№ 174
гр. Пловдив, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно търговско
дело № 20255001000207 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от А. Д. М., В. С. М., действаща като
малолетна чрез своята майка и законен представител А. Д. М., С. Д. Б. и С. К.
Б., действащи чрез процесуалния им представител адвокат Д. К., против
решение № 24/13.01.2025 г., постановено по т.д. № 500/2022 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд - ХV гр.с., в частта, в която исковите им претенции
са отхвърлени, включително и в частта за присъдените на А. Д. М. и С. Д. Б.
разноски. Жалбоподателите твърдят, че решението в тази част е неправилно
по подробно изложените във въззивната жалба съображения, поради което
молят съда да го отмени в тези част и да постанови друго, с което да уважи
предявените искове в пълен размер като основателни и доказани, ведно с
претендираната законна лихва, направените деловодни разноски и адвокатски
хонорар. Претендират разноски за двете инстанции.
Въззиваемият З Л“ АД – София счита, че постановеното решение на
окръжния съд е правилно, законосъобразно, съответстващо на събрания
доказателствен материал и на ТР № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, като
1
определените размери на обезщетението за неимуществени вреди са
справедливи и в унисон с чл. 52 от ЗЗД, поради което моли съда да остави без
уважение въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди
решението на първоинстанционния съд в обжалваната част.
Третото лице-помагач на страната на ответника А. Д. Д. чрез
процесуалния му представител адвокат Г. Д. оспорва въззивната жалба като
неоснователна и недоказана и моли съда да я остави без уважение и да
потвърди обжалваното решение като правилно, обосновано и
законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателите.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от А. Д. М., С.
Д. Б., С. К. Б. и В. С. М., действаща като малолетна чрез своята майка и
законен представител А. Д. М., против З Л“ АД – София обективно и
субективно съединени искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. Ищците
твърдят, че на 03.08.2019 г. в гр. Пловдив на кръстовището на бул.
„***********“ А. Д. Д., управлявайки лек автомобил марка „***********,
нарушил правилата за движение по пътищата, като предизвикал пътно-
транспортно произшествие с лек автомобил марка „*************, в резултат
на което причинил смъртта на Д. К. Б., който бил баща на А. Д. М. и на С. Д.
Б., брат на С. К. Б. и дядо на В. С. М.. С влязла в сила присъда по н.о.х.д. №
****** г. на Окръжен съд - Пловдив А. Д. бил признат за виновен за това, че
на посочената дата и място при управление на лек автомобил „Б“ нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта
на Д. Б., като деянието било извършено в пияно съС.ие с концентрация на
алкохол в кръвта и в урината и след употреба на наркотични вещества -
кокаин. Ищците твърдят също, че ответникът със застрахователна полица,
валидна към датата на произшествието, се задължил да покрие до опредЕ
2
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди при управление на
автомобила, а ищците претърпели огромни неимуществени вреди, изразяващи
се в морални болки и страдания, чувство на празнота, неимоверна мъка и
печал от загубата на техния роднина, който им бил отнет и този ден бил най-
тежкият в живота им, а смъртта на Д. Б. отворила огромна празнина в душите
им и почернила сплотеното им семейство, дотогава той работел като
таксиметров шофьор, бил в добро здравословно съС.ие, ползвал се с авторитет
и уважение в обществото, смъртта му настъпила неочаквано и била огромен
шок за тях, между А. М. и баща й съществували изключително близки
отношения, характеризиращи се с обич, уважение и взаимна привързаност,
заедно в тесен семеен кръг отбелязвали личните и националните празници,
рождени дни, именни дни, често ходили заедно на почивки, той я отгледал,
възпитал и й осигурил образование, помагайки й да преодолява всички
трудности и единствено от него М. можела да очаква помощ и опора, а
загубата му се отразила изключително негативно на здравословното и
емоционалното й съС.ие и тя претърпяла морални болки и страдания в
резултат на неговата смърт. В. М. била на осем години към момента на
смъртта на дядо си, била изключително силно привързана към него,
възприемала го като мъжа, който се грижи за майка й и нея самата, между тях
съществували отношения, характеризиращи се с изключителна близост, обич
