Присъда по дело №174/2022 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 29
Дата: 7 септември 2022 г.
Съдия: Зорница Донкова Павлова
Дело: 20223530200174
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 29
гр. Търговище, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
и прокурора М. Люб. К.
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Наказателно дело от общ
характер № 20223530200174 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата З. М. А., родена на **** година в гр.
Търговище, общ. Търговище, обл. Търговище, постоянен адрес: с. Пробуда,
общ. Търговище, ул. **** № 14, българска гражданка, неомъжена, начално
образование, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че за
времето от м. ноември 2018 г. до м. декември 2021 г. включително в с.
Баячево, общ. Търговище, след като е осъдена с влязло в сила на 02.08.2013 г.
решение № 334/02.08.2013 г. по гр. дело № 618/2013 г. по описа на РС –
Търговище, да издържа свои низходящи - К. Ю. Ш., родена на 14.04.2008 г. и
Ш. Ю. Ш., роден на 19.09.2010 г., съзнателно не изпълнила задължението си
за повече от две месечни вноски, а именно: 75 пълни месечни вноски от по
100 лв. и 1 частична месечна вноска от 21, 37лв. - общо за двете деца или
всичко в размер на 7 521, 37лв., поради което и на основание чл.183, ал.1 от
НК й НАЛАГА наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ТРИ
МЕСЕЦА, чието изтърпяване, на основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА за
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
1
ПРИЗНАВА подсъдимата З. М. А. за НЕВИННА в това, съзнателно
да не е изпълнила задължението си за издръжка на децата си К. Ю. Ш. и Ш.
Ю. Ш. за периода от м.януари 2018 г. до м.ноември 2018г. за 19 пълни
месечни вноски от по 100 лв. и 1 частична месечна вноска от 78, 63лв. – общо
за двете деца или всичко в размер на 2078,63лв., като я ОПРАВДАВА по тази
част на обвинението.
ОСЪЖДА подсъдимата З. М. А. със снета по-горе самоличност да
заплати по сметка на ОДМВР - Търговище сумата от 136,50 лева,
представляваща разноски за експертиза, направени в досъдебното
производство, а по сметка на РС – Търговище - сумата от 187,48 лв.,
представляваща разноски за вещо лице, направени в съдебната фаза на
процеса.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок от днес, пред Окръжен съд – Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 29, постановена на 07.09.2022г. по НОХД
№ 174/2022г. по описа на Районен съд - Търговище

Подсъдимата З. Минчева А. от с.Пробуда, общ.Търговище с ЕГН
********** е предадена на съд с обвинение по чл.183, ал.1 от НК - за това, че
за времето от м.януари 2018г. до м.декември 2021г. включително в с.Баячево,
общ.Търговище, след като е осъдена с влязло в сила на 02.08.2013г. съдебно
решение № 334/02.08.2013г. по гр.д. № 618/2013г. на ТРС да издържа свои
низходящи – К. Ю. Ш., родена на 14.04.2008г. и Ш. Ю. Ш., роден на
19.09.2010г., съзнателно не изпълнила задълженията си за повече от две
месечни вноски – 96 вноски по 100лв. общо за двете деца в общ размер на
9600лв.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа
обвинението срещу подс.А., като намира същото за безспорно доказано до
размера от 7 521,37лв., съгласно заключението на назначената по делото
съдебно - счетоводна експертиза. Пледира, за престъплението по чл.183, ал.1
от НК на подсъдимата да бъде наложено наказание “лишаване от свобода“ в
размер на шест месеца, чието изтърпяване да бъде отложено на основание
чл.66 от НК за срок от три години.
Частният обвинител Ю. А., действащ като законен представител на
малолетния пострадал Ш. Ю. Ш., пледира за налагане на наказание
„лишаване от свобода“ в размер на една година.
Подс.З. А. не се признава за виновна по обвинението. Обяснява, че
започнала работа през 2017г. в Германия, където получавала възнаграждение
в размер на 500 евро, от които 300 евро плащала за квартира. Твърди, че през
инкриминирания период е давала пари за издръжката на децата, като вземала
пари и на заем. Изпращала ги по Wester Union на майка си, на майката на
св.Ю. А., на брат му, както и на неговата съпруга Е.. Обяснява, че при
посещенията си в България купувала на децата дрехи, обувки и други вещи.
От началото на 2022г. изпращала парите за издръжката на своята майка чрез
Wester Union, която по банков път ги превеждала на св.Ю. А..
