№ 326
гр. гр. Добрич, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500050 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от
ГПК по въззивна жалба вх.№260320/22.01.2021г. от М. М. Ф. с ЕГН
********** от с. С., общ.Б., ул.“***, чрез адв.Г. В.-АКгр.Варна/пълномощно
л.19 от делото на БРС/, и въззивна жалба вх.№261441/30.11.2021г. от Ш. А.
Р. с ЕГН ********** и С. А. Р. с ЕГН **********, двамата от с.С., общ.Б.,
ул.“***, чрез адв.К. К.-АК гр.Варна/пълномощно л.110 от делото на БРС/,
двете срещу решение №260036/05.11.2020г., поправено с решение
№260052/09.06.2021г.по гр.д.№113/2019г.на РС-Б., което всяка от страните
обжалва съобразно интереса си, а именно:
М. М. Ф. обжалва решението в частта, в която се осъждат Ш. А. Р. и С.
А. Р./по иск на М. М. Ф./ да премахнат извършеното от тях незаконно
пристрояване на сграда с идентификатор **** по кад.карта на с. С. в
границите на 3(три) - метровата зона от западната вътрешно регулационна
линия на ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по КККР на с.
С., и в частта, в която е осъдена/по насрещен иск на Ш. А. Р. и С. А. Р./ да
премахне собствената си незаконна сграда с идентификатор ***.1 по
кад.карта на с. С..
1
Осъждането и да премахне собствената си незаконна сграда с
идентификатор ***.1 по кад.карта на с. С. счита за недопустимо, тъй като
съдът се произнесъл по непредявен иск. С насрещната искова молба не било
поискано премахване на незаконна сграда с идентификатор ***.1, а на
пристройка към съществуваща сграда с идентификатор ***.1. По предмета на
насрещния иск по чл.109 от ЗС мотивите на съда били противоречиви,
липсвали и аргументи за извода на съда , че сградата създава неудобства на
собствениците на съседния имот-ищците по насрещния иск. Излагат се и
твърдения относно статута и предназначението на сграда с идентификатор
***.1, която била разположена на необходимото отстояние от имота на
ищците и нямало как да пречи и да създава неудобства. Не били налице
предпоставките на чл.109 от ЗС дори и да се приемело, че произнасянето на
съда е съобразно сезирането, тъй като според заключението на вещото лице
строежът бил търпим.
Осъждането на ответниците Ш. А. Р. и С. А. Р. да премахнат
извършеното от тях незаконно пристрояване на сграда с идентификатор ****
по кад.карта на с. С. в границите на 3(три) - метровата зона от западната
вътрешно регулационна линия на ПИ с идентификатор **** и ПИ с
идентификатор *** било неправилно и необосновано с оглед приобщените по
делото доказателства. Сграда с идентификатор **** била нов строеж, а не
незаконно пристрояване. Не е търпим строеж и следвало да бъде премахната
изцяло. Обсъждат се събрани по делото доказателства, решение по адм.д.
№404/2019г. на АС-Добрич, извежда се извод цялата сграда с идентификатор
**** да е незаконен строеж, да е построена на отстояние от имота на ищцата
по-малко от 3м.
Ш. А. Р. и С. А. Р. са подали отговор по въззивната жалба на М. М. Ф.,
която считат за неоснователна. Въпросът за законността на извършеното от
тях пристрояване не следвало да бъде поставян в основата на спора по чл.109
от ЗС съобразно приетото в т.3 от ТР№4/06.11.2017г. по т.д.№4/2015г. на
ОСГК на ВКС, че за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 от ЗС е
необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му
пречи да упражнява своето право. В мотивите на тълкувателното решение
било прието, че преченето не се доказва при нарушение на строителните
правила и норми или поне, че нарушението трябва да е от такова естество,
2
предполагащо наличие на пречене. Настоящият случай не бил такъв , тъй като
незаконното пристрояване само по себе си не означавало , че М. Ф. е
възпрепятствана да ползва имота си по предназначение. Установено било и,
че от всички постройки в двата съседни имота само тази тяхна сграда
получила траен статут .
Ш. А. Р. и С. А. Р. обжалват решението в частта, в която са осъдени да
премахнат извършеното от тях незаконно пристрояване на сграда с
идентификатор **** по кад.карта на с. С. в границите на 3(три) - метровата
зона от западната вътрешно регулационна линия на ПИ с идентификатор ****
и ПИ с идентификатор *** по кад.карта на с. С.; в частта в която се отхвърлят
предявените от тях срещу М. М. Ф. искове за заплащане на всеки от тях на
сумата в размер на 2 000 лв. представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, за периода от 21.08.2008 г. до 30.04.2019 г., от
образуваните производства във връзка с разрешаване на възникналия между
страните имуществен спор.
Осъждането си да премахнат незаконно пристрояване на сграда с
идентификатор **** по ККР на с. С. в границите на 3(три) - метровата зона от
западната вътрешно регулационна линия на двата съседни имота считат за
неправилно и незаконосъобразно. Решаващият извод на съда се изчерпвал с
преценката, че строителството е извършено в границите на 3-метровата зона
от граничната регулационна линия. Липсвали констатации и изводи по какъв
начин в следствие пристройката са ограничени правата на ищцата. Не били
съгласни и оспорвали извода на съда , че не било необходимо ищцата да
доказва конкретни факти относно пречката да упражнява правото си на
собственост. Съдът не обсъдил в цялост всички събрани доказателства,
възприел само някой констатации на вещото лице, приел, че само липсата на
отстояние от 3м. е пречка по смисъла на чл.109 от ЗС. Подробно се обсъжда
заключението на вещото лице и се извежда извод за неправилност на
решението. Липсвало произнасяне и по направеното от тях възражение за
изтекла погасителна давност за атакуване на извършените от тях действията .
Неправилно намират решението и в частта на осъдителните им
претенции за обезщетяване на неимуществени вреди. Решаващият извод на
съда за отхвърлянето им бил изведен при липсата на обсъждане на всички
събрани по делото доказателства относно поведението на ответница ,
3
коментирал единствено подадените от нея жалби и молби във връзка с
твърденията им за злоупотреба от нейна страна с права. Разпитаните по
делото свидетели изнесли факти за недобросъвесто поведение на
ответницата. Последната не успяла да обори твърденията им.
М. М. Ф. е подала отговор срещу въззивната жалба на Ш. А. Р. и С. А.
Р.. Счита решението по отхвърлените искове по чл.45 от ЗЗД за правилно.
Неправилно било осъждането им да премахнат само построеното в
триметровата зона, а не изцяло новия незаконен строеж.
Съединени за общо разглеждане са и частна жалба вх.
№262274/10.09.2021г. на М. М. Ф. и частна жалба вх.№262336/21.09.2021г.
от Ш. А. Р. и С. А. Р. , двете срещу определение по чл.248 от ГПК
№260410/18.08.2021г. по гр.д.№113/2019г.на РС-Б., като Ш. А. Р. и С. А. Р. са
подали отговор по частната жалба на М. М. Ф. .
По повод жалбите Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
тях оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Жалбите подлежат на разглеждане по същество в съответствие с
уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна
проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната
част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на
релевирани в жалбите конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма,
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
С искова молба вх.№526/08.02.2019г., уточнена с молба вх.
№738/26.02.2019г., с молба вх.№1476/17.03.2022г., М. М. Ф., е предявила
срещу Ш. А. Р. и С. А. Р. множество искове , съединени в условията на
евентуалност, като след извършеното от нейна страна разпореждане/отказ от
искове за собственост по приращение върху сграда с идентификатор **** и за
нищожност на придобивното основание на ответниците върху същата/ с
молба вх.№1476/17.03.2022г. , в предмета на делото е само иска по чл.109
4
от ЗС за осъждането им да преустановят неоснователните действия, с които
пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху
притежавания от нея недвижим имот, находящ се в гр.С., общ.Б.- поземлен
имот с идентификатор *** по КК,ведно със сгради с идентификатор ***.1 и
***.2, като премахнат сграда с идентификатор ****, разположена в
собствения им имот с идентификатор ***.
Обосноваващите нуждата от негаторна защита обстоятелства се свеждат
до твърдения за право на собственост на ищцата върху поземлен имот с
идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** по КК на с.С.,
общ.Б.. Поземлен имот с идентификатор *** бил застроен с две едноетажни
жилищни сгради – с идентификатор ***.1 с площ от 35кв.м. и с
идентификатор ***.2 с площ от 64кв.м. По действащия План за регулация и
застрояване на с.С., общ.Б., одобрен със заповед №197/07.03.1991г. на Кмета
на общ.Б., за двата имота бил отреден УПИ VІ-254 в кв.24. В същият УПИ
попадал изцяло и имот с идентификатор *** с площ от 212.8кв.м. ведно с
построената в него сграда с идентификатор ***.1, собственост на двамата
ответници.
Планът за регулация и застрояване бил изменен със заповед
№593/31.05.2019г. на Кмета на общ.Б. в частта на УПИ V и VІ с промяна на
регулационната линия между двата в съответствие с изменената КК и
образуване на нови УПИ XII и УПИ XIIІ. С решение по адм.д.№5907/2020г.
на ВАС, заповед №593/31.05.2019г. била отменена в частта, в която е
одобрено изменение на плана за застрояване с предвиждане за отразяване
като запазваща се на сграда с идентификатор **** в новообразувания УПИ
XII.
Промяна в КККР на с.С., извършена през 2019г., се състояла в
обединяване на поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с
идентификатор 67951.501.297, двата собственост на ответниците, в имот с
идентификатор ***. Сградата с идентификатор ***.1 получила
идентификатор ****. Същата била незаконен строеж, изградена след
31.03.2001г. и пречела на ищцата да упражнява пълноценно правото си на
собственост върху собствената и сграда с идентификатор ***.2 като сграда на
основно застрояване на УПИ VІ-254. Всяка следваща сграда на основно
застрояване в УПИ VІ-254 по действалия до 02.12.2020г. Застроителен и
5
регулационен план, каквато била и сградата на ответниците, трябвало да
отстои от нейната сграда на разстояние, посочено в положение 4 от
Приложение №2 към чл.81 от Наредба №7/22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. И след изменението със заповед №593/31.05.2019г. на Кмета на общ.Б.
на планът за регулация и застрояване на УПИ V-251 и УПИ VІ-254, и
създаване на нови УПИ XII и УПИ XIIІ, сградата с идентификатор ****
отново представлявала незаконен строеж по смисъла на чл.224, ал.1, т.3 от
ЗУТ/в редакцията му към 28.12.2001г./ и чл.225, ал2, т.2 от ЗУТ/в редакцията
му към 2207.2003г. и към 23.12.2005г./, не представлява търпим строеж, тъй
като е изградена след 31.03.2001г. и е разположена в УПИ XII на
регулационната линия между двата урегулирани поземлени имота.
Незаконното строителство в имота на ответниците, било извършено на не
повече от един метър от къщата на ищцата, дъждовната вода от покрива се
изливала върху стената на къщата на ищцата. Отстоянието между двете
сгради не съответствало на противопожарните изисквания. Близостта на
сградите създавала и битови неудобства свързани със шум .
Ответниците считат, че претенцията на ищцата е недопустима, като
предявена с нередовна по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 и т.4 и ал.2 от ГПК
искова молба, евентуално неоснователна. Излагат твърдения, че са придобили
от родителите си правото на собственост върху два съседни ПИ- с
идентификатор *** и с идентификатор 67951.501.297, които след
осъществена през 2018г. процедура по изменение на КККР обединили в един-
имот с идентификатор ***. Между тях и ищцата липсвала съсобственост
както по отношение на дворните места, така и по отношение на построените в
тях сгради. Оспорват да е извършено от тях или праводателите им незаконно
строителство. След изменеше на КККР инициирали административна
процедура за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ V и VІ, целта на която била
изменение на регулационните линии между двата с цел пълно съвпадане на
границите по кадастрален и регулационен план и преустановяване на
конфликтите с ищцата. Излагат обстоятелства, на които основават правото си
на собственост, твърдения, че още от 1974г., имотът им, собственост тогава
на М.М.И., да е бил застроен с една постройка за живеене, една постройка от
кирпичи-паянтова и две стопански постройки. Както праводателите им, така и
те извършвали основни ремонти, преустройства и подобрения в имота си, за
6
които не било нужно издаване на строителни разрешения.
Нова и незаконно построена през 2018г./без строителни книжа и
разрешение за строеж/била сградата на ищцата с идентификатор ***.1,
находяща се в имот с идентификатор ***. С искане за осъждането на М. Ф. за
премахването на сграда с идентификатор ***.1 са сезирали съда с насрещен
иск в срока по чл.211 от ГПК с молба вх.№ 1809/08.05.2019г., уточнена с
молба вх.№1672/28.03.2022г. Незаконното строителство извършено от
ответницата по насрещния иск по чл.109 от ЗС представлявало пристройка от
40кв.м. към съществуващ преди това на имотната граница гараж.
Пристройката се състояла от една стая за живеене, сервизни помещения/баня
и тоалетна/ и склад. Изграденият преди това гараж нямал 3-метрово
отстояние от имотната им граница, пристройката също попадала в тази зона,
осуетявала възможността им да упражняват правото си на собственост в
цялост по идентичен начин както тяхната пристройка пречела на Ф..
С твърдения за претърпени неимуществени вреди-болки, страдания,
стрес, притеснения, лишения и дискомфорт, от поведение на М. Ф.,
претендират обезщетение от по 2000лева за всеки. М. Ф. била в основата на
всички възникнали между тях конфликти. Без повод или причина в течение
на времето от 2008-2009г., когато придобила правата на майка си и сестрите
си в имота, тормозела, обиждала, нагрубявала, провокирала, заплашвала и се
заяждала с ищците по насрещния иск и децата им. Не пребивавала постоянно
в България, съпругът и не бил български гражданин, но когато се приберели
предприемали всякакви неправомерни действия, с които да провокират и
предизвикват ищците и да създадат поредния скандал и съседски конфликт.
Потърпевши от негативните действия на Ф. били и децата им. Здравето и
спокойствието на семейството били нарушени, имали здравословни
проблеми-високо кръвно, главоболие, безсъние, не можели да си изпълняват
нормално професионалните и семейните задължения.
Възраженията на ответниците за недопустимост на негаторния иск на Ф. е неоснователно.
Принципно целта на същия е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или
косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото
на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на имот или на част от него.
Негаторния иск се явява допустим като средство за защита на правото и на всяко едно от
правомощията на собственика, с което се постига отричане на правомерността не само на
неоснователни действия и поведения, но и на фактически състояния, както и премахване на
последиците от тях, т.е. на източника на неоснователното въздействие, като същият не се погасява
7
и по давност.
В случая като източник на неоснователното посегателство над правото на собственост на
ищцата Ф. върху застроения ПИ с идентификатор *** се сочи извършването от ответниците на
незаконен строеж- сграда с идентификатор ****, изградена в ПИ с идентификатор ***.
Източник на неоснователното посегателство над правото на собственост на съпрузите Р.,
ищци по насрещния иск, върху застроения ПИ с идентификатор *** се сочи извършеното от Ф. в
ПИ с идентификатор *** незаконно строителство-пристрояване на сграда с идентификатор ***.1.
Ищцата по главния иск Ф. се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор *** и на
ПИ с идентификатор *** по наследство от М.А.Ф., починал на ***г., и правни сделки-договори за
дарение от 21.08.2008г. и от 17.08.2009г. от останалите наследници. С договора от 21.08.2008г.,
сключен с нот.акт №74,т.ІV, вх.рег.№4456, д.№558/2008г. на нотариус №314 по регистър на НК,
останалите наследници са и дарили собствените си идеални части -9/10ид.части от дворно място с
площ от 1 421кв.м., имот с идентификатор по КККР *** и построените в него две жилищни сгради
- с идентификатори по КККР ***.1 и ***.2. С договора от 17.08.2009, сключен с нот.акт №21, т.
V, вх.рег.№3090, д.№409/2009г. на нотариус №314 по регистър на НК, Ф. придобила и
9/10ид.части от дворно място с площ от 196кв.м. с идентификатор по КККР *** и построената в
него жилищна сграда с площ от 183кв.м.
Ответниците по главния иск и ищци по насрещния-съпрузите Р., се
легитимират като собственици по силата на сключени от всеки от двата
съпрузи по време на брака им договори - договор за покупко-продажба от
09.02.2009г., сключен с нот.акт №194, т.І, вх.рег.№319, д.№52/2009г. на
нотариус №314 по регистър на НК, на ПИ с идентификатор ***, с площ от
280кв.м. и построената в него сграда с идентификатор ***.1 с площ от 98кв.м.
По силата на договор за покупко-продажба от 23.05.2018г., сключен с нот.акт
№84, т.ІІІ, рег.№1700, д.№232/2018г. на нотариус №109 по регистър на НК, и
на дворно място с площ от 660кв.м., имот с идентификатор 67951.501.297,
ведо с построената в него жилищна сграда с идентификатор 67951.501.297.1 с
площ от 109кв.м. и сграда с идентификатор 67951.501.297.2.
Притежаваните от страните имоти в с.С., общ.Б. са съседни. От
заключението на техническа експертиза се установява, че най-стария
кадастрален и регулационен план на с.С. е одобрен със заповед
№2637/23.05.1951г. и по него процесните имоти с пл.№42, 41, 36, са
урегулирани в парцели ІХ-42, Х-41, ХІ-36 и ХІІІ-36. Има одобрен със заповед
№197/07.03.1991г. регулационен план, който е действащ и понастоящем, т.е.
заварен от ЗУТ. През 2003г. със заповед №300-5-103/11.12.2003г.е приета
Кадастрална карта на с.С. с последващо изменение относно имотите на
ответниците. Със заповед №593/31.05.2019г. е одобрен и проект за изменение
8
на ПУП-ПР за УПИ V-251 и УПИ VІ-254 и ПЗ за УПИ V , която заповед към
датата на експертното изследване не е влязла в сила. Няма спор между
страните относно границите на имотите.
По плана от 1991г. процесните имоти, снети с пл.№251, 252, 253 и 254
са урегулирани в парцели V-251, VІ-254 и VІІ-254, като имотите с пл.
№252/идентичен на имот идентификатор ***, собствен на ответниците/, 253 и
част от 254/идентични на имоти с идентификатори *** и ***, собствени на
ищцата/ са станали част на образуван по регулация съсобствен парцел VІ-254.
Парцелът не се е трансформирал в урегулиран поземлен имот. Няма
твърдения и данни/не е установено и от вещото лице/ да са били заплатени
суми за изравняване на частите в образувания по регулация общ парцел най-
късно в срока по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ, при което по силата на §8, ал.1 от ПР
на ЗУТ отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е
прекратено по отношение на бившия съсобствен парцел, респ. възстановена е
отделната собственост върху имотите, включени в него. Последиците от
изтичането на срока по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ е отчетен и при изработването
на действащата кадастрална карта на с.С., в която имотите на страните са
заснети с отделни кадастрални номера и имат самостоятелен идентификатор.
Не е спорно, установено е от събраните доказателства , вкл.заключението
на вещото лице, че имотите на страните, включени в съсобствения по плана
от 1991г. парцел са били застроени. Понастоящем съществуващите сгради са
с идентификатор ****/бивш идентификатор ***.1/, ***.1, ***.2, ***.1 и ***.2.
Получилата идентификатор ***.1 жилищна сграда е била с площ от 55кв.м,
на разстояние по-малко от 3м. до северната вътрешнорегулационна линия.
Направено през м.декември 2007г. геодезично заснемане на тази сграда
показало по-големи размери и площ от 98кв.м.. Сградата с идентификатор
***.1 е получила идентификатор **** с изменение на Кадастралната карта
през 2018г., когато по искане на ответниците са обединени собствените им
поземлени имоти с идентификатор *** и с идентификатор 67951.501.297, в
имот с идентификатор ***.
Според вещото лице по техническата експертиза, сградата с
идентификатор **** е различна по очертания и застроена площ от
съществувалата в имот с идентификатор ***/пл.№252 по плана от
1991г./сграда и е нов строеж, реализиран в периода 2003-2007г., стига до
9
западната граница на имота, без да покрива калкана на сградата в съседния
ПИ с идентификатор ***. Геодезическото заснемане от 2007г. давало
информация , че има съвпадение между съществувалата и сега
съществуващата сграда само на част от южната стена и евентуално на
средната напречна стена. Новото строителство не е законно , защото няма
никакви строителни книжа, не е търпимо, защото е изградено след 2001г.
Изградена е в УПИ, предвиден за индивидуално застрояване. Разстоянието
между сградата на ответниците с идентификатор **** до сградата на ищцата
с идентификатор ***.2/видно от приложените скици същата е изградена на
границата на УПИ/ е различно според мястото на измерване и варира от
0.55м. до 1.90м. Сграда **** е на разстояние 4.00м. от масивна ограда към
имот с идентификатор ***, собственост на ищцата. Сградата е изградена при
действието на ЗУТ и предвид нормата на чл. 31, ал. 1, т.1 от същия
устройствен закон е необходимо отстоянието и спрямо западната граница на
УПИ/с имота на ищцата с идентификатор ***/ да бъде минимум 3 м. при
ниско жилищно застрояване и в случая то не е налице. Останалите показатели
според вещото лице са в съответствие със строителните правила и норми.
Имота на ищцата с идентификатор *** е застроен с две сгради – с
идентификатор ***.1 и ***.2. Според вещото лице сграда с идентификатор
***.1 /към която според ответниците през 2018г. е осъществено от ищцата
незаконно пристрояване/ съществува от преди 1951г. За нея няма строителни
книжа, съответства на предназначението на УПИ към момента на
изграждането и, на необходимите минимални разстояния до регулационните
линии и на височината на малкоетажното застрояване. Вещото лице е
констатирало извършено пристрояване към така съществуващата от
1951г.сграда, довело до запълване на ъгъла между разположените в двата
съседни имота на ищца сгради с идентификатор ***.2/гараж/ и ***.1, с
дължина 6м., което се използва за склад, както и изграждане към западната
стена на сграда ***.1 на входно предверие с размери 2.10/1.40м/приложение
34 към СТЕ/.
Съгласно чл. 50 ЗС, собственикът на един имот не може да извършва
действия в своя имот, които да създават пречки за упражняване правото на
собственост на съседния имот, по-големи от обикновеното. Нормативно
установените строителни правила и норми определят съдържанието на
пречките по смисъла на чл. 50 ЗС и с оглед на естеството им не винаги е
10
необходимо да се обосновава и доказва с какво и как се пречи на собственика
да ползва вещта си. Такъв характер има и нормата на чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ,
предвиждаща разстояние на сградата по основното застрояване до
страничната граница на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м. Това
нормативно предвидено отстояние е установено в общ интерес, за да се
предотврати прекомерна гъстота на застрояването, за да се осигури нормално
осигуряване на светлина, огряване от слънцето и проветрение на имотите и
сградите в тях. Затова не е необходимо ищецът да доказва, че не спазването
на нормативно установеното отстояние му пречи да упражнява правото си на
собственост, а в тежест на ответника е да установи, че е строил в
съответствие с благоустройствените норми и спазвайки забраната на чл. 50 от
ЗС/така Решение № 40 от 31.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 296/2010 г., I г. о./.
Съгласно приетото в т.3 на ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2015 г., ОСГК двете задължителни условия за уважаването на негаторния
иск по чл. 109 ЗС са неоснователността на действията на ответника и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. В мотивите на тълкувателното решение е
прието и, че преченето не се доказва при такова нарушение на строителни
или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона
единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на
съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на
живеещите в определено населено място или част от него. В случая с фактът,
че в своята цялост сградата с идентификатор **** е изградена без строителни
книжа е изпълнено първото условие за уважаването на негаторния иск по чл.
109 ЗС – сградата е незаконен строеж, а построяването, държането,
ползването на незаконен строеж винаги е неоснователно действие. Сградата е
разположена в УПИ в нарушение нормата на чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ .
Естеството на нарушението от страна на ответниците е такова, че самият факт
на разполагането на сградата в нарушение на строителните правила и норми,
установени с чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ – вместо на нормативно установеното
отстояние от 3м.от западната граница на УПИ, на разстояние от най-малко
0.55м. до най-много 1.90м., е достатъчен да се приеме, че неоснователното
действие пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост на
ищцата. Макар и сградата в своята цялост да е незаконен строеж, на
премахване подлежи не цялата сграда. Неоснователни са действията по
11
незаконното и изграждане, които са довели до намаляване на допустимото
отстояние, поради което подлежи на премахване частта, разположена в
нормативно установената зона от три метра от западната граница на УПИ.
В този смисъл обжалваното решение в частта на иска на М. Ф. по чл.109
от ЗС следва да се потвърди.
Не се установиха факти, които да сочат, че незаконното пристрояване от
М. Ф. на сграда ***.1, пречи на съпрузите Р. адекватно и в пълен обем да
упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор
***. Както сграда ***.1, така и пристройката към нея, са реализирани в имот с
идентификатор *** на границата с имот с идентификатор ***, и двата
собственост на Ф. /приложение 34 от СТЕ/, т.е. пристрояването е към сграда,
изградена в имот, съседен на техния имот, но е разположена в частта, в която
същият имот граничи с друг собствен на ищцата имот, при което, съобразно
мотивите на т.3 на ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г.,
ОСГК, в тежест на ищците по насрещния иск е да докажат наличието на
обстоятелства, пораждащи пречки за упражняване правото им на собственост
върху имот с идентификатор *** в резултат на пристрояването на сграда
***.1 . Обжалваното решение в тази част следва да се отмени и да се
постанови ново за отхвърляне на иска по чл.109 от ЗС на съпрузите Р..
По отношение исковете на Ш. Р. и С. Р. по чл.45 от ЗЗД решението
следва да се потвърди. Фактическият състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД
включва четири кумулативно дадени елемента: противоправно
поведение/действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и вина.
Елемента вина се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45,
ал.2 от ЗЗД и докато не бъде оборена от ответника. Останалите три елемента
подлежат на доказване и доказателствената тежест се носи от ищеца. Липсата
на който и да е от четирите елемента има за последица неангажиране
отговорността на ответника, респ. води до неоснователност на иска.
Събраните по далото доказателства, сочат на междусъседски конфликт,
който според св. Г. А. Али, сестра на Ш. Р., датира от преди изграждането на
процесната сграда с идентификатор ****, съществувал още между
праводателите на страните/родителите им, които били и роднини-Ф. и
майката на Ш. Р. били първи братовчедки/. Свидетелката знае от детето на
съпрузите Р., че Ф. им правела забележки да не говорят на висок тон, то се
12
притеснявало да излезе на улицата, докато Ф. е там. С. била изнервена,
казвала, че ще се разболее, че не може да спи. И св.С.М.Р. чувал, че Ф. се
карала на децата да не играят, да не вдигат шум. Чувал, че споровете и
конфликтите са отдавна, младото семейство се нервирало, че децата не могат
да играят на улицата.
Отправянето на забележки към децата на съпрузите Р. да не вдигат шум
не е въведено като източник на негативните им изживявания. Вън от горното
не е установено отправянето на забележки да е било лишено от основание,
при което да е противоправно поведение.
Източник на негативните изживявания на съпрузите Р., според
твърденията им исковата молба и уточнителната молба вх.№1672/28.03.2022г.
са отправяни от Ф. в периода 21.08.2008г.-30.04.2019г. обиди, нагрубяване,
провокиране, заплашване по повод извършените от тях подобрения в имота
им, доказателства за каквито действия по делото не са събрани. Що се касае
до правните действия/подаване на жалби по повод извършеното от тях
строителства/, те биха могли да представляват противоправно поведение само
и единствено в хипотезата на т.нар. злоупотреба с права. Злоупотреба с право
/тоест противоправно поведение/ е налице, когато искането не е отправено с
цел да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че
обстоятелствата са неверни, но подава искането си за да навреди другиму или
за да накърни друг обществен интерес, доказателства за каквото поведение не
са събрани. Не е доказано и претърпяването от всеки от двамата на
действителни неимуществени вреди от такова поведение. С оглед изложеното
и настоящият съдебен състав приема, че исковите претенции по чл.45 от ЗЗД
се явяват недоказани и правилно отхвърлени. В тази част решението следва да
се потвърди.
При този изход от спора, респ. частична промяна на крайния резултат,
следва да се отмени определението по чл.248 от ГПК №260410/18.08.2021г. и
да се разпредели отговорността за разноски съобразно изхода.
В първоинстанционното производство М. Ф. е сторила разноски за
държавни такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Приложените разходооправдателни документи удостоверяват плащането на
държавна такса по иска по чл.109 от ЗС от 104.99лева, които и се следват
изцяло с оглед изхода от този иск, както и относимите към този иск разходи
13
за възнаграждение за вещо лице от 1/2част от сумата от 550лева, тъй като
вещото лице е привлечено за установяване и на факти, относими към
прекратения с определение от 28.09.2022г. евентуален иск за собственост,
при което и се следва сумата от 275лева. Относими към иска по чл.109 от ЗС
са и 1/3част от сторените от Ф. разходи по вписването на исковата молба от
общо 48лева, тъй като исковата молба и по прекратените с определение от
28.09.2022г. евентуални искове за собственост и за нищожност също подлежи
на вписване, или сумата от 16лева. В първоинстанционното производство Ф.
е сторила разходи за адвокатско възнаграждение от общо 3200лева. При
липса на указания каква част от него за защита по кой иск и каква част от
него за защита срещу кой иск е платена, следва да се приеме, че е платено
адвокатско възнаграждение поравно за защита по предявените от Ф. три
иска/по чл.109 от ЗС и по искове за собственост по приращение върху сграда
с идентификатор **** и за нищожност на придобивното основание на
ответниците върху същата/ и за защита срещу трите предявени от насрещната
страна искове –по чл.109 от ЗС и два по чл.45 от ЗЗД. В този смисъл
платеното от нея възнаграждение на адвокат за защита по всеки от
предявените от нея три иска и за защита по всеки от предявените срещу нея
три иска се равнява на сумата от 533.33лева/3200лева : 6/. Положителен
резултат Ф. е постигнала по предявения от нея иск по чл.109 от ЗС и по
предявените срещу нея три иска, т.е. по общо четири иска, отговорността за
разноски по които се носи от ответниците/по отношение исковете за
собственост и за нищожност, производството по които е прекратено, разноски
на Ф. не се следват/.Така от разходите за адвокатско възнаграждение и се
следва сумата от 2133.32лева, сбор от платени адвокатски възнаграждение за
защита по предявения от нея иск по чл.109 от ЗС и по предявените срещу нея
искове по чл.109 от ЗС и по чл.45 от ЗЗД. Следователно в полза на Ф. следва
да се присъдят съдебно-деловодни разноски за първоинстанциоонното
производство в общ размер от 2 529.31лева/
104.99лева+16лева+275лева+2133.32лева/.
За въззивната инстанция Ф. е сторила разноски за държавна такса и за
адвокатско възнаграждение. С оглед изхода по подадената от нея жалба- в
частта на предявения от нея иск по чл.109 от ЗС жалбата и е
неоснователна/няма промяна в резултата от спора/ и относимите по този иск
разноски за държавна такса от 25лева не и се следват, както и припадащата се
14
част от адвокатското възнаграждение. Ф. е платила на упълномощения
адвокат възнаграждение от 1600лева, като с анекса от 15.02.2021г.към
договора за правна помощ е уговорено, че възнаграждението се дължи за
обжалване пред въззивната инстанция, т.е. само за защита по подадената от
нея жалба/не и срещу подадената от насрещната страна/, при което и се
следва половината от него/800лева/, тъй като е постигнала положителен по
жалбата си резултат само в частта на обжалването на решението по
предявения срещу нея иск по чл.109 от ЗС. Така за въззивното производство
на Ф. се дължат съдебни разноски от общо 825лева.
Съпрузите Р. са сторили разноски в първинстанционното производство
за държавни такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение. Приложените разходооправдателни документи
удостоверяват плащането на държавна такса по насрещните искове в общ
размер от 265лева, която с оглед отхвърлянето им не им се следва. По същите
съображения не им се следват и относимите към иска им по чл.109 от ЗС
разноски за вещо лице от 250лева. В първоинстанционното производство са
сторили разходи за адвокатско възнаграждение от общо 3100лева. При липса
на указания каква част от него за защита по кой иск и каква част от него за
защита срещу кой иск е платена, следва да се приеме, че е платено адвокатско
възнаграждение поравно за защита по предявените от тях три иска и за
защита по предявените срещу тях три иска. В този смисъл платеното от тях
възнаграждение на адвокат за защита по всеки от предявените от тях три иска
и за защита по всеки от предявените срещу тях три иска се равнява на сумата
от 516.67лева/3100лева : 6 иска/. Не са постигнали положителен резултат по
разгледаните искове. На основание чл.78, ал.4 от ГПК имат право на разноски
при прекратяване на производството по двата иска на Ф.- иска за собственост
по приращение върху сграда с идентификатор **** и за нищожност на
придобивното им основание върху същата. С акта по чл.81 от ГПК –
определението за прекратяване на производството по тези искове от
28.09.2022г., съдът не се е произнесъл по разноските. Пропускът на съда
подлежи на отстраняване в срока и по реда на чл.248 от ГПК, каквото
производство не е инициирано от тях. Спорът по прекратените искове е
приключил с влизане в сила на определението за прекратяване. По въпроса за
направените от тях разноски за защита по прекратените искове съдът не може
да се произнесе с решението по същество по останалите искове.
15
Във въззивното производство съпрузите Р. са сторили разходи за
държавна такса и с оглед изхода по подадената от тях жалба/потвърждаване
на решението в обжалваните от тях части/, същите не им се следват. Не са
удостоверили извършването на разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция/представеният списък по чл.80 от ГПК, който не е и
доказателства за реално сторени разходи, касае разноски за
първоинстанционното производство/.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260036/05.11.2020г., поправено с решение
№260052/09.06.2021г.по гр.д.№113/2019г.на РС-Б., в частта, в която по иска
по чл.109 от ЗС на М. М. Ф. с ЕГН ********** от с. С., ул. ***, се ОСЪЖДАТ
Ш. А. Р. с ЕГН ********** и С. А. Р. с ЕГН **********, двамата от с. С., ул.
***, да премахнат извършеното от тях незаконно строителство на сграда с
идентификатор 67951.501.1198.3 по кад.карта на с. С., общ.Б., в границите на
3(три) - метровата зона от западната вътрешно регулационна линия на ПИ с
идентификатор 67951.501.1198 и ПИ с идентификатор *** по кад.карта на
селото.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260036/05.11.2020г., поправено с решение
№260052/09.06.2021г.по гр.д.№113/2019г.на РС-Б., в частта, в която се
ОТХВЪРЛЯТ исковете на Ш. А. Р. с ЕГН ********** и С. А. Р. с ЕГН
**********, двамата от с. С., ул. ***, срещу М. М. Ф. с ЕГН ********** от с.
С., ул. ***, по чл.45 от ЗЗД за сумите от по 2 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 21.08.2008 г.
до 30.04.2019г. от отправяни от Ф. обиди, нагрубяване, провокиране,
заплашване по повод извършените от тях подобрения в имота им.
ОТМЕНЯ решение №260036/05.11.2020г., поправено с решение
№260052/09.06.2021г.по гр.д.№113/2019г.на РС-Б. в частта, в която по иска
по чл.109 от ЗС на Ш. А. Р. с ЕГН ********** и С. А. Р. с ЕГН **********,
двамата от с. С., ул. ***, се ОСЪЖДА М. М. Ф. с ЕГН ********** от с. С.,
ул. ***, да премахне собствената си незаконна сграда с идентификатор ***.1
16
по кад.карта на с. С., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ш. А. Р. с ЕГН ********** и С. А. Р. с ЕГН
**********, двамата от с. С., ул. ***, по чл.109 от ЗС за осъждането на М. М.
Ф. с ЕГН ********** от с. С., ул. ***, да премахне пристроена сграда с
идентификатор ***.1 по кад.карта на с. С.
ОТМЕНЯ определението по чл.248 от ГПК №260410/18.08.2021г. по
гр.д.№113/2019г.на РС-Б. , като
ОСЪЖДА Ш. А. Р. с ЕГН ********** и С. А. Р., двамата от с. С., ул.
***, да заплатят на М. М. Ф. с ЕГН ********** от с. С., ул. ***, сумата от 2
529.31лева съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното
производство и сумата от 825лева съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България при условията на чл.280, ал.1 и 2 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17