Р Е Ш Е Н И Е
град
Ловеч, …………… 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение в публично съдебно заседание на двадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА, в присъствието на
прокурора РУМЕН ПЕТРОВ, като
разгледа докладваното от съдия АНАСТАСОВ ВНОХД
№ 16 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С присъда № 44/21.11.2018 г.,
постановена по НОХД № 848/2017 г. Ловешкият районен съд е признал П.А.Н., ЕГН ********** *** за виновен в извършване на
престъпление по чл.286, ал.1 във връзка с чл.54 от НК, като го е осъдил на 1 /една/ година
лишаване от свобода и обществено
порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата, след влизането
й в сила по местния радиовъзел в гр.Л..
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС, е определил първоначален строг режим за изтърпяване
на така наложеното наказание лишаване от свобода.
Осъдил е П.А.Н., да заплати на П.С.П. сумата
от 1 500 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 15.02.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата
от 250 лева разноски по делото, като иска за разликата до пълния претендиран размер на сумата от 3 000
лева е отхвърлил като неоснователен и недоказан.
Осъдил е П.А.Н. да заплати на Д.Й.Д. и С.В.Д. сумата от 400 лева разноски по делото.
Осъдил е П.А.Н. да заплати сумата от 109,58 лева
разноски по делото, по сметка на ОД на МВР –Ловеч, както и сумата от 60 лева държавна такса върху уважения размер
на предявения граждански иск, по сметка на РС - Ловеч.
Срещу така постановения съдебен акт, в
законноустановения срок е постъпила въззивна жалба от П.А.Н., в която се развиват
оплаквания, че присъдата е несправедлива и незаконосъобразна, като моли да бъде
оправдан.
В съдебно заседание въззивникът П.А.Н., редовно призован, се явява лично
и с пълномощника си адв. Г. ***. Заявява, че подържа казаното от защитника му и
моли съда да
бъде оправдан.
Процесуалният представител на
въззивника заявява, че поддържа изцяло жалбата против присъдата на основанията
изложени в нея. Изтъква, че никъде от депозираната
жалба, която впоследствие става повод за образуване на досъдебното производство
не се съдържат признаците на престъплението по чл.286 от НК.
Твърди, че
не са налице доказателства, за да се приеме еднозначно, че на посочената в
обвинителния акт дата подзащитния му е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението.
Счита, че така
повдигнатото обвинение не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Излага, че в жалбата се говори с каква
дейност се занимава П.П., като в тази връзка има и свидетелски показания в
подкрепа на този сигнал и на дадените обяснения. Твърди, че свидетелят Г.И.,
подробно на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие излага
същите твърдения за тези обстоятелства, които са били известни на подзащитния му.
Сочи, че никъде в жалбата няма самостоятелни твърдения на подзащитния му. Счита,
че съвсем бегло съдът не е ценил в пълна степен свидетелските показания на този
свидетел, което се отразява и в мотивите и неправилното приложение на
материалния закон.
Сочи, че
по отношение на другите две лица, подсъдимият е ползвал единствено това, което
му е станало достояние от показанията на св.Г.К.. Твърди, че последният е бил
посетен в дома си от Д.Д., който е бил придружен от св. П.П.. Твърди, че в разпита
си св. К., казва, че : „П.П. дойде
агресивен, поскарахме се, носеше брадва” и затова въззивникът Н. е написал, че П.
е посетил К. с брадва. Изтъква, че показанията на св. К. в един момент градират
в друга насока, че казва, че П. не е чупил нищо, а просто на вратата е имало
едно стъкло и то е паднало и се е счупило. Твърди, че в тази част на
обвинението имат съмнение относно правилността на изводите на съда. Сочи, че е
имало посещение в дома на св. К., че посещението е било с брадва. Счита, че не
е налице база, от която да се извлекат доказателства за извършено деяние от
обективна и субективна страна.
Изтъква,
че дали П.П. се е ползвал с протекции от полицията не е от значение досежно правната
квалификация, но все пак остава въпроса защо посред нощ полицейски служител с
друго лице нахлуват в дома на подзащитния му, събуждат родителите му. Сочи, че
отговорът е, че има сигнал като заподозряно лице, поради което е поискал от съда
да изиска преписката. Счита, че ако няма отношения между полицейския служител и
П.П. следва да се съблюдава законът за МВР, тъй като когато има сигнал за
извършено престъпление, същият трябва да бъде заведен, тъй като противното
означава друго. Намира, че полицейският служител не си е изпълнил задълженията,
като това го заявява на фона на обективната преценка на подзащитния му към онзи
момент.
Счита, че конституирането на свидетелите П.С.П., Д.Й.Д. и С.В.Д. като частни обвинители и гр. ищец – за първия представлява грубо
нарушение на съдопроизводствените правила.
Въззиваемият П.С.П., редовно призован, се явява лично и с повереника си
адв. И.И. от ЛАК. Заявява, че подържа казаното от
процесуалния си
представител и моли съда да остави жалбата без уважение.
Повереникът
адв. И. счита, че жалбата
подадена срещу присъдата е неоснователна, тъй като от разпита на свидетелите на
досъдебното производство и на съдебното следствие се доказвало по безспорен
начин, че доверителят му не е извършвал престъпление по чл.195, чл.170 и чл.216
от НК, като въпреки това подсъдимият Н. е подал жалба, която е депозирал в
Районна прокуратура – Ловеч. Счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и
моли да бъде потвърдена от настоящия състав. Претендира присъждането на разноските
за настоящата инстанция.
Въззиваемите Д.Й.Д. и С.В.Д., редовно призовани, се
явяват лично и с повереника си адв. А.М. от ЛАК. Заявяват, че
подържат казаното от процесуалния си представител и молят съда
да потвърди
обжалваната присъда.
Повереникът
адв. М. счита, че присъдата е
правилна, мотивирана и законосъобразна и моли съда да я потвърди.
Окръжна прокуратура - Ловеч,
представлявана от прокурор Румен Петров дава становище да бъде постановено
решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция като правилна, законосъобразна
и справедлива. Изтъква, че единствено в хода на съдебното следствие неправилно са
конституирани като частни обвинители Д. и Д., и като граждански ищец и частен
обвинител пострадалия П.. С оглед главата, в която се намира престъплението,
против правосъдието – раздел трети, счита, че може да се направи извода, че
конкретно физическо лице не може да бъде пострадал по смисъла на чл.74 от НПК и
последните не могат да бъдат конституирани в това качество.
Въззивната инстанция, като съобрази
постъпилата жалба, становищата на страните
заявени пред съда и събраните по делото доказателства от нас и от РС – Ловеч, и след като провери
изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :
Въззивникът П.А.Н. ***, не бил
женен, с основно образование, осъждан, български гражданин, не работел. Същият
на 15.02.2016 г. лично депозирал жалба /л.192/ в Районна прокуратура - Ловеч
заведена под № 299/2016 г. по описа на прокуратурата. В тази жалба заявил, че С.В.Д.
и Д.Й.Д. и двамата служители на РУ МВР Ловеч, прикривали криминално проявения П.С.П.
***, когато той вършел престъпления. Заявил също, че П.С.П. сече немаркирана
дървесина, която впоследствие продавал на полицейските служители. На 17.02.2016
г. горецитираната преписка била изпратена на Дирекция „Вътрешна сигурност” -
МВР за проверка. На 25.04.2016 г. в РП - Ловеч била получена справка от
Дирекция „Вътрешна сигурност” - МВР относно резултатите от извършената
проверка.
На 17.05.2016 г., РП - Ловеч се е
произнесла с постановление, с което е приела, че не са налице данни за
извършени престъпления от общ характер и е отказала да образува досъдебно
производство.
След влизане на постановлението в
сила С.Д., Д.Д., а в последствие и П.П. *** с данни за извършено престъпление
по чл.286, ал.1 от НК, вследствие което е образувано досъдебното производство.
В хода на извършеното разследване е
прието, че действително Д.Д. заедно с П.П. са ходили на 15.02.2016 г. в дома на П.А.Н., тъй като същия ден от жилището на П.
бил откраднат моторен трион марка „Щил” и той имал съмнение, че е откраднат от въззивника
Н.. Тези негови съмнения се породили от факта, че видял през деня П.Н. при
неговия съсед – св. Г. Д. К.. Последният бил разпитан в качеството на свидетел
и заявил, че на 15.02.2016 г. при него в дома му са идвали П.П., заедно с Д.Д. -
началник на полицията в гр.Л.. При идването си П. не е чупил нищо в дома му и
не му е посягал с брадва. Действително П. го бил обвинил, че има нещо общо с кражбата
на моторния му трион, но след няколко дни отишъл при него и му се извинил.
Поради тази причина св. К. не е пускал жалба срещу П.. Впоследствие двамата
напуснали дома на К.. Въззивникът Н. бил намерен в дома си,
разпитан по случая и след както отрекъл да е крал моторен трион от домът на П.,
служителя на полицията си заминал.
Било установено, че П.П. работел при
св. Ш.А.А.от с.Г.С., обл.Ловешка като режел, товарил и карал дърва. Въззиваемите
Д. и Д. си купували от него дърва, като ги заплащали по 60 лева за
Също така било установено, че П.П.
имал издадени АУАН от 07.09.2015 г. и Наказателно постановление №
15-0906-000954/ 24.09.
При разпита си въззиваемите Д. и Д.
заявили, че при тях не е била постъпвала оперативна или друг вид информация, че
П.П. е управлявал пиян МПС, или такова с номера или двигател, които не са били
регистрирани по съответния ред. Същите са заявили, че контрола по безопасността
на движението в Община Л. бил занижен поради липса на служители на „Пътен
контрол”, както и поради други причини от организационен характер.
С оглед пълнотата на доказателствата
по следственото дело са разпитани и допълнителни свидетели, от показанията на
които не се установяват твърденията изложени в инкриминираната жалба на въззивника
П.Н..
Постановлението на РП – Ловеч, с
което е отказано да се образува досъдебно производство по преписка № 299/2016 г.
е било изпратено на въззивника Н., като по този начин той бил уведомен, че не
са събрани достатъчно данни, от които да се направи основателно предположение
за извършено престъпление от общ характер. По тази преписка от него са били снети
обяснения на 17.03.2016 г. /л.47-48/. Независимо от тези обстоятелства при
извършване на предварителна проверка, по преписка 1020/2016 г., която е била
образувана по жалба на Д.Д. и С.Д. срещу него, въззивникът Н. в свое обяснение
от 07.07.2016 г. /л.14/ отново е заявил, че потвърждава това, което е заявил в
жалбата си и в обясненията към нея.
От приложената по делото кадрова
справка /л.261/ за заемана длъжност е видно, че въззиваемият Д.Й.Д. е на
длъжност Началник участък /КП/ в Участък Л. към РУ - Ловеч при ОД МВР- Ловеч от
10.05.2010 година.
От приложената по делото кадрова
справка /л.262/ за заемана длъжност е видно, че въззиваемият С.В.Д. до
17.10.2014 г. е бил младши полицейски инспектор „Охранителна полиция” в Участък
„Полиция” - Л., РУ „Полиция” - Ловеч при ОД МВР Ловеч, а след тази дата е бил
полицейски инспектор VI степен /ТП/ в Участък Л. към РУ - Ловеч при ОД МВР-
Ловеч.
По досъдебното производство е била
назначена и графическа експертиза /л.168-171/, като според заключението на
вещото лице ръкописните текстове в жалба № 299/2016 г. по описа на Районна
прокуратура - Ловеч, обяснението дадено на 07.07.2016 г. и сведението от
17.03.2016 г. са изписани от подсъдимия П.Н.. Подписите и под трите документа
са били положени от него.
Съдът приема за установена тази фактическа обстановка,
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така описаната фактическа обстановка настоящият състав прави категоричния и безспорен извод, че въззивникът П.А.Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.286, ал.1 от НК.
Ловешкият РС обективно е събрал, проверил и подложил
на прецизна преценка, както доказателствата, свързани с тезата на обвинението,
така и тези свързани със защитната теза, аргументирано е посочил въз основа на
кои доказателствени източници основава изводите си, като изложените в тази връзка доводи се споделят напълно и от въззивния
съд и не се нуждаят от допълване и преповтаряне. Обстойно са обсъдени възраженията направени от
защитата, даден е отговор защо последните не се приемат. На въпроса за
авторството в съответствие с изискването на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, съдът е
дал правилен и обоснован отговор, изцяло почиващ на безпристрастно формираното
в хода на съдебното следствие вътрешно убеждение.
Настоящият състав не приема възраженията на
защитата за това, че повдигнатото обвинение не е доказано по безспорен и
несъмнен начин, както и, че никъде в жалбата нямало самостоятелни твърдения на
подзащитния му, а същите са му били предадени и съобщени от други лица.
Следва да се има предвид, че заявеното от въззивника Н. *** жалба не съдържа неконкретизирани твърдения с
оценъчен характер, напротив, налице са твърдения досежно конкретни лица и
конкретно извършени от тях престъпления. В тази връзка за въззиваемия П.П., П.Н.
е посочил : „краде дърва и ги продава”, „ два пъти е нахлувал в Г.К.”, „счупил
му е вратата и прозорците с брадва”. По отношение на въззиваемите Д.Д. и С.Д., въззивникът
е посочил в жалбата си, че по повод поведението и действията на П. „полицията
го прикрива”, „полицията мълчи”, „С.Д. е негов човек и може да прави каквото си
иска”, „каква е тази корупция и беззаконие” - от изложеното е видно, че процесната
жалба е насочена срещу конкретни лица, с твърдения за неправомерното им
поведение и извършени от тях престъпления. Единственото относимо към Н.
обстоятелство е изложеното, че Д.Д. и П.П. са отишли в 01.00 часа в дома му под
предлог, че баща му или той са откраднали резачката на П.. Всичко останало,
изложено в жалбата касае поведението на П. в една или друга ситуация, при която
полицията не е взела отношение и директно отправено обвинение, че полицията
прикрива П.. Действително в жалбата се говори предимно за „полицията”, но в
същата са посочени имената на въззиваемите Д. и Д., за които са налице писмени
доказателства, че са полицейски служители, още повече, че въззивникът ги
познава лично, знае, че са полицейски служители и именно тях обвинява в
бездействие при описаните случаи, касаещи поведението на П., случаи, в които е
трябвало, а според въззивникът не са взели отношение, което обосновава извод,
че жалбата е насочена точно срещу тези полицейски служители.
На следващо място следва да се
отбележи и това, че с жалбата си Н. не е сезирал прокуратурата с искане за
проверка дали има извършено престъпление от посочените лица и евентуално от
кого, напротив подсъдимият е подал жалба до РП-Ловеч конкретно насочена срещу Д.,
Д. и П., в която описва събития и излага твърдения за поведението им, с цел
срещу същите да бъде образувано наказателно производство. Не може да се приеме,
че обстоятелствата, изложени в жалбата на подсъдимия са му били предадени и
съобщени от други лица, тъй като в хода на проведеното разследване, както и входа на съдебно следствие са разпитани
всички лица, имащи отношение към случая и никой от тях не е потвърдил да е
съобщавал на подсъдимия такива данни и такава информация, които да са послужили
за подаване на жалбата.
Настоящият
състав не приема становището на защитата, че извършеното от подсъдимия е несъставомерно от субективна страна, тъй като
последният в жалбата до прокуратурата е дал израз на гражданската си позиция. За
да се приеме, че деянието е несъставомерно от субективна страна, следва да се
установи, че подсъдимият е действал добросъвестно, т.е. че е съобщил на властта
за престъпление, както го е възприел. Във всички случаи обаче добросъвестността
на лицето следва да е намерила обективен израз в неговите действия, например изразени
резерви, несигурност в твърденията си относно престъплението и неговия автор,
обстоятелства, които в конкретния случай не са налице. Напротив, въззивникът Н.
не само е изготвил, подписал и подал процесната жалба, а и е поддържал
написаното в дадените на 17.03.2016 г. и на 07.07.2016 г. обяснения по
образуваните от РП - Ловеч преписки. В резултат на подадената жалба е
инициирана и проверка от Дирекция „Вътрешна сигурност”. Всички тези действия на
въззивника говорят за целенасочено поведение спрямо набедените лица, за
упоритост и желание от негова страна за започване на наказателно преследване
срещу тях, въпреки, че подсъдимият е знаел, че те са невинни. Този извод на
съда се затвърждава още веднъж от заявеното от въззивника Н. в обясненията му
досежно съображенията му да подаде процесната жалба : „Ядосаха ме, защото постоянно ми досаждат на вратата и аз затова подадох
жалбата”.
Въззивната
инстанция счита за неоснователно възражението на представителя на ОП – Ловеч, подкрепено и от защитата, за това, че неправилно РС – Ловеч е конституирал като частни обвинители Д.Й.Д. и С.В.Д. и като граждански ищец и
частен обвинител П.С.П.. В тази връзка прокурорът
излага съображения, че с оглед систематичното място където е уредено престъплението
по чл.286, ал.1 от НК /глава осма, раздел ІІІ „Престъпления против
правосъдието”/, може да се направи извода, че конкретно физическо лице не може
да бъде пострадал по смисъла на чл.74 от НПК и Д., Д. и П. не могат да бъдат
конституирани в това качество.
При наличието на определените от
закона – чл.76 и чл.84, ал.1 от НПК
предпоставки пострадалият може да се включи в съдебната фаза на наказателния
процес и активно да участва в наказателнопроцесуалната дейност. Съгласно
разпоредбата на чл.76, изр.1 от НПК процесуална правоспособност да се включи в
съдебното производство като частен обвинител има физическо лице, претърпяло
имуществени или неимуществени вреди от конкретно престъпление, което се
преследва по общия ред. От анализа на цитираната норма следва, че за да се
установи като частен обвинител, пострадалият трябва е понесъл вреди от
съответното престъпно деяние, по повод на което е образувано наказателното дело.
Действително повдигнатото по отношение на
подсъдимия Н. обвинение е за
престъпление по чл.286, ал.1 от НК, систематичното място на което е в глава осма, раздел ІІІ
„Престъпления против правосъдието”. Това
не означава, че по делата за тези престъпления изначално е невъзможно да има
конкретно пострадало физическо лице. Защитната теза, че „пострадал” може да
бъде само жертвата от престъпления против личността недопустимо ограничава
правата на гражданите на лична защита. При определянето на процесуалната
правоспособност на конкретния пострадал не се изхожда механично единствено от
защитения обект, визиран в наименованията на съответните глави и раздели на
Наказателния кодекс. Решаващо е обстоятелството дали на жертвата са причинени
вреди като пряка и непосредствена последица от инкриминираното престъпление, а
този въпрос е фактически и подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
В разглеждания случай не подлежи на съмнение, че извършването на „набеждаване в
престъпление” на Д., Д. и П.,
от страна на подсъдимия Н., като знаел, че лицата са невини, съставлява поведение, пряко и непосредствено
увреждащо защитени от закона права и интереси на пострадалите лица. В този
смисъл е и съдебната практика инкорпорирана в Решение № 346/23.12.2011 г. по
н.д. № 178/2011 г. на І-во НО и Решение № 150/15.09.2014 г. по н.д. № 344/2014
г. на ІІ-ро НО на ВКС.
При
служебната проверка на обжалвания съдебен акт настоящата инстанция не открива допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззивният състав счита, че така определеното
от първостепенния съд наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода и обществено порицание,
се явява справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на
дееца и чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. Същото е наложено в минимален
размер при балансиращи вината обстоятелства, като с оглед съдебното минало на подсъдимия правилно е
определен и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция
приема, че следва да бъде потвърдена като правилна присъда
№ 44/21.11.2018 г.,
постановена по НОХД № 848/2017 г. от Ловешкия районен съд.
При този изход на процеса разноските
за настоящата инстанция в размер на 200 /двеста/ лева сторени от въззиваемия П.С.П. следва да бъдат възложени в тежест на въззивника П.А.Н..
Водим от гореизложеното и на основание
чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 44/21.11.2018 г., постановена по НОХД № 848/2017
г. от Ловешкия районен съд.
ОСЪЖДА П.А.Н., ЕГН ********** *** да заплати на П.С.П.,
ЕГН ********** *** сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща сторените от него разноски за адвокатско
възнаграждение за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.
МОТИВИ към особеното мнение по настоящия
съдебен акт, постановен по в.н.о.х. дело № 16 по описа за
Не споделям становището на
преобладаващата част от състава на съда, че деянието, за което на подсъдимия П.Н.
е повдигнато обвинение е съставомерно от обективна и субективна страна по
смисъла на чл. 286, ал. 1, пр. 1 от НК. В тази насока излагам следните мотиви:
Изпълнителното деяние на набедяването се
осъществява чрез извършване на действие – съобщаване пред надлежен орган, че
едно лице е извършило престъпление. В това съобщение трябва да са налице
твърдения, от които както лицето да може да бъде индивидуализирано, така и да
могат да се извлекат основните обективни характеристики на престъплението, което
му се приписва. На следващо място информацията в съобщението следва да е
лъжлива, да съдържа неверни факти и обстоятелства, но едновременно с това тези
факти не трябва да представляват собствена правна оценка на иначе вярно
отразено поведение, тъй като деянието не би било съставомерно. От субективна
страна престъплението може да бъде извършено при пряк умисъл, когато
извършителят съзнава, че приписваното престъпление не е извършено или не е
извършено от набедения и съзнателно прикрива този факт, а при евентуалния
умисъл отново липсват резерви в съзнанието на извършителя относно осъщественото
престъпление, но са налице такива по отношение на начина, по който се е
осъществило.
Така от показанията на П.П., Г.К. и Д.Д. се установява, че през тъмната част
на денонощието на 14.02.2016 г. свидетелят П.П. на два пъти е посетил дома на Г.К.,
като втория път бил придружен от Д.Д.-***. От показанията на свидетеля К. е
видно, че при първото посещение П. бил употребил алкохол, бил ядосан, носил
брадва в ръцете си и се държал агресивно, вследствие от което без да иска
бутнал и счупил стъклото на вратата му. Въпреки че свидетелят К. отрича да е
бил заплашван от свидетеля П., той описва случилото се между тях като
„спречкване“. Изложеното се припокрива с твърдяното от подсъдимия в жалбата, а
именно, че П. на два пъти нахлувал в имота на К., посягал и му счупил
прозорците на вратата. Наличието на някои дребни разминавания следва да се
отдаде на обстоятелството, че подсъдимият не е станал свидетел на случката, а
същата му била пресъздадена от свидетеля К..
От показанията на свидетелите Н.Н., С.Д., Д.Д.,
Н.Т., П.П., Е.Е.действително се установява, че свидетелят П. е бил санкциониран
по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП, включително и за
посоченото в жалбата ПТП. В същия момент считам, че изложеното в жалбата, че
извършената от П. „катастрофа“ е била прикрита от полицията не влиза в явна
колизия с установеното. Видно от разпита на Н. и Д., макар че на П. му е бил
съставен акт и впоследствие му е била отнета книжката, той е продължил да
нарушава правилата за движение по пътищата, което най-вероятно е било възприето
и от подсъдимия. Следва да се посочи, че една немалка част от населението на
РБългария трудно разграничава административната, гражданската и наказателната
отговорност и свежда закоността единствено с наказателната принуда в най-тежката
й форма – наказание „Лишаване от свобода". Отделно използването на
словосъчетанието „полиция“ в контекста на конкретната жалба не свързва
изнесеното от подсъдимия твърдение, че катастрофата била укрита, по несъмнен
начин с имената на Д. и Д., най-малкото поради факта, че от делото е видно, че
на местопроизшествието са присъствали и други служители на МВР – Т., Е.и Н..
На следващо място от показанията на
свидетелите П.П., С.Д., Д.Д. и Ш.А.се установява, че през периода
По отношение на изложеното твърдение, че П.
крадял дърва, от показанията на свидетеля Иван Банчев се установява, че същият
е съобщил на подсъдимия, че е бил измамен от П., тъй като не му доставил
поръчани и платени дърва, за което подал дори жалба в полицията, но парите така
и не му били върнати. Считам за ирелевантни за процесното производство
уточненията на свидетеля, че към настоящия момент считал, че е бил измамен от
друго лице, доколкото е свел до знанието на подсъдимия, че извършител на
посоченото е П..
В
обясненията, дадени пред настоящата инстанция, подсъдимият е посочил изрично,
че изложеното в жалбата визира само действия на П., които се коментират от
съгражданите му или са му споделени лично от П..
На база гореизложеното считам, че
извършеното от подсъдимия Н. деяние не покрива от обективна и субективна страна
състава на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. На първо място
инкриминираната жалба съдържа преимуществено вярна информация, доколкото
изнесените в нея твърдения се потвърждават от събраната по делото съвкупност.
По делото не се установи по безспорен начин, че изложените твърдения по
отношение на „полицията“ визират действия, извършени от Д. и Д.. Подобно
избирателно тълкуване не почива нито на съдържанието на жалбата, нито на
доказателствата по делото. На следващо място не считам, че посочените в жалбата
действия покриват признаците на престъпление по чл. 282 от НК. Подсъдимият е
посочил, че полицията е прикрила извършено от П. ПТП и не го е санкционирала за
нарушения на ЗДвП, както и че не е предприела действия по отношение на
случилото се в дома на Г.К.. Дори да се приеме, че изложените твърдения визират
нарушение, неизпълнение на служебни задължения или превишаване на власт, липсва
специалната цел на престъплението, а именно тези действия да са извършени с цел
да се набави за себе си или за другико облага или да се причини другиму вреда.
В тази насока следва да се посочи, че твърденията, че Д. получавал дърва без да
ги заплаща, са били възприети по неверен начин от подсъдимия, но последният е
бил убеден в правилността на възприетото. По делото е безспорно, че свидетелят Д.
не е присъствал на случилото се на 14.02.2016 г., жалба не е била подавана и от
П., поради което считам, че в тази част обвинението остава и недоказано. По
отношение на Д. липсва каквато и да е конкретика за предприети незаконни
действия, като единствено се сочи, че е придружавал свидетеля П. при второто му
посещение при К.. По отношение на П. всички инкримирани твърдения, изнесени в
жалбата, се потвърди, че са били възприети от подсъдимия, като наличието на
дребни разминавания е обяснимо, доколкото стана ясно, че подсъдимият не е бил
очевидец, а пресъздава разказано му от трети лица.
Считам, че с депозираната жалба подсъдимият
е упражнил правото си да сезира надлежните органи, доколкото в него е била
налице убеденост за верността на изнесената в жалбата информация, като тази
убеденост е обяснима и с оглед на събраната доказателствена съвкупност.
Използваните от подсъдимия оценки „беззаконие“ и „корупция“ демонстрират
негативната му оценка и разочарованието му към съответната институция, но нямат
за цел да припишат престъпление на конкретно лице. Не на последно място целта
на процесната разпоредба е да се охранят интересите на правосъдието, да не се
подвеждат органите на правораздаването с невярна информация, но последното не
следва да води до неоснователно ограничаване на правото на гражданите за
информиране на компетентните институции. Затова упражняването на правото на
жалба с описание на обективно възприети действия на
другиго със субективната увереност, че те са неправомерни и действително
извършени, не е набедяване, защото в противен случай, всяко обръщане на
гражданите към органите на властта за установяване или изясняване на престъпни,
или позорни обстоятелства, би се оказало престъпление, ако се установи след
проверка, че тези данни не сочат за неправомерно поведение на трети лица. В
този смисъл Решение 505 от 24.11.2010 г. на ВКС 517/2010 г. Смятам, че при
разглеждане на жалби, в които се изнасят данни за нарушения на правоохранителни
органи, би следвало да се демонстрира и една по-висока степен на търпимост,
доколкото противното би парализирало желание на гражданите да ги сезират под
страх да не бъдат подведени под наказателна отговорност.
На база
гореизложеното считам, че подсъдимият Н. е следвало да бъде признат за невинен
по така повдигнатото му обвинение.
По изложените съображения и на основание
чл. 24, ал. 1 от НПК подписвам решението с особено мнение.
МЛАДШИ
СЪДИЯ:
/Кристиан Гюрчев/