РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. С.,11.04.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публичното заседание, проведено на десети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ КИРИЛ ПАВЛОВ
при участието на секретаря Антоанета Чакалова, сложи за
разглеждане докладваното от съдията АНД
№ 43 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба Х.П.К.
срещу наказателно постановление № 16 – 0338-001695 от 14. 02. 2017 година,
издадено от началника на РУ С. при ОДМВР – С., упълномощен със заповед № 8121з-748/24.
06. 2015 година на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.
179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 20, ал.
2 ЗДвП, както и в частта му в която за нарушение на
чл. 175 ал. 1 т. 5 от на жалбоподателя е наложена
глоба от 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет месеца и
на основание чл. 183 ал. 1, т 1 пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба от 10 лева.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да
бъде отменено като незаконосъобразно, поради това че не е извършил нарушенията
за които се отнася жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа
жалбата си лично и чрез защитника си адвокат И..
Въззиваемата страна административно наказващ орган АНО
началник на РУ-С. към ОД на МВР – С., не взема
становище, не се явява в съдебно
заседание и не изпраща представител за становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа
страна следното:
С обжалваното НП Х.П.К. с ЕГН ********** е наказан
с глоба от 100 лева за нарушение по чл. 179 ал. 2 от
за това, че на 30. 12. 2016 година около 22 часа и 10 мин. в село Ш.Д., община С., с посока на движение от дом № 22 към бившето училище като водач на лек автомобил НИСАН ПАТРОЛ с рег. № СА1449СТ управлява този автомобил негова
собственост, , като вследствие на движение с несъобразена скорост на заснежена
пътна настилка губи управлението над автомобила и реализира ПТП в паркирания
срещу дом № 22 лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № СО9279СВ собственост на А.К.К. ЕГН ********** ***.
Със същото НП
жалбоподателят Х.П.К. е наказан с глоба от 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца за нарушение по чл.175
ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за това, че напуска мястото на
произшествието.
Със същото наказателно
постановление жалбоподателя е наказан и с глоба от 10 лева, за нарушение по чл.
183 ал. 1, т. 1 от за това че не представя
СУМПС.
Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен
на 31. 12. 2016 година от Й.И.А. на длъжност младши автоконкрольор
в РУ С. към ОДМВР С. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл.
№ 771150, серия Г, против жалбоподателя Х.П.К., за това, че на 30. 12. 2016. около 20, 10 часа в
село Ш.Д., община С. с посока на движение от дом № 22 към бившето училище управлява лек
автомобил автомобил л. а. НИСАН ПАТРОЛ с
рег. № СА1449СТ негова собственост като вследствие на
движение с несъобразена скорост на заснежена пътна настилка губи управлението
над автомобила и реализира ПТП в паркирания срещу дом № 22 лек автомобил Фолксваген Пасат собственост на А.К.К.
ЕГН ********** ***, напуска мястото на произшествието
и не представя СУМПС.
На основание констатациите в акта е издадено и
атакуваното и цитирано по горе НП с което е ангажирана административната
отговорност на жалбоподателя . В издаденото НП по идентичен с АУАН начин е
описано нарушението, като е посочено че е нарушена правната норма на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП за първото нарушение и чл. 123 ал. 1,
точка 1 от ЗДвП за второто нарушение визирано като
напускане мястото на произшествието. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя
на 27.12.2018 г. Издаденото НП е обжалвано в срок чрез РУ на МВР С. пред РС С.
от жалбоподателя, тъй като жалбата е подадена още на 27 декември чрез пощата и
пощенското клеймо е с дата 14.12.2018 г.
Разпитани като свидетели в съдебно заседание
актосъставителят Й.И.А. и К.С.Б.
***, както и свидетеля А.К.К.
сочат в показанията си че на 30. 12. 2016 година по сигнал подаден в полицията
след 22 часа за ПТП отишли около 22 часа и 15 мин. в село Ш.Д.
където пред къща номер 22 на улицата в селото установили че е силно ударен,
деформиран и смачкан с „помляна” предна половина лек автомобил „Фолксваген Пасат” бял на цвят, паркиран пред къщата на
собственика й А.К.К.. Този автомобил 15 минути преди
това бил ударен и почти смачкан от джип собственост на жалбоподателя „Нисан Патрол” с високо окачване, с
гуми като на камион, джип, направен за висока проходимост за офроуд – изпълнение, с гуми като на камион и отпред имал и
метални тръби, наричани по-долу „ролбари”. Именно
този джип собственост на жалбоподателя бил посочен от свидетели на мястото на
ПТП като автомобилът реализирал ПТП и
смачкал заварения от полицаите „помлян” в предната му част бял „Фолксваген Пасат”, сред които свидетели бил и собственика
на този автомобил А.К.К.. Следите по снега от мястото
на ПТП били ясно видими и водели до мястото където бил джипа собственост на жалбоподателя „Нисан Патрол” паркиран в близост
до намираща се в близост къща в която бил самият жалбоподател. Видно от
показанията на посочените свидетели Й.И.А., К.С.Б. и А.К.К. не само
единствената следа по снега водела до този джип, не само радиатора на джипа бил
топъл, но и по ролбарите на този високо проходим
автомобил имало следи от боята на ударения бял автомобил Фолксваген
Пасат” собственост на А.К.К..
В тежест на наказващият орган е на доказване, а не
е установено по несъмнен начин, че именно жалбоподателят е управлявал джипа Нисан Патрол, реализирал процесното ПТП и смачкал цялата предница на ударения от
него бял автомобил Фолксваген Пасат” собственост на А.К.К..
Не са опровергани от другите доказателствата по
делото показанията на свидетеля А.С.В., в частта им в
който свидетелят посочва, че той е бил с жалбоподателя Х.П.К.
във времето в което е станало ПТП, възприемал го говорили си изобщо били заедно
в къщата до момента в който след ПТП полицаи и собственик влезли в къщата и го
обвинили за това ПТП след като както бе
посочено стигнали до джипа по следите от ПТП. Видно от показанията на свидетеля
В. същата вечер цяла вечер жалбоподателя бил със свидетеля А.В.
и двамата били в къщата където с компания от около 10 човека посрещали Нова
година. Според този свидетел през цялото време до идването на полицаите в
къщата жалбоподателят бил с него вътре в къщата и си говорили. Наказващият
орган не представя доказателства от които да се установява че именно
жалбоподателят е управлявал високопроходимият джип „Нисан Патрол” когато същият е
ударил паркирания пред дом 22 на улицата белия автомобил Фолксваген
Пасат” собственост на А.К.К.. Никой от свидетелите ангажирани от наказващия орган
не сочи жалбоподателят като лицето управлявало джипа при ПТП или непосредствено
след него.
Показанията на свидетеля В. в частта им че джипа на жалбоподателя не е
излизал от двора са опровергани, но не и тези в които сочи че е бил в къщата с
жалбоподателя цялата вечер до идването
на полицаите безспорно е след ПТП.
