Решение по дело №1038/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 946
Дата: 7 юли 2021 г.
Съдия: Мария Симеонова Ганева
Дело: 20217050701038
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………………..2021 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА-четвърти касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа  година в състав:                 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Мария  Ганева

                                                            ЧЛЕНОВЕ: Ивета Пекова

                                                                                 Йордан Димов

                                                                                                                                                                                                                            

при секретаря Светлана Стоянова и в присъствието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно адм.наказ. х-р  дело № 1038 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 63, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Производството е образувано по касационна жалба на директора на «Лоу Сий Шипинг Мениджмънт» ООД, ЕИК *********, подадена чрез адв. Б.П. - САК, срещу решение № 260205/11.02.2021 г. по нахд. № 177/2021 г. на Районен съд гр. Варна, с което е потвърдено НП № 03-011734/31.07.2019 г., на директора на дирекция „Инспекция по труда" – Варна по налагане на „имуществена санкция“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв. на касатора на основание чл. 415в, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ за нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда.

В жалбата се релевира допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН. Твърди се, че неправилно районният съд е преценил приложимостта на КТ и компетентността при издаване на НП. Касаторът счита, че приложим в настоящия казус е Кодекса на търговското корабоплаване /КТК/, като последният изрично предвижда наказания по прилагането му. Намира, че съставянето на акта в присъствието само на един свидетел би могло да ограничи правото на защита, тъй като създава съмнение относно безпристрастността при издаване на акта. Твърди, че от приетите по от районния съд изводи се създава несигурност какво точно е вмененото нарушение - неспазване на задължителното предписание или неизплащане на възнаграждението на работник. В тази връзка намира, че в процесното НП липсват основни реквизити: дължимото описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. С оглед предвидената специална защита по исков ред по чл.357 и сл. от КТ, намира, че неизпълнението на трудовия договор /вкл. и в частта за заплащането на трудовото възнаграждение/, изключва възможността последното да се разглежда като административно нарушение , за което да могат да се прилагат принудителни административни мерки. В условията на евентуалност твърди, че деянието представлява маловажен случай. На изложените основания сезира съда с искане за отмяна на обжалваното решение на районния съд  и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото НП.

В открито съдебно заседание не се представител на касатора.     

Ответникът по касационната жалба -  Дирекция “Инспекция по труда“ не се представлява в открито съдебно заседание и не депозира писмен отговор на жалбата. 

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира за потвърждаване на решението на ВРС като правилно и законосъобразно.

Административен съд – гр. Варна, четвърти касационен състав , след като  прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуална допустима, тъй като срочно е упражнено потестативното право на жалба от лице с активна процесуална легитимация - страна в производството пред предходна съдебна инстанция. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Съдебното производство пред ВРС е инициирано по жалба на «Лоу Сий Шипинг Мениджмънт» ООД, срещу издадено НП № 03-011734/31.07.2019 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, с което на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 250 лв. на основание чл. 415в, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ, за това, че като работодател не е изплатило в уговорения срок дължимото трудово възнаграждение за извършена работа за м. май 2019 г. на З И Ана длъжност «капитан кораб», като нарушението е извършено на 26.06.2019 г.

ВРС е приел от фактическа страна, че при проверка през м. юли 2019год. от служители на Дирекция „ИТ“ Варна  по спазване на трудовото законодателство на жалбоподателя като работодател по повод постъпил сигнал за неизплатени трудови възнаграждения от моряци, работещи на кораб „SEVEN DREAM“, плаващ под български флаг, е било констатирано  ,че на Захари Антонов , изпълняващ  длъжност „капитан на кораб“ не е изплатено трудово възнаграждение в размер на 3892.10 евро, в срок до 25.06.2019г., съобразно сключения трудов договор.

За да потвърди издаденото НП, районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, АУАН и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението.

Въззивната инстанция приема, че в областта на трудовите правоотношения с моряци и други служители на корабособственика са налице специални норми на КТК и Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя, които съгласно чл. 88б от КТК уреждат трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя. Същевременно чл. 88д от същия кодекс предвижда, че за неуредените в кодекса и в наредбата по чл. 88б, ал. 1 въпроси, свързани с трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, се прилага действащото трудово законодателство. С оглед липсата в двата нормативни документа на уредба, касаеща отношенията, свързани със срочността на заплащането на работната заплата и съответно последиците от забавата на плащане, предходната инстанция приема, че приложим в случая е КТ и съответно компетентен да извършва проверки за това и да налага принудителни административни мерки и наказания е Инспекцията по труда.

Според ВРС поведението на нарушителя е в нарушение на предписанията на чл.128 т.2 от КТ, вр. чл. 270, ал.2 и ал. 3 от КТ. Отговорността на дружеството правилно е ангажирана на основание чл.415в, ал.1 от КТ, а определената имуществена санкция правилно е определена към максималния размер предвид установените при проверката 7 идентични по вид нарушения.  Последното заедно с неизпълнените предписания по протокол № ПР1922487/23.07.2019г. предходната инстанция счита за отегчаващи отговорността обстоятелства, които изключват приложението на хипотезата по чл. 28 от ЗАНН.

В хода на касационната проверка и на основание чл.218 от АПК настоящият съдебен състав намира решението на ВРС за валидно, допустимо и правилно . Предходната съдебна инстанция обстойно е изследвала относимите към делото юридически факти, задълбочено е анализирала наличните доказателства и въз основа на същите е изградила своите обосновани правни изводи. 

Правилно е становището на районния съд за материална компетентност на административнонаказващия орган по процесното НП- директора на дирекция „Инспекция по труда „ – Варна. Извършеното от касационния жалбоподател правонарушение е  неизплащане в срок на договорено трудово възнаграждение по сключен трудов договор по чл. 68, ал.1 т.1 от КТ със З И А. За споровете , възникнали по изпълнението на този договор се прилагат разпоредбите на КТ.

Контролът по  спазване на трудовото законодателство е предоставен на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"/ арг. чл. 399 от КТ/ . Дирекциите "Инспекция по труда", като териториални поделения в системата на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

Обжалваното по съдебен ред НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ”- Варна, който се явява компетентен административонаказващ орган предвид предписанието на чл. 416, ал.5 КТ, според което НП да се издават от ръководителя на органа по чл. 399 или оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност.

Аргумент в насока на изложените съображения е регламентацията на чл. 88д КТК , която препраща към действащото българско трудово законодателство, за неуредените в КТК и в наредбата по чл. 88б, ал. 1 въпроси, свързани с трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораб, плаващ под българско знаме и корабопритежателя. 

Пореден довод в насока на гореизложеното е Решение №2/8.03.2012г. на Конституционния съд по конституционно дело № 9/2011 г., според което чл. 88б, ал. 1 от КТК предвижда, че трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя се уреждат с наредба на Министерския съвет. Поради трайния характер на трудовите отношения законодателят е преценил те да се регулират от  КТ, който в чл. 1, ал. 1 постановява, че този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и другите отношения, непосредствено свързани с тях, а чл. 1, ал. 2, предвижда, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Всички членове на екипажа на кораб и корабопритежателя са съответно работници и работодател, но не всички работници и работодатели в страната са членове на екипажа на кораб или корабопритежатели. Понятието „член на екипажа на кораб/корабопритежател” се включва в съдържанието на понятието „работник/работодател”. Отношението между „член на екипажа на кораб” и „корабопритежател” е отношение, което отговаря на определенията за „работник” по чл. 301 от КТ и „работодател” по т. 1 на § 1 от ДР на КТ. При това състояние на действащото национално законодателство безусловно КТ се отнася и до членовете на екипажа на кораб и корабопритежателя.

По отношение на Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и корабопритежателя, Конституционният съд приема, че  Министерският съвет издава наредба, с която се регулират неуредени в Кодекса за търговското корабоплаване обществени отношения в сферата на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност. Тя не отменя приложението на действието на Кодекса на труда, а само конкретизира характерното за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб и корабопритежателя.

Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за неправилен правен извод на ВРС за липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел. Не всеки процесуален пропуск е съществен . Процесуално нарушение е съществено, когато налице тогава, когато същото препятства или ограничава правото на защита на санкционираното лице . Посочването в АУАН само на един свидетел  не ограничава правата на нарушителя , а на наказващия орган , защото стеснява само до един свидетел , а не до двама , неговата възможност с гласни доказателства да се докаже пред съд съществуването на описаните в акта юридически факти.

Освен това , вписването в акта само на един свидетел не е препятствало нарушителя да разбере фактическите или правните рамки на вмененото му административно нарушение и по никакъв начин не е ограничило правото му на защита. Именно поради тази причина той е могъл ефективно да организира своята защита по повод повдигнатото му административнонаказателно обвинение както в досъдебна фаза на процеса , така и в хода на съдебното обжалване.

Не може да бъде споделена тезата на касатора за липса на основни реквизити в НП като дата и място на извършване на нарушението, тъй като изрично в този правораздателен акт като място на правонарушението е посочено гр. /// , ул. „//// , а като дата - 26.06.2019 г. Изцяло несъстоятелно е оплакването, че в НП липсват данни  при какви обстоятелства е издадено  задължително предписание. Оспореното по съдебен ред административнонаказателно санкциониране не е за неизпълнение на дадено задължително предписание, а за неизплатено в срок  трудово  възнаграждение на работник. В този контекст съществуването на дадено предписание не е съставомерен признак на конкретното адм. нарушение и не подлежи на изследване .

Погрешна е тезата на касатора, че поради липсата на проведен разпит на работника не се доказва факта на неизплатено трудово възнаграждение. В НП е обективирано твърдение за отрицателен факт - неизплатено в срок трудово възнаграждение . Според правната доктрина на доказване подлежат положителните юридически  факти , а не отрицателните такива, което в случая означава, че на доказване от нарушителя подлежи факта на изплащане на възнаграждението , а не доказване на бездействието на работодателя по изпълнение на това задължение .

Фактът, че описаното в НП бездействие на работодателя може да обоснове подаване на иск от работника за изплащане на дължимото му възнаграждение , няма отношение към административнонаказателното производство, а освен това за З И липсва правен интерес от иницииране на подобно съдебно производство, тъй като от събраните доказателства е видно ,че той е получил своето възнаграждение след съставяне на АУАН. За  пълнота на изложението по повод това възражението съдът счита за нужно да посочи, че няма правни пречки за паралелното ангажиране на договорната и административнонаказателна  отговорност на работодателя по повод неизплатено трудово възнаграждение на работник . 

Правилна е тезата на районния съд за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.   Деянието на нарушителя е санкционирано по чл. 415в от КТ т.е. същото е квалифицирано като маловажен случай на нарушение на трудовото законодателство. Според Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС по т.д.№ 7/2010 г. специалният състав по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. В случай на "маловажни" нарушения, установени по чл. 415в от КТ не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 от ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание – имуществена санкция, но в многократно по–нисък размер.

В контекста на изложеното ВРС е постановил валидно, допустимо и законосъобразно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него – да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р       Е        Ш         И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА   Решение № 260205/11.02.2021 г. по нахд. № 117/2021 г. по описа на Районен съд гр. Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

                                                             

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                                                                        

 

           2.