№ 125
гр. Пазарджик, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20215200500447 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
260028/01.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1549/2019 г. Пещерският
районен съд е отхвърлил иска на А. ИВ. П., ЕГН **********, адрес: гр. Б.,
бул. "Т.М." № 56, против ответника ДЪРЖАВАТА, представлявана от
Министъра на земеделието, храните и горите, за признаване за установено, че
е собственик па следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 02837.503.549 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Б., община Б., област Пазарджик, одобрени със Заповед №
РД-18-42/06.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на
поземления имот: град Б., п.к. 4580, Я. Б. - ЗОНА „А”, площ: 925 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 31, квартал: 29, парцел VI, съседи: 02837.503.143, 02837.503.9579,
02837.503.548, 02837.503.541, като неоснователен и недоказан.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от А.П. чрез неговия процесуален пълномощник с изложени
оплаквания за незаконосъобразност. Основното оплакване в жалбата е, че
1
съдът не е взел предвид факта, че ищецът е придобил спорния имот на
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не
е собственик, поради което по отношение на казуса следва да се приложи
кратката 5-годишна давност. Вместо това съдът е изследвал въпроса дали
ищецът е владял имота повече от 10 години и поради това е достигнал до
неверния извод, че изискуемата от закона придобивна давност не е изтекла и
ищецът не е станал собственик на имота. Искането е обжалваното решение да
бъде отменено, вместо което предявеният иск да бъде уважен ведно с
присъждане на разноските за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ат ГПК е постъпил писмен отговор от
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите,
чрез юрк.Х. с искане решението на Пещерския районен съд да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. В същия е проследен статутът
на имота от 1930 г. до настоящия момент, разяснено е понятието „балталък“,
като е направен исторически преглед на законодателството, уреждащо статута
на горите от 1897 г. насам. Анализират се събраните по делото писмени
доказателства и заключението на техническата експертиза с краен извод, че
спорният имот е частна държавна собственост. Изложени са и съображения в
подкрепа на изводите на районния съд относно придобивната давност с
твърдение, че от събраните по делото доказателства не можело да се направи
извод за установено от ищеца владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС.
Имотът не бил ограден и в него нямало построена масивна постройка, а само
дървен преместваем обект. До имота имало свободен достъп и той бил
неподдържан, запустял и обрасъл с къпини и трънаци. Освен това данъците не
били плащани всяка година, а с една приходна квитанция от 27.11.2019 г.
били платени данъци за периода 2013 – 2019 г., а данък и такса битови
отпадъци не били плащани от придобиването на имота до 2013 г.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени пред
въззивната инстанция и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против Държавата, представлявана от Министъра
на земеделието, храните и горите, ищецът А.П. е твърдял, че е едноличен
собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
2
02837.503.549 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Б.,
община Б., област Пазарджик, одобрени със Заповед № РД- 18-42/06.07.2010
г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед:
няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: град
Б., п.к. 4580, Я. Б. - ЗОНА „А", площ: 925 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 31, квартал: 29,
парцел VI, съседи:
02837.503.143,02837.503.9579,02837.503.548,02837.503.541, ведно с
находящата се в описания поземлен имот сграда с идентификатор
02837.503.549.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Б.,
община Б., област Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18- 42/06.07.2010
г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед:
няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: град
Б., п.к. 4580, Я. Б. - ЗОНА „А", разположена в поземлен имот с
идентификатор 02837.503.549, застроена площ: 10 кв.м., брой надземни
етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: курортна, туристическа сграда. Твърди
се още, че собствеността върху гореописания недвижим имот ищецът е
придобил на 13.06.2006 г. чрез покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по
вписванията под АКТ № 164, том III, рег.826, дело 610 от 13.06.2006 г.
Ищецът е твърдял, че от момента на придобиване на собствеността
върху гореописания недвижим имот до настоящия момент /датата на
депозиране на исковата молба/ в продължение на повече от 13 /тринадесет/
години владее имота, като ползва съшия, стопанисва го, грижи се за него,
плаща редовно данъчните си задължения за имота /данък сгради и такса
битови отпадъци/, като владението му е непрекъснато, явно, необезпокоявано
от когото и да било, като непрекъснатото упражняване на фактическа власт
върху имота в продължение на повече от десет години е придружено и от
демонстрация на собственическо отношение към имота от негова страна. Въз
основа на тези твърдения заявява, че е собственик на описания в настоящата
искова молба недвижим имот на две основания: покупко-продажба и
придобивна давност. Собствеността върху имота е придобил и чрез двата
способа: деривативен - покупко-продажба, и оригинерен - давностно
владение.
3
С уведомление изх. № 24-15040-03.06.2019 г. АГКК е уведомила ищеца
за подадено искане за нанасяне на промени в КККР на гр. Б., касаещи
собствения му имот с идентификатор 02837.503.549. Въпреки депозираното
от ищеца на 11.06.2019 г. възражение относно извършването на промени в
КККР на град Б., засягащи имота му, в кадастралния регистър е вписана на
основание чл.53, ал.2 от ЗКИР Държавата чрез МЗХГ като собственик на
процесния поземлен имот /вписването касаело само поземления имот, без
постройката/, което обосновавало правния му интерес да установи
собствеността си по отношение на ответника по съдебен ред.
Моли след установяване на твърдените по-горе обстоятелства да бъде
постановено решение, с което да се признае за установено спрямо Държавата
чрез МЗХГ, че А. ИВ. П. с ЕГН **********, адрес: гр. Б., бул. ’’Т.М.” № 56, е
едноличен собственик па ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 02837.503.549
/две хиляди осемстотин тридесет и седем точка петстотин и три точка
петстотин четиридесет и девет/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри па град Б., община Б., област Пазарджик, одобрени със Заповед №
РД-18- 42/06.07.2010 г. па Изпълнителния директор па АГКК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес па
поземления имот: град Б., п.к. 4580, Я. Б. - ЗОНА „А”, площ: 925 кв.м.
/деветстотин двадесет и пет квадратни метра/, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 31, квартал: 29,
парцел VI, съседи: 02837.503.143, 02837.503.9579, 02837.503.548,
02837.503.541. Претендира присъждане на разноските.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който е оспорил предявения иск с твърдението, че според лесоустройствен
план на държавна горско-стопанска единица „Ракитовска“, Пазарджишка
околия от 1951 година, в границите на земите и горите на ДГФ попадал имот
с пл. № 000100, който се намирал в източната част на територията на
Ракитовско горско стопанство върху части от отдел 81,82,83,85,89,96 по
плана от 1951 година, респ. части от отдели 180,183,194 по картния материал
от 2000 година. В териториалния обхват на имот с пл. № 000100 според данни
от лесоустройствения проект от 2000 година попадали и части от отдели
180,182,183,194 с обща площ от 712 дка, от които 40 дка бил горски
разсадник. Твърдял е още, че съгласно решение № 427 от 31.07.2013 година
на ПщРС, влязло в законна сила, е прието за установено, че държавата е
4
собственик на имот с пл. № 000100 по КВС в отдел 182 част от подотдел А,
частна държавна собственост, който бил идентичен с имот от масив
02837.503, в който попадал и процесният имот. Моли да бъде отхвърлен
изцяло предявения иск като недопустим и неоснователен.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
1997 година С.К.В. е закупила недвижим имот представляващ бунгало №
655, съгласно неодобрения кадастър на курорт „Я. Б.“, зона „А“- местност
„Ц.Ч.“, с отстъпено право на строеж от имуществото на заличена Агрофирма
„Великия октомври“-Пазарджик, при съседи: бунгала № 653 и № 654
съгласно неодобрения кадастър, при граници: път,дере и тоалетна, който
договор бил сключен с нотариален акт, а през 2005 година същото лице е
закупило от Община-Б. чрез писмен договор част от поземлен имот с пл. №
10, част от който образува УПИ VI-653,654,655 в кв.29 по плана на курорт „Я.
Б.“, а именно частта, представляваща недвижими имоти с площ от 12 кв.м.,
върху които е застроена сграда с пл. № 655 със застроена площ от 12 кв.м. в
УПИ VI-653,654,655 в кв.29 от същия план, при граници и съседи: вилни
сгради с пл.№ № 653, № 654, № 656 и път.
През 2006 година отново с писмен договор за покупко-продажба В. е
закупила от Община - Б. в съсобственост с други лица 1689 кв.м. - част от
недвижим имот- частна общинска собственост, а именно УПИ V-653,654,655
в кв.29 по плана на Курорт „Я. Б.“, при съседи: от север - път; от юг и
югоизток - път; от югозапад - вила с пл.№ 656 и от североизток - вила с пл. №
1857. Съгласно удостоверение за описание на имот С.К.В. е посочена като
собственик на вила с пл. № 655 и земя, като от УПИ VI-653,654,655 в кв.29 са
обособени три нови УПИ.
Установява се още, че с договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен с нотариален акт № 178/2006 година по описа на ПщРС,
ищецът П. е закупил от С.К.В. и Тодор Иванов Велинов следния недвижим
имот: УПИ, който по плана на курорт „Я. Б.“- Община Б. е с № VI-655 - ИВЗ в
кв.29 с площ на имота 925 кв.м., заедно с построената в имота едноетажна
паянтова сграда със застроена площ от 12 кв.м., при граници и съседи: УПИ I-
Индивидуално и обществено вилно застрояване, УПИ XVI-654 - ИВЗ и път,
всички в кв.29 по плана на курорт „Я. Б.“. Установява се още, че съгласно
КККР на „Я. Б. - Зона „А“ поземлен имот с идентификатор 02837.503.549 е с
площ от 925 кв.м. като същият е с номер по предходен план 31 в кв.29, парцел
VI и е записан на името на А. ИВ. П. и на Държавата. По скиците е отразено
5
още, че върху имота попада курортна туристическа сграда с идентификатор
02837.503.549.1 със застроена площ от 10 кв.м.
Видно от останалите писмени доказателства ищецът е уведомен от
Агенция по геодезия, картография и кадастър - гр.Пазарджик, че на основание
чл.61, ал.1 от АПК във вр. с чл.53, ал.2 и ал.З от ЗКИР в качеството на
заинтересован имот с идентификатор 02837.503.549 по ККР на гр.Б. е
извършено изменение в КККР на гр.Б. на основание влязло в сила Решение №
427 от 31.07.2013 година, постановено по гр.дело № 38/2011 година по описа
на ПщРС.
Като писмено доказателство по делото е приложено гр.дело № 38/2011
година по описа на ПщРС, от решението по което се установява, че
Държавата чрез Министерството на земеделието и храните е призната за
собственик по отношение на Община - Б. на следните недвижими имоти: имот
в отдел 180, част от подотдел 0, идентичен с имоти от масив 02837.503, както
следва: 680, 693, 692, 29 и части от имоти 103, 105, 98, 100, 82, 64, 48, 44, 43,
35, 23, 30, 18, 17, 16, 15, отразени в зелено на скицата на вещото лице;
имот в отдел 180, подотдел П, идентичен с имоти от масив 02837.503,
както следва: 172,76,75,74,73,72,71,65,66,64,90,682,104,101,99 и части от
имоти 69,84,103,47,48,61,39,105,85,681,70,177,694,692,693, отразени в червено
на скицата на вещото лице;
имот в отдел 180, част от подотдел 4, идентичен с имоти от масив
02837.503, както следва: 7 и част от 8, отразени в кафяво на скицата на
вещото лице;
имот в отдел 182, част от подотдел К, идентичен с имоти от масив
02837.503, както следва : 230, 229, 234, 711, 221, 212, 217, 216, 215, 209,
210,204,205,207,202,258,722,723,257,247,775,253,252,192,190,184,185,191,
697,187,188,176,697,177,182 и 170 и части от имоти 231,222,214,193,259,64 и
67, отразени в синьо на скицата на вещото лице;
имот в отдел 182, част от подотдел Л и М, идентичен с имоти от масив
02837.503, както следва: 215, 216, 217, 221, 222, 771, 234, 218, 219, 231, 230,
229, отразени в жълто на скицата на вещото лице;
имот в отдел 194, част от подотдел А, идентичен с имоти от масив
6
02837.503, както следва: 315, отразен в розово на скицата на вещото лице;
имот в отдел 194, част от подотдел 2, идентичен с имоти от масив
02837.305, както следва: 354,355,356,357, отразени в оранжево на скицата на
вещото лице;
имот в отдел 194, част от подотдел И, идентичен с имоти в масив
02837.503, както следва: 358, 712, 359, 361, 362, 363, 364, 365, 366, 367,
388,370,371,372,379,378,377,374,375,380,713,381,382,383,384,395,393,386,
388,389,391,434,468,451,457,454,456,433,397,398,399,717,402,406,408,410,
417,740,789,472,418,419,468,422,421,423,426,427,428,430,431,432,462,459,
429,500,501,502 и части от имоти 369, 332, 333, 334, 401, 470, 459, 429, 494,
476, 503, отразени в зелено на скицата на вещото лице;
имот в отдел 194, част от подотдел Г, идентичен с имоти в масив
02837.503, както следва: 503 и части от имоти 459,429,500, отразени в кафяво
на скицата на вещото лице; имот в отдел 183,част от подотдел 1, идентичен с
имоти в масив 02837.503, както следва:561, 560, 507, 506,
517,518,519,534,530,532,558, отразени в синьо на скицата на вещото лице;
имот в отдел 183, част от подотдел Г, идентичен с имоти в масив
02837.503, както следва: 552,524,523,526,521,529, отразени в зелено на
скицата на вещото лице; имот в отдел 183, част от подотдел В, идентичен с
имоти в масив 02837.503, както следва : част от имот 550, отразени в кафяво
на скицата на вещото лице;
имот в отдел 183, част от подотдел А, идентичен с имоти в масив
02837.503, както следва: 620, 650, 605, 626, 629, 594, 591, 587,
599,758,760,590,566,569,570,55 0,541,551,549,600,540,515,560,558,559,557 и
части от имоти 619,628,607,351,325,351,552, отразени в червено на скицата на
вещото лице;
имот в отдел 182, част от подотдел Ж, идентичен с имоти в масив
02837.503, както следва: части от имоти 189,190,193,194,199,202,203 и 205,
отразени в кафяво на скицата на вещото лице;
имот в отдел 180, част от подотдел Б, идентичен с имоти в масив
02837.503, както следва : части от имоти 291,290,289,300, отразени в розово
7
по скицата на вещото лице Е.М., представляваща неразделна част от
съдебното решение. В мотивите на решението си съдът е приел, че с оглед на
изслушаната съдебно-геодезическа експертиза имот с пл. № 000100 по
картата на възстановената собственост и лесоустройствения план е налице
съвпадане относно 621.31 дка от държавния горски фонд, които попадат в
имот с пл.№ 000100 по КВС.С оглед одобрената кадастрална карта и
кадастрален регистър имот с пл.№ 000100 попада в имот с идентификатор
02837.503. Решението е потвърдено от Пазарджишкия окръжен съд и от
Върховен касационен съд и е влязло в законна сила.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са разпитани и
свидетелите С.К.В. и В.Л.В..
От показанията на св. Воденичаров се установява, че познава ищеца П.
от повече от 20 години и знае, че той има имот в курорт „Я. Б.“, зона „А“ от
около 15 години. Площта на имота била около 1.00 дка и върху него била
разположена дървена къщичка с площ от 10-12 кв.м. Освен нея в имота имало
единични борови дървета с дебелина 30-35 см. Заяви още, че П. е придобил
имота чрез покупко-продажба някъде около 2006 година. Свидетелят
установява, че П. редовно посещавал имота и се грижел за него. Не е чувал
някой да има претенции за този имот и не знае някой да е пречил на П. да си
ползва имота. Според свидетеля имотът не е ограден и достъпът до него е
свободен. П. предложил на свидетеля да го купи, като му показал документи,
но свидетеля отказал, тъй като той си имал имот в съседство.
Свидетелката В. установява, че е притежавала имот в района на Я. Б., в
местността „Ц.Ч.“, който представлявал бунгало със земя около него. Площта
на имота била около 900 кв.м. Придобила го около 1997 година от Държавно
земеделско стопанство - „Великият октомври“ гр.Пазарджик. Имотът бил
придобит от баща й чрез ликвидация на ДЗС, а впоследствие свидетелката
закупила имота от баща си. Ползвала го в периода 1997-2006 година, през
който период никой не бил смущавал ползването й. Всяко лято почивала там,
като вътре си имала легла, дюшеци, завивки и пр. и съответно ключ от
бунгалото. През 2006 година продала имота на А.П. по всички правила на
законодателството със съответните документи. От закупуването до
продаването на имота отношението й към него е било собственическо.
Декларирала го в Община - Б., плащала данъци и се грижела за него като
собственик.
8
За изясняване на спора от фактическа страна пред първата инстанция е
назначена и изслушана техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че в Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б.,
одобрени съд Заповед № РД-18- 42/06.07.2010 година на Изпълнителния
директор на АГКК, процесният имот е с идентификатор 02837.503.549 и с
адрес: гр.Б.,“Я. Б.,зона А с площ от 925 кв.м., територия - Урбанизирана. В
имота е регистрирана една сграда с идентификатор 02837.503.549.1 със
застроена площ от 10 кв.м. и предназначение: курортна туристическа сграда.
Вещото лице е констатирало, че планоснимачният № на имота е 549, както и
че той попада в район 503. Установено е още, че действащият застроителен и
регулационен план на курорт „Я. Б.“ е одобрен със Заповед №
1093/20.08.1980 година на Председателя на ИК на ОНС гр.Пазарджик, а със
Заповед № 139/73 година на Министъра на архитектурата и
благоустройството е одобрен общ градоустройствен план за курорт „Я. Б.“.
При изработването на плана за земеразделяне и в последствие в картата на
възстановяване на собствеността урбанизираните територии се отделят с общ
околовръстен полигон, който ползва информацията от действащия
застроителен и регулационен план на курорт „Я. Б.“. По този начин е означен
с кадастрален номер 000100 с площ от 1271.329 дка, район 503, който е
урбанизирана територия. Това е така наречено „бяло петно“, тъй като вътре в
него няма информация за имотни граници и застройки. С изработване на КК и
КР на гр.Б. са се съвместили цифровите модели на КВС, действащия
кадастрално-регулационен план на гр.Б. и ЗРП на курорт „Я.-Б.“, като там,
където няма информация, се извършвало допълнително попълване на
кадастралната основа с имотни граници и застройки. В настоящия случай
това било извършено във връзка с влязлото в сила решение по гр.дело №
38/2011 година по описа на ПщРС.Вещото лице е категорично, че спорният
имот с идентификатор 02837.503.549 по КК и КР с площ от 925 кв.м. е част от
кадастрален № 000100 по КВС землище гр.Б., идентичен е част от район 503 в
КК и КР на гр.Б..
При разпита си вещото лице в с.з. е заявило, че описаният в исковата
молба имот 02837.503.549 по Кадастралната карта на гр.Б. е идентичен с част
от подотдел находящ се в отдел 183 (предмет на произнасяне в съдебно
решение по гр.дело № 38/2011 година по описа на ПщРС), по лесоустройствен
план на ДЛ-Ракитово-Горски стопански участък Ракитово от 2000 година.
За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд е
9
назначена и изслушана и съдебно-лесотехническа експертиза, от
заключението на която се установява, че имот с пл.№ 000100 се намира в
източната част на територията на Ракитовско горско стопанство, като според
лесоустройствения план от 1951 година на държавна горска-стопанска
единица „Ракитовска“ включва части от отдели: 81, 82, 83, 85, 89, 96, а по
данни на лесоустройствения план от 2000 година (влязъл в сила 2001 година)
отдел 180 е с площ от 73,2 хектара; отдел 182 е с площ от 75,8 хектара; отдел
183 е с площ от 125,5 хектара; отдел 194 е с площ от 75,6 хектара. Според
вещото лице в териториалния обхват на имот с пл. № 000100 попадат 100-130
годишни високостеблени курортни гори с бял бор, ела и бук и попадат в ДГФ.
Вещото лице е установило, че описаният имот 02837.503.549 с площ от 925
кв.м. е идентичен с имот от отдел 183, част от подотдел А. В заключението се
сочи още, че не е установено да са провеждани процедури и разпореждания за
изключване на площи от имот с пл. № 000100 поради промяна на
предназначението по реда на чл.14-чл.14Г от ЗГ(отм).
Заключенияна на вещите лица са приети в съдебно заседание и не са
оспорени от страните, поради което съдът ги кредитира като компетентно и
изчерпателно изготвени.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът дали по отношение на
спорния имот следва да се прилага дългата 10-годишна или кратката 5-
годишна придобивна давност. Наред с това ответникът по въззивната жалба
оспорва че ищецът е осъществил трайно владение върху имота и не бил
демонстрирал намерение да го свои, тъй като не бил предприел действия по
заграждане на имота и изграждане на масивна постройка, а имотът бил
обрасъл и неподдържан и до него имало свободен достъп.
Установява се от доказателствата по делото, че ищецът П. е сключил с
продавачите С.К.В. и Тодор Иванов Велинов договор за покупко-продажба с
нотариален акт № 178/2006 година по описа на ПщРС, като към момента на
продажбата решение № 427/31.07.2013 г., постановено по гр.д. № 38/2011 г.
по описа на Пещерския районен съд все още не е било постановено. Нещо
10
повече, гр.д. № 38/2011 г. все още не е било образувано, поради което ищецът
е нямало как да знае, че придобива имота от несобственик. При тези данни
настоящият съдебен състав приема, че ищецът е добросъвестен владелец по
смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС и в случая следва да намери приложение нормата
на чл.79, ал.2 от ЗС, т.е. за придобиването на собствеността върху имота по
давност е достатъчно да са изтекли 5 години, в които ищецът да е владял
имота непрекъснато и необезпокоявано.
Разпоредбата на чл.86 от ЗС в редакцията му ДВ,бр.31 от 17.04.1990
година изключва придобиването по давност на вещ, която е държавна или
общинска собственост, без оглед на това дали се касае за публична или
частна държавна или общинска собственост. С изменението на чл.86 от ДВ,
бр. ЗЗ от 1996 година, в сила от 01.06.1996 година, давността е изключена
като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или
общинска собственост, следователно за вещите частна държавна или
общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на
изменението на чл.86 ЗС от ДВ, бр. ЗЗ от 1996 година, давностният срок
започва да тече от 01.06.1996 година. Тъй като ищецът е придобил правото на
собственост върху имота от несобственик на 13.06.2006 г. и е завладял същия
към момента на сключване на сделката, кратката 5-годишна давност за него
би следвало да започне да тече на 13.06.2006 г. и би изтекла на 13.06.2011 г.
Давността обаче не е започнала да тече, защото е била спряна с § 1 ДР ЗС от
31.05.2006 г. първоначално за срок от седем месеца, а с последващите
изменения на правната норма с бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от
31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в
сила от 31.12.2011 г., изм. и доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г.,
изм., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г., този срок
е бил съответно удължаван така, че с последното изменение на закона е
прието, че давността за придобиване на имоти – частна държавна или
общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за
придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е
възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или на
други държавни и общински институции в системата на предучилищното и
училищното образование. Т.е. считано от първоначалното спиране на
давността с §1 от ДР на ЗС от 31.05.2006 г. до настоящия момент без
прекъсване давността не е била възобновена, поради което следва да се
приеме, че в полза на ищеца изобщо не е текла придобивна давност по
11
отношение на спорния имот. Следователно твърдението му, че е придобил
имота на оригинерно основание е останало недоказано. Тук е мястото да се
посочи, че ищецът не е претендирал присъединяване на владение от своите
праводатели, поради което за начало на давността следва да се счита именно
датата на сключването на договора за покупко-продажба.
Тъй като към момента на сключването на договора праводателите на
ищеца не са били собственици, П. не може да противопостави валидно свои
права на действителния собственик на имота – държавата, поради което искът
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до подобен извод, макар и на различно основание,
районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено. С оглед изхода на спора в полза на Държавата, представлявана от
Министъра на земеделието, храните и горите, следва да бъдат присъдени
деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 300 лв. на основание
чл.78, ал.8 от ГПК. Разноски за първа инстанция не следва да бъдат
присъждани по следните съображения:
Юрк. Х. – процесуален представител на Държавата, представлявана от
Министъра на земеделието, храните и горите, е депозирала на 05.11.2020 г.
пред Пещерския районен съд писмено становище по съществото на спора, в
което е претендирала да й бъдат присъдени деловодни разноски за тази
инстанция и е представила списък по чл.80 от ГПК с описание на
претендираните разноски.
С обжалваното решение № 260028/01.02.2021 г., постановено по гр.д. №
1549/2019 г., РС-Пещера не се е произнесъл по искането за присъждане на
разноски за първа инстанция, а пълномощникът на ответника не е поискал на
основание чл.250 от ГПК решението да бъде допълнено в частта за
разноските в законния едномесечен срок от връчването на решението на
страната, поради което в тази част (относно разноските за първа инстанция)
решението е влязло в сила.
Пред въззивния съд решението е било обжалвано само от ищеца в
частта, касаеща отхвърлянето на предявения установителен иск за
собственост. Жалба относно разноските, подадена от ответника, която
въззивният съд би могъл да квалифицира като искане за допълване на
първоинстанционното решение по чл.250 от ГПК, не е депозирана, поради
12
което съдебният състав приема, че в настоящото производство съдът дължи
произнасяне само по искането за присъждане на разноски, направени пред
въззивния съд.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260028/01.02.2021 г., постановено по гр.д.
№ 1549/2019 г. по описа на Пещерския районен съд.
ОСЪЖДА А. ИВ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., бул. "Т.М." № 56,
да заплати на ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на земеделието,
храните и горите, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на
300 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13