№ 1336
гр. С., 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Г.
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500974 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Л. Е. Г. срещу
решение № 266919/ 13.12.2021г. на СГС, ГО, 18 състав, постановено по гр.д.
№ 9457/20г. в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 24 000 лв. до пълния размер от 120 000 лв.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част първоинстанционното
решение е постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния
закон и е необосновано. Неправилно е приложена разпоредбата на чл.51, ал.2
от ЗЗД. Счита, че възражението на ответника за съпричиняване на вредите от
нейна страна е неоснователно и недоказано, но дори и да се приема, че има
принос, то той не е в такъв висок размер. Неправилно е прието от СГС, че тя
е пресичала пътното платно пред паркирани автомобили. Няма данни по
делото в тази насока. Основна причина за пътния инцидент е на водача на
лекия автомобил, който го е управлявал със скорост от 70 км/ч. Поддържа, че
е получила изключително тежки травматични увреждания, претърпяла е три
операции, изпитвала е силни болки и поради това се е налагало да приема
обезболяващи медикаменти. Търпяла е изключително тежки неимуществени
вреди от ПТП. Присъденото обезщетение е несправедливо занижено.
1
Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от нея
част като постанови друго, с което да уважи изцяло предявени иск.
ЗД „Бул Инс“ АД в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата . Счита я за
неоснователна.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът Л.
Г. твърди, че на 21.02.2020г. около 05.45 ч. в гр. С. е пострадала като
пешеходец при ПТП. Пресичала е ул. „Хан Кубрат“ в района на № 69 и на
автобусна спирка на пресечката с ул. „Св. Мина“, когато изведнъж е била
ударена от лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, управляван от С.
В. Г.. Водачът се е движел по ул. „Хан Кубрат“ в посока от ул. „Адам
Мицкевич“ към ул. „Бели Дунав“. Той е виновен за настъпване на инцидента,
защото е нарушил правилата за движение по пътищата като е управлявал
автомобила с несъобразена с конкретните пътни условия скорост и не я е
пропуснал да премине. В резултат от ПТП е получила тежки травматични
увреждания: счупване на горния край на тибията/голям пищял/, счупване на
пубиса/срамна кост/, контузия и разкъсно- контузна рана на главата, счупване
на носните кости, наличие на периобитален хематом, счупване на горния край
на раменната кост. Била е приета по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“,
където раната на главата й е била хирургически обработена. На 25.02.2020г.
е била извършена операция за фиксация на фрактурата на ацетабулума и
срамните кости като й извършена репозиция на фрактурите. За фиксация са
използвани два реконстуктивни плаки с винтове, поставени отгоре и отпред.
На 02.03.2020г. е оперирана за фиксация на латералния тибиален кондил.
Извършена е била анатомична репозиция на фрактурата и й е поставена К-
игла. За запълване на костен дефект е използвана замразена фибула от
тъканна банка. За окончателна фиксация са използвани три винта и плака с
винтове. На 05.03.2020г. е била оперирана отново за стабилизиране на
фрактурата на раменната кост. Извършена й е била анатомична репозиция на
фрактурата на проксималния хумерус. Наличието на костен дефект е бил
запълнен с алло-присадък от замразена диафиза на фибула от тъканна банка.
2
За фиксацията са използвани заключваща плака с винтове. В резултат от
проведеното лечение е била обездвижена напълно без възможност да става от
леглото. Имала е непрекъсната денонощна помощ в ежедневието си.
Изпитвала е изключително силни болки и се е налагало да приема
обезболяващи. Към момента състоянието й не се е подобрило. Все още е
обездвижена, не излиза от дома си. Не може да става на краката си. Използва
инвалиден стол. ПТП се е отразило тежко и на психиката й. Преди
инцидента е била пълноценна, а към момента е инвалид. Затворила се е в себе
си. Продължава да изпитва болки и да ползва обезболяващи. Собственикът
на лек автомобил „ Фолксваген Пасат“ с рег. № *** е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 23.08.2019г. до
22.08.2020г. при ответника. Затова моли съда да го осъди да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., в едно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
оспорва иска. Сочи, че няма първични медицински документи за времето
веднага след инцидента- фиш за спешна медицинска помощ и няма
информация за състоянието на пострадалата на мястото на инцидента. Счита,
че за получените травми справедливото обезщетение е 30 000лв. Прави
възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, тъй като е
нарушила чл.113 от ЗДвП като не се е съобразила със скоростта и посоката на
движение на МПС. Тя се е поставила в превишен риск като е продължила да
пресича пътното платно при видима опасност. Инцидентът е станал на голям
булевард с няколко платна за движение във всяка посока, като пресичането е
било на неразрешено място от пътния участък. Прави възражение, че е
налице случайно деяние и ударът е бил непредотвратим за водача на МПС.
Оспорва претенцията за лихва като счита, че тя не съобразена с чл.380 и
чл.497 от КЗ.
Не се спори, а и видно от приетия Констативен протокол за ПТП с
пострадало лице, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум е,
че на 21.02.2020г. е настъпило описаното в исковата молба произшествие.
Не се спори, че водачът С. Г., управлявал лек автомобил „ Фолксваген
Пасат“ с рег. № ***, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“
3
за периода 23.08.2019г. до 22.08.2020г. при ответника. Това обстоятелство е
било прието за безспорно.
Безспорно е, че на 21.02.2020г. Л. Г. е била приета в УМБАЛСМ
„Пирогов“ ЕАД във връзка, с което са представени три броя епикризи.
Няма спор, че със писмена застрахователна претенция от 02.06.2020г.
ищецът е поискала от ответното дружество да й заплати обезщетение за
неимуществени вреди. С писмо от 17.06.2020г. застрахователят е поискал да
представи конкретно посочени документи и е посочил, че до представянето
им няма основание да й заплати обезщетение.
В хода на съдебното дирене е допусна медицинска експертиза,
изготвена от специалист ортопед- травматолог. Тя е дала заключение, в
което е посочила травматичните увреждания, които е получила ищецът при
ПТП: разкъсно-контузна рана на дясната челна област на главата, фрактура
на носните кости, фрактура на двете рамена на дясната срамна кост на таза,
фрактура на кръстната кост, фрактура на дясната голямопищялна кост в
горната му част, фрактура на дясната раменна кост в горната част. Те са в
причинна връзка с ПТП. По своя медико-биологичен характер счупването на
двете срамни кости и фрактурата на сакралната кост са довели до трайно
затруднение на движението на долните крайници за срок по- дълъг от 30 дни,
при ищеца 6 месеца. Счупването на десния голям пищял в горната му част е
причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за
срок по- дълъг от 30 дни, в случая до 8 месеца. Счупването на дясната
раменна кост в горната й част е причинило на ищеца трайно затруднение на
движението на десния горен крайник за срок по- дълъг от 30 дни, в случая до
3 месеца. Разкъсно- контузната рана на главата е довела до временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Предприетото лечение е чрез
три оперативни интервенции и медикаментозна и обезболяваща терапия.
Лечебният период е бил обичайният около 6-8 месеца, но възстановителният
период е продължил още 2-3 месеца, тъй като пострадалата трудно се е
възстановила от множествените фрактури. Получената разкъсно-контузна
рана е зараснала окончателно за 10-12 дни. Общия оздравителен период е бил
около 1 година. Болките и страданията са били най- интензивни през първите
2-3 месеца непосредствено след злополуката и около 2 месеца по време на
провежданата рехабилитация на всяка от фрактурите. През останалите
4
периоди ищецът е търпяла периодични болки при пренапрежение на
увредените крайници. Тогава е била принудена да ползва седативни и
обезболяващи средства. На 27.04.2021г. е извършен личен преглед на ищеца
от вещото лице, при който е установено, че на дясната челна област на
главата има видим белег от 4 см., който представлява козметичен дефект.
Дясната раменна кост е зараснала окончателно с добър калус. Металната
остеосинтеза не е извадена. Има остатъчен белег от операцията предно
медиално с размер от 12 см. Движенията са трайно ограничени до
възможност 90 градуса. Не може да издига ръката си нагоре и настрани. Има
изразена хипертрофия на мускулатурата на дясната ръка, засягащ двуглавия
мускул. Рехабилитацията на дясната раменна става продължава и към
момента с тенденция да се подобрят обема и силата на движенията. Двете
рамена на дясната срамна кост и тазобедрената ямка са зараснали
окончателно, но металните остеосинтези не са извадени. На дясната
тазобедрена става има остатъчен пожизнен белег по дясната тазобедрена
става от операцията с размер 14-15 см. Счупената кръстна кост е зараснала
окончателно. Металните винтове не са извадени. Движенията на дясната
тазобедрена става при флексия и екстензия са в норма, но при отвеждане в
страни движението е в трайно намален обем с 15 градуса, но останалите
движения са в норма. Десния голям пищял е бил счупен в горната част като е
довело до трайно нарушение на ставната повърхност. Фрактурата е зараснала
окончателно. По външната област на дясното коляно има оперативен белег от
14 см. Движенията на дясната колянна става са в норма. Ставата е стабилна.
