РЕШЕНИЕ
№ 18689
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. Е. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20201110140529 по описа за 2020 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу В. С. Т. и В. И. Т. за
признаване за установено, че дължат при условията на солидарност сумата от 798,72 лева,
представляваща сбор от главници, от които 767,43 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от м.07.2016г. до м.04.2019г. за имот, находящ се в гр. С, ул.,
№, гараж №,, аб. № 348528, инсталация № *********, и 31,29 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.02.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната
лихва върху двете главници считано от 11.06.2020г. до окончателното им изплащане, както
и сумата 61,63 лева, представляваща сбор от мораторни лихви, от които 55,83 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2017г. до 26.05.2020г. и 5,80 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2017г. до
26.05.2020г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 28.06.2020г. по ч.гр.д. № 23754/2020г. по описа на СРС, 161 състав.
Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че
ответниците не били упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в
сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от
2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответниците били задължени да
1
заплащат сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху
вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово
разпределение съгласно чл. 139 ЗЕ. Твърди, че ответниците били използвали доставяната от
дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не
били погасили задълженията си. С уточнителна молба от 14.09.2020г. е посочено, че
основанието за претендиране на сумите при условията на солидарност е договор за ипотека
и постановление за налагане на възбрана, като било цитирано и удостоверение за сключен
граждански брак № 538/09.06.1991г. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с
който е посочено, че предявените искове са недопустими, тъй като не била ясно
формулирана претенцията за сумата от 860,35 лева. Сумата била посочена общо, без да е
конкретизиран размер на всяко едно вземане по твърдените съобщения към общи фактури.
Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Не било ясно на какво основание се
претендирали процесните суми, както и че през процесния период ищецът реално бил
доставял услуга на процесната стойност, както и че е доставял на адреса на имота
топлоенергия, отговаряща на българския държавен стандарт за топлопреносната мрежа към
исковия период. Поддържа, че не ставало ясно от представените съобщения към общи
фактури какъв процент сградна инсталация е бил начисляван, както и дали съответства на
посоченото в протокола от 12.09.2002г. Сочат, че за исковия период липсвало редовно
водено счетоводство и приложените съобщения към общи фактури били с невярно
съдържание и не отговаряли на изискванията на ЗСч. Твърдят, че била начислявана лихва
върху главница, която включва начислен данък добавена стойност, което противоречало на
императивното правило за недължимост на лихва за закъснение върху ДДС. Сочат, че в
конкретния случай липсвала реална доставка на топлоенергия до имота, вкл. и сумите били
произволно начислени. Претенцията била неоснователна и недоказана и поради това, че не
била налице подробна счетоводна справка, разпечатка по пера за претендираното вземане,
както и начислените лихви по отделните главници, а именно за сградна инсталация, за
битово-горещо водоснабдяване, такса мощност, отопление в процесния имот. Искането към
съда е да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Т. С.“ ЕООД, с молба от 16.10.2023г. е
посочил, че не оспорва така предявения иск, като намира същият за основателен и доказан.
В молбата е посочено, че за процесния период по отношение на топлоснабдения имот е
определяна единствено топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
2
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай с определението от 18.07.2023г., в което е обективиран проектът за
доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 19.10.2023г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че ответниците са собственици на процесния имот, както и че са съпрузи.
