№ 2865
гр. Варна, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110103593 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „ВиК“ ООД срещу К. С. Д.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното
притезание, удостоверено в Заповед № 786/09.02.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1488/2022
г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за сумата от 1487,47 лв., представляваща
главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 22.01.2020 г. до 27.01.2022
г. по партида с абонатен номер 1154233 за обект – имот, находящ се в ***, и сумата от
132,14 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 27.03.2020 г. до
31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 08.02.2022 г., до окончателното погасяване на
задължението.
Ищцовото дружество „ВиК” ООД твърди в исковата молба, че ответника в
качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имот,
находящ се в ***, с абонатен номер 1154233, е ползвал предоставени от ищеца услуги,
които не е заплатил. Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление и е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал.
1 ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземането си,
предвид подадено възражение от длъжника. Навежда се довод, че процесната сума за
главница представлява служебно начислено количество вода, съгласно методика,
регламентирана в чл. 39, ал. 5, т. 1, вр. ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ,
предвид изтекъл срок на метрологична проверка на индивидуалния водомер на
3
ответника – по 5 м/месечно за всеки обитател в имота, при двама живущи в обекта,
3
като на всеки три месеца това количество се завишава с по 1 м/месечно за всеки
обитател. Поддържа се, че към настоящия момент ответникът не е оспорил чрез
възражение по реда на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ
отчетеното количество ВиК услуги. В смисъл моли за уважаване на предявените
искове и претендира и присъждане на направените съдебни разноски в исковото и
заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата
1
молба от ответника К. С. Д.. С молба от 08.09.2022 г., депозирана преди първото по
делото съдебно заседание, ответникът е изразил становище за неоснователност на
предявените искове. Твърди, че от десет години инкасатор не е проверявал водомера
му и изразходваното количество вода е написано произволно. Въпреки това
посочените суми били изплатени изцяло по образувано изпълнително дело.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, както и заключението
по назначената съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Представена от ищеца е справка за недобора на частен абонат от 22.03.2022 г.,
в която за описани задълженията за абонатен № 1154233 с титуляр К. С. Д. за периода
от 22.02.2020 г. до 31.01.2022 г.
Приложено е копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „ВиК” ООД, за които не се спори, че са действащи по
време на процесното облигационно правоотношение между страните.
От приетото по делото заявление от 27.09.2016 г. е видно, че ответникът К. С.
Д. е отправил искане задълженията му за ползвана и отведена вода на абонатен №
1154233 за периода от 31.05.2012 г. до 27.08.2013 г. да бъдат отписани като погасени
по давност.
Съгласно писмо от Община Варна – Район „Владислав Варненчик“, изпратено
във връзка с издадено по делото съдебно удостоверение в полза на ищеца, след
извършена проверка в регистъра на населението е установено, че на административен
адрес *** са регистрирани 14 лица по постоянен адрес и 16 лица по настоящ адрес.
Приобщена към доказателствения материал по делото е справка за облога и
плащанията на частен абонат от 26.02.2020 г. до 09.09.2022 г., от която е видно, че по
партидата на ответника при ищеца за посочения период е налице общо задължение за
консумирана вода по аб. № 1154233 и лихви за забава в размер на 2265,09 лв., като по
отношение на процесните фактури е извършено едно плащане на 04.05.2022 г. в размер
на 50 лв.
Представен от ищеца е още опис на отчети на абонат № 1154233 от таблет,
модул, самоотчет, обработен на 22.02.2020 г. до 27.02.2022 г., видно от който за целия
период е била начислявана консумация в размер на 20 куб.м. вода, като е отбелязано,
че метрологичната годност на водомера е до 2014 г. и състоянието му е отразено като
повреден от 28.05.2015 г.
Установява се от приложеното Уведомително писмо (л. 59 от делото),
получено от ответника при условията на отказ, че същият е уведомен на 23.02.2015 г.,
че е изтекла валидността на метрологичната проверка на водомер с фабр. № 5010596 и
подлежи на периодична проверка, съгласно чл. 43, ал. 4 ЗИ, поради което следва да
предприеме необходимите действия в тази връзка.
Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, общият сбор
на задълженията за ползване на ВиК услуги на клиент с абонатен номер 115423 за
периода от 22.01.2020 г. до 27.01.2022 г. възлиза на 1438,66 лв. по 23 броя фактури, а
сумите за лихва за забава по всяка месечна фактура, считано от съответния им падеж в
периода от 27.03.2020 г. до 31.01.2022 г. са в общ размер от 132,08 лв. Вещото лице е
съобразило постъпилото на 04.05.2022 г. плащане по фактура № *********/28.01.2022
г. в размер на 50 лв., с която са погасени главница в размер на 48,81 лв. и лихва върху
главница към 04.05.2022 г. в размер на 1,19 лв. Изяснява се от заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, че при прилагането на методиката на чл.
39, ал. 6 от Наредбата, според която до поставянето на индивидуални водомери в
сгради етажна собственост и на водопроводно отклонение с повече от един потребител
определените в ал. 5 количества се завишават всяко тримесечие с по 1 куб.м. за всеки
2
обитател, задължението на абоната възлиза на 4578,92 лв., като количествата вода,
които подлежат на начисление за процесния период са между 48 и 64 куб.м.
На съда е служебно известно, че за задължения на ответника към доставчика
на ВиК услуги за предхождащ период на процесния, а именно от 27.06.2017 г. до
22.01.2020 г., за същия обект на потребление в размер на 1458,75 лв. за главница и
164,26 лв. за лихва, е издадена Заповед № 5175/06.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1519/2020 г. по описа на Районен съд – Варна,
която е влязла в законна сила на 12.03.2020 г. и е издаден изпълнителен лист от
19.03.2020 г.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и 86
ЗЗД. Активно легитимиран да предяви исковете е кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение
от задълженото по същата лице. Предмет на установителния иск е съществуването на
вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване
на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик/ползвател за процесния имот,
че е предоставил ВиК услуги на обекта в посочените количества за посочения период,
както и размера на дължимите плащания за тях, обстоятелството, че ответникът е
изпаднал в забава и дължи лихва за забава за посочения период
в претендираните размери, а ответникът следва да докаже правопогасяващ факт
(плащане, давност и пр.).
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С
идентично съдържание е и текста на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Варна.
Не се оспорват от ответника наведените в исковата молба твърдения, че
същият е потребител на ВиК услуги за процесния обект на потребление, което
обстоятелство се установява и от представеното заявление от 27.09.2016 г., както и че
имотът се обитава от две лица, с оглед на което е налице облигационна връзка между
страните и ответникът се явява обвързан от Общите условия на ищцовото дружество.
От ответника с молба от 08.09.2022 г. е оспорено единствено количеството
начислена консумация на вода с довод, че водомерът не е бил проверяван от инкасатор
от 10 години.
Видно от описа на отчетите на абоната в процесния период са начислявани
количества вода служебно.
Нормативно предвидено е, когато длъжностно лице на оператора установи
потребители с непроверени индивидуални водомери, съгласно чл. 34а, ал. 1 от Наредба
№ 3/14.09.2004 г. (т. е. изминали повече от 10 години от монтажа на водомера или
последната негова проверка) срокът за извършване на проверката е три месеца, както и
в случай, че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на
водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от
Наредбата. Съгласно чл. 21 от ОУ когато представителят на ВиК оператора установи
потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно чл. 16, ал. 4 от ОУ,
същият прави предписание на потребителя за извършване на периодична проверка, със
срок за изпълнение три месеца. В общите условия е изрично предвидено, че след
изтичане на срока, в който потребителят следва да изпълни предписанието за
извършване на периодична проверка, ВиК операторът начислява служебно
изразходвано количество питейна вода – по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по
3
5 куб. м – при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като същото се завишава
всяко тримесечие с 1,0 куб. м. за всеки обитател.
От представените писмени доказателства, неоспорени от ответника, се установи,
че метрологичната годност на процесния водомер е изтекла през 2014 г. Уведомително
писмо за нуждата от предприемане на действия във връзка с извършването на
метрологична проверка по искане на абоната е връчено на ответника през на
23.02.2015 г., респ. тримесечният срок по чл. 34а, ал. 5 от наредбата е изтекъл на
25.05.2015 г.
Не се твърди, нито се доказа от ответната страна, че е изпълнила нормативното
си задължение по чл. 34а, ал. 2 от Наредбата, а именно по нейно искане и за нейна
сметка да бъде извършена периодична проверка на индивидуалния му водомер в
дадения тримесечен срок. В този случай намира приложение правилото на ал. 5 на
същата разпоредба, а именно ако след изтичането на този срок не е извършена
периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по
реда на чл. 39, ал. 6 от Наредбата.
Съгласно чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. по изключение се
допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните
отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и
пречистена вода да се заплаща, както следва: по 6 куб.м при топлофицирано жилище и
по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Според чл. 39, ал. 6 от
Наредбата до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост,
или на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5
количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб.м за всеки обитател.
Установи се, че в процесния период на ответника са начислявани количества
вода 20 куб.м. месечно. Съобразно справката от Община Варна, която също не е
оспорена от ответника, на адреса са регистрирани 16 лица, следователно начислените
количества са в рамките на допустимото по Наредба №4/14.09.2004 г. Нещо повече,
според заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза
при точно прилагане на методиката на по чл. 35, ал. 5, т. 1, вр. ал. 6 от Наредбата
общата стойност на дължимата служебна консумация на вода при двама обитатели на
имота е 4578,92 лв., като количествата вода, които следва да бъдат служебно начислени
за процесния период са между 48 и 64 куб.м.
Изяснено е по делото, че ответникът е направил плащане по фактура №
********* от 28.01.2022 г. в размер на 50 лв., с което частично са погасени
задълженията му за главница и лихви за ползвани и незаплатени ВиК услуги в
процесния период, като дължимият остатък за главница е 1438 лв. и за лихва за забава
– 132,08 лв. По гореизложените съображения съдът намира, че предявените искове са
частично основателни до тези суми и следва да бъдат уважени в тази част, като за
разликата до пълния предявен размер следва да бъдат отхвърлени, поради постъпилото
в хода на процеса плащане.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият съдебен състав
намира за несъстоятелен доводът на ответника за недължимост на сумите, поради
плащането им в образуван изпълнителен процес, тъй като, както бе посочено,
изпълнителен лист е бил издаден за задължения за неплатени ВиК услуги от ответника
в период, предхождащ процесния, поради което евентуалното им погасяване е
неотносимо към дължимостта на процесните вземания на ищеца.
При този изход на спора ответната страна следва да бъде осъдена да плати на
ищеца направените от него разноски изцяло въпреки настъпилото в хода на
производството частично плащане, поради това, че е дала повод за предприемане на
заповедно и исково производство с неплащането на задълженията в срок, което налага
на кредитора, за да получи изпълнително основание, да потвърди вземането си със сила
на пресъдено нещо – в този смисъл Определение № 145/30.05.2016 г. по ч.гр.д. №
4
1448/2016 г. на ВКС, I г.о. Следователно, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски в исковото производство, за които е представен списък по
чл. 80 ГПК, а именно сумата от 532,11 лв., представляваща сбор от заплатени
държавни такси, депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от
82,39 лв., представляваща направени в заповедното производство съдебни разноски.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и 86
ЗЗД, в отношенията между страните, че К. С. Д., ЕГН **********, с адрес ***, дължи
на „ВиК“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 1438,66 лв. (хиляда четиристотин тридесет и осем
лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща главница за ползвани и неплатени
ВиК услуги за периода от 22.01.2020 г. до 27.01.2022 г. по партида с абонатен номер
1154233 за обект – имот, находящ се в ***, и сумата от 132,08 лв. (сто тридесет и два
лева и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 27.03.2020
г. до 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 08.02.2022 г., до окончателното погасяване на
задължението, за които вземания е издадена Заповед № 786/09.02.2022 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
1488/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за главница за разликата над уважения размер от 1438,66 лв. до пълния
претендиран размер от 1487,47 лв. и за обезщетение за забава за разликата над
уважения размер от 132,08 лв. до пълния претендиран размер от 132,14 лв.
ОСЪЖДА К. С. Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ВиК“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 532,11 лв. (петстотин
тридесет и два лева и единадесет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски
в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА К. С. Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ВиК“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 82,39 лв. (осемдесет и два
лева и тридесет и девет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5