Ищецът се придвижва самостоятелно с щадяща походка, но с леко накуцване
на дясно. Бъдещата прогноза е общо оптимистична, но с продължаване на
рехабилитацията на дясната раменна става. Към настоящият момент
съобщава за единични болки в зоните на фрактурите и мускулните групи
около тях при преумора и рязка промяна на времето. Болките преминават
след употреба на обезболяващи средства.
Допусната автотехническата експертиза е посочила механизма на
произшествието, мястото на удара, скоростта на движение на лекия
автомобил преди и в момента на удара- 70 км/ч, скоростта на движение на
пешеходеца- 3,8 км/ч. , опасната зона на спиране на автомобила-62, 59м.
Отстоянието на МПС от място на удара- 106м. Вещото лице е направило
извод, че ищецът като пешеходец е била видима за водача на автомобила,
5
който при предприемане на адекватни действия по намаляване на скоростта
или спиране е бил в състояние да предотврати произшествието. В зоната на
удара няма пешеходна пътека. Ударът е бил предотвратим от страна на
водача. Пострадалата също е имала възможност да забележи МПС от мястото,
на което е предприела пресичане на ул. „Хан Кубрат“ и да го преустанови на
двойната разделителна линия. В съдебно заседание вещото лице е пояснило,
че посоката на пешеходеца е било от автобусната спирка към хотела. Тя е
тръгнала от участъка, в който има автобусна спирка.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, безпристрастни и
основаващи се на научните правила и професионалния опит на експертите.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Г. е водачът на лекия автомобил, блъснал ищеца. Заявява,
че помни произшествието. То е станало през месец февруари 2020г. Твърди,
че не я е видял. Скоростта на автомобила е била около 40 км/ч. Пътувал е за
работа и е бил с негов колега. След като я е блъснал веднага е спрял, защото
не е знаел какво се случва. След това е разбрал, че е бутнал човек. Ищецът е
дошла от негово ляво. В неговата поска е имало две ленти. Имало е спрели
автомобили в едната лента и той се е движил между двете ленти. От дясната
страна е имало спрели автомобили. Това е пред хотел „Надежда“. Имало е
деформация върху автомобила. Предното стъкло е било пукнато, предният
капак е бил изкривен, фарът му е бил счупен. Не е сигурен дали бронята е
била изкривена. При удара е имало паднала торба отстрани. На мястото има
остър завой и след него е видял, че светофарът свети червено и затова не е
подал газ.
Свидетелят К. е очевидец на ПТП. Станало е през месец февруари
2020г. Излизал е от улицата, която е срещу хотел „Надежда“ е видял,
идващата кола от моста по ул. „Хан Кубрат“, а възрастната жена е пресичала
от блоковете в посока хотела. Жената е била на възраст и се е движела
нормално, бавно. Водачът на колата не я е видял и я е ударил с лявата част.
Първоначално състоянието на пострадалата не е било добро. Свидетелят е
останал до идването на полицията и линейката. Разменил е контакт с дъщеря
й. Произшествието е станало рано сутринта, било е все още тъмно. В района,
където е станало, е имало улични лампи, има и осветление от хотела.
Участъкът е осветен. Не е валяло. Автомобилът е идвал от „Люлин“ в посока
6
„Надежда“ и се е движел с 40-50 км/ч. В момента на произшествието е бил в
лявата лента, защото в дясната е имало спрели коли. Пешеходката е ударена
от нейната дясна страна с лявата част на колата. Паднала е от ляво на
платното. Лентите са две в едната посока и две в другата. Имало е движение
към момента на инцидента. Не помни да е имало пешеходна пътека, където е
преминавала ищецът. Помни маркировката. Първо е дошла полицията, а след
това линейката. Пешеходецът е идва от ляво на дясно на посоката на
автомобила. Ударът е бил в лявата му част, отпред, странично при левия фар.
Ищецът е била минала двете ленти за насрещно движение и тогава е настъпил
ударът.
Свидетелят Й. заявява, че ищецът е пострадала и затова я е уведомила
нейната дъщеря. Това се е случило през месец февруари, защото Л. Г. на осми
март е била в болница. Отишла е на втория или третия ден в „Пирогов“,
където е била приета. Имала е рана на челото, която е била обработена. Била е
в тежко състояние. В резултат на счупването носът й е бил син. В очите е
имала кръвоизлив. Имала е счупено коляно, счупен таз, счупено рамо, за
което е казвала, че болката трудно се овладява. В болницата е била около
един месец. Свидетелят я е посещавала, тъй като ищецът се е нуждаела от
постоянни грижи и присъствието й е било в помощ на дъщерята на Л. Г..
Двете са се сменяли. Ищецът е била на памперси, дори приемането на вода я е
затруднявало. Трудно се е справяла сама. Свидетелят е полагала грижи за нея
в събота и неделя. Вкъщи около месец е била в лежащо състояние. Започнал е
да я посещава рехабилитатор, за да се изправи в седнало положение. Памперс
е ползвала до края на първия месец. След това с общи усилия хигиената е
правена на санитарен стол. Загубила е съня си. Взимала е таблетки за сън.
Ищецът е получила стрес в резултат на преживяното. Оплаквала се е от
болки, но най- вече от рамото. На третия месец ищецът е започнала да се
раздвижва с проходилка, поетапно. Спазвали са се предписанията на
рехабилитатора. Не е излизала 7-8 месеца. И до момента изпитва страх да
пресича на пешеходна пътека. Трябва да се движи с придружител. Наложило
се е да напусне работа. Преди инцидента ищецът е била енергична. Към
момента все още си влачи крака, подвижността на ръката не се е
възстановила. Трябва да има някой с нея, за да отиде да пазарува и на
улицата. Продължава да приема лекарства за сън, а при промяна на времето
започва да приема обезболяващи.
7
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на
свидетелите Г. и К. не ги възприема в частта им, отнасяща се до скоростта на
движение, тъй като посочената от тях е израз на субективно възприятие, но не
и на обективни фактори. Показанията на св. Г. в тази част не следва да бъдат
кредитирани поради неговата заинтересованост.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди 80 000лв. както и
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца в размер на 70% и е
присъдил 24 000лв. Решението е влязло в сила в частта, в която предявеният
иск е уважен за тази сума.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. По делото не се спори, а
и от доказателствата се установява, че Л. Г. е отправила писмена претенция
към въззивника, но не е получила застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди. Застрахователят по задължителната застраховка „
Гражданска отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди
виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно –
8
обезпечителна. Той има задължението да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства.
Заедно с това той трябва да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителната застраховка на автомобилистите
„Гражданска отговорност“ между застрахователя и деликвента.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за лек автомобил
„ Фолксваген Пасат“ с рег. № *** е била застрахована при ответнника-
застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на
произшествието. По делото пред въззивиня съд не се спори относно
механизма му, противоправността на деянието, виновността на водача на
МПС и увреждането на ищеца. Първоинстанционното решение е влязло в
сила частично, което означава формирана сила на пресъдено нещо по
отношение на горните обстоятелства./ Р № 85/01.07.2020г. по т.д. №
843/2019г., II т.о на ВКС/. Затова следва да се приеме, че са се осъществили
предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което
застрахователят е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по
предявения иск и е надлежна страна в процеса.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди и по основателността на
направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца и неговият обем.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
9
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната медицинска експертиза, изготвена от специалист
ортопед- травматолог, е установила травмите, получени от ищеца: разкъсно-
контузна рана на дясната челна област на главата, фрактура на носните кости,
фрактура на двете рамена на дясната срамна кост на таза, фрактура на
кръстната кост, фрактура на дясната голямопищялна кост в горната му част,
фрактура на дясната раменна кост в горната част. Ищецът е получила четири
средни телесни повреди по смисъла н ачл.129, ал.2 от НК. Травмите не са
били животозастрашаващи, но са внесли дискомфорт в нейния живот за дълъг
период от време. Те са довели до нарушаване на движенията на горен и долни
крайници, което е наложило постелен режим както в болничното заведение,
така и в домашни условия. Първият месец след изписването ищецът е била на
легло, като след рехабилитация е започнала да седи. Хигиените нужди са
извършвани с чужда помощ на санитарен стол. На третия месец е започнала
да се раздвижва с проходилка./св. Й./. За физиологичните нужди е ползвала
памперс за период от един месец. Възстановителният период от травмите е
различен за всяка една от тях, но общият е завършил до една година. Най-
интензивни са били болките през първите два – три месеца и около два
месеца при проведената рехабилитация за всяка от фрактурите. Те са
изисквали приемане на обезболяващи медикаменти. Лечението на фрактурите
е било оперативно, като са извършени три операции за поставяне на метални
остеосинтези. Проведеното лечение е съответно на травмите като е довело до
възстановяване на двигателните функции на травмираните крайници на Л.
Г.. При личния преглед вещото лице е установило ограничаване на
движението на дясната ръка като тя не може да бъде издигана от ищеца
нагоре и настрани. Има изразена хипертрофия на мускулатурата на дясната
мишница, засягаща двуглавия мускул. Рехабилитацията продължава. Има
остатъчни последици от фрактурата на дясната срамна кост и тазобедрената
ямка като движенията на дясната тазобедрена става са в норма при флексия и
екстензия, с изключение на отвеждането в страни. Фркатурата на десния
голям пищял е била в областта на коляното. Тя е зараснала окончателно като
10
движението на колянната става е в норма, тя е стабилна. Вещото лице при
личния преглед е констатирало, че при ищеца има белези от оперативните
интервенции, както и на челната област на главата в резултат от разкъсно-
контузната рана. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се съобрази тежестта на травмите, продължителността на
възстановителния период, неудобствата, които те са причинили на ищеца в
обичайния начин на живот, тъй като е била засегната двигателната функция.
Психологичните последици от произшествието, изразяващи се в обичайния
стрес и изпитването на страх, нуждата да бъде с придружител при излизането
си навън. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че тя се е
възстановила до степен да се обслужва сама, да се придвижва със
самостоятелна походка макар и с накуцване на дясно и без да се нуждае по
помощни средства. Съдът взе предвид трайните козметични белези от
оперативните интервенции по тялото на ищеца, имащи загрозяващ ефект,
както и ограничаването на движението на някои от фрактурираните
крайници. Но то не е съществено и не пречи на нормалния начин на живот.
Към настоящия момент изпитва единична болка в зоната на фрактурите и
мускулните групи около тях при преумора и при рязка промяна на времето.
Те преминават с използването на обезболяващи медикаменти. Следва да се
вземе предвид, че металните остеосинтези не са извадени, но счупванията са
зараснали. Като вещото лице не е дало предвиждане за в бъдеще за
изваждането им поради възрастта на ищеца. Бъдещата прогноза е общо
оптимистична с продължаване на рехабилитация на дясната раменна става.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази, че е проведено правилно лечение на травмите с открито наместване
на фрактурите с фиксация. Съдът съобрази и възрастта на ищеца към
момента на ПТП- 65 години. Тя не влияе на продължителността на
възстановителния период, както и съществуващите придружаващи
заболявания- артериална хипертония. Затова справедливото обезщетение за
претърпените болки и страдания е 80 000 лв.
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД
предвижда санкция за увредения, ако е допринесъл за вредите, чрез
намаляване на обезщетението, което му се дължи. Съпричиняването на
вредоносния резултат изисква поведението на пострадалия, изразяващо се в
11
действие или бездействие, да е било противоправно или не, но фактически
да е в причинна връзка и да е допринесло за настъпилите вреди. За да е
налице съпричиняване не е необходимо пострадалият да има вина за
увреждането. На основание чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже
с всички допустими и относими доказателства съпричиняването на вредите
от страна на пострадалия. От него застрахователят черпи благоприятни
правни последици и при недоказването му, следва да се приеме, че не са се
осъществили твърдените факти по съпричиняването на вредите. В тази
връзка следва да се обсъдят заключението на допуснатата автотехническа
експертиза, местоположението на Л. Г. на платното за движение към момента
на настъпване на произшествието и показания на свидетеля К., очевидец на
инцидента. Не е спорно, че тя е била пешеходец по смисъла на чл.107 от
ЗДвП и в това й качество е участник в движението. От заключението на
автотехническата експертиза, се установява, че ищецът е пресичала пътното
платно, където се е движел лекият автомобил, където е настъпил удара.
Установено е по делото, че там не е имало пешеходна пътека, по която да
премине пострадалата. Движението по ул. „Хан Кубрат“ е двупосочно с по
две пътни ленти във всяка посока. Нормите, установяващи поведението на
пешеходците като участници в движението са императивни и са създадени в
обществен и частен интерес. Те имат за цел да предпазят всички участници
в движението от пътни инциденти, да създадат безопасност за пешеходците
като по- уязвимия участник в движението. Нормата на чл.113, ал.1 от ЗДвП
изрично предвижда, къде пешеходците трябва да пресекат платното за
движение при спазване на определени правила. А когато в близост до тях
няма пешеходна пътека и пътят е двулентов и двупосочен, те трябва да
пресичат извън определените за това места като се съобразят, преди да
навлязат на платното за движение, с разстоянието на ППС , да не удължават
пътя си и времето на пресичане, да не спират без необходимост на платното
за движение и да не преминават през парапети и ограждения. По делото
безспорно е установено, че водачът на МПС се е движел направо по ул. „Хан
Кубрат“ като е излизал от остър десен завой на пътя за него. Пешеходецът е
започнала пресичането на платното за движение от лява на дясно по посоката
на движението на автомобила. Участъкът от пътя, където е станало пътното
произшествие, е прав, с видимост както за водача, така и за пешеходеца. От
заключението на вещото лице се установява, че не е имало нещо, което да
12
попречи на водача да възприеме навреме пресичащата ищец и обратно.
Неговата скорост на движение е била 70 км/ч, както преди, така и в момента
на удара. Опасната му зона на спиране е 62, 59 м., а отстоянието му от
мястото на удара е 106 м. Т.е. ударът е бил предотвратим при приемане на
адекватни действия за намаляване на скоростта или спиране. Субективното
поведение на водача е причина за настъпване на удара. Той е нарушил
чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като не е контролирал управляваното от него
превозно средство и е нарушил задължението, вменено му от закона, да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението. Той е допуснал нарушение и на разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС със скорост, надвишаваща
разрешената от закона, а именно повече от 50 км.ч. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Г. и свидетеля К. относно скоростта на движение,
тъй като първият е заинтересуван тя да е разрешената от закона. Преценката
му е субективна и поради това поставя под съмнение нейната достоверност.
Показанията на свидетеля К. относно скоростта на движене на лекия
автомобил също не може да се приеме за достоверна, доколкото той отразява
субективно му възприятие. Относно нея съдът дава вяра на заключението на
вещото лице, което обективно и съобразно научните правила я е определил,
като е взел под внимание обективни фактори. Водачът на лекия автомобил с
поведението си е нарушил императивни норми на закона и поради това
действието му е противоправно. Той е следвало да очаква възможност на
пътя да се появи препятствие, включително пешеходец, да бъде с повишено
внимание, както изисква чл.116 от ЗДвП. От друга страна Л. Г. като участник
в движението също следва да спазва разпоредбите на закона, регламентиращи
нейното поведение на пътя. От заключението на автотехническата експертиза
е видно, че е имала видимост и е могла да възприеме движещото се към нея
превозно средство и да спре, за да го изчака да премине. Тя не е преценила
скоростта му на движение и е предприела пресичане на платното на движение
на неразрешено за това място. Допуснала е нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от
ЗДвП като с това се е поставила в риск и е допринесла за настъпване на
пътния инцидент и собственото си увреждане. Правно дължимото
поведение от страна на пешеходеца е да спазва правилата за движение по
пътищата като по този начин осигурява собствената си безопасност. При
преценка на поведението на пешеходеца и водача на МПС, законът акцентира
13
върху отговорността на водачите на нерелсови ППС. Тя е завишена, спрямо
тази на пешеходците. В сравнение с нарушението на пешеходеца, водачът на
лекия автомобил има по- голям принос за настъпването на произшествието.
Затова процентът на съпричиняване на вредите по отношение на Л. Г. е 30%.
При този обем на съпричиняване на вредите дължимото обезщетение е
56 000 лв. или следва да се присъдят още 32 000лв.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази годината
на настъпване на произшествието/2020г./ и икономическата обстановка в
страната. Минималната работна заплата за 2020г. е 610 лв., а
застрахователният лимит към този момент за неимуществени и имуществени
вреди при телесно увреждане или смърт е 10 000 000 лв.- чл.492 от КЗ.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е в зависимост само
от този на лимитите, като те не са самостоятелен критерии, а и от това кои
вреди са били предмет на съдебното производство и са доказани в хода на
съдебното дирене./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о. на ВКС, Р
№ 60090/29.07.2021г. по т.д. № 1472/20г., I т.о./ Размерът на определеното
обезщетение за неимуществени вреди е равен на 91 минимални работни
заплати за страната, както и 42 средно месечни заплати при 1308 лв. средно
месечна работна заплата за страната за месец февруари на 2020г., обявена от
НСИ. Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на
страната към праворелевантния момент.
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени в частта, в
която искът по чл.432, ал.1 от КЗ е отхъврлен за сумата над 24 000лв. до 56
000лв. Решението трябва да се потвърди в частта, в която искът е отхвърлен
над 56000лв. до пълния предявен размер.
Настоящата инстанция следва да присъди държавна такса по сметка на
СГС в размер на 1280 лв. съобразно уважената част от иска от САС, а на
въззивната инстанция -640 лв.
По разноските.
Поради този изход на спора за въззивното производство се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 1048 лв. за СГС и 1176, 67 лв. за
САС на адв. С. Н..
Ответникът е направил искане за разноски в размер на 5000лв. с ДДС.
14
Ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на
претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно ТР
№6/2012/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, за да извърши преценка дали
претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно, следва да вземе
предвид фактическата и правна сложност на делото, дали има задължителна
практика, която да определя сложност в по- ниска степен, както и усилията,
които процесуалният представител е положил за защита правата и интересите
на страната. Въззивният съд като взе предвид, че делото не представлява
фактическа и правна сложност, че първоинстанционното решение е влязло в
сила частично, при което е отпаднала спорността по въпроса за наличието на
предпоставките на чл.45 от ЗЗД, както и съществуващата трайна практика по
приложението на чл.51, ал.2 и чл.52 от ЗЗД, и че е проведено едно съдебно
заседание намира, че възражението е основателно. Адвокатското
възнаграждение, което следва да се присъди на застрахователното дружество
като разноски е 2620 лв. с ДДС съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения за настоящата
инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266919/ 13.12.2021г. на СГС, ГО, 18 състав,
постановено по гр.д. № 9457/20г. в частта, в която е отхвърлен искът на Л.
Е. Г. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 24 000 лв. до 56
000 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. С., бул. „Дж. Баучер“
№ 87, ет.2 чрез адв. А. И. да заплати на Л. Е. Г., ЕГН **********, гр. С., ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** и със съдебен адрес: гр. С., бул. „***“
№ ***, ет. *** чрез адв. С. Н. на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 32 000
лв. /тридесет и две хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди, в едно
със законната лихва, считано от 17.06.2020г до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която предявеният иск е
15
отхвърлен над сумата от 56 000 лв. до 120 000лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. С., бул. „Дж. Баучер“
№ 87, ет.2 чрез адв. А. И. да заплати на адв. С. К. Н.- К., гр. С., бул. „***“ №
***, ет. *** сумата от 1048 лв./ хиляда и четиридесет и осем лева/ адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв. за производството пред СГС и
1176, 67 лв./ хиляда сто седемдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки/ адвокатско възнаграждение за производството пред САС.
ОСЪЖДА Л. Е. Г., ЕГН **********, гр. С., ж.к. „***“, бл. ***, вх.Г, ет.
***, ап. *** и със съдебен адрес: гр. С., бул. „***“ № ***, ет. *** чрез адв. С.
Н. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. С., бул. „Дж. Баучер“
№ 87, ет.2 чрез адв. А. И. сумата от 2 620лв./ две хиляди шестстотин и
двадесет лева/ разноски по делото пред САС.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. С., бул. „Дж. Баучер“
№ 87, ет.2 чрез адв. А. И. да заплати по сметка на СГС държавна такса от
1280 лв., а по сметка на САС -640 лв.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която предявеният иск
по чл.432, ал.1 от КЗ е уважен за сумата от 24 000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16