Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260049
гр. Русе, 8.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Антоанета
Атанасова
при секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от
съдия Атанасова гр. дело № 467 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Постъпила е искова молба от К, в която се твърди, че с Решение
№ 157/06.02.2019 г.
на к е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество въз основа на постъпило в ТД София уведомление от
Специализираната прокуратура вх. рег. №
УВ-1215/01.08.2017 г., че по ДП № Б1/2012 на ГДБОП –
МВР, пр.пр. № 163/2012 по нейния опис е повдигнато обвинение
и е привлечен като обвиняем Н.Г.Д. ЕГН ********** ***, за извършени
престъпления по чл. 321, ал. 3,
т.1, вр. ал. 1 НК и по чл.
211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 26 НК, ал. 1 НК. Заявява се, че престъплението попада в приложното поле на чл. 22, ал.
1, т. 10 и т. 23 ЗОПДНПИ (отм.). С Протокол с
рег. №
ТД05ВТ/УВ–5627/09.08.2017 г. била
образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото
на лицето Н.Г.Д.. Проверката е започнала на 9.08.2017
г. и е с период от 9.08.2007 г. до 9.08.2017 г. Едногодишният срок на
проверката е изтекъл на 9.08.2018 г. С Решение № 698/29.08.2018 г. срокът за
приключване на проверката е удължен до 6 месеца и изтича на 9.02.2019 г.
В
исковата молба е описано подробно установеното в хода на проверката и
проверяваните обстоятелства, визирани в чл. 28 ЗОПДНПИ (отм.).
С Определение № 853/8.08.2019 г., постановено по гр.д. № 467/2019 г. по описа на РОС е
допуснато обезпечение на висящ иск
чрез налагане на запор върху МПС, собственост на Н.Г.Д., Д.Я.Н. и З. Д. М..
Извършено
е връчване на уведомителни писма за образуваното производство, връчени са
декларации по чл.
136 ЗПКОНПИ и е дадена възможност за участие в производството
на лицата, по отношение на които са допуснати обезпечителните мерки.
В
законоустановения срок в ТД Велико Търново не са постъпили попълнени декларации
от ответниците. Същите се възползвали от
правото си да направят на възражения като представат обяснения/сведения и
доказателства.
С молба вх. №
ТД05ВТ/УВ-2350 от 12.03.2019 г. Н.Г.Д., чрез адв. Ф. заявил, че
средствата, използвани от него през периода от 09.08.2007 г. до 09.08.2017 г.
са лични и предоставени от негови близки роднини, като в уверение на това
твърдение прилага копия от справка – извлечение от 2 страници. Твърди, че тези парични средства са предоставяни без насрещни
престации от негова страна. Н.Д. към настоящия момент
не разполага с документи, чрез които да установи задграничните си пътувания
през проверявания период, както и сторените разходи. Пътуванията
били както е посочено в изисканата
и приложена към преписката справка. Твърди, че целта им е била посещение на роднини и
близки като разходите са поемани от лицата, на които Д. е гостувал заедно със семейството си.
С молба вх. №
ТД05ВТ/УВ-2352 от 12.03.2019 г. Д.Я.Н., чрез адв. Ф., заявила, че средствата, използвани от нея през
периода от 09.08.2007 г. до 09.08.2017 г. са лични и предоставени от нейни
близки роднини. В уверение на това твърдение приложила копие от трудова
книжка, издадена от компетентните власти
в Кралство Испания и Заповед на ДСП град Ветово. Заявила, че тези парични средства са предоставяни без насрещни престации от
страна на Н.. Не разполагала с документи, чрез които да установи задграничните си
пътувания през проверявания период, както и сторените разходи. Пътуванията били
както е посочено в изисканата и приложена към преписката справка. Целта на тези пътувания е била посещение на роднини и близки, като
разходите са поемани от лицата,
на които Н. е гостувала заедно със семейството си.
С молба вх. № ТД05ВТ/УВ-2353 от 12.03.2019 г.
З. Д. М., чрез адв. Ф., заявила че средствата, използвани от нея за
закупуване на имущество през периода от 09.08.2007 г. са лични, предоставени от
нейни близки роднини. Основно парични средства през този период са й
предоставяли Г. Г. Х. и Б. Х.. В уверение на това твърдение приложила копия от 14 бр. разписки за получени пари чрез системата WesternUnioon,
справка – извлечение от 39 страници. Освен това за посочения период З.М. е
получила и кредити от банкови институции, в уверение на което е представено
Удостоверение от Б. ДСК ЕАД, град
Русе и Разходен касов ордер, издаден от „К. Й.“ ООД. Заявила, че за закупуването на посочения
автомобил е заплатила посочената в договора за покупко-продажба цена, като
паричните средства са предоставени от нейната снаха. Паричните средства от роднини е
получила в изпълнение на тяхно морално задължение към нея, без насрещна
престация.
За установяване на
достоверността на твърденията й била разкрита банкова тайна за З. Д. М. ЕГН **********,
период на проверка: от 01.01.2012 г. до датата на погасяването на кредитите в
„Банка ДСК“ ЕАД. Ищецът твърди, че от получените документи било видно, че кредитните
средства, получени от З.М. по никакъв начин не могат да обосноват придобиване
на МПС. От анализа на информацията се установявало, че лицето е изтеглило кредита през 2013 г., за да погаси стари
задължения, както и че месечния доход на М. е недостатъчен да покрие нуждите
ѝ за издръжка и погасяване на кредити, както и да поеме разход за придобиване на МПС.
Предвид изложеното,
твърди, че З. Д. М. е знаела и/или е могла
да предполага, че имуществото е незаконно придобито – чл. 143,
т. 2, пр. 1-во и 2-ро от ЗПКОНПИ. Твърденията за наличие на тези две хипотези прави на базата на установената по делото близка
връзка между Д.Я.Н. (продавач на процесното МПС и лице, което живее на
съпружески начала с проверяваното лице) и З. Д. М. (приобретател на МПС).
З.М. е майка на Н.Д. – проверявано лица и лице което се намира във фактическо
съжителство с Д.Н.. Всички били регистрирани на един и същ
постоянен и настоящ адрес, живеят на него и са могли са да комуникират и поддържат връзка помежду си през
целия проверяван период. Същевременно, от събраните в производството
доказателства се установявало,
че през целия проверяван период Н.Г.Д. и Д.Я.Н. живеят съвместно на съпружески
начала, като от връзката си имат две деца - А. Н.Г. и М. Н.Г..
В този период е и установената по преписката престъпна
дейност (измами) на Н.Д., от която както е известно се генерират значителни
имотни облаги. Поради това твърди,
че З.М. е знаела и/или е могла да предполага, че вложените средства за
придобиване на процесното МПС са с неустановен законен произход, респективно
имуществото е незаконно придобито.
Отделно ищецът твърди,
че З.М. е придобила
имуществото с цел прикриване на действителните права свързани с него – чл. 143, т. 2, пр. 4-то от ЗПКОНПИ, тъй като сделката, с която З.М. е придобила МПС през
февруари 2017 г. е по време, когато спрямо синът й Н.Д. се води наказателен
процес за престъпление, попадащо в обхвата на ЗОПДНПИ (отм.), по който се
предвижда отнемане и спрямо лица, живеещи във фактическо съжителство. От посочените факти според
ищеца може обосновано да се предложи, че лицата са предприели действия
за прикриване на действителните права, свързани с незаконно придобитото
имущество.
Същевременно, от
снетите обяснения и сведения, не се установявала финансова възможност на З.М. да придобие процесното МПС по пазарна
стойност към момента на първото му прехвърляне (28 500 лева). Освен това
стойността, за която се твърди, че е извършено прехвърлянето – 780 лв. е в пъти по-ниска от реалната пазарна стойност. От събраните доказателства се установявало още, че новият собственик дори не
разполагал със свидетелство
за правоуправление на МПС.
От всички тези
действия според
ищеца се установявало, че действителната цел на
прехвърлянето на МПС не е покупко-продажба, а прикриването на действителните
права свързани с МПС. Предвид момента на извършване на разпоредителната сделка с МПС и на
запазилото се фактическо положение отпреди неговата продажба, а именно Д.Н. и Н.Д.
продължавали да ползват МПС до неговото
предоставяне за пазене на к, стойността посочена в договора за покупко-продажба
и с оглед всички останали събрани доказателства, според ищеца се установява, че З.М. е придобила
имуществото с цел прикриване на действителните права свързани с него.
Посоченото обосновава
според
ищеца наличието по
отношение на тази сделка на хипотезата на чл. 143, т. 2, пр. 1, пр. 2 и пр. 4
от ЗПКОНПИ.
Поради горните
съображения твърди, че
сделката, извършена с Договор за покупко-продажба на МПС рег. № 1459/17.02.2017 г. между Д.Я.Н. и З. Д. М. е недействителна по
отношение на държавата на основание чл. 143, т. 2,
предложение 1, 2 и 4-то, във връзка с чл. 142, ал.
2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ и даденото по
нея - Лек автомобил с Рег. № ***, марка: Лек автомобил с Рег. № ***, марка: Ауди, модел: КУ 7, рама № ***, двигател № ***, подлежи на
отнемане в полза на държавата от Д.Я.Н. ЕГН ********** на основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 ЗПКОНПИ, тъй като не е установен законен източник на средства
за придобиването му.
Твърди, че е
налице значително несъответствие
над 150 000 лева за целия проверяван период в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ във вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ.
Налице са според ищеца предпоставките, визирани в чл. 141, във връзка с чл. 142, ал.
2, т. 1 и т. 5, чл. 143, т. 2,
предл. 1, 2 и 4-то и чл. 151 от ЗПКОНПИ.
След допуснато от съда изменение с
определение от 17.09.2020 г. иска да бъде постановено решение, с което да се отнеме в полза на
държавата имущество на стойност 50 054,46 лева от Н.Г.Д. ЕГН **********, Д.Я.Н., ЕГН
********** и З. Д. М. ЕГН **********,
както следва:
На основание чл. 142, ал.
2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Н.Г.Д.,
ЕГН ********** :
- Лек автомобил с Рег. № ***, марка: Опел, модел: Кадет, рама № *** двигател № ***, дата на
първа регистрация – 24.04.1987 г., собственост на Н.Г.Д.
На основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Д.Я.Н. ЕГН **********:
- Лек автомобил с Рег. № ***, марка: Фолксваген, модел: Голф,
рама № ***, двигател № **, дата на регистрация – 01.01.1998
г., собственост на Д.Я.Н.
На основание
чл. 143, т. 2, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл.
141 от ЗПКОНПИ:
- да бъде обявена за недействителна по
отношение на държавата сделката, извършена с Договор за покупко-продажба на МПС
рег. № 1459/17.02.2017 г. между Д.Я.Н. и З. Д. М. за лек автомобил с Рег. № *** ***
и след обявяване на
недействителността да бъде отнет в полза на държавата на основание
чл. 142, ал. 2, т. 5 във връзка с
чл. 141 от ЗПКОНПИ от Д.Я.Н. ЕГН ********** лек
автомобил с рег. № ***, марка: Ауди,
модел: КУ 7, рама № ***, двигател № *** с пазарна стойност 16 150
лв.
На основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Д.Я.Н. ЕГН **********:
- Сумата в размер на 1 760,25 лв.,
внесена по Разплащателна сметка в евро с IBAN ***, открита в „Сибанк“
АД
- Сумата в размер на 479 лв.,
внесена по Картова разплащателна сметка в лева с IBAN ***, открита в „Корпоративна
търговска банка“ АД (в несъстоятелност)
- Сумата в размер на 880,12 лв.,
внесена по сметка с IBAN ***, открита в „Юробанк
България“ АД
- Сумата в размер на 4 000 лв.,
внесена по сметка с IBAN ***, открита в „Юробанк
България“ АД
На основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Н.Г.Д. ЕГН **********:
- Сумата в размер на 5 796,36 лв., представляваща изпратени преводи чрез Western Union от Н.Д..
На основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Н.Г.Д. ЕГН **********:
- Сумата в размер на 4 123,78 лв., представляваща получени преводи чрез Western Union от Н.Д..
На основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Д.Я.Н. ЕГН **********:
- Сумата в размер на 14 974,95 лв., представляваща изпратени преводи чрез Western Union от Д.Н..
В срока по чл. 131 ГПК
ответницата З. Д. М. чрез адв. В.Ф. ВТАК е депозирала
отговор на исковата молба, с който намира иска за допустим, а по същество за
неоснователен. Оспорва твърденията, наведени в исковата
молба, че покупко-продажбата на лекия автомобил била фиктивна. Заявява, че закупила автомобила
със средства, изпращани от дъщеря й. Излага доводи, че продажбата му на по-ниска цена от пазарната била
в изпълнение на морален дълг. Иска предявените срещу нея
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответницата Д.Я.Н. чрез адв. В.Ф. ВТАК е депозирала
отговор на исковата молба, с който намира иска за допустим, а по същество за
неоснователен. Възразява
срещу изводите на Комисията,
че тя и семейството й имали несъответствие в имуществото си за проверявания
пероид и че имали придобито имущество с незаконен произход. Намира, че ищецът неправилно не е взел под внимание представените
от нея писмени доказателства, установяващи получавано от нея трудово възнаграждение извън
пределите на Р България. Оспорва и изводите на Комисията за недействителност на последващата
сделка, с която бил прехвърлен лек автомобил Ауди Q7. Оспорва
твърдението на ищеца, че изпращаните и получените от нея суми чрез системата
„Western Union“ подлежат на отнемане, тъй като не бил установен законен
източник на средства за придобиването им и законно основание за получаването
им. Заявява, че за пътуванията си в чужбина не била правила никакви разходи. Иска предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н.Г.Д.
чрез адв. В.Ф. ВТАК е депозирал отговор на исковата
молба, с който намира иска за допустим, а по същество за неоснователен. Възразява срещу изводите на
Комсията, че той и семейството му имали несъответствие в имуществото си за
проверявания период и че имали придобито имущество с незаконен произход.
Не оспорва образуваното срещу него нак. производство и изложените обстоятелства по протичането му. Не оспорва и обстоятелството, че живее на семейни начала с Д.Н., от
която има две деца. Не оспорва, че придобил собствеността върху две МПС
- „Фолксваген Пасат“ и „Опел Кадет“ . Заявява обаче, че ги закупил на посочената в договора цена, а не
както твърди ищеца при пазарна цена 800 лв. По тези
съображения оспорва и включването на сумата от 800 лв. в част „Имущество“ в анализа за 2011 г. Оспорва твърдението на ищеца, че изпращаните
и получаваните от него суми чрез системата „Western Union“ подлежат на
отнемане, тъй като не бил установен законен източник на средства за
придобиването им и законно основание за получаването им. Заявява,
че за пътуванията си в чужбина не бил правил никакви разходи. Иска предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
От приложения на л. 184
/гръб/ Протокол с
рег. № ТД05ВТ/УВ–5627/09.08.2017 г. е видно, че въз основа на постъпило в
ТД София уведомление от Специализираната прокуратура вх. рег. № УВ-1215/01.08.2017 г., че по
ДП № Б1/2012 на ГДБОП – МВР, пр.пр. № 163/2012 по нейния опис
е повдигнато обвинение и е привлечен като обвиняем Н.Г.Д. ЕГН ********** ***,
за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, т.1, вр. ал. 1
НК и по чл. 211, вр. чл.
210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 26 НК, ал. 1
НК, е образувана проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето Н.Г.Д.. Престъплението попада в приложното поле
на чл. 22, ал. 1, т. 10 и т.
23 от ЗОПДНПИ (отм.), сега в чл. 108, ал. 1, т.
10 и т. 23 от ЗПКОНПИ.
Проверката е започнала на 9.08.2017 г. и е с период от
9.08.2007 г. до 9.08.2017 г. Едногодишният срок на проверката е изтекъл на
9.08.2018 г. С Решение № 698/29.08.2018 г. срокът за приключване на проверката
е удължен до 6 месеца, считано от 9.08.2018 г. и е изтекъл на 9.02.2019
г. Съдът приема, че в
решението е допусната техн. грешка като е посочено, че срокът изчита на
9.02.2018 г.
Безспорно се установява, че отв. Н.Г.Д. е
неженен, но съжителства с отв. Д.Я.Н. и от съжителството им са родени две деца,
за което между страните не съществува спор.
От направени справки в Търговски
регистър, обективирани протокол за проверка рег. № ТД05ВТ/УВ-5892/25.08.2017 г. е видно, че проверяваните лица не са
участвали в собствеността и/или управлението на ЕТ и търговски дружества и
юридически лица с нестопанска цел.
Видно от справка в ИКАР съгласно Протокол с рег. № ТД05ВТ/УВ–6156/05.09.2017
г. и отговор вх. № ТД05ВТ/УВ–5770/18.08.2017 г. от СВ
Русе, не са налице вписвания
в Имотен регистър при Агенцията по вписванията по отношение на проверяваното
лице и свързаните с него лица.
От писмо вх.№
ТД05ВТ/УВ-6330/13.09.2017 г. на Община Ветово се установява, че на
проверяваните по преписката лица не са издавани строителни разрешения или
строителни книжа за периода на проверка.
От Протокол рег. № ТД05ВТ/УВ-6162/05.09.2017 г. за
извършена за проверка в системата на “Централен депозитар” АД се установява, че
проверяваните лица не са придобивали безналични ценни книжа.
Видно от Протокол рег. № ТД05ВТ/УВ-6157/05.09.2017 г. за извършена проверка в системата на Главна дирекция
„Гражданска въздухоплавателна администрация”, за ответниците няма записи за притежавани, наети
или държани на друго основание въздухоплавателни средства.
От справка - Протокол рег. № ТД05ВТ/УВ-56126/04.09.2017 г. в
информационната система на Изпълнителна агенция „Морска администрация” се
установява, че отв. Д. и членовете на семейството
му не притежават плавателни съдове.
Видно от протокол с рег. рег. №
ТД05ВТ/УВ-6429/20.09.2017
г. за проверка в системата на Централния регистър на особените
залози /ЦРОЗ/, в регистъра няма вписвания
за особени залози на проверяваното лице и членовете на семейството му.
От протокол с рег. рег. № ТД05ВТ/УВ-5965/03.08.2018 г. за
проверка в системата на Агенция „Митници“ се установява, че в информационните
масиви не са открити данни относно проверяваните по
преписката лица.
Видно от протокол с рег. рег. № ТД05ВТ/УВ-6161/05.09.2017 г. за проверка в информационните масиви
на Патентно ведомство на Република България, не са открити данни относно проверяваните по преписката лица.
От справка в Централна база – КАТ от ОД на МВР – Русе,
сектор „Пътна полиция“ се установява, че проверяваните
лица имат/са имали регистрирани следните МПС:
За
отв. Н.Д. е установено, че притежава:
1. Лек автомобил с Рег. № ***, марка: Фолксваген, модел: Пасат, рама № *** двигател №***, дата на първа
регистрация – 01.01.1989 г., регистриран на името на лицето на 01.10.2006 г.,
собственост на Н.Д. – придобит преди началото на проверявания период.
2. Лек автомобил с рег. №***, марка: Опел, модел: Кадет, рама № *** двигател № ***, дата на първа
регистрация – 24.04.1987 г., собственост на Н.Д. – придобит с Договор за
покупко-продажба на МПС от 18.03.2011 г. от С.Т.Й. за сумата от 100 лева.
МПС не е пререгистрирано в ОД на
МВР, сектор „Пътна полиция“, поради което се води на стария собственик –
Севдалин Иванов. По силата на цитирания договор Н.Д. е настоящият собственик на МПС.
За
отв. Д.Я.Н. е установено,
че притежава:
1. Лек автомобил с Рег. № Р 1491 ВС, марка: Фолксваген, модел: Голф, рама
№ ***, двигател
№ AUB003023, дата на регистрация – 01.01.1998 г.,
регистриран на името на лицето на 31.01.2017 г.
МПС е придобито с Договор за
покупко-продажба на МПС рег. № 6987/21.12.2016 г. от М. К. К. за сумата от 500 лева. /л. 206/
С Договор за покупко-продажба на МПС от 4.10.2017 г.
отв. Д.Я.Н. е продала на М. Д. И. това МПС за сумата от 300 лв. /л. 590/
2. Лек автомобил с Рег. № ***, марка: БМВ, модел: Х 5, рама № ***, двигател №***, дата на регистрация – 01.01.2003 г., регистриран на името на лицето на 06.10.2016 г.,
дерегистриран на 11.11.2016 г.
МПС е придобито с Договор за покупко-продажба
на МПС рег. №
6987/11.05.2016 г. от П. В. В. за сумата от 400 лв.
/л. 207/
МПС е отчуждено на 11.11.2016 г.
3. Лек автомобил с Рег. № ***, марка: Ауди, модел: КУ 7, рама № ***, двигател № ***, дата на регистрация – 22.07.2008 г., регистриран
на името на лицето на 02.12.2016 г., дерегистриран на 14.09.2017 г.
МПС е придобито с Договор за
покупко-продажба на МПС рег. № 7576/11.10.2016 г. от К. 989 ООД ЕИК *** за сумата от 780 лева.
МПС е продадено с Договор за
покупко-продажба на МПС рег. № 1459/17.02.2017 г. от Д.Н. на З. Д. М. – майка на проверяваното
лице за сумата от 780 лева.
От писмо вх.№ ТД05ВТ/УВ-6440/21.09.2017 г. на ТД на НАП Варна, офис Русе се установява по отношение на отв. Н.Г.Д., че:
·
Няма подадени
годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ и по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода
2007 г./2017 г.
·
Съгласно данни от
информационна система на НАП има следната информация за подавани Справки за
изплатени суми по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ:
през 2007 г. е изплатена сума в размер на 328,70 лв.
през 2008 г. е изплатена сума в размер на 154,25 лв.
през 2010 г. е изплатена сума в размер на 73,35 лв.
·
Осигурителна
информация за проверяваното лице: няма.
·
Информация за
сключените трудови договор от проверяваното лице: няма
·
Информация за
извършени плащания:
На 24.10.2008 г. е платена сума в
размер на 10 лв. неданъчно задължения. На 15.03.2016 г. по образувано от
публичните изпълнили при ТД на НАП Варна, Дирекция „Събиране“
ИРМ Русе № 18060004699/2006 г. е платена сума в размер на 100 лв. Изпълнително основание - неданъчно задължение.
·
Няма извършвани
ревизии.
·
Няма извършвани
проверки по прихващане и възстановяване.
От същото писмо на ТД на НАП Варна, офис Русе се установява по отношение на отв. Д.Я.Н., че
·
Няма подадени
годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ и по чл. 50 от ЗДДФЛ от
проверяваното лице за периода 2007 г./2017 г.
·
Съгласно данни от
информационна система на НАП има следната информация за подавани Справки за
изплатени суми по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ: през 2007 г. е изплатена сума в размер на
21,81 лева, която е отразена като приход за 2007 г. През 2010 г. е изплатена
сума в размер на 15,54 лева.
Осигурителна информация за проверяваното лице, както
следва:.
За 2008 г. 345,74 лв.
За 2010 г. 817,92
За 2011 г. 545,36
За 2012 г. 1 788,43 лв.
Общият размер на осигурителния доход по код 01 и по
код 25 (лица, включени в програмата от социални помощи към осигуряване на
заетост) възлиза на 3 497,45 лв.
·
Информация за
сключените трудови договор от проверяваното лице:
Работодател - Община Ветово, сключен на 30.07.2012 г., прекратен на 01.08.2013 г. Основна заплата 290 лв.
Работодател - Община Ветово, сключен на 17.11.2011 г., прекратен на 01.04.2012 г. Основна заплата 6,44 лв.
Работодател - Община Ветово, сключен на 23.07.2010 г., прекратен на 01.04.2011 г. Основна заплата 5,68 лв.
Работодател – Княжевска гора, сключен на 24.10.2008 г., прекратен на 15.12.2008 г. Основна заплата 225 лв.
Работодател – П. Т. К., сключен на 31.07.2008 г., прекратен на 28.08.2008 г.
Основна заплата 220 лв.
·
Информация за
извършени плащания:
На 24.10.2012 г. е платена сума в размер на 155,13 лв. здравноосигурителни вноски.
Няма
извършвани ревизии ипроверки по прихващане и
възстановяване.
С протокол рег. № ТД05ВТ/УВ-5964/03.08.2018 г. е
направена справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ, от която се
установява следното:
Н.Г.Д. е титуляр на банкова сметка *** ***, в Централна
кооперативна банка АД, открита на 25.05.2005 г., активна към датата на
извършване на справката.
Д.Я.Н. е титуляр на банкова сметка *** ***, в Централна
кооперативна банка АД, открита на 25.05.2005 г., активна към датата на
извършване на справката.
Относно А. Н.Г. и М. Н.Г. не са
налични данни в РБССБНБ.
От БНБ е изискана информация от Централния кредитен регистър за
кредитната задлъжнялост на клиентите и свързаните с тях лица към банките и
дъщерните на банки финансови институции.
От отговора с вх. № ТД05ВТ/УВ-681 от
25.01.2018 г. се установява, че по отношение на лицата няма информация в
Централния кредитен регистър при БНБ.
С решение № 312/08.09.2017 г. по ч. гр .д. № 922/2017 г. по описа на
Районен съд – гр. Троян е разкрита банкова тайна за проверяваните по преписката лица.
С искане изх. № ТД05ВТ/УВ-6379 от
18.09.2017 г. са изпратени запитвания до всички търговски банки, регистрирани
на територията на РБ.
Получени са отговори от всички
търговски банки в страната. От
събраната информация е видно следното:
1. От отговор с вх. № ТД05ВТ/УВ-6851 от 19.10.2017 г.
на „Обединена българска банка“ АД се установява, че Н.Д. е
титуляр на:
1.1. Банкова сметка ***
***, открита на 24.07.2008 г., закрита на 20.01.2010 г. Единственото
постъпление по тази сметка са 3 лева, с основание плащане по фактура (внесени
от титуляра), които са послужили за плащане на такса обслужване на банката.
2. От отговор с вх. № ТД05ВТ/УВ-6714 от 09.10.2017 г.
на „Сибанк“ АД се установява, че Д.Н. е
титуляр на:
2.1. Разплащателна сметка в евро с IBAN ***, открита
на 17.02.2014 г. и закрита на 28.05.2015 г. От приложеното извлечение е видно,
че на 17.02.2014 г. Д.Н. е внесла 900 евро (1 760,25
лв.), които са изтеглени на два пъти – до средата на март 2014 г.
Няма други движения по банковата
сметка.
3. От отговор с вх. № ТД05ВТ/УВ-6650 от 04.10.2017 г.
на „Корпоративна търговска банка“ АД (в
несъстоятелност) се установява, че Д.Я.Н. е титуляр на:
3.1. Картова
разплащателна сметка в лева с IBAN ***, открита на 04.08.2010 г. и закрита на
07.11.2014 г. От приложеното подробно извлечение е видно, че постъпленията по
сметката са от Община Ветово, от Агенцията по заетостта и от ДСП Ветово, а
средствата са теглени периодично на банкомат.
Сумите, с наредител Община Ветово са
взети предвид съгласно данъчно-осигурителната информация.
Сумите, постъпили от Агенцията по заетостта и ДСП
Ветово, които по години са както следва: за 2012 г. – 280 лв.;
за 2013 г. - 4 155 лв. и за 2014 г. - 535,95 лв.
Сума в размер на 151,50 лв. е прехвърлена за изплащане към ФГВБ за клиент № 313402.
На 31.01.2014 г. по сметката е
получен директен превод от ЗАД Армеец АД с основание „Щета 280 14 1001 00002 *** MERCEDES 200D доп-е“, в размер на 479 лв.
4. От отговор с вх. № ТД05ВТ/УВ-6527 от 27.09.2017 г.
на „Юробанк България“ АД се установява, че Д.Я.Н. е
титуляр на:
4.1. Депозитна сделка открита на 28.01.2008 г., закрита на 04.02.2008 г. по сметка с IBAN ***. При откриването
сметката е захранена от титуляра с 1800 лв., които са
изтеглени на два пъти – на 28.01.2008 г. на 100 лв. и
на 04.02.2008 г. – 1 700,34 лв.
4.2. Спестовен влог в евро, открит на 15.12.2011 г., закрит на 09.08.2017 г. по сметка с IBAN ***. При
откриването сметката е захранена от титуляра с 450 евро (880,12
лв.), които са изтеглени на 22.03.2012 г.
4.3. Спестовен влог в лева, открит на 15.12.2011 г., закрит на 06.04.2012 г. по сметка с IBAN ***. При
откриването сметката е захранена от титуляра с 4 000 лв.,
които до 22.03.2012 г. са изтеглени.
От допълнително писмо вх. № ТД05ВТ/УВ 6742/11.10.2017 г., постъпило от „Юробанк България“ АД относно международни преводи
се установява, че:
Н.Г.Д. е изпратил следните суми в лева чрез Western
Union:
1. На 30.09.2016 г. изпратени 1000 лв. на Ж. Г. Ж.;
2. На 02.11.2016 г. изпратени 190 лв. на Я. И. В.-К;
3. На 12.11.2016 г. изпратени 400 лв. на Д. К. А.;
4. На 30.06.2017 г. изпратени 60 лв. на Д. К.А.;
Н.Г.Д. е изпратил следните суми в евро чрез Western
Union:
1. На 17.07.2014 г. изпратени 200 евро на Г. Г. Хасан;
2. На 20.11.2014 г. изпратени 850 евро на Г.Г.Х.;
3. На 30.03.2015 г. изпратени 50 евро на Г.Г.Х.;
4. На 05.03.2015 г. изпратени 40 евро на Г.Г.Х.;
5. На 14.07.2016 г. изпратени 280 евро на Г.Г.Х.;
6. На 20.01.2017 г. изпратени 500 евро на Г.Г.Х.;
7. На 03.02.2017 г. изпратени 200 евро на Г.Г.Х.;
Н.Г.Д. е получил следните суми в лева чрез Western
Union:
1. На 17.06.2009 г. получени 212,12
лв. от Георги Д.;
Н.Г.Д. е получил следните суми в евро чрез Western Union:
1. На 11.02.2008 г. получени 85 евро от А.Х.;
2. На 16.04.2008 г. получени 50 евро от А.Х.;
3. На 19.12.2014 г. получени 300 евро от Г.Г.Х.;
4. На 27.01.2015 г. получени 1600 евро от Г.Г.Х.;
5. На 11.03.2015 г. получени 100 евро от Г.Г.Х.;
Д.Я.Н. е изпратила следните суми в евро чрез Western
Union:
На 19.04.2016 г. изпратени 50 евро
на Д.Я.Н.;
Д.Я.Н. е изпратила следните суми в лева чрез Western
Union:
1. На 22.04.2016 г. изпратени 100 лв. на М. В. В.;
2. На 30.04.2016 г. изпратени 291 лв. на Д. В. В.;
3. На 30.04.2016 г. изпратени 80 лв. на М. В. В.;
4. На 09.05.2016 г. изпратени 100 лв. на М.Д. В.;
5. На 10.05.2016 г. изпратени 200 лв. на Г.Х. В.;
6. На 18.05.2016 г. изпратени 100 лв. на С. Д. С.ов;
7. На 27.07.2016 г. изпратени 50 лв. на М. В. В.;
8. На 02.09.2016 г. изпратени 100 лева на Д. К. А.;
9. На 19.09.2016 г. изпратени 100 лв. на Д. К. А.;
10.
На 28.09.2016 г.
изпратени 400 лв. на Ж. Г. Ж.;
11.
На 25.10.2016 г.
изпратени 300 лв. на Д. К. А.;
12.
На 28.10.2016 г.
изпратени 100 лв. на Д. К. А.;
13.
На 15.11.2016 г.
изпратени 50 лв. на Д. К. А.;
14.
На 10.02.2017 г.
изпратени 820 лв. на В. И. В.;
15.
На 30.03.2017 г.
изпратени 20 лв. на В. И. В.;
16.
На 25.04.2017 г.
изпратени 50 лв. на В. И. В.;
17.
На 27.01.2017 г.
изпратени 220 лв. на В. И. В.;
18.
На 04.04.2017 г.
изпратени 100 лв. на В. И. В.;
19.
На 30.03.2017 г.
изпратени 200 лв. на Д. К. А.;
20.
На 17.06.2017 г.
изпратени 776 лв. на Д. К. А.;
21.
На 13.04.2017 г.
изпратени 100 лв. на В. И. В.;
Д.Я.Н. е изпратила следните суми в евро чрез Western
Union:
1. На 21.02.2014 г. изпратени 500 евро на Г.Г.Х.;
2. На 21.03.2016 г. изпратени 150 евро на Г.Г.Х.;
3. На 29.03.2016 г. изпратени 250 евро на Г.Г.Х.;
4. На 12.04.2016 г. изпратени 50 евро на Р. В.В.;
5. На 13.04.2016 г. изпратени 250 евро на Г.Г.Х.;
6. На 19.04.2016 г. изпратени 500 евро на Р. В.В.;
7. На 21.04.2016 г. изпратени 350 евро на Р. В.В.;
8. На 22.04.2016 г. изпратени 250 евро на Г.Г.Х.;
9. На 30.05.2016 г. изпратени 500 евро на Г.Г.Х.;
10.
На 22.06.2016 г.
изпратени 200 евро на М. В. В.;
11.
На 07.07.2016 г.
изпратени 600 евро на Г.Г.Х.;
12.
На 19.09.2016 г.
изпратени 100 евро на Д. К. А.;
13.
На 28.09.2016 г.
изпратени 300 евро на Г.Г.Х.;
14.
На 28.09.2016 г.
изпратени 100 евро на Д. К. А.;
15.
На 15.11.2016 г.
изпратени 50 евро на З. Й. К.;
16.
На 06.03.2017 г.
изпратени 120 евро на В. И. В.;
17.
На 15.03.2017 г.
изпратени 120 евро на В. И. В.;
18.
На 02.06.2017 г.
изпратени 200 евро на Г.Г.Х.;
19.
На 09.06.2017 г.
изпратени 100 евро на Г.Г.Х.;
20.
На 17.06.2017 г.
изпратени 400 евро на Д. К. А.;
21.
На 13.07.2017 г.
изпратени 80 евро на Г.Г.Х.;
22.
На 07.08.2017 г.
изпратени 260 евро на З. Й. К.;
5. От отговор с вх. № ТД05ВТ/УВ-6773 от 13.10.2017 г.
на Централна кооперативна банка АД се установява, че Н.Г.Д. е титуляр на:
5.1. Банкова сметка *** ***, открита на 25.05.2005 г., активна
към датата на извършване на справката. Начално салдо към 09.08.2007 г. - 4,06 лв.
Няма постъпления по сметката за
периода на проверка.
5.2. Д.Я.Н. е титуляр на банкова сметка *** ***, открита на
25.05.2005 г., активна към датата на извършване на справката. Началното
салдо към 09.08.2007 г. - 2,04 лв.
Постъпленията по сметката са
формирани единствено от плащания от ДСП Ветово.
Приходът от социални плащания в размер общо на 12 194,30 лв., по години е както
следва: за 2007 г. – 90 лв.; за 2008 г. – 293 лв.; за 2009 г. – 875 лв.; за
2010 г. – 1 124,82 лв.; за 2011 г. – 942,57 лв.; за 2012 г. – 1 127,50 лв.; за
2013 г. – 1 132,16 лв.; за 2014 г. – 1 016,60 лв.; за 2015 г. – 3 133,40 лв.;
за 2016 г. – 2 301,30 лв. и за 2017 г. – 157,95 лв.
От отговорите на
останалите търговски банки в страната се установява, че проверяваните не са
били техни клиенти.
От писмо вх. № ТД05ВТ/УВ-6054 от 01.09.2017 г.
на ОД на МВР Велико Търново се
установява, че по отношение на проверяваните лица има записи на данни за
преминавания през ГКПП. Част от регистрираните
пътувания на лицата са без възможност за установяване на продължителност, тъй
като е отчетено само излизане или само влизане в пределите на страната.
От писмо вх.№ ТД05ВТ/УВ-6347/14.09.2017 г. на Община
Ветово се установява, че проверяваните лица са заплатили следните суми по ЗМДТ:
През 2011 г. отв. Н.Д.
е заплатил 2,60 лева данък.
Отв. Д.Н. е заплатила следните задължения:
За 2012 г. са платени 7,80
лв.
За 2015 г. са платени 20,80
лв.
За 2016 г. са платени 49,68
лв.
За 2017 г. са платени 82,69
лв.
Общият размер на платените задължения възлиза на 163,57 лв.
Начислени, но неплатени са задължения в общ размер на
349,64 лв. – главница, върху
която е начислена лихва в размер на 20,50 лв., или общото задължение към
11.09.2017 г. възлиза на 370,14 лв.
В подкрепа на възраженията, съдържащи се в отговора на
исковата молба, отв. Д.Н. е представила в заверен превод от испански на
български език спестовна книжка от К. Р. Д. С. – С. /л.
610-611/, от която
се установява, че за периода от 13.03.2008 г. до 29.05.2008 г. по нея са постъпили суми в размер на 2000,86 евро или
3913,34 лева от ТРФ. О.
По делото е приета САТЕ, която дава заключение
относно пазарната стойност на процесните МПС. Видно от него, лек автомобил с рег. № В0345СН, марка: Опел, модел: Кадет е
с пазарна стойност към датата на придобиванe 18.03.2011
г. 750 лв., а към датата на предявяване на иска - 19.07.2019 г.-290
лв.; Лек а-л с рег. № ***, марка: Фолксваген, модел: Голф е с пазарна стойност към датата на придобиванe 31.01.2017 г. 2 330 лв., а към датата на разпореждане 04.10.2017 г. е 2 140 лв.; Лек а-л с рег.
№ ***, марка: БМВ, модел: Х5, рама № ***, двигател № ** е с пазарна стойност към датата
на придобиванe 06.10.2016 г. - 13 580
лв., а към датата
на отчуждаване 11.11.2016 г. - 13 560 лв.; Лек а-л с рег.
№ ***, марка: Ауди, модел: КУ 7 е с пазарна стойност към датата на придобиванe 02.12.2016 г. - 28 540 лв., а към датата на предявяване на
иска 19.07.2019 г. - 16 150 лв.
По
делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която е изготвена в два
варианта – вариант 1 по искане на ищеца без съобразяване на доходите на отв. Н. по
спестовна книжка от К. Р. Д. С. –
С. и вариант
2 при тяхното отчитане по искане на ответника.
От заключението на проведената по делото съдебно-икономическа
експертиза, поддържано в съдебно заседание от вещото лице Ж.Т. се установява,
че за проверявания период – 9.08.2007 г. до 9.08.2017 г. проверяваното лице Н.Г.Д.
и лицето, с което съжителства на съпружески начала – Д.Я.Н. са получили доходи
от различни източници – трудови правоотношения, изплатени социални помощи и
обезщетения в размер общо на 20 988,45
лева съгласно вариант 1 и общо 24901,79 лв. съгласно вариант 2. За същия период
размерът на обичайните и извънредните разходи на ответниците и ненавършилите
пълнолетие деца възлиза на сумата от 153 138,78 лв. в двата варианта.
Размерът на нетния доход по смисъла на §
1, т. 5 ДР на ЗПКОНПИ за периода 9.08.2007 г. до 9.08.2017 г. е
отрицателен и в двата варианта и възлиза на съответно на – 132 150,33 лв. в
първия и на -128 236,99 лв. във втория.
Установеният от експертизата общ размер на
придобитото имущество е 98 881,56 лв. Така размерът на несъответствието според
заключението между нетните доходи и стойността на придобитото имущество,
изчислено в лева по години и с натрупване за целия проверяван период възлиза на
-231 031,89 лв. във вариант 1 и -227 118,55 лв. във вариант 2.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Искането на к по реда на чл.
153, ал. 1 ЗПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество от
ответника Н.Д. в периода на проверката /9.08.2007 г. до 9.08.2017 г./ е
процесуално допустимо. Спазена е процедурата, регламентирана с разпоредбите на
ЗПКОНПИ относно фазите, в които се развива производството и участието на
проверяваните лица в тях посредством подаването на декларацията по чл. 136 ЗПКОНПИ. Въз основа на постъпило уведомление от Специализираната прокуратура е започнала
проверката по чл. 21 ЗОПДНПИ
(отм.), респ. чл. 107 ЗПКОНПИ, която е протекла в
периода от образуването й на 9.08.2017 г. до 17.07.2019 г., когато е взето
решението по чл.
140, ал. 2, т. 2 ЗПКОНПИ за образуване на производство и предявяване на
иск пред съд. Макар и извън срока по чл.
112 ЗПКОНПИ, същото не се отразява на допустимото упражняване на правото
на иск от Комисията, предвид даденото разрешение с ТР № 1/2018 г. постановено
на 04.06.2020 г. по т. д. № 1/2018 г. на ВКС, с което е прието, че срокът за
извършване на проверката е инструктивен, а не преклузивен.
За да бъде уважено искането за
отнемане на незаконно придобито имущество през проверявания период от 9.08.2007
г. до 9.08.2017 г. по реда на този закон следва да е установено, че са налице
основанията на чл.
1, ал. 2 и чл.
21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), съответно чл.
5, ал. 1 и 107,
ал.
2 ЗПКОНПИ, приложими по силата на §. 5, ал. 2 ПРЗ на ЗПКОНПИ и имащи
идентично съдържание. По смисъла на чл.
5, ал. 1 ЗПКОНПИ незаконно придобито имущество е това, за придобиването
на което не е установен законен източник. Законодателят е визирал една оборима
презумпция, че липсата на законен източник на доходи предполага, че имуществото
е незаконно придобито и в тежест на ответника е да обори тази презумпция.
Изводът за липса, съответно наличие
на законен източник за придобиване на посоченото имущество се налага от
икономическия анализ за финансовото състояние на ответника през проверявания
период като установените нетни доходи се съпоставят по размер с притежаваното
имущество. За да е придобито незаконно наличното в края на проверявания период
имущество, неговата придобивна стойност трябва да превишава с повече от 150 000
лв. сумата от възмездно отчужденото имущество, притежавано от лицето в началото
на изследвания период и неговите доходи през същия период след приспадане на
направените разходи за неговата и на семейството му издръжка – чл.
107, ал. 1 и 2
ЗПКОНПИ и §
1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ. В мотивите на решение № 13/10. 2010 г. на
Конституционния съд е посочено, че на изследване подлежи имуществото, с което
проверяваният е разполагал в началото и в края на изследвания период,
увеличението му през същия период от законни източници /трудова дейност, частно
предприемачество, наследяване, сделки и др./, направените през това време
разходи и възникналите задължения. Ако на тази основа се установи значително
несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници на
забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на забогатяване е
незаконен.
Безпорно установено е по делото, че в
началото на проверявания период отв. Н.Д. е притежавал едно МПС - лек автомобил с Рег. № ***, марка:
Фолксваген, модел: Пасат, регистриран на името на лицето на 01.10.2006 г., а
секвестируемото имущество на отв. Н. е „0“. Нито се твърди, нито се доказва
този автомобил да е бил отчужден през проверявания период.
Относно доходите на ответниците съдът
намира, че следва да съобрази вариант 1 от приетата по делото СИЕ, доколкото
отв. Д.Н. не е релевирала надлежни доказателства в подкрепа на твърденията си,
че постъпилите по спестовната й книжка в КА. Р.Д. С. – С. са от трудови
възнаграждения. Действително, както е разяснено в Решение № 147/16.09.19 г. по гр. дело №
1998/18 г. на ВКС, ІV Г.О. начинът на получаването на парични средства - в
брой, превод по сметка в банка, системи за бързи разплащания и др. е без
значение за това дали същите представляват законен доход. Законността на дохода
се определя от основанието за тяхното плащане, съответно за получаването им. Когато
същото не произтича от забранена от закона дейност, то следва да се приеме, че
доходът е законен. Не е необходимо този запрет да е изрично установен с
повелителни правни норми, респ. тази дейност да е съставомерна. А доколкото
законните източници са посочени в Конституцията
и доразвити в по-детайлно в отрасловото законодателство, то изводът дали даден
доход е законен или не следва да бъде направен на база тази регламентация и
установения правен ред. В същото време обаче, законодателят е възложил в тежест
на проверяваното лице да установи основанието за придобитото от него имущество,
т. е. че същото е законно. Непосочването или недоказването на твърдяното
основание относно произхода на средствата ще бъде равнозначно на неустановеност
на законността на придобитото с тях имущество, освен ако от твърденията и
ангажираните от ищцовата страна основанието може да изведе по несъмнен начин.
Не може обаче да се направи извод за законност на дохода само поради това, че в
исковата молба или от доказателствения материал не се извличат данни същият да
е придобит в резултат на забранена от закона дейност.
Съобразно горното, съдът възприема
изцяло констатациите на експерта в отговорите му на задачите по т. 1, т. 2 и т.
3 във вариант 1, при което приема, че общо разходите за проверявания период
възлизат на 153 138,79 лв., приходите на 20 988,45 лв., а нетната стойност -132 150,33 лв.
Съдът
не възприема заключението на вещото лице по СИЕ по т. 4 - относно размера на
придобитото от ответниците имущество по вид за всяка година от проверявания
период и с натрупване като съображенията за това са следните:
Съгласно актуалната практика на ВКС,
обективирана в Определение № 310/5.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 219/2020 г.,
IV г. о., ГК внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците
/проверяваните лица/, за които не се установява законово основание за
внасянето/постъпването им, но които не са налични по тези сметки в края на
проверявания период, нито подлежат на отнемане в полза на държавата, нито са
релевантни - чрез включването им в имуществото на ответниците за определяне
размера на несъответствието по смисъла на §
1, т. 7 ДР на ЗОПДНПИ (отм.) /респ. – и §
1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ/, доколкото тези суми само са
"преминали" през това имущество в проверявания период – били са
разходвани, без да са вложени /респ. трансформирани/ в друго подлежащо на
отнемане имущество /а когато са вложени за придобиването на такова имущество –
то подлежи на отнемане, или неговата равностойност, ако е било отчуждено – в
предвидените от закона случаи, и само ако е налице значително несъответствие по
смисъла на специалния закон/. Тази практика на ВКС е трайно установена и
константна - формирана е по приложението още на ЗОПДИППД (отм.) /например –
решение № 129/08.06.2015 г. по гр. д. № 5562/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС,
решение № 228/06.07.2015 г. по гр. д. № 5321/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС,
решение № 137/02.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС/
и е доразвита в същия смисъл – и по приложението на ЗОПДНПИ (отм.) – решение №
97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/17 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №
200/14.02.2019 г. по гр. дело № 4143/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение
№ 147/16.09.2019 г. по гр. дело № 1998/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.
Няма спор между страните в
настоящото производство, а това се установява и от приложените по делото
доказателства, че към края на проверката, респективно към датата на сезиране на
съда с мотивираното искане от к всички банкови сметки на ответницата са с
нулево салдо и са закрити, а парите преминали пред тях, както и получените като
парични преводи чрез системите на Westеrn Union и Money Gram, чието отнемане се
иска от двамата ответници не са налични. И двете страни не твърдят процесните
парични суми или части от тях да са налични като натрупан актив в притежание на
ответниците в сейф, в каса или в трето лице, нито да са налични по банкови
сметки, нито същите да са преобразувани в друго налично имущество, което да
подлежи на отнемане.
При формиране на извод за
имуществото, което ответниците са
придобили и притежават към края на проверявания период, съдът не споделя
твърденията на ищеца, че поради отсъствието в патримониума на ответниците на
паричните средства, чието отнемане се иска, следва да бъде отнета паричната им
равностойност по правилото на чл. 151 Зк. Нормата на чл.
142, ал. 1 ЗПКОНПИ съгласно която, когато е невъзможно да се отнеме
обособено имущество по чл. 141 ЗПКОНПИ, се отнема паричната му равностойност по
пазарни цени към момента на предявяване на иска в случая не намира приложение, доколкото
понятието "обособено имущество" се отнася до вещи, а не до парични
средства, тък като парите нямат "парична равностойност по пазарни
цени" каквато е формулировката в цитираната разпоредба. В този смисъл е и
трайно установената практика на ВКС, цитирана по-горе, която настоящият съдебен
състав споделя при формиране на изводите си по настоящия спор. В качеството си
на потребими вещи и като платежно средство парите могат да бъдат похарчени,
както за потребности от ежедневието /за закупуване на стоки и услуги/, така и
да бъдат трансформирани в придобиването на активи /да бъдат преобразувани в
друго имущество/. Следователно паричните средства могат да бъдат отнемани по
ЗПКОНПИ само в случай, че са налични като натрупани и неизразходвани средства
или в хипотезата на отнемане на имуществото, което е било придобито с тях, но по
делото не е налице нито една от двете хипотези.
Във всички случаи настоящият състав
приема, че установяването на имущество в лева или друга валута, не може да се
извършва по предположението, че не е разходвано в потреблението и е налично в
края на проверявания период независимо от отсъствието на преки доказателства за
неговата наличност, напр. протокол за изземване, опис на банкноти, протокол за
доброволно предаване и др.
Поради
това липсва каквото и да било основание за включване в имуществото на сумата в размер на 20 082
лв., представляваща 1/4 от общата стойност на измамата съгласно приложения по
делото обвинителен акт. По делото няма релевирани доказателства, че въз основа
на приложения обвинителен акт, откъдето ищецът извежда претендираната сума, има
влязла в сила присъда, но дори и това да е така, липсват твърдения тази сума да
е налична в края на проверявания период, не се и иска нейното отнемане. По
гореизложените съображения същата не следва да бъде зачетена във финансовия
анализ като имущество на ответниците.
По същите съображения съдът намира,
че доколкото претендираните за отнемане парични средства, които са преминали по
банкови сметки и чрез системите на Westеrn Union и Money Gram не са налични към
края на проверявания период и същите не са довели до увеличаване на актива на
проверяваното лице чрез трансформирането им в друго имущество, а са потребени,
не следва да бъдат отчитани при изчисляване на общата стойност на наличното в
края на изследвания период имущество с оглед формиране на заключение за
наличието или липсата на "значително несъответствие" по смисъла на §
1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ.
При така изложеното, настоящият състав
намира, че при определяне на размера на придобитото от ответниците имущество
през проверявания период не следва да бъдат включвани сумите посочени в таблици
41, 42, 43, 44 и 45.
Отделно от това, що се касае до
придобитите от ответниците в проверявания период автомобили следва да се
отбележи следното:
Безспорно установено е по делото, че
придобитият от отв. Д. Н. лек а-л с
рег. № ***, марка: БМВ, модел: Х5 в
проверявания период на 11.05.2016 г. е отчужден на 11.11.2016 г. В сезиращото
до съда искане ищецът е навел твърдения, че е налице трансформация на средства
като получената от продажбата му сума е вложена в придобиването на лек автомобил
„Ауди Q7“. Това обстоятелство не
е оспорено от отв. Н. с отговора на исковата молба и е потвърдено от дадените
от отв. Н.Д. обяснения в о. с. з. на 30.1.2020 г. Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, при извършения от ищеца анализ за определяне на
значително несъответствие по години за 2016 г. в раздел „имущество“ е включена
сумата от 30 100 лв., представляваща придобивните стойности по пазарни цени,
определени от него на другите две МПС, които отв. Н. е закупила през 2016 г., а
именно „Ауди Q7“ и „Фолкваген Голф“, т.
е. зачетена е трансформацията. От така изложеното се налага изводът, че липсва
основание в табл. 40 от заключението на вещото лице да бъде включвана сумата в
размер на 13 580 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил БМВ
към датата на придобиването му, доколкото същият се явява преобразувано
имущество.
При така направените изводи и с оглед
приложените по делото доказателства, в края на проверявания период придобитото
от ответниците Н.Д. и Д.Н. в проверявания период имущество се свежда до
останалите 3 леки автомобила и възлиза на обща стойност 31 620 лв. /табл. 40
без стойността на БМВ Х5/. Съгласно задължителната практика на ВКС стойността
на отнеманото имущество се определя по средни пазарни цени към датата на
придобиване. Посочената в договорите за покупко-продажба покупно-продажна цена
на МПС е непротивопоставима на Държавата, чрез нейния процесуален субституент к
и не установява с обвързваща я сила стойността на продавания имот - арг. от
Решение № 471/06.07.2010 г. по гр. д. № 641/2009 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС. В
този смисъл съдът изцяло кредитира заключението на приетата САТЕ относно
пазарната стойност на процесните МПС към датата на придобиването им и намира
възраженията на ответниците относно възприетите пазарни цени за неоснователни.
Несъответствието
между нетни доходи (-132 150,33 лв.) и придобито имущество (31 620 лв.) е 163 770,33 лв. В този смисъл съдът намира, че в процеса
е установено "значително несъответствие" по смисъла на чл. 107, ал. 2
вр § 1, т. 3 от ДР от Закона.
Това
сочи на наличие на предпоставките на закона за отнемане от ответника на
незаконно придобито имущество.
Както бе посочено по-горе, за да бъде
отнето обаче имуществото, предмет на предявеният иск, същото следва да е
налично. По вече изложените подробни съображения исковете за отнемане в полза
на държавата от Н.Г.Д. на общо сумата в размер на 9920,14 лв. и от Д.Я.Н.
на общо сумата в размер на 22094,32 лв., представляваща постъпили и
изпратени преводи чрез система за междубанкови разплащания, както и вноски по
банкови сметки са неоснователни, тъй като по делото не е
установено тези суми да са налични понастоящем.
Неоснователен е и искът за отнемане на лек
автомобил с рег. № * ***, марка:
Фолксваген, модел: Голф, рама № ***, двигател № ***, дата на регистрация – 01.01.1998 г., собственост на Д.Я.Н. с пазарна стойност 1600
лв., доколкото от доказателствата по делото се установи, че МПС-то е било
продадено с Договор за покупко-продажба на МПС от 4.10.2017 г. към момента на
предявяване на исковете. Независимо, че МПС е продадено след края на
проверявания период, на отнемане би подлежала неговата равностойност съгласно
чл. 151 ЗПКОНПИ. Подобно искане /при запазване на основанието/ обаче е заявено
едва в последното по делото съдебно заседание и като преклудирано не следва да
бъде разглеждано.
Основателен е искът за отнемане на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 ЗПКОНПИ от Н.Г.Д., ЕГН **********
на лек автомобил с Рег. № ***, марка: Опел, модел: Кадет, рама № *** двигател № 16SV0075944, дата на първа регистрация –
24.04.1987 г., собственост на Н.Г.Д. с пазарна стойност
290 лв. към датата на предявяване на иска.
Що се отнася до
предявения от ищеца иск за отнемане от отв. Д.Н. на придобития от нея през
проверявания период /на 11.10.2016 г./ лек
автомобил Ауди,
модел: Q7 след прогласяване на
недействителността на сключената между нея и отв. З. Д. М. отново през проверявания период на 17.02.2017 г. разпоредителна
сделка, съдът намира следното:
Видно от ангажираните от страна на ищеца писмени
доказателства, отв. З.М. е майка на проверяваното лице отв. Н.Д., който е във
фактическо съжителство с отв. Д.Н. и през целия проверяван период и тримата са
живели заедно в гр. В.***. При така установеното, доколкото от отв. Н. не са
ангажирани надлежни доказателства в подкрепа на твърденията й, че автомобилът е
бил закупен за нейната дъщеря Г. Х., за което същата й била предоставила средства
и съобразно формалната и житейска логика се налага извод, че отв. М. е знаела
или е можела да предполага, че процесното МПС е
незаконно придобито, доколкото и тримата са обитавали едно жилище. Отделно от
това, атакуваната прехвърлителна сделка е сключена през м. февруари, 2017 г.,
когато вече е била постановена Присъда от 28.09.2015 г., постановена по НОХД №
986/2013 г. по описа на СпНС, с която синът й – отв. Д. е бил признат за
виновен по част от повдигнатите му обвинения. Тази присъда /през периода, през
който е извършена атакуваната разпоредителна сделка/ е обжалвана от подсъдимите
и впоследствие отменена изцяло с решение № 11/17.07.2017 г. по ВНОХД № 19/2016
г. на АСНС и върната на прокурор от Специализираната прокуратура. При така изложеното,
съдът приема, че отв. М. е придобила имуществото с цел прикриване на
действителните права, свързани с него. Така предявеният от к иск с правно основание чл. 143, т.
2, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 ЗПКОНПИ за обявяване на недействителна по отношение на държавата, сделката
извършена с договор за покупка-продажба на МПС с рег. № *** от 17.02.2017 г. съдът намира за основателен.
Основателен при наличието и на останалите, предвидени в закона предпоставки е и
искът за неговото отнемане от отв. Д.Н., намираща се във фактическо съжителство
с проверяваното лице – отв. Н.Д..
По
разноските:
Искания
за присъждане на разноски са заявени и от всички страни по делото като списък
по чл. 80 ГПК е представен само от страна на ищеца. Съобразно него и представените
по делото доказателства, ищецът е сторил разноски в размер на 130 лв. държ.
такса за обнародване на обявление в Държавен вестник, 400 лв. за автотехническа
оценъчна експертиза, 1353,60 лв. за СИЕ и е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за правната помощ определя в размер на 450
лв. Така общо сторените разноски от Комисията възлизат на 2333,60 лв.
Ответницата
Д.Н. е сторила разноски в размер на 150 лв. за автотехническа оценъчна
експертиза и 150 лв. за СИЕ. Няма приложени надлежни доказателства за извършени
от страна на отв. З.М. и отв. Н.Д. разноски.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ ответниците следва да
заплатят на Комисията сторените от нея разноски съобразно уважената част от
искането /16 440 лв./ в размер на 766,45 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ Комисият следва да
заплати на отв. Д.Н. сторените от нея разноски съобразно отхвърлената част от
искането против нея, а именно 178,40 лв.
При този изход на делото и на основание чл.
78, ал. 6 ГПК вр. чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ всеки от ответниците трябва да бъде осъден да заплати в полза на ОС Русе държавна такса върху уважения размер на иска в следните размери: ответникът Н.Д. - 50 лв. /4% върху 290 лв. - размерът на пазарната
стойност на отнетия от него автомобил или 11,60 лв., но не по-малко от 50 лв. съгласно чл.
1 от Тарифата за държавните такси), отв. Д.Н. - 646
лв. /4% върху 16 150 лв. - размерът на пазарната
стойност на отнетия от нея автомобил/ и отв. Д.Н. и
отв. З.Д. – 646 лв. /4% върху 16 150 лв. - размерът на пазарната
стойност на автомобила по предявения
срещу тях установителен иск/.
Мотивиран така, Русенският окръжен
съд:
Р Е Ш
И:
ОТНЕМА
в полза на Държавата по искане на /К/ по иск с правно
основание чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ срещу Н.Г.Д.
ЕГН ********** ***, Д.Я.Н., ЕГН ********** *** и З. Д. М. ЕГН ********** *** на незаконно придобито имущество на
обща стойност 16 440 лв., както
следва:
На
основание чл. 142, ал. 2,
т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Н.Г.Д., ЕГН ********** :
- Лек автомобил с Рег. № ***, марка: Опел, модел: Кадет, рама № *** двигател № ***, дата на първа
регистрация – 24.04.1987 г., собственост на Н.Г.Д. с пазарна стойност 290 лв.
На основание чл. 143, т. 2, във връзка с чл. 142,
ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ:
- ОБЯВЯВА за недействителна по отношение на
държавата сделката, извършена с договор за покупко-продажба на МПС
рег. № 1459/17.02.2017 г. между Д.Я.Н. и З. Д. М. относно лек
автомобил с рег. № *** марка: Ауди, модел: Q7, рама № ***, двигател
№ ***
и на основание чл.
142, ал. 2, т. 5 във връзка с чл.
141 от ЗПКОНПИ
- ОТНЕМА от Д.Я.Н. ЕГН ********** лек
автомобил с рег. № * ***, марка:
Ауди, модел: Q7, рама № ***,
двигател № *** с
пазарна стойност 16 150 лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на к за отнемане от Д.Я.Н., ЕГН ********** на основание
чл. 151, във връзка с чл. 142, ал.
2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ на сумата в размер на 1 760,25 лв.,
внесена по Разплащателна сметка в евро с IBAN ***, открита в „Сибанк“ АД; сумата в размер на 479 лв.,
внесена по Картова разплащателна сметка в лева с IBAN ***, открита в „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност); сумата в
размер на 880,12 лв., внесена по сметка с IBAN ***, открита в „Юробанк България“ АД, както и сумата
в размер на 4 000 лв., внесена по сметка с IBAN ***,
открита в „Юробанк България“
АД като
неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ
искането на к за отнемане от Д.Я.Н., ЕГН ********** на основание чл. 151, във връзка с чл.
142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл.
141 от ЗПКОНПИ на сумата
в размер на 14 974,95 лв., представляваща
изпратени преводи чрез Western Union от Д.Н. като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ искането на к за отнемане от
Н.Г.Д., ЕГН ********** на основание чл. 151, във връзка с
чл. 142, ал. 2, т. 1, във
връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ на сумата в
размер на 5 796,36 лв.,
представляваща изпратени преводи чрез
Western Union от Н.Д. като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ искането на к за отнемане от
Н.Г.Д., ЕГН ********** на основание чл. 151, във връзка с чл.
142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл.
141 от ЗПКОНПИ сумата в размер на 4 123,78 лв.,
представляваща получени преводи чрез
Western Union от Н.Д. като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ искането на к за отнемане от
Д.Я.Н., ЕГН ********** на основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ на лек автомобил с
рег. № ***, марка: Фолксваген, модел:
Голф, рама № ***,
двигател № ***,
дата на регистрация
01.01.1998 г., собственост на Д.Я.Н. с пазарна стойност 1600 лв. като
неоснователно.
ОСЪЖДА Н.Г.Д., ЕГН **********, Д.Я.Н., ЕГН ********** и З. Д. М. ЕГН **********,*** да заплатят на Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество,
БУЛСТАТ ********* сумата от 766,45 лв. разноски, съразмерно с уважената част на искането на к.
ОСЪЖДА К., БУЛСТАТ ***, представлявана от С. Ц. – председател да
заплати на Д.Я.Н., ЕГН ********** *** сумата
от 178,40
лв. разноски, съразмерно с отхвърлената част на искането на к.
ОСЪЖДА Н.Г.Д.,
ЕГН ********** *** да заплати по сметка
на РОС държавна такса в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА Д.Я.Н., ЕГН ********** и З. Д. М. ЕГН **********,*** да заплатят по сметка на РОС държавна
такса в размер на 646,00
лв.
ОСЪЖДА Д.Я.Н., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РОС държавна такса в размер на
646,00 лв.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Окръжен съдия: