№ 8931
гр. Варна, 01.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20243110104820 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 39010/30.04.2025г. от ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, чрез юрисконсулт **** Д.а, с искане
постановеното по делото Решение № 1379 от 22.04.2025 г. да бъде изменено в
частта за разноските.
Ищецът сочи в молбата си, че в производството по настоящото дело
Наредба № 1 от 09.07.2004г. не следва да намира приложение, т.к. би се
стигнало до накърняване изискването за справедлив процес. Сочи, че
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, и
когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно
фактическата и правна сложност на спора, да съобрази доказателствата по
делото и повдигнатите правни въпроси, които са различни при всеки един
спор. Твърди, че по делото е предявен иск за недължимост на вземанията на
общо за тях основание, поради недействителност на договора за кредит и
интересът на ищеца е един независимо от поотделното посочване на сумите
според клаузите на договора. Моли присъдените на ответника разноски да
бъдат намалени, като се съобрази практиката на ВКС и СЕС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна Д. Н. Д., чрез адв. Г. З., е
депозирал отговор на молбата, в който е застъпено становище за нейната
неоснователност. Поддържа, че определеното и присъдено от съда адвокатско
възнаграждение е съобразено с материалния интерес и фактическата и правна
сложност на делото. Счита, че молбата следва да бъде оставена без уважение.
Съдът намира така депозираната молба по чл. 248 ГПК за процесуално
допустима – подадена е в предвидения в ал. 1 от посочената разпоредба срок
от страна, притежаваща процесуална легитимация за това.
По същество съдът намира така депозираната молба за неоснователна по
следните съображения:
1
С постановеното по делото Решение № 1379/22.04.2025 г. съдът е
уважил частично заведените искове, като е приел за установено между
страните, че Д. Н. Д. дължи на „Агенция за събиране на вземания” сумата от
1390,06 лева, като е отхвърлил предявения иск в частта за разликата над
1390,06 лева до пълния претендиран размер от 6232,77 лева; отхвърлил е
предявеният иск с правно основание чл. 23, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от 449,34 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 20.03.2021 г. до 20.12.2021 г.; отхвърлил е
предявеният иск с правно основание чл. 23, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2077,09 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от 27.02.2021 г. до 25.02.2024 г.
Предвид изхода от спора, в полза на ответника са присъдени съдебно
деловодни разноски в размер на 1770,94 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за
адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част на исковете.
С решението по делото съдът е изложил съображенията си за начина, по
който следва да се разпределят разноските в разглеждания случай, като съдът
не намира основание да ревизира същите и с оглед принципа за процесуална
икономия препраща към тях без да е необходимо да ги повтаря.
Независимо от това съдът намира за необходимо да добави и следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност за
страната, в случай, че заплатеното от насрещната страна възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, да поиска от съответния орган да определи по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съдът е сезиран с предявени от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД
срещу Д. Н. Д. обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 6232,77 лева, представляваща непогасена
главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-14265325 от
06.12.2016 г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата на Приложение №
1 от 12.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 27.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 26.02.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 449,34 лева,
2
представляваща договорна лихва по Договор за потребителски кредит №
PLUS-14265325 за периода от 20.03.2021 г. до 20.12.2021 г., сумата от 2077,09
лева, представляваща обезщетение за забава по Договор за потребителски
кредит № PLUS-14265325, начислено за периода от 27.02.2021 г. до 25.02.2024
г., за които суми е издадена Заповед № 1067/28.02.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2257/2024 г. по описа на
РС - Варна, 52-ри състав. Т. е. предявени за разглеждане са общо 3
установителни иска.
На основание чл. 2, ал. 5 НМРАВ възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно
независимо от формата на съединяване на исковете. При това положение по
първия иск на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ минималният размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на 717,39 лв. съобразно отхвърлената
част от иска, по втория – на основания чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ – 400, 00 лв.,
по третия – на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ – 507,71 лв., като в съдебно
заседание на 27.01.2025г. ищецът е оттеглил исковете за сумите от 929,98 лв. -
главница за периода от 20.04.2018 г. до 20.02.2019 г.; 4893,27 лв. - договорна
лихва за периода от 20.04.2018 г. до 20.03.2021 г. и 4366,17 лв. - обезщетение
за забава за периода от 21.04.2018 г. до 27.02.2021 г.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С– 438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на
адвокатските възнаграждения, като същите могат да служат само за ориентир.
В разглеждания случай определенето адвокатско възнаграждение е съответно
на обема на предоставената от процесуалния представител на ответника
защита.
На следващо място, преценката за правната и фактическа сложност на
делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и
сложността на оказаната по делото от доверителя на насрещната страна
правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и
други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото.
В разглеждания случай съдът съобрази следното: делото е с предмет
положителни установителни искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; броя на
страните; обема на приобщената по делото доказателствена съвкупност – по
делото са приети неголям брой писмени доказателства; изслушано е
заключение на назначената по делото ССчЕ; проведени са две открити
съдебни заседания; обемът на предоставената от процесуалния представител
3
на ответника защита се заключава в подаване на отговор на исковата молба,
участие в проведеното о. с. з на 27.01.2025г. и изразяване на становище по
о.с.з. на 25.03.2025г. Предвид изложеното съдът намира, че действително
делото не се отличава със значителна фактическа и правна сложност.
Същевременно обаче платеното адвокатско възнаграждение е съответно на
обема на предоставената от адвоката на ответника защита. Ето защо правилно
възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е оставено без уважение.
Разноските, дължими от ищеца са правилно определени на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Изложеното налага извода, че така сезиралата съда молба по чл. 248
ГПК от ответника се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба в вх. № 4820/30.04.2025 г. от ищеца
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, чрез юрисконсулт ****
Д.а, с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1379 от
22.04.2025 г., постановено по гр.д. № 4820/2024 г. по описа на ВРС, 52 състав.
Определението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4