Р  Е  Ш  Е  Н  И Е

11.05. 2018 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 23 април

Тринадесети наказателен състав година 2018

 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 839 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 2018-0042186 от 17.01.2018 година на Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, В. Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище *** към ГД “Контрол на пазара” към Комисия защита на потребителите, с което на „М.” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н “***”, ул. “***” № ****, представлявано от А.В.Д.на основание чл. 27, чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от ЗЗП е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000,00 лв. (три хиляди лева) за извършено нарушение по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила  жалба от “М.” ЕАД ***, представлявано заедно от А.В.Д.– Главен изпълнителен директор и М.М. – Изпълнителен директор, чрез юрк. Г.Х..

В нея, без да се оспорва формалното осъществяване състава на нарушението по чл.113, ал.2 от  ЗЗП се излагат съображения, че обстоятелствата по случая не са изяснени точно и в пълнота и не е отчетено обстоятелството, че до издаване на наказателното постановление  рекламацията на потребителя е била удовлетворена чрез замяна на закупената стока с нова, което е довело до издаване на незаконосъобразен от материално-правна страна административен акт. Релевират се и възражения от процесуално естество, а именно, че обжалваният административен акт не е издаден в съответствие с императивните изисквания установени към съдържанието му. Въз основа на това жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН.

 

За съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не е  изпратило процесуален представител.

Административно наказващия орган К.з.з.н.п.– ***, в съпроводителното писмо към преписката изразява становище, че жалбата е допустима но е неоснователна. За съдебно заседание – редовно призован, не е изпратил процесуален представител. 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 11.10.2017 г. в КЗП постъпила жалба на потребител, входирана  под № Р-03-1439 с оплакване срещу “М.” ЕАД по повод неудовлетворяване на рекламация относно закупен от търговеца на 15.09.2017 г. мобилен телефон „Nokia“ 150 DS.

В жалбата се излагали твърдения, че на 15.09.2017 г. е предявена рекламация  относно  закупената стока, като на същия ден бил приет за поправка. В оторизирания сервиз „Булграм“ ЕООД е установен, че ястройството не може да бъде ремонтирано и следва да бъде заменено с ново. Към жалбата били приложени: договор за продажба на изплащане № ********* от 31.08.2017 г.  и  сервизен протокол от 20.09.2017 г..

На основание постъпилата жалба, на 18.10.2017г. свидетелката С.Н.Н.  и Г.П.К. - гл. инспектори в КЗП РД за – Плевен извършили проверка  в магазин на “М.” ЕАД - “М-тел”, намиращ се  в гр. Плевен, ул. “***” № ***.

В хода на проверката и след преглед на предоставения им регистър за предявени рекламации установили, че на 15.09.2017г. в него е отразена рекламация от името на г-н Жеков относно горепосочената стока. Управителят на  търговския обект предоставил сервизен протокол/поръчка № BG02001241439 от 20.09.2017 г.  сервиз „Булграм“ в уверение на това, че мобилният апарат е бил изпратен за ремонт в оторизиран сервиз, където поръчката е заведена на 20.09.2017 г., както и че на 21.09.2017 г., след извършен ремонт /стоката не е поправена/ и е върнат обратно в магазина на търговеца.

Констатациите си обективирали в констативен протокол № 2017 № К-2628222 от 18.10.2017 г., с който задължили търговеца да представи допълнително в КЗП акт за удовлетворяване на рекламация, становище и пълномощно. 

С писмо, изх. № Р-03-839/30.10.2017 г. “М.” ЕАД било поканено за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поканата била получена на 01.11.2017 г.

На 07.11.2017 г., АУАН-а е предявен и връчен на Невелина Бождарова Ботева в качеството й на служител в „М.“ ЕАД, по действащ трудов договор от 29.09.2011 г. АУАН-а е връчен в търговския обект в гр. Плевен, ул. „***“ № ***,, като приела, че е нарушена разпоредбата на чл.113, ал.2 от ЗЗП.

