Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 331/05.03.2024 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, първи
съдебен състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина
Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 756 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал.1 във вр. с чл. 214, т. 3 и чл.
225а от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по подадена жалба от И.Б.Л. *** чрез адв. Г.Г. от САК против Заповед № 996 от 05.09.2023г. издадена от Кмета на Община Вълчедръм, с която е постановено на основание чл.225а, ал.1 във вр. чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ да бъде премахнат незаконен строеж – „Плътна ограда от западната и северните страни на имота“, находящ се в поземлен имот с кадастрален номер 3017, за който е отреден УПИ XV-3017, в кв.55 по плана на гр. Вълчедръм, обл. Монтана с неизвестен извършител. Със същата заповед е определен и едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване при спазване на общите правила на ЗУТ.
В жалбата се излагат доводи, че издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че издадената заповед е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не е посочен адресата на заповедта, а същият е задължителен атрибут на ИАА. Твърди се, че направените констатации в обжалваната заповед не отговарят на фактическата обстановка, тъй като не е налице плътна ограда, която да е изградена в нарушение на чл.147, ал.1,т.7 и чл.148 от ЗУТ. Липсата на съответствие на фактическата обстановка с констатираното в обжалваната заповед е основание за отмяната й на основание чл.146, т.4 и т.5 от АПК, доколкото противоречи на материалноправни разпоредби и на целта на закона, която изисква премахване само на незаконни строежи, а не такива изградени в съответствие с нормите на ЗУТ. Наред с това не е изследван въпроса за търпимостта на посочения в заповедта строеж.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно
призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощения адвокат Г.Г. от САК, който
поддържа жалбата и ангажира искане за назначаване на съдебно – техническа
експертиза. В хода на устните състезания моли за отмяна на оспорената заповед,
тъй като от приетата съдебно – техническа експертиза, се установява, че се
касае за строеж, за който не е необходимо разрешение, доколкото височината на
плътната част на оградата е 60см., с изключение на минимална част от източната
страна, която е 70см., но от тази част няма тротоарна настилка. В останалата
част на оградата има изградени прозорци с метални решетки, което превръща тази
част от оградата в прозрачна и не е необходимо разрешение т.е. липсва основание
за премахване на оградата отразена в заповедта. Отделно от това в заповедта
липсва адресат на същата, който да изпълни задължението, поради което е налице
нарушение от процесуална страна представляващо основание за отмяна на
заповедта. Претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК
Ответникът по оспорването – кмета на
Община Вълчедръм се представлява от надлежно упълномощения адвокат Ц.Д. ***. В
съдебно заседание оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена.
Подробни аргументи развива в хода на устните състезания и в представена по
делото писмена защита, като излага доводи за издаване на заповедта от
компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона. Претендира сторените по делото
разноски съобразно представен списък и депозира възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Индивидуалният административен акт,
който се обжалва, представлява заповед за премахване на незаконен строеж преставляващ „Плътна ограда от
западната и северните страни на имота“. Премахването на строеж пряко и
непосредствено засяга имуществени права и законни интереси на жалбоподателя вписан
като собственик на имота по силата на нотариален акт за покупко
– продажба с №43, том 24, н.дело №3165/2019г., вх.* . №8015 от 30.12.2019г. на
Служба по вписванията при РС – Лом. Жалбата срещу акта е предявена в срока по чл. 215, ал.4
от ЗУТ, видно от обратна разписка на Е*** за доставяне на л.18 по
делото /оспорената заповед е изпратена с писмо изх. №РД-02-06-1321/15.11.2023г.
на л.5 по делото и е получена на 20.11.2023г., а жалбата е подадена на 04.12.2023г.
по електронен път , видно от л.10 по делото, като е заведена от Община Вълчедръм
с вх.№РД – 01-06-1321-/1/ от 05.12.2023г., от надлежно легитимирано лице с
правен интерес, при което настоящият съдебен състав намира, че е допустима за
разглеждане.
Административен съд – Монтана, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, приетите по
делото писмени доказателства и заключението по назначените и приети по делото съдебно
- техническа експертиза, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по административната преписка
писмени доказателства се установява, че И.Б.Л. *** е
собственик на поземлен имот с кадастрален номер 3017, за който е отреден УПИ XV-3017,
в кв.55 по плана на гр. Вълчедръм, обл. Монтана, съгласно нотариален акт за покупко
– продажба с №43, том 24, н.дело №3165/2019г., вх.* . №8015 от 30.12.2019г. на
Служба по вписванията при РС – Лом, приложен на л.19 по делото.
При извършена проверка от назначена
комисия със заповед №941/21.08.2023г. на кмета на Община Вълчедръм с
председател – инж.К*** К*** – строителен инженер и
членове В*** Т*** – старши специалист „Общинска техническа служба“ в дирекция
„ТРУППХД“ в Община Вълчедръм и Г*** Ч*** – специалист „Геодезическо
звено и техник“ в дирекция „ТРУППХД“ в Община Вълчедръм в отсъствие на
жалбоподателя и присъствието на полицейски служители на обект: поземлен имот с
кадастрален №3017 с площ от 380кв.м. за който е отреден УПИ № XV-3017,
в кв.55 по плана на гр. Вълчедръм, обл. Монтана е изготвен приложения по делото на л.27-29
констативен акт и извадка от регулационния план на гр.Вълчедръм. В констативния
акт №2 от 23.08.2023г. с който е образувано административно производство по чл. 225а от ЗУТ е описана собствеността на имота, като в т.2 е описано
изграждане на плътна ограда от западната и северните страни на имота с
ориентировъчни височини- запад 1м. и север 1,70м. Посочено е, че строежа е без разрешение
за строеж по ЗУТ, с което е нарушена разпоредбата на чл.48, ал.7 и чл.147, ал.1,т.7 от ЗУТ и в случая е
безспорно установен незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2,т.2 от ЗУТ, който е
извършен без строителни книжа. Констативния акт е връчен на И.Б.Л. с разписка
приложена на л.34 по делото, като в законноустановения
срок не са подадени възражения.
Въз основа на констативния акт от
проверката на 23.08.2023г. по повод депозирана жалба относно незаконно
строителство е издадена от административният орган - Кметът на Община Вълчедръм
оспорената в настоящето производство заповед №996 от 05.09.2023г. При издаване на
заповедта, изцяло е възприета установената от длъжностните лица фактическа
обстановка, респективно наличието на незаконен строеж в нарушение на чл.148,
ал.1 и чл.147, ал.1,т.7 от ЗУТ по смисъла чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ, като изрично е приел за установено, че строежа представлява
„плътна ограда от западната и северните страни на имота“ с ориентировъчни
височини- запад 1м. и север 1,70м изпълнен в поземлен имот с кадастрален №3017
за който е отреден УПИ № XV-3017, в кв.55 по плана на гр. Вълчедръм, обл. Монтана. В действащия регулационен план от 1988г. на гр.Вълчедръм,
обл.Монтана за поземлен имот с кадастрален №3017 за който е
отреден УПИ № XV-3017, в кв.55 по плана на гр. Вълчедръм, не е нанесена
ограда. Отразено е, че строежът е изпълнен след издадено Разрешение за поставяне
№2/23.11.2012г., а именно след м.11.2012г., поради което е неприложима
разпоредбата на §16, ал.1
от ПЗР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ.
От ответника е представена
административната преписка по издаване на оспорения акт. Представените с
административната преписка писмени доказателства и тези събрани в съдебното
производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл.193 от ГПК във вр. чл.144 от АПК.
В хода на производството са приложени
доказателства за избора на кмет на Община Вълчедръм и издадено удостоверение от
Община Вълчедръм, че в близко бъдеще не се предвижда изграждане на асфалтова
настилка и тротоари на ул.“Ц*** И*** А*** “ в гр.Вълчедръм.
Във връзка с наведените в жалбата
оплаквания и по искане на жалбоподателя, по делото е назначена и изготвена
съдебно – техническа експертиза. Съдът кредитира приетото и приобщено заключение
от вещото лице което не е оспорено от страните по делото, като компетентно,
обективно и безпристрастно дадено, след проверка и измерване на място.
Според вещото лице обекта предмет на
оспорената заповед представлява строеж по см. на §5, т.38 от ЗУТ предвид
неговите характеристики. Процесния обект представлява
плътна ограда от западната и северните страни на имот представляващ УПИ № XV-3017,
в кв.55 по плана на гр. Вълчедръм, обл. Монтана. По северната
страна на имота оградата е с дължина 23м. в това число и два портала, а от
западната страна оградата е с дължина 2,41м., като изпълнението е от каменен
зид с дебелина 0,30м. От северната страна на имота плътната част на оградата е
с височина 0,70м. от източната част и 0,50м. от западната част или средно
0,60м., като над плътната част са монтирани леки метални платна общо 9 бр. и
цялостната височина на оградата е 1,70м. от източния край и 1,60м. от западния
край. От западната страна на имота плътната част на оградата е с височина
0,60м. от нивото на терена, а височината на цялостната ограда е 1,47м., като
към момента на огледа оградата не е довършена, тъй като липсват бетонни капаци
и шапки. Предвид липсата на тротоар по северната ограда и денивелацията на
терена височината на плътната част по северната ограда е в границите от 0,70м.
до 0,50м. от земната основа, средно 0,60м. При изграждане на едностранен
тротоар по цялата дължина на оградата при спазване на технологичните изисквания
ще се вдигне нивото на терена и височината на плътната част на северната ограда
ще падне под 0,60м. във всичките и точки. В съдебно заседание уточнява, че
височината от 0,70м. е около метър от оградата. Плътната западна ограда е с
дължина 2,41м., с дебелина на зида 0,30м. и височина на оградата 1,47м., като
височината на плътната част е 0,60м. от нивото на терена. Двете огради са
разположени в рамките на поземления имот, като външната линия на застрояване на
северната ограда съвпада с уличната регулационна линия, докато на западната
ограда е на разстояние от уличната регулационна линия навътре в УПИ. Предвид
установеното е посочено, че за северната и западната ограда на имота към
улиците, съгласно характеристиките им, не е необходимо одобряване на
инвестиционен проект и предвид чл.151, ал.1,т.11 от ЗУТ не се изисква издаване
на разрешение за строеж.Тъй като строителството на оградата е след м.11.2012 и
е незавършено и към момента на огледа не е обследвана и неговата търпимост.
Съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 228 от ЗУТ,
при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши
пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му,
спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим на издаване е
регламентиран със Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ и посредством който се отстранява
незаконното строителство при наличието на условия, определени в глава двадесет
и първа от този специален закон. Обжалваната заповед е издадена на основание чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ и във връзка с чл. 223, ал. 1, т.
8 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ, като се нарежда премахването на същия. Съобразно чл.
225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 или на части от тях. От събраните по
делото доказателства се установява, че процесният
строеж представлява строеж от VI-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т.
6 от ЗУТ тъй като същият представлява плътна ограда с варираща
височина от 0,50м. до 1, 70м. спрямо терена (чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ), както и по смисъла на чл. 12 от Наредба № 1 от
30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба № 1) и се намира в УПИ № XV-3017, в кв.55 по плана на
гр. Вълчедръм,
обл. Монтана съгласно действащия регулационен план от 1988г. на
гр.Вълчедръм, обл.Монтана, което налага извод, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в границите на
неговата териториална и материалноправна
компетентност.
