№ 81
гр. Варна , 16.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица С. Станчева
като разгледа докладваното от Росица С. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500171 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.2, изр. първо, предл. две ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Н. С., чрез процесуален представител адв. П.
против определение № 744/25.02.2021г., постановено по в.гр.д. № 3337/2020г. на ОС -
Варна, с което е оставена без уважение молбата му за отмяна на наложената с протоколно
определение от 17.02.2021г. глоба в размер на 100 лева.
По подробно изложени в жалбата доводи за неправилност и необоснованост на
атакувания съдебен акт се иска неговата отмяна и постановяване на друг, с който
наложената му на основание чл.92а ГПК глоба да бъде отменена.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е основателна по следните съображения:
Производството по в.гр.д. № 3337/2020г. е образувано по въззивна жалба на
настоящия жалбоподател срещу постановено от РС – Варна решение, с което са били
отхвърлени предявените от него искове.
С определение от разпоредително заседание от 15.12.2020г. въззивният съд е дал
указания на всички страни по спора в 1-месечен срок от съобщението да представят в
превод приложимите според тях норми от законодателството на Република Малта. Не е
спорно, че в указания срок жалбоподателят не е представил такива, нито е изразил
становище. Видно от материалите по делото е, че с молби съответно от 22.01.2021г. и
01.02.2021г. две от въззиваемите дружества са представили извлечение от Гражданския
1
кодекс на Република Малта и превод само на част от разпоредбите от това извлечение, за
които е посочено, че са относими към направено от тях възражение за погасяване на
исковете по давност.
В поведеното на 17.02.2021г. открито съдебно заседание процесуалният представител
на въззивника е възразил, че възражение за давност не е правено в първоинстанционното
производство, както и че представения превод на отделни разпоредби не включва всички
относими норми към института на давността. С оглед на това е представил превод и на
други норми, по повод на което насрещната страна е поискала срок за становище по
верността на превода и относимостта на сочените от въззивника правни норми. Искането е
уважено от съда и делото е било отложено за друга дата, като едновременно с това е прието,
че с процесуалното си поведение въззивникът е станал причина за отлагане на делото,
поради което му е наложена и глоба по чл.92а ГПК.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение окръжният съд е приел, че
молбата за отмяна на глобата е неоснователна, излагайки мотиви в подкрепа на вече
приетото за наличието на предпоставките на чл.92а ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че не са били налице
основанията на чл.92а ГПК, а именно виновно поведение на страната, станала причина за
отлагането на делото.
Безспорно е, че делото е било отложено в резултат на предприетите от
жалбоподателя действия по представяне на превод от относими според него правни норми
едва в с.з., а не в указания му от съда срок. В същото време следва да бъде отчетено, че
представеният превод касае норми относно приложението на погасителната давност, извадка
от които са били представени от насрещната страна на 22.01.2021г. и 01.02.2021г. в
изпълнение постановеното от съда в разпоредително заседание и това, че въпросът за
погасяване на исковите претенции по давност не е бил повдиган до приключване на устните
състезания пред първоинстанционния съд. Такива възражения са направени едва в
писмените бележки и в отговорите на „Параходство БМФ“ АД и „Bogdan Maritime“ Ltd по
чл.263 ГПК, които не са връчвани на въззивника.
Наред с това, съгласно разпоредбата на чл.43 КМЧП задължението за установяване
съдържанието на приложимото чуждо право е на съда и предвидената в ал.3 на същия член
възможност за задължаване на страните да оказват съдействие не изключва това негово
задължение. Преди това съдът е длъжен да укаже на страните кое е приложимото право и
относно кои релевантни факти/правни институти следва да бъде установено същото, което в
случая не е сторено от въззивния съд. Основание за санкциониране на страната по чл.92а
ГПК би възникнало едва при ясно очертан от съда предмет на приложимите правни норми и
вменена й тежест да предприеме действия по превод на същите.
Ето защо, настоящият състав намира, че представянето на превод и от други норми,
2
касаещи института на погасителната давност от въззивника Е.С. в проведеното о.с.з. не е
резултат на негово процесуално бездействие по изпълнение дадените му с определението от
15.12.2020г. указания, поради което и липсва виновно поведение от негова страна, което да
е обусловило отлагането на делото.
С оглед на това молбата му за отмяна на наложената глоба се явява основателна,
поради което и обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което същата да бъде уважена.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 744/25.02.2021г., постановено по в.гр.д. № 3337/2020г. на
ОС - Варна И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
Отменя наложената с протоколно определение от 17.02.2021г. на Е. Н. С., на основание
чл.92а ГПК глоба в размер на 100 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3