Защитникът на подсъдимата намира обвинението за недоказано, като
счита, че не е установена субективната страна на престъплението. Изтъква, че
са налице и достатъчно доказателства за извършени от подс.А. плащания с
цел издръжка на двете деца. Пледира за оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
През 2007 г. подс.З. А. и св. Ю. А. заживели на семейни начала без да
сключат граждански брак. От съвместния им живот на 14.04.2008 г. се родила
дъщеря им К. Ю. Ш., а на 19.09.2010 г. се родил и синът им Ш. Ю. Ш.. През
2013 г. двамата се разделили, като децата останали при бащата, а майката
заминала да живее и работи в чужбина. През същата година А. предявил
1
срещу А. иск пред РС – Търговище за плащане на месечна издръжка за
децата. Със съдебно решение № 334/02.08.2013 г. по гр.дело №618/2013 г. на
РС – Търговище, влязло в законна сила на 02.08.2013 г., подс. А. била осъдена
да заплаща месечна издръжка в размер на по 100 лв. за всяко дете чрез
техния баща и законен представител - св.А., който живеел в с.Баячево,
общ.Търговище.
След осъждането подсъдимата не изпълнявала задължението си за
заплащане на издръжка на двете деца. От 2013 г. живеела в Германия, където
през неустановен месец на 2017 г. започнала работа по трудов договор, като
получавала трудово възнаграждение в размер на 500 евро месечно. С оглед
получаваните доходи, подсъдимата разполагала с възможност да плаща
издръжката, видно от заключението на изготвената съдебно - счетоводна
експертиза. Въпреки това, за времето от м.ноември 2018г. до м.декември
2021г. съзнателно не изпълнила задълженията си за повече от две месечни
вноски, а именно – 75 пълни месечни вноски от по 100лв. и 1 частична
месечна вноска от 21,37лв. – общо за двете деца или всичко в размер на
7 521, 37лв.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на
събрания по делото доказателствен материал: обясненията на подс.З. А.,
показанията на свидетелите Ю. А., Х. М., Е. А. и М. М., заключенията на
първоначалната и допълнителната съдебно- счетоводни експертизи, както и
писмените доказателства по делото.
От приложените към делото удостоверения за раждане, изд. от Община
Търговище /л.46, 47 от ДП/ се установява, че подс.А. и св.Ю. А. са родители
на две деца - на К. Ю. Ш., родена на 14.04.2008 г. и на Ш. Ю. Ш., роден на
19.09.2010 г. Към делото е приложено решение № 334/02.08.2013 г. по
гр.дело № 618/2013 г. на РС – Търговище, влязло в сила на 02.08.2013 г., с
което подс. А. е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на по 100 лв.
за всяко дете чрез техния баща и законен представител - св.А.. От
показанията на св.М. се установява, а и самата подсъдима не отрича, че е била
уведомена за съдебното решение. От събраните по делото доказателства,
включително обясненията на подс.А. се доказва, че през периода от м.януари
2018г. до м.декември 2021г. подс. А. не е заплатила на св.А. нито една от
дължимите вноски за издръжка на двете деца. Т.е. не му е заплатила 96
вноски по 100лв. общо за двете деца или вноски в размер общо на 9600лв. От
приложената справка с рег. № РД -01-12825/ 23.12.2021г., изд. от Община
Търговище е видно, че издръжката за децата К. Ю. Ш. и Ш. Ю. Ш. е била
изплащана от Община Търговище, съгласно Наредбата за определяне на реда
за изплащане от държавата на присъдена издръжка /ПМС 167/2011г./. От
обясненията на подс. А. и заключението на назначената по ДП съдебно -
счетоводна експертиза се установява, че през 2017г. подсъдимата е
започнала работа по трудов договор в чужбина и от този момент е
разполагала с достатъчно доходи, с които е могла да заплаща издръжката на
децата си.
2
С оглед представени от защитата в с.з. на 06.07.2022г. платежни
документи и обясненията на подс.А., че превеждала средства за издръжка на
децата чрез трети лица, бе назначена допълнителна съдебно – счетоводна
експертиза. Според заключението й, през периода от м.януари 2018г. до
м.декември 2021г. подс.А. е изпратила по Wester Union на св.Х. М. /майка на
Ю. А./ с два превода общо 775,61лв., а на св.Е. А. /съпруга на брат му/ - с
пет превода общо 1303.02лв. Т.е. общо изпратената сума е в размер на
2 078.63лв. В разписките не е посочено основанието за преводите, но св.Х.М.
и св. Е.А. не отричат получаването на средствата и обстоятелството, че
същите са били предназначени за задоволяване нуждите на децата. При тези
данни съдът счете, че сумата от 2 078.63лв., преведена на св.М. и св.А. не
може да се приеме за изплатена издръжка, доколкото задължението за
заплащане на последната, съобразно решение № 334/02.08.2013 г. по гр.дело
№618/2013 г. на РС –Търговище, е следвало да се изпълнява чрез бащата -
св.А.. Същевременно обаче съдът прие, че по отношение превеждането на
въпросната сума от общо 2 078.63лв. подс. А. е действала със съзнанието, че
изплаща именно издръжката на двете си деца.
С оглед това, съдът прие, че подсъдимата е действала с пряк умисъл
/съзнавайки, че е осъдена да плаща издръжка за децата си, че има възможност
да изпълнява задълженията си, но е искала те да останат неизпълнени/ по
отношение само на 75 пълни месечни вноски от по 100лв. и 1 частична
месечна вноска от 21,37лв. – общо за двете деца или всичко в размер на
7 521,37лв.
Предвид изложеното намери, че подс.А. е осъществила от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.183, ал.1 от НК и я призна за
виновна в това, че за времето от м.ноември 2018г. до м.декември 2021г.
включително в с.Баячево, общ.Търговище, след като е осъдена с влязло в
сила на 02.08.2013г. съдебно решение № 334/02.08.2013г. по гр.д. №
618/2013г. на РС - Търговище да издържа свои низходящи – К. Ю. Ш., родена
на 14.04.2008г. и Ш. Ю. Ш., роден на 19.09.2010г., съзнателно не изпълнила
задълженията си за повече от две месечни вноски, а именно - 75 пълни
месечни вноски от по 100лв. и 1 частична месечна вноска от 21,37лв. – общо
за двете деца или всичко в размер на 7 521,37лв.
По отношение неплащането на сумата от 2 078,63лв. /равняваща се на
19 пълни месечни вноски от по 100лв. и 1 частична месечна вноски от
78,63лв. – за периода м.януари 2018г. до м.ноември 2018г./ на св.Ю. А.,
съдът счете, че подсъдимата не е действала с изискуемия от чл.183, ал.1 от
НК умисъл, поради което я призна за невинна и я оправда по тази част на
обвинението.
От писмените доказателства по делото и заключението на
допълнителната съдебно – счетоводна експертиза се установи, че през 2022г.
са направени пет парични превода към св.А. с наредител св.М. /майка на
подсъдимата/ в размер на общо 1000лв. Доколкото обаче в документите
3
изрично е посочено основанието за извършения превод – „Издръжка за две
деца“, съответно за м.март, април, май, юни, юли 2022г., не може да се
приеме, че въпросните преводи покриват предходни задължения за издръжка
на подсъдимата.
В с.з. на 07.09.2022г. бяха представени платежни документи,
свидетелстващи за извършвани парични преводи в периода от 11.07.2019г. до
26.10.2020г. на суми от по 100, 150 и 50 евро от подс.А. на нейната майка
св.М.. В документите не е посочено основание за преводите. Никой от
останалите разпитани свидетели не потвърди, в инкриминирания период
средства, предназначени за децата да са били получавани чрез св.М.. Такива
данни се съдържат единствено в обясненията на подс.А. и нейната майка,
които предвид близката родствена връзка помежду им, не са достатъчни да
обосноват извод, че въпросните средства са били предназначени за
задоволяване нуждите на децата.
За престъплението по чл.183, ал.1 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода” до една година или „пробация”. Преценявайки вида и
размера на наказанието, следващо се на подс.А. за извършеното
престъпление, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото й съдебно минало и данните, че след инкриминирания период е
започнала редовно да изпълнява задълженията си. На тази база й наложи
наказание от три месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване на
основание чл.66, ал.1 от НК отложи за срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила. Съдът намери, че посредством така определеното по вид
и размер наказание ще бъдат постигнати целите, визирани в чл. 36 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата бе осъдена да заплати
по сметка на ОДМВР - Търговище сумата от 136,50лв., представляваща
разноски за експертиза, направени в досъдебната фаза на процеса, а по
сметка на РС – Търговище - сумата от 187,48лв., представляваща разноски за
вещо лице, направени в съдебната фаза на процеса.
Въз основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :
4
Съобщи за изтекли лични данни