Впоследствие, на 17.01.2018 г. след извършване на проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, наказващият орган  приел, че са налице основанията по чл.53 и чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.222а и чл. 231 от ЗЗП

 

ангажирал административнонаказателна отговорност на “М.” ЕАД за нарушение по чл.113, ал.2 от ЗЗП.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: акт за установяване на административно нарушение 2017 № К-0042186 от 07.11.2017 г., покана по чл.40, ал.2 от  ЗАНН, изх. № Р-03-839/30.10.2017 г., констативен протокол 2017 № К-262822 от 18.10.2017 г., жалба на потребител, с вх. № Р-03-1439 от 11.10.2017г., пълномощни, известия за доставяне, акт за удовлетворяване на рекламация от 25.09.2017 г., сервизен протокол от  20.09.2017 г., договор за продажба на изплащане, протокол за проверка на документи от 27.10.2017 г.,  както и показанията на свидетелите С.Н.Н. и Г.П.К..

Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение 2017 №К-0042186/07.11.2017 г., и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Направените в тази насока възражения в жалбата не се приемат за основателни.

Твърди се, че е нарушено императивното изискване в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване  на обстоятелствата, при които е извършено нарушението..

Преценявайки възражението в контекста на изложеното в обстоятелствената част на акта и постановлението, съдът намира същото за неоснователно, тъй като е  повече от очевидно, че и двата акта съдържат достатъчна по обем описателна част относно констатираното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, така че да гарантират възможността на нарушителя адекватно да упражни правото си на защита. Обвинението е формулирано ясно и разбираемо, а отразените фактически обстоятелства са достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на деянието вменено във вина на нарушителя, както за формиране на извод, че правното квалифициране на последното е извършено прецизно.

Допуснатата непрецизност относно изискването за означаване датата на извършване на нарушението не се приема за съществена, до степен да има за последица незаконосъобразност на  обжалвания акт. Безспорно, визираната дата на установяване на нарушението,  не съвпада с датата, на която същото е извършено. Последната обаче е изводима от изложените в акта и постановлението фактически обстоятелства, предвид ясно посочената дата, на която е предявена рекламацията относно мобилен телефон „Nokia“ 150 DS и срока, в който е следвало същият да се приведе в съответствие с договора за продажба – едномесечен от предявяването на рекламацията. При нарушения, чието изпълнително деяние се проявява в бездействие да се изпълни дължимото в определен срок, същите се считат довършени на датата, следваща последния ден от срока за изпълнение на нормативно установеното задължение.

 

 

 

При тези обстоятелства, проверката за спазването на срока по чл.34 ЗАНН по никакъв начин не е затруднена и макар конкретно означаване на датата на нарушението да липсва, то този недостатък не нарушава съществено процесуалните правила.

По същество:

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема, че формираният извод за осъществено от жалбоподателя нарушение по чл.113, ал.2 от ЗЗП е правилен и законосъобразен, тъй като съответства на установеното по казуса фактическо положение.

Съображенията са следните:

 

Фактическите обстоятелства приети по-горе се установяват по безспорен начин от събраните доказателствени материали по делото. Анализа им убедително сочи, че нарушението, проявило се в неудовлетворяване в срок на предявена  рекламация от потребител, е действително извършено.

Процесното нарушение, вменено на “М.” ЕАД се изразява в нарушаване на предписанието в чл.113, ал.2 от ЗЗП - привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.

По делото е безспорно установено, че рекламацията на потребителя Н.Н.Ж., предявена на 15.09.2017 г. за мобилен телефон „Nokia“ 150 DS, акт за удовлетворяване на рекламация № RMPLM5311167 от същата дата, не e била удовлетворена в законоустановения срок чрез ремонт или замяна. Рекламацията е предявена пред надлежен субект – “М.” ЕАД, явяващ се търговец по смисъла на чл.125, ал.1 от ЗЗП. В качеството си на продавач по приетия като писмено доказателство договор за продажба на изплащане от 31.08.2017 г. именно този субект е адресат на задължението по чл.113, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗП -  да приведе стоката в съответствие с договора за продажба.

Безспорно е по делото, че акт за удовлетворяване на рекламацията не е  издаден до изтичане на едномесечния срок по чл.113, ал.2 от ЗЗП, т.е. до 15.10.2017 г. Видно е, че актът за удовлетворяване на рекламация чрез замяна на стоката с нова е издаден на 27.10.2017 г. – след изтичане на  законоустановения срок.

Тези  факти  изпълват обективните признаци от състава на  нарушението по чл.113, ал.2 от ЗЗП и обосновават извод, че същото е действително извършено. В синхрон с писмените доказателства, събрани по делото са и показанията на свидетелите Светланан Н.Н. и Г.П.К. дадени пред съда. Съдът ги кредитира с доверие изцяло, тъй като намира, че са дадени обективно, логични са, кореспондират на всички останали събрани по делото доказателствени материали и не открива каквато и да е заинтересованост у свидетелите да излага неверни факти или да изопачава техния смисъл.

Доводите в жалбата, че нарушението не е следствие от виновно поведение на  търговеца не се приемат за основателни.

 

 

 

На първо място, в случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на ЮЛ – „М.” ЕАД, поради което и въпросът за вината не подлежи на обсъждане. Този въпрос е правно ирелевантен, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна, безвиновна, съгласно разпоредбата на чл.83 от ЗАНН и е  изключение от принципа по чл.24, ал.1 от ЗАНН. Последната допуска в предвидените от закона случаи на юридически лица и еднолични търговци да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. Налице са всички обективни предпоставки за ангажиране отговорността на търговското дружество в случая, тъй като тази възможност е предвидена със специален закон – чл.222а от ЗЗП, налице е неизпълнение на задължение към държавата и то е свързано с осъществяваната от дружеството дейност. В тази връзка, за реализиране  на отговорност по посочения законов текст вината не е елемент от състава на нарушението по чл.113, ал.2, а и не би могла да бъде, с оглед обстоятелството, че ЮЛ, като социално образование, е неспособно да формира вина.

На следващо място твърдението, че веднага след предявяването на рекламацията търговското дружество е предприело действия по удовлетворяването й чрез ремонт, като същият е бил приет за поправка. В оторизирания сервиз „Белграм“ ЕООД е установен, че устройството не може да бъде ремонтирано и следва да бъде заменено с ново. При извършване на проверката на 18.10.2017 г. от служителите н.К.з.з.н.п. са установили, че няма акт за удовлетворяване на рекламация чрез замяна на стоката с нова и чак при документалната проверка на 27.10.2017 г., когато е съставен ППД № К-0103343 от 27.10.2017 г., дружеството е представило акт за удовлетворяване на рекламация чрез замяна на стоката с нова.

Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че жалбоподателят  “М.” ЕАД, в качеството си на търговец, след като е приел на 15.09.2017г. рекламация относно мобилен телефон марка „Nokia 150 DS“, не я е удовлетворил в едномесечен срок, като не е привел потребителската стока в съответствие с договора за продажба, предвид наличното несъответствие между тях !!!

 

Събраните доказателства за това, че  все пак до приключването на проверката е издаден акт за удовлетворяване на рекламацията и стоката е заменена, не обосновава несъставомерност на нарушението, тъй като нормата на чл.113, ал.2 от ЗЗП защитава правото на потребителя да получи привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба не въобще, а в СРОК – един месец от предявяването на рекламацията.

 

Съдът не намира и основания нарушението да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл.28а от ЗАНН. Жалбоподателят не е представил доказателства за предприети действия по удовлетворяването на рекламацията веднага след  предявяването й. 

 

 

 

В контекста на установеното от фактическа страна и въз основа изложените правни съображения, съдът приема, че актосъставителят и наказващият орган са формирали правилен и законосъобразен извод за това, че нарушението по чл.113, ал.2 от ЗЗП е действително извършено, както и че “М.” ЕАД *** следва да понесе административнонаказателна отговорност за него, на основание чл.222а от ЗЗП и чл. 231 от ЗЗП.

По отношение наложеното административно наказание:

За установеното нарушение административната санкция е установена в разпоредбата на чл.222а от ЗЗП. Съгласно същата, в действащата към момента на извършване на нарушението редакция /ДВ, бр. 18 от 2011 г./, “за нарушение на чл. 113 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.”. В конкретния случай на “М.” ЕАД е наложена санкция в максимален размер, а именно - 3000 лв., която административно наказващият орган е счел, че съответства на характера и тежестта на нарушението, тъй като същото е повторно, както и че в този си размер в най-висока степен би допринесла за реализиране на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.

               Поради това, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

                                           Р  Е  Ш  И  :        

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2018-0042186 от 17.01.2018 година на Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, В. Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище *** към ГД “Контрол на пазара” към Комисия защита на потребителите, с което на „М.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.В.Д.и М.М. – изпълнителни дитериктори на основание чл. 27, чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от ЗЗП е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000,00 лв. (три хиляди лева) за извършено нарушение по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: