Решение по дело №476/2022 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 300
Дата: 21 декември 2022 г. (в сила от 21 декември 2022 г.)
Съдия: Пенка Петкова Петрова
Дело: 20221400500476
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. Враца, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Пенка П. Петрова

Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221400500476 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Млечна промишленост - Оптима“ АД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: Град ***, представлявано от С. А. И. - Изпълнителен
директор, срещу отказа на ДСИ при РС Бяла Слатина за прекратяване на производството по
изпълнително дело № 20091410400302 по описа на държавен съдебен изпълнител при
Съдебно-изпълнителна служба, Районен съд - Бяла Слатина поради настъпила перемпция,
ведно с произтичащите от това правни последици, обективиран в Постановление от
26.09.2022г..
Иска се отказът на държавния съдебен изпълнител да прекрати изпълнително дело №
20091410400302 по описа на Съдебно-изпълнителна служба/СИС/, Районен съд - Бяла
Слатина, да бъде отменен, поради постановяването му в противоречие на разпоредбата на
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В жалбата се сочи, че изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си,
той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни
способи. В рамките на изпълнителния процес взискателят е длъжен да поддържа
висящността на производството. С императивната разпоредба на чл. 433. ал. 1, т. 8 от
Граждански процесуален кодекс законодателят е определил, че бездействие на взискателя,
продължило повече от 2 години, води до прекратяване на производството по
изпълнителното дело.
1
В жалбата са посочени, кои действията, които могат да се определят като
изпълнителни, съгласно Тълкувателно решение № 2/2013, постановено на 26.06.2015г. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 201Зг. на Върховен касационен съд, ОСГТК -
изпълнително действие е насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Изрично ОСГТК на ВКС приема, че не са изпълнителни
действия изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи
и книжа, назначаването на експертиза за непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение.
Според жалбоподателя от изпълнително дело № 20091410400302, се установява, че по
същото на 20.11.2009г. е постъпила молба (без вх. №) за налагане на възбрана върху
недвижим имот (л. 18 от делото), а после чак на 09.02.2012г. взискателят е депозирал молба
вх. № 836/09.02.2012г., отново за налагане на възбрана (л. 67 от делото), като може да се
направи обоснован извод, че е настъпил преклузивният срок, обективиран в чл. 433, ал. 1. т.
8 от Граждански процесуален кодекс.
Оспорва доводите на ДСИ, изложени в атакуваното Постановление от 26.09.2022г че
периодът на бездействие на взискателя е 03.08.2010г.-09.02.2012г., тъй като същият
регулярно е подавал искания, отстранявани са нередовности, внасяни са д. такси, изясняван
е размерът на дълга и други между страните, изчистването и изясняването на които би било
предпоставка за насрочване на същинските принудителни действия.
Счита, че молба на длъжника от 08.07.2010г. с предложение за споразумение за
извънсъдебно погасяване на задължението не прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
тя касае само и единствено погасителната давност.
С оглед гореизложеното твърди, че ДСИ в противоречие с процесуалния закон и
тълкувателната практика на Върховен касационен съд е отказал да прекрати производството
по изпълнително дело № 20091410400302.
Взискателят АПСК (понастоящем АГЕНЦИЯ ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И
КОНТРОЛ - АППК) оспорва жалбата, подадена от длъжника „Млечна промишленост -
Оптима“ АД срещу отказ за издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното
производство по изп. дело № 302/ 2009 г. по описа на СИС - PC - Бяла Слатина на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и моли съда да я остави без уважение като неоснователна и
недоказана,.
Аргументите за това са следните:
На 08.07.2010 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника „Млечна
промишленост - Оптима“ АД за непредприемане на изпълнителни действия с приложени
към нея вносни бележки за платени по сметка на АПСК (понастоящем АППК) суми,
2
предложение за сключване на споразумение за разсрочено плащане и погасителен план.
Молбата на длъжника е била препратена до взискателя АППК за изразяване на становище
по делото, като е получена на 03. 08. 2010 г.
След подаването на горепосочената молба, по сметката на АППК е постъпила сума в
общ размер на 4 187, 02 лв., след което няма други постъпили плащания.
В СБ - 237 #1/ 29. 09. 2022 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ на АППК е
посочено, че след извършените плащания не е последвало сключване на спогодба за
разсрочване на вземания между АПСК /понастоящем АППК/, „Млечна промишленост -
Оптима“ АД, гр. Бяла Слатина и ипотекарният длъжник „Млечна промишленост“ АД.
С молба от 09. 02. 2012 г. взискателят - АППК отново отправя искане за насрочване
на принудителни действия спрямо недвижимите имоти на дружеството, върху които има
вписана законна ипотека в полза на АППК.
В случая, през посочения от длъжника по делото период от 20. 11 .2009г. -
06.02.2012г. взискателят регулярно е подавал искания, отстранявани са нередовности,
внасяни са държавни такси, изясняван е размера на дълга, като уточняването на тези
въпроси би било предпоставка за насрочване на същински принудителни действия,
поискани с молбата за образуване на изпълнителното дело и последващите такива.
С молбата за образуване на и. д. № 302/ 2009 г. са направени искания за налагане на
запор на 9 318 броя безналични акции, представляващи 59 % от капитала на
приватизираното дружество „Млечна промишленост“ АД, като впоследствие е наложен
запор на същите, както и възбрана и опис на недвижимите имоти, предмет на принудително
изпълнение, собственост на „Млечна промишленост“ АД и предмет на вписана в полза на
АППК законна ипотека.
В резултат на подадена от АППК молба с изх. № 92-00-10-569/ 09. 10. 2014 г. с искане
за насрочване на публична продан на недвижимите имоти по делото, е била насрочена
такава.
Впоследствие са насрочвани многократно публични продани, като последната е била
насрочена в периода от 28. 06. 2022 г. до 28. 07. 2022 г.
След като проданта е обявена за нестанала, с писмо на взискателя е поискано
определянето на нова начална цена на имотите.
Вън от горното, въпреки че подадената молба от длъжника с вх. № 3339/ 08. 07. 2010
г. до ДСИ при PC - Бяла Слатина не е довела до постановяване на изрично спиране на
изпълнителното производство, то същата е била уважена и изпълнителни действия не са
извършвани с оглед предоставяне възможност на длъжника за сключване на спогодба.
Понастоящем, длъжникът недобросъвестно се позовава именно на този срок на
неизвършване от държавен съдебен изпълнител на изпълнителни действия по делото, в
резултат на неговата молба за това, като аргумент в подкрепа на твърдението си за
настъпила перемпция.
3
На основание чл.436, ал.З от ГПК ДСИ при РС Бяла Слатина е изложил мотиви. В
същите е посочил подробно в хронологичен ред извършените действия от образуването на
изпълнителното производство до 08.07.2010г.
На 08.07.2010г. е постъпила молба от длъжника „Млечна промишленост- оптима“
АД-гр.Бяла Слатина-стр.56, с приложен пакет документи-вносни бележки за направени
плащания към взискателя, Предложение за споразумение до взискателя, Погасителен план и
искане до ДСИ за непредприемане на принудителни действия спрямо дружеството-длъжник,
поради извънсъдебни действия и отношения между страните. Взискателят е уведомен и
запознат от ДСИ с исканията на длъжника, като му е дадена възможност за становище по
движението на делото /получено съобщение от взискателя на 03.08.2010г./ - стр.66.
Извършено е извънсъдебно плащане към взискателя на сума в размер на 4187,02 лв.
Въпреки, че така подадената молба от длъжника не е довела до изрично спиране на
изпълнителното производство, то същата е била уважена и дадена възможност на длъжника
за сключване на спогодба. Понастоящем, длъжникът недобросъвестно се позовава именно
на този срок.
Поради не сключване на спогодбата и не постъпване на следващи плащания, с молба
от 09.02.2012г., взискателят - АППК е направил отново искане за насрочване принудителни
действия спрямо недвижимите имоти на дружеството-длъжник, по отношение на които има
вписана законна ипотека в СВ Бяла Слатина, с налагане на възбрана и насрочване дата за
опис-стр.67 от изп.дело.
Именно коментирания и обсъждан по-горе период от образуване и движение на и.д.
визира длъжникът в жалбата си от 21.10.2022г. и за който претендира настъпила перемпция.
Съдебния изпълнител счита искането за неоснователно, тъй като периода в който не е имало
действия - кореспонденция и движение по делото, е само този от 03.08.2010г. до
09.02.2012г., като през останалото време на претендирания период от 01.09.2009г. до
06.02.2012г., взискателят регулярно е правил искания, отстранявани са нередовности,
внасяни д.такси, уточняван размера на дълга и други между страните - изчистването и
изясняването на които би било предпоставка за насрочване на същинските принудителни
действия, поискани с молбата за образуване на и.д. и последващите такива. На 08.08.2013г.
отново е постъпила молба от длъжника за отлагане на принудителните действия - стр.111, а с
молба също от длъжника до Община Бяла Слатина - стр.120 е отпочната процедура за
разделяне на поземления имот на отделни парцели, с оглед по-лесната им продажба. С
Протокол от 07.11.2013г.-стр.122 СИ е отложил насрочения опис на недвижими имоти,
поради уведомление от Община Бяла Слатина, че за поисканата промяна на ПУП от страна
на длъжника /за което е уведомен и взискателя/, ще е необходим по-дълъг срок за
осъществяване на процедурата по ЗУТ. След извършване на описа на 23.01.2014г., изготвяне
на оценка и насрочване на първа публична продан с Протокол от 23.03.2015г. -стр.168 от
и.д. до настоящия момент са извършвани многократни преоценки и насрочвани публични
продани, за които и длъжникът е бил уведомяван и съответно не възразявал.
След като се запозна с делото и обсъди жалбата, съдът намира за установено
4
следното:
Изпълнително дело № 20091410400302 по описа на държавен съдебен изпълнител
при Съдебно-изпълнителна служба, Районен съд - Бяла Слатина е образувано по молба на
Агенция за следприватизационен контрол-гр.София въз основа на изп. лист от 07.10.2005г.,
изд. по гр.д. №1700/2003г. на САС и изп.лист от 17.09.2009г., изд. по гр.д. № 952/2005г. на
САС за вземания в размер на 61 569,46 лв. срещу длъжника „Млечна промишленост -
Оптима“ АД - гр.Бяла Слатина на 17.11.2009г. Поканата за доброволно изпълнение е
получена от длъжника на 23.11.2009г.-стр.23. В молбата се съдържа искане за налагане на
запор на 9 318 броя безналични акции, представляващи 59 % от капитала на
приватизираното дружество „Млечна промишленост“ АД .С молба от 20.11.2009г е
поискано налагане на възбрана върху недвижим имот.
С Протокол от 05.02.2010г./стр.38/ ДСИ е констатирал извършеното до момента по
делото и дал указания за отстраняване на нередовности по исканите действия от взискателя.
Същите са отстранени с молба от 11.03.2010г./стр.44/.
На 08.07.2010г. е постъпила молба от длъжника „Млечна промишленост- оптима“
АД-гр.Бяла Слатина за непредприемане на принудителни действия спрямо дружеството-
длъжник, поради извънсъдебни действия и отношения между страните, с приложен пакет
документи-вносни бележки за направени плащания към взискателя, Предложение за
споразумение до взискателя, Погасителен план и искане до ДСИ.
Взискателят е уведомен и запознат от ДСИ с исканията на длъжника, като му е
дадена възможност за становище по движението на делото /получено съобщение от
взискателя на 03.08.2010г./ - стр.66.
С молба от 09.02.2012г., взискателят - АППК е направил отново искане за насрочване
принудителни действия спрямо недвижимите имоти на дружеството-длъжник, по отношение
на които има вписана законна ипотека в СВ Бяла Слатина, с налагане на възбрана и
насрочване дата за опис-стр.67 от изп.дело.
На 08.08.2013г. отново е постъпила молба от длъжника за отлагане на
принудителните действия - стр.111, а с молба също от длъжника до Община Бяла Слатина -
стр.120 е отпочната процедура за разделяне на поземления имот на отделни парцели, с оглед
по-лесната им продажба. С Протокол от 07.11.2013г.-стр.122 СИ е отложил насрочения опис
на недвижими имоти, поради уведомление от Община Бяла Слатина, че за поисканата
промяна на ПУП от страна на длъжника /за което е уведомен и взискателя/, ще е необходим
по-дълъг срок за осъществяване на процедурата по ЗУТ. След извършване на описа на
23.01.2014г., изготвяне на оценка и насрочване на първа публична продан с Протокол от
23.03.2015г. до настоящия момент са извършвани многократни преоценки и насрочвани
публични продани, за които и длъжникът е бил уведомяван и съответно не възразявал.
С молба с вх.№ 261164/03.08.2022г. длъжникът „Млечна промишленост-Оптима“ АД,
е поискал съдебният изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, по съображения
за настъпила перемция. По този повод е постановено сега обжалваното постановление от
5
26.09.2022г, с което съдебният изпълнител е отказал исканото прекратяване.
Постановлението, обективиращо отказа на съдебния изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение, е връчено на длъжника на 07.10.2022г. Жалбата срещу него е
постъпила на 21.10.2022г, следователно е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК. Жалбата е
редовна, както и е допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 т.8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато: взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
В обобщение на горното, в т. 10 от тълкувателния акт е прието, че когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона - на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК,
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно
или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
В настоящия случай, взискателят по изпълнително дело № 20091410400302 по описа
на държавен съдебен изпълнител при Съдебно-изпълнителна служба, Районен съд - Бяла
Слатина с молбата за образуване на изпълнителното дело е направил искания за налагане на
запор на 9 318 броя безналични акции, представляващи 59 % от капитала на
приватизираното дружество „Млечна промишленост“ АД. С молба от 20.11.2009г е поискал
и налагане на възбрана върху недвижим имот. С Протокол от 05.02.2010г./стр.38/ ДСИ е
дал указания за отстраняване на нередовности по поисканите от взискателя изпълнителни
6
действия– за заплащане на дължимите държавни такси и представяне на документи.
Същите са отстранени с молба от 11.03.2010г., към която са приложени платежно и
посочените в протокола документи. Настоящият съдебен състав намира, че с това действие
взискателят е подновил искането си за налагане на запор на 9 318 броя безналични акции,
представляващи 59 % от капитала на приватизираното дружество „Млечна промишленост“
АД. От неговото извършване на 11.03.2010г до 09.02.2012г, датата на която взискателят
отново е поискал налагане на запор, не е изтекъл предвидения в закона двугодишният срок
за перемпция.
От материалите по делото е видно още, че след 11.03.2010г запор не е наложен, но не
по причина за която взискателя отговаря, а поради бездействие на съдебния изпълнител до
08.07.2010г, а след тази дата по искане на длъжника, предложил възможност за сключване
на спогодба, за която взискателя не е дал изричен отговор. С оглед на горното няма логика
да се приеме, че взискателят е бил пасивен, поради незаинтересованост и да понесе
санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в претендирания от длъжника период.
В случая няма спор, че след 09.02.2012г взискателят многократно е отправял молби
до съдебния изпълнител за предприемане на различни изпълнителни действия за събиране
на вземането си. В случая няма друг период за който да се твърди, че е изтекъл двугодишен
срок на бездействие от страна на взискателя.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата на „Млечна промишленост - Оптима“
АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: Град ***, представлявано от С. А. И. е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 26.09.2022г. на ДСИ при РС Бяла Слатина, с
което отказва по молба на длъжника „Млечна промишленост - Оптима“ АД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:Град ***, представлявано от С. А. И. - Изпълнителен
директор, да прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изп. д. № 20091410400302 по
описа на държавен съдебен изпълнител при Съдебно-изпълнителна служба, Районен съд -
Бяла Слатина.
На основание чл. 437 ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7