За обстоятелството че именно джипа на
жалбоподателя е причинил ПТП съдът кредитира доказателствата представени от
наказващия орган и не кредитира показанията на свидетеля В.. Самата щета по
ударения и направо смазан отпред автомобил Фолксваген
Пасат” собственост на А.К.К., следите по снега от мястото на ПТП до джипа „Нисан Патрол” паркиран в близост до къщата в които били
жалбоподателят и неговата компания, боята от смачкания бял автомобил по ролбарите на същия джип съдът приема за надлежни
доказателства които установяват участието на този джип в процесното
ПТП. Същите доказателства опровергават показанията на свидетеля В. относно
положението на джипа, за който твърди, че не е излизал от двора и съдът не
кредитира тези показания в частта им в която свидетелят В. така както осигурява
алиби на жалбоподателя се опитва да стори същото и за собствения му джип, но
тези му показания са опровергани от събраните по делото доказателства посочени
по-горе. Твърденията на свидетеля В. относно джипа на жалбоподателя, както и
относно възприятията на свидетеля за този джип са изолирани от доказателствата
по делото непоследователни, лишени от логика и опровергани от другите
доказателства по делото. Не само посочените по-горе доказателства за връзката
на джипа с ПТП, но и собствените му показания за присъствието на жалбоподателя
в къщата опровергават свидетеля В. за казаното от него за джипа на
жалбоподателя, защото джипа във всички случаи не е бил в къщата. Като е бил с жалбоподателя в къщата свидетеля
В., не може да твърди със същата сигурност че джипа не е излизал от двора и да е сигурен че не е бил на мястото на ПТП. От
друга страна описаните по-горе доказателствата за джипа „Нисан Патрол” и участието
му в ПТП сочат недостоверност на показанията на свидетеля в частта им в която
твърди „Джипът беше паркиран вътре” не е и излизал изобщо....той не е излизал
от двора, не знам.”, изобщо тази част от показанията му в които свидетелят В.
се домогва да изключи участието на джипа в процесното
ПТП.
За разлика от това показанията на св. В. че с
жалбоподателя били в къщата във времето преди ПТП и до идването на полицаите не
са опровергани от други доказателства по делото. И без да се вземат предвид
показанията на свидетеля В. другите доказателства по делото, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност не налагат извод да е доказано че именно жалбоподателят
е управлявал джипа „Нисан
Патрол” когато
е смачкал паркирания автомобил Фолксваген Пасат” собственост на А.К.К..
Самият собственик на този увреден при ПТП автомобил сочи в показанията си че
възприел жалбоподателя като лице представил се за собственик на джипа, но не и
като човека управлявал този джип непосредствено след ПТП. Собственият му
автомобил е бил паркиран преди ПТП, в момента на реализирането му св. А.К. е играел карти в находяща се в близост къща, видно от
показанията му, сигнализиран от шума при удара, той излязъл е видял напускащият
мястото на ПТП тъмен джип, за който е безспорно установено че е собствения на
жалбоподателя „Нисан Патрол”.
Но видно от показанията му свидетелят А.К., които
съдът кредитира не сочи жалбоподателя като лице управляващо същия джип. За него
св. К. сочи в показанията си че го видял за първи път около 10-15 минути след
ПТП, когато дошли полицаите и Х.К. се представил като
собственика на джипа, следата на който идвала от ПТП и по-който имало боя от
смазания негов автомобил.
По тези съображения не е доказано от
административно наказващия орган, че именно жалбоподателят е управлявал
собствения си автомобил при ПТП и непосредствено след него. В случая от собствеността
на автомобила не следва безсъмнен извод за авторството, дори без да се вземат
предвид показанията на свидетеля В.. При наличните доказателства да не приеме,
че именно жалбоподателят е управлявал джипа реализирал процесното
ПТП означава настоящото решение да почива на предположение. Това е недопустимо
и в противоречие със забраната на чл. 303 ал. 1 от НПК, приложим и за
настоящото производство на основание чл. 84 от ЗАНН.
В тежест на административно - наказващия орган,
тъй като именно той е субектът на административно - наказателното обвинение, е
да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че
има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено
като нарушител.
При наличните възможности за изключване авторството
на другите от къщата, присъствали там, когато жалбоподателят е заварен от
полицаите, да се приеме че само собственикът е могъл да реализира ПТП, означава
решението да почива на предположение в нарушение на чл. 303 ал. 1 от НПК. При положение че следите от ПТП сочат джипа „Нисан Патрол” на жалбоподателя, в
конкретния случай актосъставителя, административно наказващия орган и неговите
органи са имали възможността, вместо да правят изводи за авторството само от
собствеността, да съберат налични доказателства кой от компанията в къщата е
управлявал този автомобил към момента на ПТП. То се е случило непосредствено
преди идването на полицаите, до степен че радиаторът на автомобила е бил топъл.
