Р Е Ш Е Н И Е
№ 384
гр. Монтана, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 30.09.2022 г. в състав:
Председател: Соня Камарашка
Членове: Мария Ницова
Рени
Цветанова
при участието на
секретар Антоанета Лазарова и Прокурор Галя Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 316 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
С Решение № 96 от 17.06.2022 г. по АНД № 393/2022 г. на Районен съд – Монтана е отменено Наказателно
постановление № НП-24-06-60 от 25.03.2022 г. на Министър
на културата, с което на Община Монтана е наложена имуществена
санкция от 15000 лв. за това че като
юридическо лице е реализирало инвестиционен проект за изграждане на
скулптура-паметник, изображение на археолога Георги Александров, в гр. Монтана,
в ПИ с идентификатор 48489.8.287 по КККР, без съгласуване с Министъра на културата
въз основа на Решение на Специализирания експертен съвет по изобразителни
изкуства.
В законния срок против
решението е подадена касационна жалба от
административнонаказващия орган. В жалбата твърди, че в хода на съдебното следствие не са оборени установените в АУАН и НП
обстоятелства, а именно: поставянето на паметник на археолога Георги
Александров без да бъде спазена определената от ЗКН съгласувателна процедура. Нарушението
е извършено на 06.08.2021 г. (дата на поставяне, според публикации в медиите),
в гр. Монтана, в ПИ с идентификатор 48489.8.287 по КККР, публична общинска
собственост, съгласно Акт № 3353 от 05.06.2014 г. Паметникът е открит в
присъствието на Кмета на Община Монтана г-н Златко Живков, д-р Ваня Иванова -
Директор на РИМ-Монтана, авторът Тодор Антонов, наследници на археолога, граждани,
гости и официални лица, като събитието е широко отразено в медиите. Нарушението
е установено на 12.10.2021 г. в гр. София с приключване на проверката и
съставяне на Констативен протокол № 24-06-60/ 02.10.2021, изпратен на Община
Монтана с писмо изх. № 24-06-60/13.10.2021 г. на МК, получено на 18.10.2021 г.,
съгласно Известие за доставяне № PS 1040 08Y77E К на „Български пощи" ЕАД. Мястото
на извършване на нарушението е югозападната граница на Лапидариума в имот с
идентификатор 48489.8.287 по КККР на гр. Монтана към УПИ ІІІ. Въз основа на
извършеното нарушение и в законовоопределения срок е издадено Наказателно
постановление, което отговаря на изискванията на чл. 53 от ЗАНН и съдържа
всички изискуеми реквизити. Установено и доказано е, че извършеното нарушение
съответства на състава на чл. 200д от ЗКН. В производството пред PC - Монтана не са установени нарушения на
определената в ЗАНН административнонаказателна процедура, както и в прилагането
на материалния закон, в случая – ЗКН. НП № 24-06-60/25.03.2022 г. е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Счита, че нарушението не
е маловажно, защото
независимо от формалния му характер, вредите от него са неимуществени,
доколкото касаят историята на страната. Поставянето на паметник не може да се
окачестви като еднократен акт с преходен смисъл. Точно обратното, самата идея
на подобен род произведения в публичната среда е тяхното продължително
въздействие върху обществото. Паметният знак, неговият облик и позиционирането
му в урбанизираната среда са изпълнени със символни значения, които пренасят
послания на поколенията в продължителен период от време. Именно поради
това, законодателят е определил механизъм за съгласуване и утвърждаване от
Министерството на културата, който цели да опази културната стойност и
историческата памет на символите на нашето съвремие от различни социални,
обществени и исторически явления, които могат да влияят негативно на
въздействието на паметниците и по този начин да подменят същностните им
характеристики, които авторът е вложил в тях и които един паметник цели да
предаде като послание. Липсата на контрол може да доведе до редица
недоразумения и сериозни щети върху обществото като цяло. Например в други
държави са поставяни паметници, увековечаващи спорни идеи като „глада".
Естетическото оформление на самия паметник също е от значение за идеята, която
даден паметник предава. Нарушението не
е маловажно, защото подобни деяния, неминуемо ще доведат до щети за
обществото, изразяващи се в разделение, девалвация на обществено мнение,
поругаване на паметта на заслужили личности от миналото и други. Размерите на
подобни вреди не са еднократни, а поради особености на паметния знак, те биха
били продължителни, а МК не може и не следва да дава заключения за тези щети. Описаните
по-горе неуместни решения за поставяне на паметници могат да бъдат цялостно
анализирани единствено от експертен орган като Специализиран експертен съвет по
изобразителните изкуства към министъра на културата. Именно със санкциониране
на нарушението се постига целта на ЗАНН и затова е наложена имуществената
санкция. Моли отмяна на издаденото Решение № 96 от 17.06.2022 г. на PC Монтана и потвърждаване на НП №
24-06-60/25.03.2022 г. на МК. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. В с.з.,
юрк. Шишков моли да се уважи касационната жалба, както и им се присъди
юрисконсултско възнаграждение. В
писмени бележки излага допълнителни на жалбата съображения като твърди, че
именно важността на личността Г. Александров за историята на гр. Монтана и
България, която представлява и важност за културното наследство по смисъла на
чл. 2, ал. 1 от ЗКН, представлява основание паметта на бележития археолог да се
пази и поддържа с особена грижа. За безспорен се приема фактът, че Георги
Александров Христов (1920-1999 г.) е бележита личност, огромен принос за
историята и културата, както на гр. Монтана, така и за цяла Бьлгария. Той е
изследователят, проучил римската крепост Кастра ад Монтанезиум, която е символ на
града и заради която градът днес носи името Монтана. Автор е на множество
високо оценени научни трудове, работил е дълги години като учител в гр.