Заповедта е постановена в
предвидената от закона писмена форма за валидност и съдържа изложение на
правните и фактическите основания, но при издаването на същата са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и неправилно е приложен законът, представляващи отменително
основание по смисъла на чл. 146, т. 3
и т. 4 от
АПК.
Административното
производство по премахване на незаконни строежи започва със съставянето на
констативен акт от длъжностни лица на ДНСК или служители за контрол на
строителството към съответната община – както е в настоящия случай, като няма задължение
за органа да уведомява собственика на строежа за проверката. Едва след
съставяне на констативния акт, съгласно разпоредбата на чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ актът се връчва на заинтересуваните лица, които
могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
Административният орган
формално е следвал установената в чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ специална административна процедура при издаване
на акта за премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория. В
изпълнение на законовото изискване на чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ, в конкретния случай, служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, са съставили констативен акт №2 от 23.08.2023г. и са връчили същият на жалбоподателя
като собственик на имота по силата на приложения нотариален акт.. Константна е обаче практиката, че невръчването на констативния акт на извършителя на
незаконния строеж не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до
отмяна на оспорената заповед, тъй като адресата на заповедта е обжалвал същата
и не е налице нарушение на правото му на защита в настоящето производство.
Констативният акт преценен
като доказателство, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК,
като издаден от длъжностни лица в кръга на службата им и след извършена
проверка по установения ред и форма, с който са установени факти и
обстоятелства с правно значение и основание за издаване на обжалваната заповед.
Същият акт на основание посочената разпоредба от ГПК е доказателство пред съда
до доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и от
служителите на общината. Констатациите в акта не се подкрепят в съдебната фаза
на контрол, както и от приложените от административния орган документи във
връзка с извършената проверка на процесният строеж.
Тези констатации са оспорени и опровергани в съдебната фаза на контрол, досежно описанието на процесната плътна
ограда.
В обжалваната заповед
неправилно и неточно е посочен обекта, квалифициран като незаконен. Налице е
неяснота относно строежа, подлежащ на премахване, доколкото в оспорената
заповед същият е описан като „Плътна
ограда от западната и северните страни на имота“, находящ
се в поземлен имот с кадастрален номер 3017, за който е отреден УПИ XV-3017, в кв.55 по плана на гр. Вълчедръм, без да са посочени
конкретни размери като в обстоятелствената част е отразено, че ориентировъчната
височина е на запад 1м., а на север 1,70м. Така
направеният запис не съответства на нормативната уредба, респ. е
незаконосъобразен, а за целите на административното производство по
отстраняване на незаконно строителство е от съществено значение точното
индивидуализиране на плътната ограда, обект на премахване. Предвид това, остава
неизяснено по какъв начин и в какъв обем следва да бъде премахната. В случая се
констатира, че възприетата от издаващия орган фактическа обстановка не
кореспондира напълно с действителната такава, а актът е съставен при непълно
изяснени фактически обстоятелства. По тази причина, самата мотивация на акта е
несъответна.
В процесната заповед
липсва яснота по отношение на действителното фактическо положение на строежа,
който е разпореден за премахване - по какъв начин и в
какъв обем следва да бъде премахнат този строеж. В заключението на вещото лице
се сочи, че по северната страна на имота оградата е с дължина 23м. в
това число и два портала, а от западната страна оградата е с дължина 2,41м., като
изпълнението е от каменен зид с дебелина 0,30м. От северната страна на имота
плътната част на оградата е с височина 0,70м. от източната част и 0,50м. от
западната част или средно 0,60м., като над плътната част са монтирани леки
метални платна общо 9 бр. и цялостната височина на оградата е 1,70м. от
източния край и 1,60м. от западния край. От западната страна на имота плътната
част на оградата е с височина 0,60м. от нивото на терена, а височината на
цялостната ограда е 1,47м., като към момента на огледа оградата не е довършена,
тъй като липсват бетонни капаци и шапки. Предвид липсата на тротоар по
северната ограда и денивелацията на терена височината на плътната част по
северната ограда е в границите от 0,70м. до 0,50м. от земната основа, средно
0,60м. При изграждане на едностранен тротоар по цялата дължина на оградата при
спазване на технологичните изисквания ще се вдигне нивото на терена и
височината на плътната част на северната ограда ще падне под 0,60м. във
всичките и точки. Наред с това вещото лице уточнява, че височината от 0,70м. е
около метър от оградата. Плътната западна ограда е с дължина 2,41м., с дебелина
на зида 0,30м. и височина на оградата 1,47м., като височината на плътната част
е 0,60м. от нивото на терена. Двете огради са разположени в рамките на
поземления имот, като външната линия на застрояване на северната ограда съвпада
с уличната регулационна линия, докато на западната ограда е на разстояние от
уличната регулационна линия навътре в УПИ. Състоянието на строежа не е описано
вярно в констативния акт на Община Вълчедръм и констатациите в него не
съответстват на действителното положение. В тази връзка следва да се посочи, че
конкретният строеж следва да бъде индивидуализиран точно, което е предпоставка
за доброволното му, респективно за принудителното му премахване след влизане на
заповедта в сила. Нареждането да се премахне строеж, различен от реално
съществуващия, води до невъзможност да се идентифицира с точност обекта,
определен като незаконен, както и да се установи действителната воля на
административния орган относно премахването му. Точното и недвусмислено
описание на незаконния строеж следва да бъде направено в заповедта, с която е разпоредено премахването му или в преписката по издаване на
индивидуалния административен акт следва да се съдържат данни, от които
категорично да може да се установи обема на строежа който следва да бъде
премахнат.
В нарушение на чл. 35
и чл. 36 от АПК
във връзка с чл. 228 от ЗУТ
административният орган не е съобразил, че индивидуалният административен акт
се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая, като следва доказателствата да се събират служебно, да се проверят и
преценят от него. При наличието на сочените несъответствия е следвало
специализираният орган по строителството да провери правилността на
замерването, за да установи точно дължината на плътната част на строежа за
ангажиране правилното материалноправно основание,
което да е съответно на фактическите констатации. В тази връзка законодателят в
АПК е разширил кръгът на доказателствените средства с
помощта, на които се установяват фактите и обстоятелствата от значение за
конкретния случай - обяснения, декларации, писмени и веществени доказателствени
средства, заключения на вещи лица. Съобразно служебното начало,
административният орган осъществяващ контрола по строителството е следвало да
събере всички необходими доказателства, за да изясни релевантните факти и
обстоятелства, да извърши надлежна проверка и преценка и след това да издаде
административен акт. В това число да се посочи конкретен адресат на същия, тъй като
административното производство се е провело без участието на оспорващият,
доколкото органът е съставил констативния акт и е издал заповедта без
посочването на конкретен извършител, като погрешно е приел, че няма установен
такъв. Същевременно, събраните по делото доказателства, обуславят фактически
констатации, които се различават от възприетите от органа спрямо адресата на заповедта и по-конкретно неговата
липса.
Всяка заповед за
премахване на незаконен строеж следва да има ясен и точен предмет, тъй като с
нея се определят параметрите на строежа, който следва да бъде премахнат. При
липсата му заповедта подлежи на отмяна като незаконосъобразна само на това
основание. В този смисъл е константната практика на Върховния административен
съд - Решение №
6299/24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
10277/2018 г., Решение №
9354/09.07.2018 г. на ВАС по адм. д. №
12981/2017 г., Решение №
9205/27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
11362/2015 г. и др.
При тези обстоятелства
съдът намира, че в хода на административното производство по издаване на
оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които са довели до непълно изясняване на правнорелевантни
факти, което от своя страна е довело и до неправилно приложение на материалния
закон.
Съгласно разпоредбите на чл. 48, ал. 1, ал. 3, ал.7 и ал. 8 от ЗУТ, "ограда" е
строеж, който се изпълнява по регулационните линии на урегулирани поземлени
имоти (УПИ) към улицата и към съседните УПИ; оградата към съседни УПИ се
изпълнява с равни части в двата имота или изцяло в имота на възложителя; към
улицата височината на плътната част на оградата трябва да бъде до 0,6м.; извън
границите на урбанизираните територии и в неурегулираните части на населените
места поземлените имоти се ограждат само с леки огради.
В случая, доказателствата
по делото както и заключението на вещото лице позволяват формирането на извод,
че разпоредената за премахване "плътна
ограда" е изпълнена изцяло в рамките на поземления имот, като външната
линия на застрояване на северната ограда съвпада с уличната регулационна линия,
докато на западната ограда е на разстояние от уличната регулационна линия
навътре в УПИ.
Съответно, за да е
незаконен по смисъла на закона даден строеж или част от него, е достатъчно
безспорното установяване дори само на една от алтернативно посочените хипотези
от компетентен за целта орган. Освен това, според чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, строежите се изпълняват
в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни
проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно закона (чл. 148, ал. 1 от ЗУТ).
Разбира се, законът
въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно
изброени в чл. 147, ал. 1, т.7 от ЗУТ, не се изисква одобряване
на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за плътни огради на урегулирани поземлени
имоти с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите
по чл. 48, ал. 9,
а именно когато оградите са с височина над 2,2м. над прилежащия терен или
когато към улицата височината на плътната част на оградата е над 0,6м. за което
изключение по делото не се събраха доказателства.
Също така, нормата на чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ установява, че не се
изисква разрешение за строеж за леки прозирни огради и плътни огради с височина
на плътната част до 0, 6м. в рамките на поземления имот.
При това положение,
настоящият състав на съда намира, че като разпорежда премахването на строежа,
ответникът по делото постановява акта си при липсата на фактическо основание за
целта и в противоречие с относимите материалноправни норми на чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ.
Ето защо, като издадена
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, оспорената в настоящето
производство заповед, макар издадена от компетентен орган, е незаконосъобразен
административен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед на изхода от спора
се явява основателно своевременно направеното искане на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски
съгласно приложения списък. За неоснователно намира възражението на ответника
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като претендираното такова от 1250,00лева е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото и съобразно Решение на СЕС по дело
С-438/2022г., който са били заплатени в брой съгласно приложения на л.6 договор
за правна защита и съдействие. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК направените и доказани разноски от жалбоподателя са в размер на 1250,00лева
заплатено адвокатско възнаграждение, държавна такса за образуване на делото от
10,00лева и депозит за вещо лице от 561,60лева или в общ размер от 1821,60лв. /хиляда
осемстотин двадесет и един лева и шестдесет стотинки/, който следва да се възстановят
от бюджета на Община Вълчедръм, която е юридическото лице, към което принадлежи
издателят на отменения акт.
Предвид изложеното и на основание
чл.172, ал.1 и 2 от АПК във вр. чл.228 от ЗУТ и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд Монтана, първи съдебен състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от И.Б.Л. *** Заповед № 996 от 05.09.2023г. издадена от Кмета
на Община Вълчедръм с която на основание чл.225а, ал.1 във вр.
чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е разпоредено да бъде
премахнат незаконен строеж – „Плътна ограда от западната и северните страни на
имота“, находящ се в поземлен имот с кадастрален
номер 3017, за който е отреден УПИ XV-3017, в кв.55 по плана на гр. Вълчедръм, обл. Монтана.
ОСЪЖДА Община – Вълчедръм Булстат *********,
с административен адрес: гр. Вълчедръм, ул. "България"
№ * - 20 да заплати на И.Б.Л. с ЕГН * *** сумата от общо 1821,60лв. /хиляда осемстотин двадесет и един лева и
шестдесет стотинки/ сторени разноски по делото, както и 5.00лева /пет/
лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: