Р Е Ш Е Н И Е №260032

 

Гр. с., 11.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

с.ски районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. М.

 

при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА, след като разгледа докладваното от председателя АНД №825 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по повод жалба против НП №F530411/05.03.2020г., издадено от Директора на офис с. на ТД на НАП- Бургас, с което на жалбоподателя е наложено на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от същия кодекс. Моли съда да отмени наказателното постановление, тъй като административното нарушение било маловажно.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно и своевременно призован изпраща упълномощен процесуален представител, който не се явява, а изпраща писмено становище, с което счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление редовно и своевременно призован за съдебно заседание изпраща свой представител, който не се явява в съдебно заседание. Представя писмено становище, с което моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди наказателното постановление като законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Търговското дружество „Вацето 2” ЕООД- с. било „осигурител” по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО. Представляващият търговското дружество В. Г. В. е следвало да подаде в компетентната териториална дирекция на НАП данни с декларация образец 1 „данни за осигуреното лице“ относно всяко лице подлежащо на осигуряване в дружеството, в настоящия случай точно 13 лица, подлежащи на осигуряване за период месец август 2019г. в нормативно предвидения срок по чл.3, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба №Н- 8 от 29.12.2005г., издадена от Министъра на финансите, а именно до 25- то число на месеца следващ месеца, за който се отнасят данните. Тази декларация образец 1 за месец август 2019г. е била подадена в ТД на НАП- Бургас, офис с. и приета с вх. №20000193109141/15.11.2019г.

Тъй като декларацията не е била подадена до крайния срок 25.09.2019г. служител от ТД на НАП- гр. Б., офис с., св. А.А. за извършеното нарушение съставила на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение. Свидетели по съставянето на акта станали колежките й, св. Н.В. и В.Б.. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, впоследствие Директорът на офиса в гр. с.  на ТД на НАП- гр. Б. издал обжалваното наказателно постановление като наложил на търговското дружество на основание чл.355, ал.1 от КСО „Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушението по чл.5, ал.4, т.1 от същия кодекс.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения седемдневен преклузивен срок от лице имащо правен интерес от обжалването. Разглеждайки същата по същество съдът констатира, че доводите на жалбоподателя в нея са неоснователни. Безспорно се установи от приложените по делото доказателствата извършеното от жалбоподателя нарушение на закона, тъй като представляващият търговското дружество е следвало да подаде в офиса в гр. с. на Териториалната дирекция на НАП- гр. Б. декларация образец 1 за месец август 2019г. Тази декларация е следвало да бъде подадена до 25.09.2019г., тъй като това е срока определен в чл.3, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба №Н- 8/29.12.2005г., издадена от Министъра на финансите. Това не е било направено в този срок, а от показанията на разпитаните свидетели е видно, че декларацията образец 1 за месец август 2019г. е била подадена от данъчно задълженото лице на 15.11.2019г. и е била приета с протокол с вх. №20000193109141. Съдът намира, че като не е била подадена в предвидения от закона 25- дневен срок въпросната декларация е била нарушена разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Правилно е преценил това и Директорът на офиса в гр. с. при ТД на НАП- гр. Бургас и е наложил предвидената в закона санкция на търговското дружество „Вацето 2” ЕООД- с.. Правилно е преценил административнонаказващият орган и факта, че не е необходимо да има настъпил конкретен вредоносен резултат от извършеното нарушение, за да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Допуснатото нарушение се изразява във фактическо бездействие от страна на жалбоподателя. Ето защо съдът счита, че правилно е била определена „Имуществената санкция” в минимален размер като наказващият орган се е съобразил със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Така определената от него „Имуществена санкция” отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. Съдът счита, че не се касае за маловажен случай, както се твърди в жалбата. Макар да не е ощетен фиска, съдът би приел че е маловажен случай ако пропуска беше за по- кратък период, а именно закъснение от няколко дни до седмица две, но видно от материалите по делото декларацията образец 1 е била подадена на 15.11.2019г., т. е. повече от месец и половина след изтичане на срока за подаването й. Като не е сторил това жалбоподателят е ангажирал своята административнонаказателна отговорност. Съдът счита за несериозно изложеното в жалбата, че счетоводителят обслужващ търговското дружество бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, че управителят на дружеството не е можел да се свърже с него и за това не била подадена декларацията в срока определен от закона. В случая е видно, че управителят на търговското дружество не е действал като добър търговец, а се е предоверил на счетоводителя си и в настоящия случай се опитва да прехвърли отговорността на него. Той е задължен да организира така работата в управляваното от него търговско дружество, за да не се стига до такива пропуски. Ето защо съдът не може да приеме, че се касае за маловажен случай, а и не се изтъкнаха никакви основателни причини за неподаването на  декларацията от страна на представителя на жалбоподателя.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на последното. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди наказателното постановление като законосъобразно.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №F530411/05.03.2020г. на Директора на офис с. при ТД на НАП- гр. Б., с което на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева на „Вацето 2” ЕООД- с. с ЕИК ********* за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от същия кодекс като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. с. в 14- дневен срок от получаването му от страните.

         

                                                         

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: