Р Е Ш Е Н И Е
Номер 530 14.04.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на четвърти март две хиляди и
двадесета година в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря Й.Б. като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 3086 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона
за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба на К.Л.Ч., с ЕГН ********** с
адрес ***, чрез адв. Д.Д. от АК Благоевград, със съдебен адрес:*** против
Решение с изх. № К-1092-107/09.11.2017 год. на Изпълнителния директор на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********. С оспорения акт е отказано
предоставянето на искана обществена информация, направено със заявление с вх. №
К-1092-73/04.09.2017 год., уточнено с молба с вх. № К-1092-101/30.10.2017 год.
В жалбата е заявено, че така оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи.
Формулирано е искане за отмяна на оспореното решение, връщане на преписката на
Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона и присъждане на направените по делото
разноски.
Делото е висящо за втори път пред настоящата съдебна
инстанция.
С Решение № 773/20.04.2018г., постановено по адм.дело
№3316/2017г. , Адиминстративен съд-Бургас е отменил Решение с изх. № К-1092-107/09.11.2017 год. на Изпълнителния
директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********, с което е
отказано предоставянето на искана обществена информация, направено със
заявление с вх. № К-1092-73/04.09.2017 год. и уточнено с молба с вх. №
К-1092-101/30.10.2017 год., подадени от К.Л.Ч.
с ЕГН ********** с адрес ***. и е върнал
преписката на Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Победа“,
ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, за произнасяне по заявление с вх. №
К-1092-73/04.09.2017 год. и уточнено с молба с вх. № К-1092-101/30.10.2017
год., подадени от К.Л.Ч., с ЕГН **********,
с адрес: ***.
С Решение №17104/13.12.2019г., постановено по адм.дело
№ 12216/2018г., ВАС е отменил Решение № 773/20.04.2018г., постановено по
адм.дело №3316/2017г. на Адиминстративен съд-Бургас, отменил е и Определение
№1248/04.06.2018г. по описа на Адиминстративен съд-Бургас и е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно дадените в мотивите
указания.
С Определение №2919/19.12.2019г. (л.3), с оглед указанията
на ВАС, съдът е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок от уведомяването да
представи доказателства за депозиране на жалбата в срок. В изпълнение на
указанията на съда по делото е постъпила молба от жалбоподателя, ведно с
доказателства, от които е видно, че жалбата е изпратена по куриер на
27.11.2017г. и е в срок.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. В молба с вх. №
2229 от 04.03.2020 г. твърди, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК и излага допълнителни основания за незаконосъобразност на оспорения
отказ. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът
– изпълнителен директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас, се
представлява от адв. Попова, която оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна. Счита, че разноски не следва да се присъждат, тъй като е налице
свързаност между лицата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна, намира за
установено следното:
Със
заявление с вх. № К-1092-73 от 04.09.2019г. К.Л.Ч. е поискал от
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД да получи следните документи,
съдържащи обществена информация: незаверени преписи от всички договори, които
са сключени от дружеството и попадат в обхвата на чл. 20, ал. 4 от ЗОП; незаверени преписи от
всички първични счетоводни документи, свързани с посочените в предходната точка
договори по смисъла на чл. 20, ал. 5 от ЗОП (независимо дали договорите са в
писмена форма или са неформални); счетоводна справка, от която да е видно какъв
е общият размер на платените суми по посочените по-горе договори в табличен
вид, като справката да съдържа информация най-малко по кой договор, каква сума
и на кой доставчик и на коя дата е заплатена.
По
повод постъпилото искане, с писмо изх.№ К-1092-84/26.09.2017г. Изпълнителния директор на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е уведомил заявителя, че искането не
отговаря на изискванията на чл.25, ал.2,т.1 от ЗДОИ.
С нарочна молба
вх.№ К-1092-101/30.10.2017г. жалбоподателят е уточнил претенцията си, а именно:
По т. 1 е посочил, че договорите, до които се иска достъп следва да отговарят
на едно от следните условия: 1. да са на стойност по-малка от 50 000 лв. с
предмет на дейност възложени СМР или 2. такива на стойност по-малка от
70 000 лв. когато техен предмет са услуги по Приложение № 2 към чл.11,
ал.3 от ЗОП, или 3. договорите да са на стойност до 30 000 лв., когато със
съответния договор дружеството е възложило доставки и услуги извън горните две
хипотези. По т. 2 е посочил, че под първичен счетоводен документ желае да бъде
разбирано, включително, но не само всички фактури, приемо-предавателни
протоколи, стокови разписки, товарителници, както и всички документи, касаещи
плащанията, извършени от страна на дружеството в изпълнение на задълженията му
по договорите от т. 1 на заявлението. По т. 3, жалбоподателя е уточнил, че иска
предоставянето на справка в табличен вид, от която да е видно какъв е общият
размер на платените суми по посочените в т.1 договори. Уточнено е, че таблицата
също следва да съдържа и следните колони – дата на договора и доставчик,
стойност на всеки договор, реално заплатената сума, дата на плащането и сбор на
сумите от всички колони.
Във връзка с
постъпилото уточнение, изпълнителния директор е постановил оспореното в
настоящото производство Решение с изх. №
К-1092-107/09.11.2017 год., в което е посочено, че заявлението не отговаря на
изискванията на чл.25, ал.1,т.2 от ЗДОИ, тъй като исканата информация е неточно
описана.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата
е допустима. Подадена е в законоустановения срок от надлежна страна, имаща
интерес от настоящото оспорване. Настоящият оспорен акт има характера на отказ
за предоставяне на достъп до обществена информация, който съгласно чл. 40, ал.
2 от ЗДОИ подлежи на обжалване пред административния съд по реда на АПК. В
настоящия случай е неприложим специалният ред за съдебно разглеждане при
обжалване на изрични откази по чл. 197 и сл. от АПК, предвид съдържанието на
отказа, а именно обсъждане на невъзможността за предоставяне на исканата
информация, както и поради изричното предвиждане от законодателя в чл. 40, ал.
2 от ЗДОИ, че както решенията за предоставяне на достъп до обществена информация,
така и отказите за това, подлежат на обжалване по един и същи начин - общият
ред по АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, този закон се прилага и за достъп
до обществена информация, която се създава и съхранява от публичноправни субекти,
различни от тези по ал. 1 - държавните органи, техните
териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България,
включително публичноправните организации. Легална дефиниция за
"публичноправна организация" е дадена в § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ, и
това е юридическо лице, за което е изпълнено някое от следните условия: а)
повече от половината от приходите му за предходната бюджетна година се
финансират от държавния бюджет, от бюджетите на държавното обществено
осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети
или от възложители па чл. 5, ал.2, т.1-14 от Закона за обществените поръчки; б)
повече от половината от членовете на неговия управителен или контролен орган се
определят от възложители по чл. 5, ал.2, т.1-14 от ЗОП; в) обект е на
управленски контрол от страна на възложители по чл. 5, ал.2, т.1-14 от ЗОП,
управленски контрол е налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин на
упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго лице. Видно от публичния
Търговски регистър към Агенция по вписванията, едноличен собственик на капитала
на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД е Държавата, поради което
дружеството попада в хипотезата на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДОИ,
като публичноправна организация - юридическо лице, което е обект на управленски
контрол, доколкото доминиращо влияние върху дейността му оказва собственика на
капитала - Българската държава. Предвид изложеното жалбата е насочена срещу
пасивно легитимиран ответник по аргумент от чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, вр. §
1, т. 4 от ДР на същия закон.
Налице
е и активна легитимация за жалбоподателя, доколкото чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ дава
право на всеки гражданин на Република България да получи достъп до обществена
информация, което право е обвързано с уредената в чл. 2 възможност заявителят
да си състави мнение относно дейността на задължения субект. Следователно
жалбата е допустима, като подадена в нормативно установените срокове, от лице с
правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана
по същество същата е основателна.
Съгласно
чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка
информация, свързана с обществения живот в страната и даваща възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона субекти. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното
задължение да бъде предоставяна от правните субекти по чл. 3, ал. 1 и 2 от
ЗДОИ. Това тяхно задължение и съответно правото на гражданите на достъп до
обществена информация, е гарантирано чрез изричната разпоредба на чл. 40, ал. 1
от ЗДОИ, която установява правото на съдебно оспорване на решенията на
задължените по чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗДОИ лица за предоставяне на достъп до
обществена информация и за отказа за предоставянето й.
С
оглед посочената легална законова дефиниция, исканата от жалбоподателя
информация относно сключените от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД
договори е във връзка с обществена дейност на дружеството. Исканата информация
по своя характер е и служебна такава, предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗДОИ и
достъпът до нея е свободен с изключение на случаите, изрично посочени в чл. 13,
ал. 2 от ЗДОИ. Ответникът по жалбата навежда доводи, че поисканата от него
информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от
ЗДОИ, поради което той не е задължен да я предостави. Това възражение е
неоснователно, тъй като информацията, касаеща дейността на задължен субект по
ЗДОИ е обществена такава. Неправилно е становището на ответника, че по реда на
ЗДОИ може да се иска достъп до информация в очертания по-горе смисъл, но не и
само достъп до документи. По аргумент на § 1, т. 1 от ДР на ЗДОИ, документите
са материален носител на информация, като същата може да се претендира като
описание на сведение или знание за някого или нещо, или искане за предоставяне
на документ (удостоверителен или диспозитивен), материализиращ съответните
данни. Когато молителят посочи вида на исканата информация чрез нейното
описание, като такава в дадения й от законодателя смисъл, тогава възниква
задължение за предоставянето й, ако е налична. Исканата информация няма
абстрактен характер, а е конкретна и касае договорите по чл. 20, ал. 4 от ЗОП, счетоводните документи
по чл. 20, ал. 5 от ЗОП и справка за платените суми по тях с информация на кой
доставчик каква сума е платена и кога. Обстоятелството, че съответните
контролни органи от АДФИ и НАП могат да извършват тяхната проверка не
освобождава ответника от задължението му да предостави достъп до обществената
информация на правоимащия субект.
Следва да се отбележи, че дори търсените
договори и исканите счетоводни документи да подлежаха на публикуване в сайта на
Агенцията за обществени поръчки, респ. в Търговския регистър, това не
освобождава ответника от задължението да предостави информацията, която е налице
у него. Само когато той не разполага с исканата информация, но има данни за
нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той
препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В този смисъл
е чл. 32, ал. 1, изр. 1 от ЗДОИ. Същата разпоредба е неприложима в случай, че
органът разполага с информацията. След като разполага с нея, той е длъжен да
предостави достъп, освен ако са налице основания за мотивиран отказ. Фактът, че
информацията може да бъде предоставена от друг орган, не е такова основание. В
случая дори не са налице условията за публикуване, защото търсените договори би
следвало да са на стойност под праговете на чл. 20, ал. 4 от ЗОП и не се
публикуват в сайта на Агенцията за обществени поръчки. Не се публикуват и
първичните счетоводни документи в Търговския регистър.
Заявление
по реда на ЗДОИ винаги подлежи на разглеждане, включително и в случаите когато
се прецени, че намира приложение чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ. Съгласно действащата
към момента на постановяване на атакувания отказ и към настоящия момент
редакция, разпоредбата не дава оперативна самостоятелност на органа дали да
предостави информация при липса на съгласие от трето лице, както беше при
предходни редакции на нормата. Когато исканата обществена информация се отнася
до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, се иска
съгласието на това лице. При неполучаването му в срока по чл. 31, ал. 1 или при
изричен отказ да се даде съгласие, съответният орган предоставя исканата
обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията,
която се отнася до третото лице. От законовите разпоредби е явно, че във всички
случаи, когато се засягат интереси на трето лице, заявлението се разглежда,
иска се съгласие на третото лице по отношение на информацията, отнасяща се до
него и се предоставя информация - в пълен обем при съгласие, както и когато
третото лице е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена
информация по смисъла ЗДОИ, както и когато е налице надделяващ обществен
интерес от разкриването й. В този смисъл са чл. 31, ал. 4 и 5 от ЗДОИ.
Неоснователно
е възражението на ответника, че подадената жалба е неоснователна, тъй като за
една и съща информация заявления са подали още няколко лица, които имат връзка по
между си и целта на заявленията не е получаване на информация, а водене на дела
и получаване на суми като съдебно-деловодни разноски. Ако ответникът беше
действал в съответствие с изискванията на ЗДОИ, до воденето на настоящото дело,
както и до други такива не би се стигнало. Съдът счита, че няма забрана за
подаване на едно и също заявление за достъп до обществена информация от
различни лица. Твърдението в този смисъл на пълномощника на ответното
дружество, не е основание за постановяване на отказ за предоставяне на
информация.
По
тези съображения оспореното решение следва да се отмени като издадено при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 146, т. 3
от АПК, вр. чл. 38 от ЗДОИ. На основание чл. 173, ал.2 от АПК преписката следва
да се върне на органа за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при
съобразяване с указанията на съда.
На
основание чл. 174 от АПК органът следва да бъде задължен със срок, в който да
постанови новия си акт. Този срок трябва да бъде 30-дневен от датата на влизане
в сила на съдебното решение, което съответства на предполагаемия голям обем на
информацията, която трябва да се представи.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 10 лв.-държавна такса във
връзка с производството пред Административен съд-Бургас. Относно искането за
присъждане на адвокатския хонорар, съдът съобрази следното:
В хода на
производството жалбоподателя, чрез адв.Д. е направил искане за присъждане на
разноски по делото, като е представила договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските по чл.80 от ГПК. В проведените по делото съдебни заседания,
както при първоначалното разглеждане на делото, така и в производството пред
настоящия съдебен състав, жалбоподателя не се е явил и не е бил представляван.
От ответникът се оспорва искането за
присъждане на съдебни разноски, тъй като счита, че е налице злоупотреба с
права, с оглед получаване на облаги под формата на разноски за жалбоподателя.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
С оглед посочената разпоредба, в случая
жалбоподателя има законово предвидено право да претендира присъждане на
направените по делото разноски, което обаче следва да се упражнява добросъвестно.
Съгласно чл.3 от ГПК, участващите в съдебните
производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са
длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и
съобразно добрите нрави. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице,
когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и
законни интереси на други, съгласно чл.57, ал.2 от Конституцията, както и в
противоречие с интересите на обществото, съгласно чл.8, ал.2 от Закона за задълженията
и договорите.
Служебно известно е на настоящия съдебен
състав, от производството по адм.д.№ 2574/2017г. и 2578/2017г. по описа на
Административен съд гр.Бургас, образувани по жалби също против отказ за
предоставяне на достъп до обществена информация, постановен от изпълнителния директор
на „ВиК“ ЕАД, че множество лица са подали заявления с искане за предоставяне на
идентична информация на тази претендирана от К.Ч.. По тези заявления са
постановени откази, които са обжалвани по съдебен ред и по жалби на лицата пред
Административен съд - Бургас са образувани следните адм.дела № 2313/2017г.,
2424/2017г., 2425/2017г., 2574/2017г., 2576/2017г., 2577/2017г., 2578/2017г.,
2579/2017г., и 2761/2017г., част от които са разгледани по същество, част са прекратени.
С оглед така установената идентичност на
подадените заявления за достъп до обществена информация, един и същи адрес за
кореспонденция на лицата, роднински връзки между част от тях, осъществяването
на процесуално представителство от адв.Д. на повечето от тях, навежда на извод
за злоупотреба с процесуални права. Фактически, свързани по между си лица,
отправят искания ЗДОИ с идентичен предмет до един и същи субект, съответно
упражняват правото си на жалба, като целта не е само получаване на конкретната
информация, която цел би могла да се постигне с отправяне на едно искане,
съответно обжалване, а получаване на средства под формата на възнаграждение за
процесуално представителство, което представлява злоупотреба с права и е
недопустимо.
С оглед на изложеното, молбата за присъждане
на разноски следва да бъде оставена без уважение в частта, в която се иска да
се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, като се присъди
единствено сумата от 10,00 лева, представляващи платена държавна такса за
образуване на съдебното производство.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК Административен съд -
Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение с изх. №
К-1092-107/09.11.2017 год. на Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД с ЕИК *********, с което е отказано предоставянето на искана
обществена информация, направено със заявление с вх. № К-1092-73/04.09.2017
год. и уточнено с молба с вх. № К-1092-101/30.10.2017 год., подадени от К.Л.Ч. с ЕГН ********** с адрес ***.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Генерал Владимир Вазов“ № 3 да заплати на К.Л.Ч., с
ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Д.Д. от АК Благоевград, със съдебен
адрес:*** разноски по делото в размер на 10 лева (десет лева).
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 40 , ал.3 от ЗДОИ.
СЪДИЯ: