Номер 145816.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София4-ти граждански
На 16.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000502302 по описа за 2020 година
С решение от 15.05.2020 г., постановено по гр. дело № Е 4168/2019 г.,
Софийският градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен състав, е признал и
допуснал на територията на Република България изпълнение на съдебна заповед,
издадена на 13.12.2017 г. от Сватовския районен съд в Луганска област, Украйна в
полза на украинската гражданка С. С. Ц. срещу живеещия в България ответник А. В. Ц.
за заплащане на издръжка за малолетното дете на страните Д. А. Ц., родена на *** г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника А. В. Ц. . В жалбата
и допълнително представени писмени бележки се развиват множество оплаквания.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е мотивирал изводите си по отношение на
изпълнение на условията на чл.117 от КМЧП и чл.20 от договора за правна помощ,
сключен между България и Украйна. Поддържа се, че е било нарушено правото на
участие на жалбоподателя в производството пред украинския съд, че не е съобразено
извършеното от ответника плащане на издръжка и че признаването на акта на
украинския съд би довело до неоснователно обогатяване на ищцата. Оспорва се и по
същество разпореденото от съда в Украйна относно дължимата издръжка в размер на ¼
от доходите на жалбоподателя, като се сочи противоречие с материалното украинско
право. Излагат се и доводи за неопределямост на издръжката, присъдена в дробна част
от доходите на А. Ц..
Представят се доказателства, че след образуване на производството по
екзекватура, ищецът е завел дело пред съда в Украйна за намаляване на издръжката, по
което вече е постановено решение на първа инстанция.
1
Въззиваемата ищца С. С. Ц. е подала възражение срещу жалбата, което е
изпратено по електронна поща. В него изразява становище, че оплакванията на А. Ц. са
неоснователни.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, намира следното:
Производството е по реда на чл.117-119 от КМЧП, при приложение и на
Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Украйна.
Относно допустимостта на производството за признаване на акта на чуждестранния
/украински/ съд, в обжалваното първоинстанционно решение са изложени подробни
мотиви, които въззивният съд споделя и не счита за необходимо да възпроизвежда.
По делото е безспорно, че ищцата С. С. Ц. и ответникът А. В. Ц. са бивши
съпрузи, бракът на които е бил прекратен, както и че съпругата и родените от брака
деца живеят на територията на Република Украйна, а съпругът – на територията на
Република България.
Ищцата С. Ц., в качеството си на майка на малолетната Д. Ц., е подала чрез
министерство на правосъдието молба да бъде изпълнена на територията на Република
България съдебна заповед относно събиране на издръжка, дължима от ответника А. Ц.
за детето Д. А. Ц..
Видно от самата „съдебна заповед“, същата е издадена на 13.12.2017 г. от
Сватовския районен съд в Луганска област, Украйна по дело № 426/21356/17. С нея е
постановено, да бъде събрана от А. Ц. издръжка в полза на С. Ц. за издържане на
детето Д. Ц., родена на *** г., в размер на ¼ част от всички видове доходи /печалби/
месечно, но не по-малко от 50 % от жизнения минимум за дете на съответната възраст,
започвайки от 23.11.2017 г. до навършване на пълнолетие на детето.
В заповедта е отбелязано, същата е влязла в сила на 12.02.2018 г. В нея са
цитирани разпоредби на украинския ГПК както следва: В съответствие с част 1, чл.105
от ГПК на Украйна, длъжникът няма право да подава заявление за отмяна на съдебната
заповед; В съответствие с част 7, чл.105 от ГПК на Украйна, длъжникът има право да
се обърне към съда с иск за намаляване на размера на издръжката.
В приложената „справка“, издадена от украинския съд на 29.12.2018 г., е
посочено, че гражданинът А. Ц., в съответствие с чл.102, част 2 от Гражданския
процесуален кодекс на Украйна, не е бил призован при разглеждане на съдебната
заповед по заявлението на С. Ц. относно събирането на издръжка по реда на
2
заповедното производство.
В друга „справка“, издадена също на 29.12.2018 г. от украинския съд е
удостоверено, че съдебната заповед на Сватовския районен съд относно събирането на
издръжка по реда на заповедното производство влиза в сила на 12 февруари 2018 г. и
подлежи на изпълнение.
В последваща „справка“, издадена на 14.08.2019 г. от украинския съд,
постановил заповедта, е посочено, че копие от съдебната заповед и заявлението са били
изпратени на А. Ц. на адреса му в гр. ***, но са били върнати на адреса на съда – с
оглед на Наредба на Кабинета на министрите на Украйна относно списък на населени
места, на територията на които органите на държавната власт временно не извършват
или извършват в непълен обем правомощията си. В справка от 13.08.2019 г. е
удостоверено, че А. Ц. е бил уведомен за решението по дело № 426/21356/17 чрез
поставяне на информацията на официален уеб-портал на съдебната власт.
На л.81 от първоинстанционното производство се съдържа и самото
уведомление, в което е отразено, че е поставено на официалния уеб-портал на
съдебната власт на 01.02.2018 г. – тъй като А. Ц. не се е явил в съда след
уведомяването му на последния известен адрес на местоживеенето. В уведомлението е
цитиран приложимият украински закон „За извършване на правосъдието и наказателно
производство във връзка с провеждане на антитерористична операция“ и конкретно
разпоредбата на част 2 от чл.1-1 на този закон „Участниците по делото, последен
известен адрес на местоживеенето /пребиваването/ или местонахождението на
които се намира в района на провеждане на антитерористична операция и които
нямат официален електронен адрес, се уведомяват за вземане на съответното
съдебно решение чрез поставяне на информацията на официалния уеб-портал на
съдебната власт.“
Към молбата за екзекватура е приложена и „справка за изчисляване“, изготвена
от служител на Луганското градско отделение на Държавна изпълнителна служба на
Главно териториално управление на правосъдието в Луганска област. В нея е отразено,
че задължението на А. Ц. към 31.01.2019 г. възлиза на 2 970,60 гривни като е
отбелязано и частично погасяване.
С отговора на исковата молба ответникът А. Ц. също е приложил справки и
платежни документи, удостоверяващи извършени от него плащания през периода март-
август 2019 г., септември-октомври 2019 г., както и превод на сума 15 000 гривни за
захранване на сметка на С. Ц. през месец юли 2018 г.
Ответникът е представил пред градския съд и доказателства, че на 27.11.2019 г. е
3
предявил пред компетентния украински съд иск за намаляване на размера на
издръжките, които е бил осъден да заплаща не само за детето си Д. Ц., но и за другото
си дете – Е. Ц., до размера на 1/3 от доходите си.
Пред въззивната инстанция е представено в превод решение на Старобилския
районен съд, Луганска област, постановено на 10.09.2020 г. по дело № 431/6857/19. С
това решение дължимата от А. Ц. издръжка общо за двете му деца е намалена на 1/3 от
доходите му. В мотивите на решението е посочено, че намаляването на размера на
издръжката се извършва по общи правила, а именно – от момента на влизането в сила
на съдебно решение. В решението е отбелязано, че същото не е влязло в законна сила.
С оглед на горните данни, по основните оплаквания на жалбоподателя А. Ц.,
въззивният съд намира следното:
Относно твърдението за нарушаване на правото му на защита в производството
пред украинския съд: От представените съдебна заповед и справки, издадени от
украинския съд по гр. дело № № 426/21356/17 е видно, че производството по
определяне на издръжката не е състезателно, а едностранно /заповедно/ и поради това
за него ответникът не е бил призоваван.
Съдът е бил длъжен само да уведоми ответника за постановената заповед. С
оглед на специфичната ситуация в държавата Украйна и невъзможността
уведомлението за заповедта да бъде връчено лично на А. Ц., съдът е приложил
цитираната по-горе разпоредба на специалния „За извършване на правосъдието и
наказателно производство във връзка с провеждане на антитерористична операция“ и
уведомлението е публикувано на уеб-портала на съдебната власт. С оглед на
действащото украинско законодателство, съдът е приел, че жалбоподателят Ц. е бил
редовно уведомен за заповедта и е отбелязал, че тази заповед е влязла в сила едва след
публикуването й на уеб-портала. Следователно, не се установява, украинският съд да е
извършил нарушение на чл.20, ал.2, т.2 и чл. 21 т.2 от двустранния договор между
Украйна и България, съответно не са налице и предпоставките на чл.117, т.2 от КМЧП,
при които замоленият съд би следвало да откаже признаване на решението.
Оплакването, че при две малолетни деца неправилно е определена издръжка на
всяко едно от тях в размер на 1/4 от доходите на бащата, не подлежи на обсъждане в
настоящото производство. В производството по признаване на акта на украинския съд
българският съд няма право да се произнася по съответствието на постановения акт с
материалния закон на държавата, съдът на която е постановил акта – с оглед на
изричната забрана за навлизане по съществото на спора от признаващия съд,
4
съдържаща се в чл.121, ал.1 от КМЧП. Компетентен да се произнесе по искането за
намаляване на издръжката е украинският съд и жалбоподателят е упражнил правото си,
предявявайки иск именно пред компетентния съд. При влизане в сила на решението за
намаляване на издръжката, това намаление би настъпило занапред – както беше
цитирано по-горе. Поради това не би могло да бъде уважено искането на
жалбоподателя, заповедта да бъде допусната за изпълнение занапред.
Оплакването, че престацията е неопределяема не може да обоснове извод, че
решението на украинския съд не следва да бъде признато. От цитираните актове на
украинския съд, както и от исковата молба на А. Ц. за намаляване на издръжката и от
постановеното първоинстанционно решение на Старобилския районен съд, Луганска
област по дело № 431/6857/19 се установява, че издръжката за децата не се определя в
конкретна сума /както е по българското право/, а в дробна част от дохода на родителя,
дължащ издръжка. Макар и различен от правото на признаващия съд, този подход при
определяне на издръжката не може да обоснове наличие на предпоставките за отказ,
съдържащи се в чл.117, т.5 от КМЧП.
Относно оплакването, че не е отчетено обстоятелството, че за процесния период
бащата А. Ц. е погасявал част от задълженията си, въззивният съд намира, че то също е
неоснователно. Настоящото производство е за признаване на чуждестранно решение, а
не представлява иск за присъждане на изискуема сума, при която хипотеза съдът
наистина би бил длъжен да приспадне платеното след възникване на задължението.
Разпоредбата на чл. 121, ал.2 от КМПЧ относно термина „погасяване на задължението”
следва да бъде тълкувана в смисъл на новонастъпили обстоятелства, водещи до
отпадане на задължението за заплащане на издръжка. Що се отнася до частичното
доброволно изпълнение на чуждото решение, чието признаване се иска, това
обстоятелство би следвало да бъде отчетено в производството по събиране на
дължимите вземания.
С оглед на изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че жалбата
на ответника А. Ц. е неоснователна, поради което обжалваното решение на Софийския
градски съд следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-ри брачен състав, постановено на 15.05.2020 г. по гр. дело № Е 4168/2019
г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6