Горните обстоятелства се установяват и от приетите по делото доказателства, а именно-
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в незавършен вид № 106, том
LLXX, дело № 24147/1995г. на нотариус Д. Т., Първи Нотариус при Нотариална служба към
СРС, от който се установява че на 15.12.1995г. В. С. М., регистриран като едноличен
търговец и действащ под фирма ЕТ „В.С. М.“, В. П. П., регистриран като едноличен
търговец и действащ под фирма ЕТ „В.П.П.“ за себе си и като пълномощник на съпругата си
Ф. С. П.а, са продали на В. И. Т. следните свои съсобствени недвижими имоти, находящи се
в гр. С, ул., №, парцел, квартал, местност „Л.“, а именно: апартамент на втори етаж, състоящ
се от две стаи, дневна, столова, кабинет, кухня-бокс, баня-тоалетна, два дрешника, два
балкона, две антрета и коридор със застроена площ от 168,34 кв.м., както и гараж със
застроена площ от 17,40 кв.м., заедно с 0,42 % идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху мястото при съседи: от север- дворно
място, от изток- гараж , от юг- офиси № , от запад – гараж . По делото е представен и
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № , том Втори, рег. № , дело № 272 от
2007г. на нотариус С. Т., от който се установява, че на 19.03.2007г. В. С. Т. и В. И. Т. са
учредили в полза на ТБ „М. Ю.“ АД ипотека върху следните свои недвижими имоти-
3
апартамент, находящ се в гр. С, ул., №, парцел, квартал, местност „Л.“, гараж, находящ се в
гр. С, ул., №, парцел, квартал, местност „Л.“, както и гараж , находящ се в партерния етаж на
жилищна сграда, находяща се в гр. С., район „Л.“, ул. „Л.“ №. Представен е и Нотариален
акт за договорна ипотека върху недвижими имоти № . том ., рег. № ., дело № 563/2010г. на
нотариус М. Н., от който се установява, че на 18.11.2010г. В. Т. и В. Т. са учредили втора по
ред ипотека върху следните свои недвижими имоти, придобити по време на брака им и
представляващи съпружеска-имуществена общност, а именно: апартамент ., находящ се в гр.
С, ул., №, парцел, квартал, местност „Л.“ и гараж ., находящ се в гр. С, ул., №, парцел .,
квартал, местност „Л.“.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че ответниците в качеството им на
собственици на процесния имот, придобит по време на брака им, са страни по неформално
правоотошение по доставка на топлинна енергия за битови нужди и са пасивно
легитимирани да отговорят за задълженията към ищцовото дружество за доставка на
топлинна енергия. Следва да бъдат уточнено, че процесният имот е придобит по време на
брака им и представлява съпружеска имуществена общност, както е посочено и в цитирания
Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижими имоти №, том IV, рег. №, дело №
563/2010г. на нотариус М. Н., като с оглед регистрирания постоянен и настоящ адрес на
ответниците съдът намира, че процесният гараж е използван за задоволяване на нужди на
семейното жилище, поради което на основание чл. 32, ал. 2 СК двамата отговарят солидарно
за задълженията за потребена топлинна енергия, които несъмнено касаят задоволяване на
нужди на семейството.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено,
се установява, че исковият период съвпада напълно с трите отчетни периода 2016г./2017г.,
2017г./2018г. и 2018г./2019г., за които фирмата за дялово разпределение е разпределяла за
процесния гараж потребление на топлинна енергия само от сградна инсталация. Експертът е
посочил, че при отчета за 2018г./2019г. е констатирано наличие на водомер за топла вода без
узаконяване /пломбиране/ и е разпределена топлинна енергия по норма за разход -140 л на
денонощие. Вещото лице е посочило, че топломерът, монтиран в абонатната станция на
процесния адрес, е преминавал метрологични проверки през две години, относими към
исковия период, като от ежемесечните му отчети са приспадани технологичните разходи на
абонатната станция.
От заключението се установява, че през исковия период в гараж няма монтиран
радиатор, разпределяна е топлинна енергия само за сградна инсталация при 38 куб. м.
отопляем обем, а за БГВ е начислена енергия за периода 2018г./2019г. по норма за разход
съгласно чл. 69, ал. 2 Наредба за топлоснабдяването № 16-334. Съдът кредитира изцяло
експертното заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на извършените отчети на
показанията на обшия топломер и извършените изчисления при разпределението на
4
енергията за сградна инсталация. С оглед на което съдът намира, че по делото е установено
при условията на пълно и главно доказване, че ищцовото дружество е доставило топлинна
енергия на стойност 769,82 лева в процесния имот за процесния имот, формирана, както
следва 104,17 лева, начислена сума по фактури по прогнозно потребление на топлинна
енергия и 665,65 лева сума за доплащане от изравнителните сметки. Следва да бъде
посочено, че видно от заключението на вещото лице сумите за потребена топлинна енергия
в гараж с аб. № 348528, са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба,
доколкото при отчета за 2018г./2019г. е бил установен водомер в процесния имот без
пломбиране, а съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването, отменена 24.03.2020г., но действаща в процесния период,
изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за
разход на потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие – когато
не са монтирани индивидуални водомени за топла вода, индивидуалните водомери за топла
вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане.
Относно стойността на топлинната енергия не е налице разлика между двете
заключения, като съдът намира, че стойността на доставена топлинна енергия е в размер от
767,43 лева, колкото е посочило вещото лице по ССчЕ, което е взело предвид размерът на
начислените прогнозни фактури 104,17 лева, резултатът от изравнителните сметки -668,29
лева, както и платените от ответниците суми в размер на 2,38 лева и 2,65 лева от
изравнителни сметки /отговор на задача № 4 от заключението- 104,17 + 668,29 – 2,38 -2,65/.
От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с
изравнителните сметки за възстановяване не са погасявани задължения извън процесния
период, както и няма данни за извършени плащания на посочената сума /такива не се и
твърдят от ответниците/.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Т. С.“
ЕООД, като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за
дялово разпределение и протоколи за главен отчет, услугата е предоставена през процесния
период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на
потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие.
Видно от представените общи условия, същите са публикувани. От заключението по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.02.2017г. до
м.04.2019г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 31,29 лева,
какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 55,83 лева. От Таблица
№ 4 от заключението се установява, че лихвата за забава върху главницата за цена на
5
топлинна енергия не е начислявана, считано от падежите на месечните прогнозни сметки, а
е начислена върху главниците по трите общи фактури, издадени на 31.07.2017г.,
31.07.2018г. и 31.07.2019г., по отношение на които се прилагат общите условия на
ищцовото дружество, одобрени на 27.06.2016г.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответниците са изпаднали в
забава за плащане на главницата по трите общи фактури, поради което дължат мораторна
лихва за процесния период, която експертът е изчислил на сумата от общо 55,83 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответниците покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените искове за сумата от общо 5,80
лева за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.03.2017г. до 26.05.2020г. следва да бъдат отхвърлени изцяло.
На последно място съдът намира релевираното от ответниците възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията за частично основателно.
При действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от падежа
на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ищецът, който
носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства водещи до спиране
или прекъсване на давността.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
6
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението
на давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок
е бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /11.06.2020г./ е погасено по давност вземането за цена на доставена топлинна
енергия по месечни сметки за периода от м.07.2016г. до м.01.2017г. включително. Вземането
за м.01.2017г. е станало изискуемо на 14.03.2017г. с изтичане на 45-дневния срок считано от
01.02.2017г., и тригодишната давност за него е следвало да изтече на 14.03.2020г. След
удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност
по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че давностният срок изтича на
21.05.2020г. – преди датата на заявлението по чл. 410 ГПК. Ето защо вземането за
м.01.2017г. и за всички предходни месеци е погасено по давност. Вземането за следващия
месец – м.02.2017г. е станало изискуемо на 14.04.2017г. и давността за него е следвало да
изтече на 14.04.2020г., като след удължаване на давностния срок, същият изтича на
21.06.2020г. – след датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Ето защо вземането за
м.02.2017г. и за всички следващи месеци не е погасено по давност. Изравнителният резултат
за обхванатите от давността месеци се установява по размер едва след приключване на
съответния отоплителен период и вземането за него става изискуемо с изтичане на 45-
дневния срок за плащане на общата фактура от 31.07.2019г., следователно давността за него
не е изтекла. Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на
обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на давността.
Видно от експертното заключение на ССчЕ /таблица 4/ за обхванатия от давността
период от м.07.2016г. до м.01.2017г. стойността на топлинна енергия е в общ размер от 23,30
лева. Слеводателно за необхванатия от давността период от 02.2017г. до 04.2019г. се дължи
сумата от 744,13 лева /767,43 лева -23,30 лева/.
На следващо място съдът констатира, че към датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК няма погасени по давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2017г.
до 26.05.2020г. Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до
погасяване и на произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали
давността за лихвата е изтекла. Видно от експертното заключение по ССчЕ /таблица 4/,
мораторната лихва върху главницата по общата фактура от 31.07.2017г., включваща
погасените по давност месеци, се равнява на 5,54 лева. Пропорционално на погасената по
давност част от главницата, погасена по давност се явява и мораторната лихва в размер на
7
3,51 лева. Следователно за периода от 15.09.2017г. до 26.05.2020г. лихвата върху дължимата
и непогасена по давност главница се равнява на 52,32 лева /55,83 – 3,51/.
На последно място, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и при
съобразяване на периода на спиране на давността, се установява, че вземанията за цена на
услугата дялово разпределение за периода от 02.2017г. и 03.2017г. са погасени по давност,
доколкото вземането за 03.2017г. е било дължимо на 01.04.2017г., като след удължаването с
2 месеца и 7 дни, давността за него изтича на 08.06.2020г. /преди заявлението по чл. 410
ГПК/. Общият размер на погасени по давност вземания видно от експертното заключение на
ССчЕ /Таблица № 3/ е 2 лева. Поради което основателен е искът за сумата от 29,29 лева
/31,29 – 2/, както и за периода от 04.2017г. до 04.2019г.
С оглед гореизложеното предявените установителни искове за главница за цена на
доставена топлинна енергия се явяват основателни за сумата от 744,13 лева и за периода от
02.2017г. до 04.2019г., като следва да бъдат отхвърлени за сумата над уважения размер до
пълния предявен размер от 767,43 лева и за периода от 07.2016г. до 01.2017г. включително.
Предявените искове за мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2017г.
до 26.05.2020г. следва да бъдат уважени до размера от 52,32 лева, а за разликата над този
размер до пълния предявен размер от 55,83 лева исковете подлежат на отхвърляне.
Предявените искове за цена на услугата дялово разпределение следва да бъдат уважени
до размера от 29,29 лева и за периода от 04.2017г. до 04.2019г., а за разликата над този
размер до пълния предявен размер от 31,29 лева и за м.02.2017г. и м.03.2017г. исковете
подлежат на отхвърляне.
Предявените искове за сумата от 5,80 лева- мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.03.2017г. до 26.05.2020г. следва да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът /заявител/ е сторил разноски в общ размер от 75 лева, като с оглед
уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 71,99 лева. В исковото
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 75 лева, депозит за
ССчЕ и СТЕ в общ размер на 500 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение,
чийто размер съдът определи на 100 лева предвид обичайното ниво на фактическа и правна
сложност на делото и извършените от юрисконсулта процесуални действия, тоест общо 675
лева. С оглед уважената част от искове на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
647,85 лева. Ответниците претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева, като са представени доказателства за сторените разноски, а именно Договор за
правна защита и съдействие от 01.10.2021г. С оглед отхвърлената част от исковете на
ответниците следва да се присъдят разноски в размер от 16,09 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В. С. Т., ЕГН
********** и В. И. Т., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. С., ул., №, ет., ап.,, дължат
при условията на солидарност на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК:, с адрес на управление: гр. С., ул., №,,
сумата от 744,13 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
м.02.2017г. до м.04.2019г. за имот, находящ се в гр. С, ул., №, гараж №,, аб. № 348528,
инсталация № *********, както и 29,29 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.04.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва върху
двете главници считано от 11.06.2020г. до окончателното им изплащане, както и 52,32 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2017г. до 26.05.2020г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.06.2020г. по ч.гр.д. № 23754/2020г. по описа на
СРС, 161 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за цена на топлинна енергия за
разликата над 744,13 лева до пълния предявен размер от 767,43 лева и за периода от
м.07.2016г. до 01.2017г. включително, предявените искове за мораторна лихва върху тази
главница за разликата над 52,32 лева до пълния предявен размер от 55,83 лева, предявените
искове за цена на услугата дялово разпределение за разликата над 29,29 лева до пълния
предявен размер от 31,29 лева и за м. 02.2017г. и м. 03.2017г., както и предявените искове за
сумата от 5,80 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2017г. до 26.05.2020г.
ОСЪЖДА В. С. Т. и В. И. Т. да заплатят на „Т. С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 71,99 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от
647,85 лева, представляваща разноски в исковото производство съразмерно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД да заплати на В. С. Т. и В. И. Т. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 16,09 лева, представляваща разноски в исковото производство съразмерно
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Т. С.“ ЕООД на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9