Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина
Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело
№ 11399 по описа за 2019 г. на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 125229 от 27.05.2019 г., постановено
по гр. д. № 21383 по описа за 2017 г. на СРС, 127 състав, е признато за
установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Е.Е.Т. дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ
сумата от 3214,74лв. – главница, представляваща стойността на доставената и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за имот
с абонатен № 309283, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2017 г. до
окончателното плащане, сумата от 22,32 лв., представляваща такса за дялово
разпределение през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за същия имот,
ведно със законна лихва за периода от 10.01.2017 г. до изплащане на вземането,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 18.01.2017 г. по ч.гр.д.
№ 1228/2017 г. по описа на СРС, 127-ми състав, като съдът отхвърлил иска с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
за разликата над уважения размер от 3214,74 лв. до пълния предявен размер от
3766,81 лв., както и исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 327,67 лв., претендирана като обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за стойност на топлинна енергия за периода
от 15.10.2015 г. до 04.01.2017 г. и за сумата от 3,95 лв., претендирана като
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.10.2015 г. до 04.01.2017 г.
Решението е
постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице помагач на страната на
ищеца.
Недоволен от
постановеното решение останал ответникът в производството Е.Е.Т., предвид което
депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт в частта, с която предявените срещу
него искове за главници са уважени. В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на решението поради допуснати от първия съд нарушения
на материалния закон и превратно интерпретиране на събраните доказателства. Поддържа
се, че имотът, за който ищецът претендира заплащане на суми за топлинна енергия
и дялово разпределение, е къща и не е в режим на етажна собственост, а
ответникът изрично заявил, че не желае да ползва услугите на ищеца на адреса на
собствения си имот, с оглед което следвало да се извърши отприсъединяване.
Оспорен бил представения договор между ищеца и третото лице помагач. Заявява,
че своевременно оспорил твърдението на ищеца имотът да е топлоснабден, а този
факт останал недоказан в хода на производството. Също така поддържа, че
извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно, с оглед
което не можело да възникне задължение за плащане на цената на консумираната
енергия за ответника. Освен това по делото не била установена датата на
публикуване на процесните общи фактури, с оглед което съдът следвало да
отхвърли исковете. Заявеното искане е решението в обжалваната част да бъде
отменено, а предявените от ищеца искове – отхвърлени за уважените с решението
размери.
Не е подаден
отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 22.06.2021 г. въззиваемата
страна заявява, че оспорва въззивната жалба на ответника и претендира юрисконсултско
възнаграждение за производството.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба на ответника.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, в обжалваната от
ответника част. По същество на заявените с жалбата оплаквания въззивният съд приема
следното:
С оглед правната
квалификация на предявените искове правилно районният съд е разпределил
доказателствената тежест между страните по спора. По исковете с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия
в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
При извършване на
собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене пред първата
инстанция доказателствен материал настоящата съдебна инстанция намира, че по
делото е установено, а и това не се оспорва от страните, че по силата на
договор за дарение на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № 94,
том IV, рег. № 4567,
дело № 638/2006 г. на нотариус М. Воденичарски, рег. № 292
съгласно Регистъра на НК, ответникът е придобил правото на собственост върху
първия етаж от построената в урегулиран поземлен имот XVI-161, кв. 167 по плана на гр. София, м. „Лозенец Трета част“
двуетажна жилищна сграда, заедно с две избени и две тавански помещения, както и
½ идеална част от общите части на сградата, за който недвижим имот при
ищеца е открита партида с абонатен № 309283.
По делото като
писмено доказателство е прието и удостоверение, изх. №68-00-1000/09.08.2012 г.,
съгласно което настоящ адрес *** се отнася за жилищна сграда, построена в урегулиран
поземлен имот XVI-161, кв. 167 по плана на гр. София, м. „Лозенец Трета част“.
Ето защо въззивният съд приема, че ответникът е собственик на процесния
недвижим имот, за който ищецът е предявил искове за заплащане на цена на
доставена в имота топлинна енергия и за цена на услугата за дялово
разпределение на същата.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и
към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което
е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото
дружество.
Неоснователни са
доводите на въззивника, че в производството недоказано е обстоятелството, че
процесният имот е топлоснабден. От извънсъдебните признания на ответника,
съдържащи се в адресираните до ищеца и до дружеството, осъществяващо дяловото
разпределение, изявления съдът приема за установено по делото, че в собствения
на ответника недвижим имот е монтирано енергийно съоръжение – абонатна станция,
към която е присъединена построената в поземления имот сграда, както и още две
други съседни на процесната жилищни сгради. Този извод се потвърждава и от
заключението на СТЕ, прието в хода на първоинстанционното производство.
В допълнение на
изложеното следва да се посочи още, че по делото е представен протокол от
проведено събрание на собствениците на сградите, находящи се на ул. „******,
ползващи топлинна енергия, доставяна от ищеца, на което е събрание е взето
решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода и издаване на общи и индивидуални сметки,
както и за определяне на относителния дял на разхода на топлинна енергия,
свързан с топлоотдаването. Видно от съдържанието на протокола е, че
праводателят на ответника Е.Х.Т. е участвал на проведеното събрание и е избран
като един от пълномощниците на собствениците на сградите от посочените адреси,
да ги представлява в отношенията с избраното дружество, с което да бъде сключен
договорът. Ето защо съдът приема, че от представените по делото доказателства и
извънсъдебните признания на ответника и неговия праводател, по несъмнен начин в
производството е установено, че процесният имот е топлоснабден.
Въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, изготвено въз основа на писмени
документи и оглед на място, настоящата инстанция приема, че жилищните сгради на
ул. „******“ №№ 47, 49 и 51се снабдяват с топлоносител гореща вода посредством
обща абонатна станция, намираща се в имота на ул. „******“ № 47, като същата
захранва посредством дворната мрежа и захранващи тръби и останалите две къщи /№
49 и № 51/. Вещото лице е посочило, че през 2012 г. за ул. „******“ № 49 е
монтиран нов топломер, при което топлинните загуби по трасето от АС до сградата
са начислени и към сградната инсталация на № 47, при което според експерта е
завишена топлинната енергия, отдадена на сградната инсталация за процесния
имот. През процесния период в имота на ответника е имало индивидуален топломер,
дефектирал поради теч и 1 бр. водомер за топла вода. По тази причина топлинната
енергия за отопление на имота е начислявана на база максимален отчет съгласно
т.7.3.1 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването.
Топлата вода е начислявана по реален отчет на показанията на водомера. Съгласно
заключението начислените след извършено изравняване суми са както следва: за
сградна инсталация – 552,08 лева, за имот – 2618 лева и за битова гореща вода –
596,74 лева или общо 3766,82 лева.
Експертът е заключил, че извършеното разпределение с изключение на начислената
топлинна енергия за сградна инсталация за периода 2014 г. – 2016 г. е в
съответствие с действащата нормативна уредба. Относно изправността на общия
топломер, монтиран в абонатната станция, вещото лице е посочило, че през
периода същият е преминал метрологични проверки, като заключенията на всички
тях са, че СТИ съответства на одобрения тип, с оглед което и тези оплаквания на
въззивника, съдържащи се в жалбата, са неоснователни.
В мотивите на
обжалваното съдебно решение решаващият състав на първия съд е изложил
съображения, позовавайки се на заключението на СТЕ, че по делото не се
установява ищецът законосъобразно да е начислил топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, с оглед което стойността на последната не следва да бъде
присъждана и общата стойност на потребената топлинна енергия в процесния период
(3766,82 лв.) да бъде намалена със стойността на начислената топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация (552,08 лв.), респ. главната искова претенция е
уважена за сумата от 3214,74 лв., а за разликата до пълния предявен размер –
отхвърлена. Настоящият състав на въззивния съд не намира основание да ревизира
тези изводи на контролираната инстанция. Съдът е отчел допуснатите от ищеца
нарушения при извършване на изчисленията и е отхвърлил претенцията за топлинна
енергия за сградна инсталация, т.е. не съответстват на изхода по спора пред
първия съд доводите на въззивника, че в разпределението влизат загубите по
трасето от имота на ищеца до другите къщи. Тези загуби, съгласно заключението на
СТЕ, са включени в начисленията за сградна инсталация, за която сума, както се
посочи и по-горе, искът е отхвърлен и в тази част решението е влязло в сила. По
делото е установено, че разходът за топлинна енергия за подгряване на вода е
начислен след извършване на реален отчет на водомера в имота. Що се отнася до
начислената топлинна енергия за отопление на имот следва да се посочи, че по
делото е установено, че индивидуалният топломер, по който е следвало да се
отчита разходът в имота на ищеца, е дефектирал през процесния период,
следователно не е отчитана потребената енергия за отопление на имота.
Не могат да бъдат
споделени съдържащите се в жалбата на ответника доводи, че липсата на изправен
индивидуален топломер, отчитащ разхода в имота на ответника, не може да
обуслови отговорност на последния за заплащане на топлинна енергия за отопление
на имот. Съгласно т.7.3.1 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-ЗЗ4
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, действаща през процесния период, при липса на индивидуален топломер за имот се прилага
екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, който се определя по
реда, посочен в тази разпоредба от приложението. Съгласно заключението на СТЕ
изчислението е извършено в съответствие с нормативно заложената методология, с
оглед което и следва да се приеме, че разходът е този, отразен в изравнителните
сметки, съставени от дружеството, осъществяващо топлинното счетоводство за
процесния имот. От заключенията по изслушаните в хода на първоинстанционното производство
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи се установява, че за имота
на ответника са издавани изравнителни сметки за исковия период от време. Нещо повече
- ответникът нито твърди, нито доказва по делото да се е възползвал от
предвиденото рекламационно производство и да е оспорил изготвените от третото
лице-помагач изравнителни сметки в установените срокове съгласно чл. 33, ал. 3
от общите условия, приложими към действащия през периода между страните
договор. Поради това и с оглед на липсата на мотивирано оспорване на тези
документи и в настоящото производство, съдът намира, че разпределението е
извършено по описания и отразен от експерта по съдебно-техническата експертиза
начин в съответствие с нормативната уредба. Ето защо, за процесния период от
време данните за реално потребеното количество топлинна енергия за имота на
ответника са тези по издадените от третото лице – помагач, изравнителни сметки,
изследвани от вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Следователно, с
оглед така установените количества топлинна енергия, доставени в процесната
сграда, правилното начисляване на топлинната енергия за имота и заключението по
съдебно-техническата експертиза, че дяловото разпределение с изключение на
изчисленията за топлинна енергия за сградна инсталация, е правилно извършено,
ищецът е доказал количеството на доставената топлинна енергия, стойността на
която се определя съобразно установените от ДКЕВР цени. При това положение
главното задължение за топлинна енергия възлиза на размера, посочен по-горе и
установен с обжалваното решение. Доколкото изводите на първия съд изцяло
съответстват на изложените от въззивната инстанция съображения, решението в
тази част следва да бъде потвърдено.
В допълнение
следва да се посочи, че неоснователни се явяват доводите на въззивника,
съдържащи се във въззивната жалба, че искът е недоказан след като в случая не
се касаело за сгради в режим на етажна собственост, с оглед което и за същите
системата за дялово разпределение не следвало да се прилага. Както се посочи и
по-горе, видно от протокола от общо събрание на етажните собственици на ул. „******“ № 47, 49 и 51, списък към него и
договора от 17.08.2001 г., собствениците на сградите, находящи се на посочените
адреси, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода на третото лице – помагач „Т.С.“
ЕООД.
От събраните по
делото писмени доказателствата и заключенията на изслушаните експертизи се
установява, че страните са изпълнявали поетите по договора задължения през
исковия период, като потребителите, вкл. и ответникът са допускали
представителите на дружеството за отчитане до адреса /съгласно заключението на
СТЕ разходът за подгряване на вода е начислен след реален отчет на показанията
на намиращия се в имота на ответника водомер/, с оглед което съдът приема, че страните
са потвърдили обвързаността си от сключения договор за топлинно счетоводство по
смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Следва да се
отбележи също и че както разпоредбите на раздел V ЗЕ /чл. 134 и сл./, така и разпоредбата на чл. 35, ал.
1 от Наредба за топлоснабдяването, действаща през периода, предвиждат
възможност за присъединяване на лица от една или повече сгради към абонатна
станция в друга сграда, каквато е била волята на собствениците на трите обекта,
находящи се на посочените адрес.
Нещо повече, в
настоящия случай не става въпрос и за доставка без съгласие на индивидуалните
собственици, доколкото трите сгради са присъединени към топлопреносната мрежа
по искане на собствениците им, като видно от приетия протокол от проведеното
събрание същите са поискали извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, поради което извод за принудителното доставяне на такава от
страна на ищцовото дружество не може да бъде направен. Тук следва да се има
предвид и факта, че по делото няма данни да е налице хипотезата на чл. 153, ал.
2 от ЗЕ за отказ от ползване на топлинна енергия - прекратяване на
топлоснабдяването за отопление на всички сгради от абонатната станция или от
нейното самостоятелно отклонение, когато две трети от собствениците и
титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред топлопреносното
предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на заявлението да
извърши исканото прекратяване – арг. ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016 г.,
ОСГК на ВКС.
Съдът не
констатира основателност на оплакванията на въззивника, че в производството не
е установена датата на публикуване на общите фактури за отоплителните сезони,
включени в периода. Последното е
относимо към момента на изпадане на потребителя в забава съгласно
предвиденото в приложимите към договора общи условия, т.е. към отхвърлената от
първия съд претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но не и към
основателността на главната претенция за цената на топлинната енергия,
начислена за исковия период за имота на ответника.
При липсата на
други доводи във въззивната жалба следва да се приеме, че същата е
неоснователна, а решението в обжалваната от ответника част – да бъде
потвърдено, като правилно и съответстващо на приложимия материален закон при
правилно интерпретиране на събраните доказателства.
По разноските:
Неоснователността
на въззивната жалба обуславя правото на въззиваемата страна да претендира
присъждането на разноски за производството на основание чл. 78, ал.3 ГПК. В
качеството си на въззиваема страна ищецът е депозирал по делото единствено бланкетна
молба за разглеждане на делото в негово отсъствие и за отхвърляне на въззивната
жалба на ответника, без да излага каквито и да било доводи за неоснователност
на въззивната жалба на последния. Ето защо липсва основание да се приложат
разпоредбите на чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НЗПП и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 125229 от 27.05.2019 г., постановено по гр. д. № 21383 по описа за
2017 г. на СРС, 127 състав, в частта, с която е признато за установено по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Е.Е.Т., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 3214,74 лв.
– главница, представляваща стойността на доставената и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за имот с абонатен №
309283, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2017 г. до окончателното
плащане, сумата от 22,32 лв., представляваща такса за дялово разпределение през
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за същия имот, ведно със законна
лихва за периода от 10.01.2017 г. до изплащане на вземането, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение от 18.01.2017 г. по ч.гр.д. № 1228/2017 г. по
описа на СРС, 127-ми състав.
Първоинстанционното
решение в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения
размер от 3214,74 лв. до пълния предявен размер от 3766,81 лв., както и
исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 327,67
лв., претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за стойност на топлинна енергия за периода от 15.10.2015 г. до
04.01.2017 г. и за сумата от 3,95 лв., претендирана като обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 15.10.2015 г. до 04.01.2017 г., е влязло в сила поради необжалването му.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на „Т.С.“
ЕАД.
Решението не
подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.