и взаимна привързаност, а след смъртта на Б. не спирала да пита за него, да
очаква да го види и страдала, че той не се появявал в ежедневие й, което
означавало, че дядо й вече не я обича и е изоставил нея и майка и, за което се
обвинявала. С. Б. също претърпял неимуществени вреди от смъртта на баща
си, сходни с тези на сестра му, двамата били отгледани от него с еднаква
грижа и любов, без да бъдат делени. Смъртта на Д. Б. настъпила неочаквано и
за брат му С. К. Б., двамата братя били отгледани и живели заедно през целия
си живот, между тях съществувала изключително силна братска привързаност,
обич и уважение, които продължили и след като всеки от тях създал свое
семейство, те се виждали почти ежедневно, споделяли успехите и проблемите
си, починалият винаги се грижел за по-малкия си брат, оказвайки му
материална и морална подкрепа, а моралните страдания на С. К. Б. от
неочакваната и несвоевременна загуба на брат му били огромни и за цял
живот, тя се отразила изключително негативно на здравословното му и
3
емоционално съС.ие и той търпял болки и страдания в резултат на неговата
смърт. Предвид изложеното ищците молят съда да постанови решение, с което
да осъди ответното дружество да им заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер от 150 000 лв. за А. М., 150 000 лв. за С. Д. Б.,
100 000 лв. за С. К. Б. и 100 000 лв. за В. М. от смъртта на Д. Б. вследствие на
произшествието по вина на А, чийто автомобил бил застрахован в ответното
дружество, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
инцидента - 03.08.2019 г., до окончателното им изплащане. Претендират
разноски.
Ответникът З Л“ АД – София оспорва исковете по основание и размер
и моли съда да ги отхвърли. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
към датата на настъпване на увреждането със собственика на процесния лек
автомобил „Б“, факта на настъпване на пътното произшествие и наличието на
влязла в сила присъда за виновния водач, но оспорва механизма на
настъпването на произшествието и претърпените от ищците неимуществени
вреди, като счита претендираните размери за прекомерни и несъобразени с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от починалия. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника А. Д. Д. чрез
процесуалния му представител адвокат Г. Д. не е взел конкретно становище по
исковете.
С обжалваното решение е осъдена З Л” АД – София да заплати на А. Д.
М. и на С. Д. Б. по 140 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, болки и страдания от смъртта на техния баща Д. К. Б., загинал при ПТП
на 03.08.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
22.08.2019 г. до окончателното им изплащане, като исковете за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 140 000
лв. до пълните предявени размери от 150 000 лв., и за присъждане на законна
лихва за периода 03.08.2019 г. - 21.08.2019 г., както и са отхвърлени
предявените от С. К. Б. и от В. С. М., действаща като малолетна чрез своята
майка и законен представител А. М., против З Л” АД – София искове за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и
страдания от смъртта на неговия брат, респ. нейния дядо Д. Б., загинал при
4
ПТП на 03.08.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
03.08.2019 г. до окончателното им изплащане, З Л” – София е осъдена да
заплати на А. Д. М. и С. Д. Б. по 5 133,33 лв. разноски по делото, както и да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд -
Пловдив 11 200 лв. държавна такса и 216,60 лв. разноски по делото, а А. Д. М.,
С. Д. Б. и С. К. Б. са осъдени да заплатят на З Л” АД – София 794,20 лв.
разноски в производството по съразмерност.
Решението е обжалвано от ищците в частта, в която исковете им са
били отхвърлени, като в тази част то е предмет на въззивното производство, а
в частта, в която исковете са уважени до размер от по 140 000 лв. за първите
двама ищци, решението не е било обжалвано от ответника и е влязло в сила.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се
установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически
констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от
първоинстанционния съд.
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ включва
няколко кумулативно съчетани предпоставки: наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между застрахователя и прекия причинител и настъпване
на застрахователното събитие от виновното противоправно поведение на
застрахования, от което на ищците да е причинена вреда.
За да бъде предявен този иск обаче, е необходимо лицето, което
претендира застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция /чл. 380 от КЗ/, последният трябва да се
произнесе по тази претенция по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в срок, не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката, или пред
негов представител /чл. 496, ал. 1 от КЗ/, а увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в
посочения срок, отказал е да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
5
съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение /чл. 498, ал. 3
от КЗ/.
Следователно допустимостта на иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е обусловена
от предхождащо искане до застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ и липса на
доброволно уреждане на спора в срока по чл. 496 от КЗ /липса на плащане на
обезщетение, отказ за такова – изричен или мълчалив, или несъгласие на
претендиращия обезщетение с определения размер/.
С молба вх. № 111196/22.08.2019 г. А. Д. М., С. Д. Б., С. К. Б. и В. С. М.,
действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител А. Д. М.,
чрез процесуалния им представител адвокат Г С са уведомили З Л“ АД за
настъпилото на 03.08.2019 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул.
„***********“ /моста на А/ по вина на водача на лек автомобил марка
„*********** А. Д. Д. пътно-транспортно произшествие, вследствие на което
е починал техният баща, брат и дядо Д. К. Б., като доколкото лекият
автомобил е бил застрахован в застрахователното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и те са претърпели
неимуществени вреди, са поискали да им бъде заплатено застрахователно
обезщетение от по 150 000 лв. за всеки от първите двама и от по 100 000 лв. за
третия и четвъртия за претърпените болки, страдания и психически стрес от
смъртта на Д. Б..
С писмо от 24.09.2019 г. застрахователното дружество е поискало
представяне на документи във връзка с претенцията, като по делото няма
данни впоследствие да е предложило и/или изплатило на ищците
застрахователно обезщетение.
Предвид това, че ответникът не е уважил претенцията на ищците да им
заплати застрахователно обезщетение в определения законов срок по чл. 496,
ал. 1 от КЗ, съдът приема, че те са провели процедурата по чл. 498 от КЗ,
исковете им са допустими и следва да бъдат разгледани по същество, което и
първоинстанционният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
с определение от съдебно заседание на 22.02.2024 г.
Със същото определение окръжният съд е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване фактите, че между ответника и А. Д. Д. е имало
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ към датата на пътното произшествие, както
6
и че на 03.08.2019 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „***********“
/моста на А/ А. Д. Д., управлявайки лек автомобил марка „***********,
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за
движение по пътищата, вследствие на което предизвикал пътно-транспортно
произшествие с лек автомобил марка „*************, в резултат на което
причинил по непредпазливост смъртта на Д. К. Б., като деянието е извършено
с концентрация на алкохол в кръвта 1,91 g/L и 2,27 g/L в урината и след
употреба на наркотични вещества - кокаин.
Доколкото първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в
която исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са
били уважени до размер от 140 000 лв. за първите двама ищци, а и доколкото в
тази насока не са направени оплаквания от жалбоподателите, съдът приема за
установено, че на 03.08.2019 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул.
„***********“ /моста на А/ А. Д. Д. при управление на лек автомобил марка
„*********** е нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 50, ал. 1 от
ЗДП и чл. 46, ал. 2 от ППЗДП/, предизвикал е пътно-транспортно
произшествие с лек автомобил марка „************* и е причинил по
непредпазливост смъртта на Д. К. Б., което се потвърждава и от влязла в сила
присъда № *********. по н.о.х.д. № ****** г. на Пловдивския окръжен съд,
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца /чл. 300 от ГПК/.
От препис от акт за смърт на О П и удостоверения за родствени връзки
на О Р“ - Пловдив е видно, че Д. К. Б. е починал на 03.08.2019 г., А. Д. М. и С.
Д. Б. са негови деца, С. К. Б. е негов брат, В. С. М. е негова внучка.
От заключението на приетото в първоинстанционното производство
заключение на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза
с вещи лица: инж. В С и д-р Д. Д., което съдът като компетентно изготвено и
неоспорено от страните възприема, се установява, че причина за смъртта на Д.
Б. е острата кръвозагуба, настъпила вследствие на разкъсване на дясната
камера на сърцето, съчетана с хемоторакс в лявата плеврална кухина, довели
до тъканна хипоксия с последваща миокардна недостатъчност и смърт, като
случаят е бил практически неспасяем. Установените от вещите лица
травматични увреждания по главата и гръдния кош на Б., подробно описани в
7
заключението, са причинени по механизма от удар с или върху твърд тъп
предмет или неговото тангенциално действие и са получени при възникналото
пътно произшествие, т.е. при удар от лек автомобил от страната на вратата на
шофьора на другия лек автомобил, като е налице причинно-следствена връзка
между травматичните увреждания, смъртта на Б. и произшествието. В
заключението е определен механизмът на пътното произшествие, което от
техническа гледна точка е възникнало поради това, че водачът на лек
автомобил „*****“ е навлязъл в кръстовището по начин и в момент, когато
това не е било безопасно, т.е. без да спре и да пропусне лек автомобил „Д Л“,
скоростта на автомобила „*****“ в момента на удара била около 101 км/ч, а на
автомобила „Д Л“ - около 32 км/ч., като от момента, в който „Б“-то е навлязло
в кръстовището, водачът на лекия автомобил „Д“ е нямал техническа
възможност да го спре преди мястото на удара, освен ако се е движил със
скорост, по-малка от 4 км/ч. От друга страна водачът на „Б“-то е можел да
избегне удара, като спре преди да навлезе в кръстовището, за да пропусне
„Д“-та. Вещите лица считат, че предвид получените травматични увреждания
починалият е бил без поставен обезопасителен колан, но дори да е имало
такъв, заради високо енергийния удар с направление към пострадалия биха
настъпили травматични увреждания, несъвместими с живота, т.е. смъртният
изход би бил неизбежен.
Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетелката
Ц В, очевидец на произшествието, които съдът кредитира, според която към
4,30 ч. сутринта на моста на А тя шофирала след таксито, двата автомобила
щели да правят ляв завой, светофарът бил с оранжев сигнал, т.е. не работел,
но двете коли били на главен път със знак за предимство, отляво се появило
сиво „Б“ с видимо голяма скорост, не спряло, отнело предимството на таксито
и го ударило в самото кръстовище, въпреки че имало добра видимост,
уличните лампи работели и настилката била преобладаващо суха.
Един от основните спорни въпроси е дали всички ищци са от кръга на
правоимащите да получат застрахователно обезщетение от настъпилия деликт,
при който е настъпила смъртта на техния наследодател.
В ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е
прието, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
8
посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. /т.е. съпруг или
лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала,
дете, включително осиновено или отглеждано дете, и родител, включително
осиновител или отглеждащ/ и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени, а обезщетение в тази хипотеза се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди, като в мотивите на тълкувателното решение е прието, че
привързаността трябва да е много по-силна от характерната за традиционните
за българското общество семейни отношения и смъртта на единия от
родствениците трябва да е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка.
Посоченото тълкувателно решение е последващ етап в тълкувателната
практика на ВС и на ВКС, намерила отражение в задължителните за
приложение от съдилищата ППВС № 4/1961 г., приемащо, че обезщетение за
неимуществени вреди могат да получат само най-близките на пострадалия в
случай на неговата смърт, посочени изрично - низходящи, съпруг и
възходящи, ако действително са претърпели такива, и ППВС № 5/1969 г., с
което този кръг лица е допълнен с включване на отглежданото, но
неосиновено дете, съответно отглеждащият го, и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия, без да е бил сключен брак,
ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на
правилата на морала.
При приемане на посочените две постановления, както и на ТР №
1/21.06.2018 г. водещ е бил принципът на справедливост, според който следва
да бъдат обезщетени само лицата, които най-пряко са засегнати от смъртта на
близките си и загубата на морална опора и подкрепа, като за такива са приети
низходящите, съпругът и възходящите на починалия или лицата, които
фактически са имали такова качество, без да го облекат в съответната законова
форма, а с тълкувателното решение - и всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които във всеки конкретния случай следва
справедливо да бъдат обезщетени.
9
На база на посочената задължителна практика на Върховния съд и на
Върховния касационен съд може да се направи извод, че за да бъде
основателна претенцията за обезщетение за неимуществени вреди от смърт на
родственик от лице извън посочения кръг, трябва да бъде установена не
просто създадена близка връзка между тях, а трайна и дълбока емоционална
такава, много по-силна от традиционните семейни отношения за българското
общество, и от друга страна - продължителни болки и страдания, които
ищецът търпи от смъртта на починалия, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка.
В конкретния случай исковете за обезщетение за неимуществени вреди
са предявени от двете деца, от брата и от внучката на починалото лице, като за
установяване на отношенията между тях в първоинстанционното
производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д
Д, Е Д. и Н К-Б.а, които като непротиворечиви и отразяващи техни преки и
непосредствени впечатления съдът кредитира, отчитайки близките връзки на
втория и третия от тях с ищците /втора братовчедка на първите двама и
племенница на третия ищец, съответно съпруга на третия ищец/ при
приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК, които мотивират известна тяхна
заинтересуваност, но в същото време това качество им е дало възможност за
пълни и всестранни впечатления от случилото се.
Според свидетеля Д, колега на покойния, той познавал С. като син на
Б., който често го посещавал преди смъртта си, но не познава останалите
членове на семейството му, самият свидетел работел като таксиметров
шофьор и разбрал за инцидента същия ден – петък срещу събота сутринта,
дори видял катастрофиралата кола отдалеч, в неделя имал среща с втория
ищец и се оказало, че той още не знае за смъртта на баща му, след новината
бил шокиран, просълзил се, станало му тежко, след пет дни на погребението
на Д. С. бил доста тъжен и унил, останалите роднини също били опечалени и
тежко преживявали загубата, в следващата година-две свидетелят и вторият
ищец поддържали контакти, при които С. се чувствал тежко от загубата на
баща си, бил по-затворен, често говорил за покойния и си спомнял общи
случки и до момента болката от загубата стои, С. вече бил семеен и имал дете,
свидетелят мисли, че е бил сам към момента на катастрофата, но не знае дали
те са си помагали финансово, защото това са лични неща.
10
В същата насока са показанията на свидетелката Д., която познава
семейството на покойния от малка, със С. и А. била израснала, за инцидента
разбрала по телефона от А., която много плачела, същия ден тя си тръгнала от
И, където живеела, на погребението свидетелката видяла децата на покойния,
които били съсипани, за тях смъртта била голям шок, след 7-8 дни А. се
прибрала в И, където ходела на терапия, на В., която към онзи момент била на
7-8 години, не било казано, че дядо й е починал, което направили няколко
месеца по-късно, детето се родило в И и Д. Б. бил най-щастливият човек на
света, чували се по телефона и по скайп и той много се радвал, били много
близки и прекарвали хубави моменти заедно, когато се прибирали в България
два или три пъти в годината, тогава те ходели да се виждат в къщата на Д.,
понякога останали там, но ходели и при другата баба в същото село, Д. имал
нормални отношения и с брат си С., с когото си помагали, живеели в един
двор в две отделни къщи, виждали се всеки ден и се разбирали прекрасно като
братя, а след смъртта на брат му С. бил съсипан, защото това бил последният
му жив роднина, болката и тъгата на сина С. и на брата С. не са отминали
досега, към момента на смъртта си Д. живеел сам в къщата в П, синът му
живеел в друга къща в същото село и покойният помагал на децата си
финансово, но никой не разчитал изцяло на другия, защото всички работели.
Според свидетелката К-Б.а къщите на двамата братя Д. и С. били в
един двор в с. П, към 2008 г. децата на покойния също живеели там, но А.
заминала да живее в И, откъдето се връщала, когато може, обикновено 4-5
пъти в година, идвала със съпруга и детето си В., оставали при Д., а сега
ходели при баба им, защото им било тежко в неговата къща след смъртта му,
когато идвали в България, Д. много се радвал на внучка си, играели в двора,
извеждал я на разходка, двамата братя много общували, двамата били
шофьори и ако нещо трябвало да се прави по колите, си помагали, всяка вечер
се събирали и обсъждали как е минал денят им, свидетелката и съпругът й
научили от погребален агент от друго погребение в с. П за смъртта на Д. Б.,
синът и братът на покойния били съсипани и неадекватни, обадили се на А.,
тя се прибрала от И и всички се чувствали много зле, не можели да повярват
на станалото и все очаквали, че Д. ще се появи от някъде, болката им не е
отминала, на рождения и именния ден на покойния се събирали заедно,
чували се често с А., която живеела в И отпреди раждането на В., синът С. към
момента на катастрофата не бил семеен, но живеел в къщата на баба си, при
11
нужда в семейството си помагали, но не били зависими финансово един от
друг, а В. при прибирането си в България търсила дядо си и искала да ходи на
гробището.
Въз основа на събраните гласни доказателства и имайки предвид
разпределението на доказателствената тежест между страните, в частност
задължението на ищците да докажат фактите, от които черпят благоприятни за
себе си правни последици, съдът приема, че не е установено при условията на
пълно главно доказване, че е съществувала трайна и дълбока емоционална
връзка на С. К. Б. и на В. М. с починалия, която е била по-силна от
обичайната, водеща до приравняване по сила на тази между прекия кръг лица,
подлежащи на обезщетяване, не е имало и т.нар. заместваща грижа, както и не
е доказано че в резултат на неговата смърт за последните двама ищци са
настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и
страдания.
При мотивиране на този извод съдът има предвид традициите в
българското общество, при които братята и сестрите обикновено са израснали
заедно и след това продължават връзките помежду си, като изпитват чувство
на обич, доверие, привързаност и подкрепа, понякога и материална, които
продължават през целия им живот, като това се отнася и до отношенията
между дядо и внук. Кръвната връзка и създадените близки отношения обаче
не са достатъчни според задължителната съдебна практика, за да приравнят
преживелия роднина по съребрена линия, респ. по права линия от трета
степен, автоматично до лицата от тесния роднински кръг, като те трябва да
установят изключително дълбока и трайна емоционална връзка с починалия,
за да имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му,
каквато в случая не се доказа, още повече предвид факта, че В. М. от
раждането си е живяла в И и е виждала дядо си само няколко пъти в
годината.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че от една страна не се
установи третият и четвъртият ищец да са от кръга на правоимащите да
получат обезщетение от настъпилото непозволено увреждане, а от друга
страна не се доказа те да са претърпели претендираните неимуществени вреди
от деликта със засилен интензитет и продължителност, поради което
предявените от тях искове са неоснователни и недоказани и като такива
12
следва да бъдат отхвърлени, а решението на окръжния съд следва да бъде
потвърдено в тази част.
По отношение на първите двама ищци съдът приема, че от пътно-
транспортното произшествие на 03.08.2019 г., възникнало по вина на А. Д. при
управление на лек автомобил „Б“, и настъпилата смърт на Д. Б. те са понесли
неимуществени вреди, изразяващи се във внезапната и неочаквана загуба на
баща им, от когото са били отгледани и макар впоследствие да не са живели
заедно, а дори първата ищца да е пребивавала трайно дълги години в И, са
поддържали всекидневна връзка, крепяща се на обич, доверие, привързаност и
подкрепа, внезапността на смъртта на Д. Б. им е донесла отчаяние и скръб,
които все още не са отминали и никога няма да отминат напълно, а тези вреди
са достатъчно силни по интензитет и времетраене.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от първите
двама ищци вследствие внезапно настъпилата загуба на изключително близък
техен човек – баща им, установени по вид, интензитет и продължителност,
имайки предвид това, че той е бил в активна и жизнеспособна възраст /на 60
години/, установената дълбока и трайна емоционална връзка между тях, но в
същото време факта, че те са имали самостоятелен живот, първата от тях
семейство и трайно установяване от дълги години в чужбина, както и при
съобразяване с момента на настъпване на деликта, социално-икономическите
условия в страната в този период, рефлектиращи върху лимитите на
застрахователните обезщетения, и наложилото се в обществото понятие за
справедливост, съдът счита, че на А. М. и на С. Д. Б. се дължи обезщетение за
неимуществени вреди в размер от по 140 000 лв. за всеки от тях.
Във въззивното производство не са наведени твърдения относно
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Д. Б., което
евентуално би се отразило на размера на обезщетението, доколкото няма
подадена жалба от ответника, поради което не следва да бъде обсъждано дали
е налице такова.
Предвид гореизложените мотиви следва да бъдат уважени исковете на
тези ищци до посочения размер, а над него до пълния предявен такъв от по
150 000 лв. исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъдат отхвърлени.
Върху присъдените обезщетения на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ се
13
дължи законна лихва, считано от по-ранния от двата момента - датата на
уведомяване на застрахователното дружество от застрахования за настъпване
на застрахователното събитие или предявяване на застрахователна претенция
от пострадалите лица, от който момент застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице.
В случая е безспорно, че ищците са поискали от застрахователя да им
бъде заплатено застрахователно обезщетение на 22.08.2019 г., като не се
установява по-ранен момент за уведомяване на застрахователя от
застрахования, поради което от тази дата се дължи законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение, а за периода 03.08.2019 г. – 21.08.2019 г.
искането следва да бъде отхвърлено, като в тази част обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено и в частта, в
която А. М., С. Д. Б. и С. К. Б. са осъдени да заплатят на З Л” АД – София
общо 794,20 лв. разноски в производството по съразмерност.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Предвид отхвърляне на въззивната жалба следва да бъдат осъдени
жалбоподателите да заплатят на ответника по нея общо 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, определено по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащане
на правната помощ и при отчитане на фактическата и правна сложност на
делото, продължителността на производството в настоящата инстанция и
извършените в нея процесуални действия.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24/13.01.2025 г., постановено по т.д. №
500/2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд - ХV гр.с., в частта, в която
са отхвърлени исковете на А. Д. М. и на С. Д. Б. против З Л” АД – София за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и
страдания от смъртта на техния баща Д. К. Б., загинал при ПТП на 03.08.2019
г., за разликата над 140 000,00 лв. /сто и четиридесет хиляди лева/ до пълния
предявен размер от 150 000,00 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, ведно със
14
законната лихва върху сумите, считано от 22.08.2019 г. до окончателното им
изплащане, и е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху
сумите за периода 03.08.2019 г. - 21.08.2019 г., в частта, в която са отхвърлени
предявените от С. К. Б. и от В. С. М., действаща като малолетна чрез своята
майка и законен представител А. Д. М., против З Л” АД – София искове за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и
страдания от смъртта на неговия брат, респ. нейния дядо, Д. Б., загинал при
ПТП на 03.08.2019 г., в размер от по 100 000,00 лв. /сто хиляди лева/, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 03.08.2019 г. до окончателното
им изплащане, както и в частта, в която А. Д. М., С. Д. Б. и С. К. Б. са осъдени
да заплатят на З Л” АД – София 794,20 лв. /седемстотин деветдесет и четири
лева и двадесет стотинки/ разноски в производството по съразмерност.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА А. Д. М., ЕГН **********, С. Д. Б., ЕГН ********** и С. К.
Б., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр. П, бул. ******** /чрез
адвокат Д. К./ да заплатят на З Л” АД със седалище и адрес на управление: гр.
С, бул.*********, ЕИК ********** общо сумата от 300,00 лв. /триста лева/
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на А. Д. Д., ЕГН **********,
като трето лице-подпомагач на ответника „Л и” АД - София,
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15