№ 158
гр. Кърджали, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20245140101540 по описа за 2024 година
Предявени са от П. Д. Д., ЕГН **********, адрес: ************************ против
СУ „Йордан Йовков“, БУЛСТАТ *********, адрес: гр. Кърджали, ул. „Булаир“ № 18,
представлявано от **** Л. С. Ч., искове с правни основания чл. 74, ал. 4 КТ, чл. 344,ал. 1, т.1,
т. 2 и т. 3 КТ – за признаване за установено, че клаузата на чл. 7 от сключения между
страните трудов договор № *****/07.09.2022 г., с която е договорен срок на трудовия
договор е недействителна, за отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед №
2083- 2083/ 05.09.2024 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„*****“, както и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, за периода от
07.09.2024 . до 07.03.2025 г. в размер на 15 123,30лв. (петнадесет хиляди сто двадесет и три
лева и 30 ст. ) лева , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
06.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 05.09.2022 г. е сключила срочен трудов договор с ответното
училище със срок до 06.09.2023 г. Обосновава се, че клаузата на, с която е установен срок на
трудовия договор е недействителна, тъй като според чл.68, ал.3 КТ срочни договори се
сключват за изпълнение на временни, сезонни и краткотрайни дейности, какъвто не е
случаят. Отделно се обоснова и че не е налице изключението по чл. 68, ал. 4, тъй като в
трудовия договор не са упоменати конкретни икономически, технологически, финансови,
пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на
неговото сключване. Иска се уважаване на предявените искове и присъждан на разноски.
Ответникът подава отговор в срок, с който не оспорва изложените от ищцата
фактически положения за сключването на трудовия договор и неговото прекратяване.
Възразява обаче, че уволнението е законосъобразно като сочи, че е налице срочен трудов
договор, като ищцата е освободена на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ с оглед на изтеклия
срок. Иска отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид посочените по-горе процесуални действия, съобрази
наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за допустими, и
основателни основателен, по следните съображения:
1
Съдът е сезиран с искове с правни основания чл. 74, ал. 4 КТ, чл. 344,ал. 1, т.1, т. 2 и т.
3 КТ – за признаване за установено, че клаузата на чл. 7 от сключения между страните трудов
договор № *****/07.09.2022 г., с която е договорен срок на трудовия договор е
недействителна, за отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 2083- 2083/
05.09.2024 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „*****“, както и
за заплащане на обезщетение за оставане без работа.
Относно съединяването на исковете следва да се посочи, че същите се явяват, в
известна степен, в съотношение на обуславящ обусловен, като обуславящ е иска по чл. 74,
ал. 4 КТ, а обусловени са останалите три иска. Това е така, доколкото от значение за изхода
на делото е въпросът дали оспорената от ищеца клауза, с която е договорен срок на трудовия
договор е действителна, или не, като правният интерес от иска по чл. 74, ал. 4 КТ произтича
от съображението за внасяне на яснота в отношенията между страните по този въпрос.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че ищцата е
назначена на длъжността „*****“ по силата на трудов договор № *****/07.09.2022 г., като с
чл. 7 от същия е договорен срок на трудовия договор до 06.09.2022 г. Със Заповед № 2083-
2083/ 05.09.2024 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, ищцата е уволнена поради изтичане
на уговорения срок. Трудовият договор е сключен при условията на чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл.
68, ал. 4 КТ. Според чл. 67, ал. 2 КТ трудовият договор е по правило безсрочен, като
хипотезите, при които може да се уговаря определен срок за на договора са лимитативно
изброени в чл. 68 КТ, и страните са длъжни да се съобразяват с тях. В случая не е налице
посочената в договора хипотеза по чл.68, ал. 1, т. 1 КТ, вр. с чл. 68, ал.4 от КТ, според която
за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, трудов
договор за определен срок може да се сключи само по изключение, като в §1 т.8 ДР на КТ е
регламентирано, че „изключение“ по смисъла на чл.68 ал. 4 КТ е налице при конкретни
икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен
характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и
обуславящи срочността му. В разглежданата хипотеза в договора не са посочени конкретни
факти и причини, представляващи изключение по смисъла на чл. 68 ал. 4 КТ към момента на
сключването му, поради което следва извод, че не е налице условието – „по изключение“,
визирано в посочената разпоредба. В този смисъл е и трайната съдебна практика,
обективирана в решение № 164 от 18.02.2010 г. по гр. д. № 4656/2008 г. на Върховен
касационен съд и др. Ето защо разпоредбата на чл. 7 от трудов договор № *****/07.09.2022
г. се явява договорена в противоречие със закона и както такава е недействителна по см. на
чл. 74, ал. 4 КТ. Трудовият договор се явява сключен за неопредено време, поради което и
извършеното уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ е незаконосъобразно и подлежи на отмяна,
а ищцата следва да бъде възстановена на заеманата длъжност.
Следва да се подчертае обаче, че уволнението би било незаконосъобразно дори и да
бе прието, че оспорената клауза е действителна. Това е така, тъй като според чл. 69, ал. 1 КТ
трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено
време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения
срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и
длъжността е свободна. В случая срокът по чл. 7 от договора е изтекъл на 06.09.2023 г., а
ищцата е уволнена близо една година по-късно на 05.09.2024 г., т.е. договорът е
трансформиран в безсрочен.
Установява се от приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира изцяло, че
размерът на обезщетението за оставане без работа възлиза на сумата от 15 105,30 лева, до
която следва да бъде уважена исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Ищцата доказва
по делото, че в рамките на исковия период не е постъпила на друга работа.
При този изход на правния спор, право на разноски има процесуалният представител
на ищцата, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., като разноските определени по чл. 7,
2
ал. 1, т. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, възлизат на една минимална работна заплата, т.е. на сумата от 1077 лева.
Ответникът има право на разноски за адвокат пропорционално на отхвърлената част
от иска по чл. 344, ал. 1,т 3 КТ, като разноските възлизат на 1,11 лева.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, следва да заплати дължимите по делото
държани такси в размер на 754,20 лева и разноски за експертиза в размер на 200 лева.
Така мотивиран, РС-Кърджали
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 74, ал. 4 КТ, по предявен иск от П.
Д. Д., ЕГН **********, адрес: ************************ против СУ „Йордан Йовков“,
БУЛСТАТ *********, адрес: гр. Кърджали, ул. „Булаир“ № 18, че клаузата на чл. 7 от
сключения между страните трудов договор № *****/07.09.2022 г., с която е договорен срок
на трудовия договор, е НЕДЕЙСТВИТЕЛНА.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на П. Д. Д., ЕГН **********, адрес: ************************, извършено
със Заповед № 2083- 2083/ 05.09.2024 г. - на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, П. Д. Д., ЕГН **********,
адрес: ************************, на заеманата преди уволнението длъжност „*****” в СУ
„Йордан Йовков“, БУЛСТАТ *********, адрес: гр. Кърджали, ул. „Булаир“ № 18.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ СУ „Йордан Йовков“, БУЛСТАТ
*********, адрес: гр. Кърджали, ул. „Булаир“ № 18 да заплати на П. Д. Д., ЕГН **********,
адрес: ************************ сумата от 15 105,30 ( петнадесет хиляди сто и пет лева и
30 ст.) лева, представляваща на обезщетение за оставане без работа, за периода от 07.09.2024
. до 07.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
06.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ за разликата над уважения размер от 15 105,30 ( петнадесет хиляди сто и
пет лева и 30 ст.) лева до пълния предявен размер от 15 123,30лв. (петнадесет хиляди сто
двадесет и три лева и 30 ст. ) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, СУ „Йордан
Йовков“, БУЛСТАТ *********, адрес: гр. Кърджали, ул. „Булаир“ № 18 да заплати на
адвокат П. К. от АК-П., лич. № ********** сумата 1077 лева – възнаграждение за
осъществената е полза на ищцата правна защита и съдействие.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, П. Д. Д., ЕГН **********, адрес:
************************ да заплати на СУ „Йордан Йовков“, БУЛСТАТ *********,
адрес: гр. Кърджали, ул. „Булаир“ № 18 сумата от 1,11 ( един лев и 11 ст.) лв.– разноски по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, СУ „Йордан Йовков“, БУЛСТАТ
*********, адрес: гр. Кърджали, ул. „Булаир“ № 18 да заплати по сметка на РС-Кърджали
сумата от общо 954,20 ( деветстотин петдесет и четири лева и 20 ст.) – държани такси и
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Кърджали.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
3
4