В конкретния случай за установяване на авторството по безспорен начин полицаите
са имали възможността да изключат всеки в същата къща, включително и чрез
проверка за алкохол и да установят авторството за ПТП, съпоставяйки всички
налични доказателства. Чрез изключване на всеки друг от къщата като автор на
ПТП изводи за него се правят не само от собствеността но и от косвени
доказателства, налагащи единствен извод. Такива доказателства в случая не са
налице.
Законът дава възможност в чл. 188 ал. 1 от само въз основа на собствеността на МПС да се ангажира
отговорност за нарушение по този закон, но в този случай именно тази разпоредба
следва да се посочи в АУАН и НП като основание за ангажираната поради
собствеността административно наказателна отговорност. На практика в този
случай собственикът е отговорен за осъщественото административно нарушение, но
не само поради собствеността си а и поради това, че не посочва на кого е
предоставил МПС с което е извършено нарушението. В този случай обаче
фактическите и правни основания за тази
отговорност следва да се посочат в АУАН и в НП. Отговорността на основание чл.
188 ал. 1 и 2 от е законоустановено отклонение
от личния характер на административно наказателната отговорност и в случай, че
от собствеността на МПС се правят изводи за нарушението, това трябва да е ясно
посочено както в АУАН, така и в НП. В случая обаче видно от съдържанието на
АУАН и НП е видно, че отговорността на жалбоподателя за визираните в него
нарушения е ангажирана не на основание чл. 188 ал. 1 от
като собственик на МПС и защото не е посочил другиго за управлението му при ПТП
и, а защото сам е извършил всяко от нарушенията визирани в НП. Но в този случай
по обвинението за лично извършване на нарушенията авторството не е доказано, а
доколкото от собствеността актосъставителят и АНО са черпили основание за
административно наказателната отговорност, това не е посочено нито в АУАН, нито
в НП. За АУАН това е в нарушение на чл.
42 т. 4 от ЗАНН и за НП това е в нарушение на чл. 57 ал. точка 5
от ЗАНН, тъй като не са посочени
фактическите и правни основания, а именно от какви обстоятелства и на какво
правно основание поради собствеността му върху описаното МПС участвало в ПТП е
наказан жалбоподателя за личното извършване на описаните нарушения.
Изложеното налага изводите, че НП се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено за всяко от визираните
в него нарушения.
На първо място като не е установено по несъмнен
начин, че жалбоподателят е управлявал МПС към момента на процесното
ПТП не за него се отнася визираното в АУАН и НП за това че управлявайки това
МПС с несъобразена скорост е загубил
контрол и е реализирал ПТП именно това е визирано в АУАН и НП и не следва да се
смесва с отговорността на собственика на основание чл. 188 ал. 1 от , за която законът установява и други предпоставки,
които не са предявени на жалбоподателя по надлежния ред включително и изрично
визиране, че отговорността му е на основание чл. 188 ал. 1 от . По същите съображения НП следва да се отмени НП и за
второто нарушение по чл. 175 ал. 1 т. 5 от ,
което в АУАН и НП се твърди, че е лично осъществено от жалбоподателя а не че
отговорността му е в качеството на собственик на МПС с което е реализирано ПТП.
На трето място следва да се отмени НП и относно нарушението по чл. 183 ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят не е установен
като водач, наличните доказателства не налагат безсъмнен извод да е
управлявал МПС при обстоятелствата
изтъкнати в АУАН и НП и непредставянето на СУМПС не е нарушение.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 16 –
0338-001695 от 14. 02. 2017 година, издадено от началника на РУ С. при ОДМВР – С.,
с което на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Х.П.К. с ЕГН ********** са
наложени административните наказания глоба в размер на 100 лв. за нарушение по
чл. 179 ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 , глоба от 100 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от пет месеца за нарушение на чл. 175 ал. 1 т. 5 от и глоба от 10 лева за нарушение по чл. 183 ал. 1, т 1 пр. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – С. област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му ведно с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: