РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Велико Търново, 25.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на десети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И. и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №730 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 112, ал. 1 от Закона за
здравето/ЗЗ/.
Образувано е по
подадена жалба от С.Б.И. ***.
Търново, срещу Експертно решение №2794 от 197/16.10.2020г. на Националната
експертна лекарска комисия, специализиран състав по хирургични, ортопедични и
сърдечно-съдови заболявания. Твърди, че решението на НЕЛК е издадено при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при
допуснати нарушения на материалния закон. Допълнителни
съображения излага в писмена защита. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира
за присъждане на разноски.
Ответникът по
жалбата – Националната
експертна лекарска комисия, в представено писмено становище оспорва жалбата
като неоснователна и моли съдът да я отхвърли. Претендира за присъждане на
разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Заинтересованите
страни – ТЕЛК Общи
заболявания при „МОБАЛ д-р Ст. Черкезов“ АД – гр. В. Търново, Агенция за хората
с увреждания, ТП на НОИ – В. Търново и Регионална дирекция за социално
подпомагане – В. Търново, всички редовно призовани, не се представляват и не
вземат становище по спора.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
От ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ „Д-р С.
Черкезов” АД – гр. В. Търново е издадено ЕР №2559 от заседание №131/16.07.2020г.
С него на жалбоподателя С.И. е определена 40% трайно намалена работоспособност.
Експертното решение на ТЕЛК е оспорено от Ст. И. по реда на чл. 112, ал. 1, т.
3 от ЗЗ пред НЕЛК, която в специализиран състав по хирургични, ортопедични
болести и ССЗ е взела спорното в настоящото производство ЕР №2794 от заседание №197 на 16.10.2020г.
Със него е потвърдено решението на ТЕЛК по всички поводи. Решението на НЕЛК –
София е връчено на жалбоподателя на 25.11.2020г. /стр. 23 от делото/, а жалбата
срещу него по съдебен ред е подадена по пощата, директно до АСВТ и заведена с
вх. №4592/26.11.2020г. по описа на съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че жалбата е подадена от лигитимирано лице, адресат на оспорвания
административен акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С ЕР №2559 от заседание №131/16.07.2020г. на ТЕЛК за общи
заболявания при МОБАЛ „Д-р С. Черкезов” АД – гр. В. Търново е извършена оценка
на работоспособността на С.И., като е определена водеща диагноза „счупване на
костите на подбедрицата, включително и на глезена“. Установена е
посттравматична анкилоза на дясна горна и долна скочни стави с валгусна
деформация и скъсен десен крак, инактивитетна гонартроза в дясно. Следствие на
това е определена 40% степен
на увреждане за срок от 3 години/до 01.07.2023г./, съобразно т. III
от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалена
работоспособност в проценти от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от Наредбата за
медицинската експертиза/ПМС №120/23.06.2017г./.
При обжалване на това решение по реда на чл.
112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ пред НЕЛК, специализиран състав по хирургични,
ортопедични болести и ССЗ е било издадено ЕР №2794 от заседание №197 на 16.10.2020г., с което е потвърдено
изцяло решението на ТЕЛК. Решението на НЕЛК се оспорва пред АСВТ с доводи за
неговата незаконосъобразност, поради допуснати процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон.
След служебно извършената на основание чл. 168, ал.
1 от АПК проверка, съдът намира, че обжалваното решение на НЕЛК – хирургични,
ортопедични и ССЗ е валиден акт, издаден от оправомощен за това орган, в
рамките на неговата компетентност по чл. 103, ал. 4 и чл. 112, ал. 1, т. 3 от
ЗЗ. ЕР е издадено от специализиран състав по хирургични и ортопедични болести,
съобразно диагнозата на С.И., възприета от настоящия и предишни състави на ТЕЛК
на основание данните от медицинското експертно досие за провеждани изследвания
и лечение на жалбоподателя. Специализираният състав по хирургични и ортопедични
болести е определен съобразно диагнозата на оспорващия от Приложение
№1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, по аргумент от разпоредбата на л. 49, ал. 1 от
Правилника
за устройството
и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи, съгласно която НЕЛК се
произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав,
определен съобразно водещата диагноза. Консултациите на останалите
специализирани състави се вписват в експертното решение и са неразделна част от
мотивите му – чл. 49, ал. 2 от този правилник.
В конкретната хипотеза специализираният
състав на НЕЛК по хирургични и ортопедични заболявания се е произнесъл въз
основа на приложената медицинска документация. Решението е подписано от
председателя и членовете на състава. Спазено е и изискването на чл.
18, ал. 3 от посочения правилник в специализирания състав да бъдат включени
не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател. От изложеното е
видно, че оспореното решение на НЕЛК се явява постановено при наличието на
материална, териториална и предметна компетентност.
Неоснователни са оплакванията относно извършената
от НЕЛК преценка единствено по наличните в медицинското му досие документи, без
извършването на преглед. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи/ПМС №83/26.04.2010г./, националната експертна
лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация.
След отмяната на алинеи втора и трета на чл. 50 от този правилник нормативно е
изключена възможността за извършване преглед на
лицето от НЕЛК, независимо от преценката на председателя на специализирания
състав. Тоест, отнета е оперативната самостоятелност на органа да вземе решение
дали е необходимо извършването на преглед на лицето при освидетелстването му
или не, съобразно спецификата на всеки конкретен случай. Независимо дали
коментираното нормативно разрешение е удачно или не /в редица случаи и
необходимо горестоящият специализиран орган да придобие преки и непосредствени
впечатления относно релевантни към вида и степента на увреждане обстоятелства/,
то е задължително както за участниците в административното производство, така и
за съда. Ето защо не е налице допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, поради постановяване на оспореното
решение само по документи. При издаването на решението е спазен срокът по чл.
47, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите
на медицинските експертизи и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Решението е в писмена форма,
съдържа заключения за характера на заболяванията, вида и степента на увреждане
и неговия срок.
Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл.
45, ал. 1 от НМЕ при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася
само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл.
101, ал. 7 от Закона за здравето.
По тези съображения съдът намира, че обжалваният
акт е постановен в предвидената от закона форма, с посочване на фактическите и
правни основания за издаването му и при спазване на
административнопроизводствените правила.
Решението на НЕЛК не противоречи на
материалноправните разпоредби на закона.
По същество, с жалбата се оспорва
определеният процент на трайно намалена работоспособност, като се твърди, че с
оглед наличното заболяване и конкретното здравословно състояние, както и
другите съпътстващи заболявания, процентът следва да е по-голям. Принципите и
критериите на медицинската експертиза, както и редът за нейното извършване, са
регламентирани в приета на основание чл. 101, ал. 7 от ЗЗ Наредба за
медицинската експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 62
от НМЕ, приложима към момента на постановяване на ЕР на ТЕЛК, така и на
решението на НЕЛК, видът и степента на увреждането/степента на трайно
намалената работоспособност/ се определят въз основа на представената
медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален
дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на
подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени
лабораторни и функционални изследвания. Съобразно разпоредбата на чл.
63, ал. 1 от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и
обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка
съгласно Приложение №1, а съгласно чл.
63, ал. 3 от НМЕ при наличие на множествени увреждания, посочени като
отправни точки в Приложение №1, процентът на трайно намалената
работоспособност/вида и степента на увреждане/ се определя по Методиката за
прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вида
и степента на увреждане/ в проценти, представляваща Приложение
№2 от НМЕ.
За преценката по същество на здравословното
състояние на освидетелстваното лице се изискват специални знания в областта на
медицината, каквито настоящият съдебен състав не притежава. По искане на
процесуалният представител на жалбоподателя по делото е допуснато изслушване на
съдебно-медицинска експертиза, която да се произнесе досежно вида на
заболяването и начина на определяне не неработоспособността на жалбоподателя. В
заключението на приетата по делото СМЕ се посочва, че жалбоподателят страда от
лека иснуфициенция на походката, хипотония от 2-3 години. Заболяването е
причинено от трудова злополука, настъпила на 29.10.1987г., изразяваща се във
фрактура на дясната подбедрица в дисталната й трета и хипотония от неясен
произход. Според експерта с оглед на вида на заболяването са изчислени степента
на увреждане, при спазване на критериите за оценка на трайно намалената
работоспособност и е определен общ процент на увреждане от 40%. Експертизата
съответства на представените по делото писмени доказателства/медицинска
документация/, не е оспорена от страните и се кредитира от съда.
При издаване на оспореното решение специализираният състав на
НЕЛК правилно е определил крайния процент на вид и степен на увреждане, като е
извършил цялостна преценка на установеното увреждане, стадият на неговото развитие
и обусловеният функционален дефицит, съобразено със съответните отправни точки
от Приложение №1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ и Методиката по приложение №2 към чл.
63, ал. 1 от същата наредба. При увреждане на долен крайник, както при
жалбоподателя/скъсяване с 4-5 см/ се предвижда процент на намалена
работоспособност 20%, съгласно т. 22.3 от Раздел IX „Увреди на долните крайници“ на
Приложение №1 към НМЕ. За ограничена биомеханика е определена допълнително 20%
намалена работоспособност, съгласно т. 30.2.1 от Раздел IX на Приложение №1 към НМЕ. Съобразно това и липсата на данни за
други увреждания на жалбоподателя, крайният процент вид и степен на увреждане,
изчислен по Методика за прилагане на отправните точки за оценка
на трайно намалената работоспособност в проценти /Приложение №2 към чл. 63, ал.
3 от НМЕ/, е 40%.
По изложените съображения, обжалването решение на НЕЛК,
специализиран
състав по хирургични, ортопедични болести и ССЗ е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена като такава.
Независимо от изхода на спора настоящият състав приема, че разноски по
делото в полза на ответника не следва да се присъждат. Отправената претенция за разноски в писмена молба на
юрисконсулт на НЕЛК от 05.01.2021г. не е конкретизирана по размер, а съдът не
може да определя по свободно усмотрение възнаграждение за процесуално
представителство, вкл. и такова за юрисконсулт. Извън това на проведените по
делото три съдебни заседания пълномощник на ответната страна не се е явявал.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, Административният
съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването, извършено с жалбата на С.Б.И. ***. Търново, срещу Експертно решение №2794 от
197/16.10.2020г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран
състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: