бащата да получава доходи в размер над средния, установен за страната, с оглед на което и заплащането на издръжка в претендирания размер за същия  би представлявало значително затруднение. Също така не е допустимо целия размер от необходимата на децата издръжка да бъде възложен в тежест само на единия родител, след като и другият такъв е в трудоспособна възраст и има възможност да реализира доходи, с които да ги издържа.

С оглед събраните по делото доказателства основателен се явява и искът за присъждане на издръжка за минало време – считано за една година назад от датата на подаване на исковата молба. Видно от показанията на свид. Т., ищцата и ответникът са разделени от месец *** ***г. и от този момент насетне бащата не е давал средства за издръжка на двете си деца. Следователно издръжка следва да бъде присъдена и за периода от месец *** ***г. - една година преди  завеждане на  исковата молба до датата на последната. Поради това и ответникът следва да бъде осъден да заплаща на двете си деца сумата от по 120лв. месечно за всяко от тях за периода месец ноември 2010г.-16.11.2011г. В останалата им част така предявените искове следва да бъдат отхвърлени за разликата над присъдената сума от по 120лв. месечно за всяко дете до пълния размер от по 180лв. за всяко от тях, отново поради гореизложените обстоятелства във връзка с определения размер на издръжката занапред.

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от исковете, а ответника – съразмерно с отхвърлената им част.

Касае се за искове за издръжка, от една страна, а от друга от събраните по делото доказателства се установи, че ищцата, е направила разходи по делото за възнаграждение на един адвокат от 400лева. Предвид обстоятелството, че исковете се уважават до определен размер и ответникът ще бъде осъден да заплати разноски, включително и държавна такса върху уважените искове, то същият следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на а. И. в размер от 267 лева, тъй като исковете не се уважават изцяло.

Ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Същевременно, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС и сумата от 100лв., представляваща възнаграждение за назначения му особен представител.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса съразмерно с уважения размер от исковете. Същата възлиза на общо 35 лева.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

       Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА А.А.Г. ЕГН ********** да заплаща на ненавършилите пълнолетие деца А. А. Г. ЕГН ********** и С. А. Г. ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен представител М.А. Т. ЕГН ********** месечна  издръжка в размер на по 120лева /сто и двадесет лева/ за всяко дете, считано от 16.11.2011г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане като отхвърля иска за разликата над сумата от по 120 лева (сто и двадесет лева) месечно за всяко дете до пълния предявен размер от по 180 лева (сто и осемдесет лева) месечно за всяко дете.

ОСЪЖДА А.А.Г. ЕГН ********** да заплати на ненавършилите пълнолетие деца А. А. Г. ЕГН ********** и С. А. Г. ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен представител М.А. Т. ЕГН ********** месечна  издръжка в размер на по 120лева /сто и двадесет лева/ за всяко дете, считано за периода от месец ноември 2010г. до 16.11.2011г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане като отхвърля иска за разликата над сумата от по 120 лева (сто и двадесет лева) месечно за всяко дете до пълния предявен размер от по 180 лева (сто и осемдесет лева) месечно за всяко дете.

ОСЪЖДА А.А.Г. ЕГН ********** да заплати на М.А. Т. ЕГН ********** сумата от 267 лева /двеста шестдесет и седем лева/, представляваща направените от последната разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.А.Г. ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 495.60 лева (четиристотин деветдесет и пет лева и шестдесет стотинки) – държавни такси върху уважения размер на предявените искове.

        ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от обявяването му.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Т. Спасова

 

Вярно с оригинала.

С.А.