Монтана, след това като уредник в Историческия музей и е удостоен с орден
„Кирил и Методий” – 1 степен, както и е първият носител на почетен знак на
Община Монтана и значка за особени заслуги към Община Монтана.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител адв. Володя Димитров – АК
Монтана, в оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което остави в сила решението на
въззивния съд. Счита, че наложената санкция не отговаря на степента и тежестта на деянието,
което освен, че не е общественоопасно и не предпоставя вреди, е
общественополезно, имайки предвид делото и работата на археолога Георги
Александров, почетен с поставянето на бронзов барелефен портрет и довеждане на
това негово дело до знанието на обществото.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното
решение на РС – Монтана за правилно и законосъобразно. В хода на проведеното
административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Установената фактическа обстановка
указва за деяние, което е маловажно и за което следва приложение на чл. 28 от ЗАНН, което прави издаденото НП незаконосъобразно и същото правилно е отменено
от районния съд. Решението на въззивния
съд е обосновано и мотивирано. Предлага същото
да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и от надлежна страна, с
правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана относно основателността ѝ.
Настоящият касационен състав при Административен съд – Монтана,
след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна
проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
следното:
За
да отмени издаденото Наказателно постановление, съставът на
Районен съд – Монтана
приема, че нарушението
по чл. 14, ал. 1, т. 13, б. „в", във вр. с ал. З от ЗКН, вр. с чл. 62, ал.
8 от 3УТ е формално извършено от Община Монтана, а обстоятелствата са давали
основание на административнонаказващия орган да обсъди дали не следва да бъде
приложен чл. 28 от ЗАНН. Фактът на нарушението е безспорно установен, но като
коректив е предвидената в процесуалния закон норма на чл. 28 от ЗАНН, даваща
възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след
като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото
административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се
въздейства предупредително върху останалите граждани. Преценката относно
наличие на основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се извърши от
административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението,
настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината
обстоятелства. От събраните по делото доказателства установява, че процесното
нарушение не е със сериозна тежест и че е извършено за първи път от Община
Монтана, като не са настъпили и вредни последици. Макар и да е извършено
нарушение, с изработването и откриването на паметник в памет на археолога
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ, обществеността на Община Монтана и цяла България е
„подсетена" за делата на този именит българин, което определя същото като
„маловажен случай" поради по-ниската степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения по ЗКН. Този състав на въззивния
съд счита, че имуществена санкция в размер на 15000 лева е несъответна на тежестта
на процесното нарушение, за което се позовава и на TP № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по тьлк. н.д.
№ 1/2007г., ОСНК на ВКС. На основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН (изм., бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) обосновава процесуална възможност за
предупреждение на нарушителя Община Монтана, представлявана от Златко Софрониев
Живков - Кмет на Община Монтана, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще бъде
наложена имуществена санкция. С оглед очерталия се изход на делото, в полза на
жалбоподателя Община Монтана, съгласно чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, следва
да бъде присъдено поисканото чрез адв. В. Димитров от АК - Монтана адвокатско
възнаграждение във въззивното производство, в размер на 500 лева, които следва
да бъдат присъдени, без да се установява прекомерност. Поисканият размер е по-нисък
от предвидения с чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на МК е прието за
неоснователно.
Предмет на касационна проверка е въззивното решение и
съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени
процесуални нарушения.
Между страните няма спор по обстоятелствата и конкретно по изграждането
на скулптура – паметник, изображение на археолога Георги Александров в гр.
Монтана, в ПИ с идентификатор 48489.8.287 по КККР, без Решение на
Специализирания експертен съвет по изобразителни изкуства и съгласуване с
Министъра на културата.
Административен съд – Монтана, касационен състав намира, че
обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо и по същество правилно и
законосъобразно. Точно е приложен материалният закон. Настоящият касационен
състав възприема изцяло фактическата обстановка, описана от въззивния съд, като
същата е установена след прецизна проверка и анализ на събраните по делото
доказателства. Съдебният състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд, без
да счита за необходимо да ги преповтаря, като намира, че същите изцяло
кореспондират със събраните по делото доказателства, като на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК ги възприема изцяло като мотиви към настоящето решение.
Обстоятелствата обосноваващи липсата на маловажност, сочени от
процесуалния представител на жалбоподателя, касаят различни събития по
поставянето на паметници, които увековечават спорни идеи, която аналогия е
ирелевантна и неуместна в сравнение с настоящия случай.
В тази връзка АНО признава значимостта на делото и личността на
археолога Георги Александров от гр. Монтана, както и неговият огромен принос за
историята и културата, не само за гр. Монтана, но и за цяла Бьлгария, за чието
популяризиране е изградено въпросното изображение. С оглед на това и след като въздействието
на това дело върху обществото се приема за изключително ценно и положително, то
не би могло едно такова въздействие да се квалифицира като утежняващо вината
обстоятелство.
С оглед на всички обстоятелства изложени, както от въззивния
съд, така и в настоящото решение по отношение на установената маловажност на
случая, този състав счита, че МК като АНО е следвало да покани Община Монтана
да предприеме необходимите действия да изпълни изискванията на закона макар и с
по-късна дата.
При служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира решението за допустимо, валидно и в съответствие с
материалния закон.
По тези
съображения жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно
да бъде оставено в сила.
При този изход
по делото основателно се явява искането на адв. Володя Димитров за присъждане
на направените по делото разноски, които съгласно представеният по делото
договор за правна защита и съдействие и списък с разноски са в размер на 500
лева.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 96 от 17.06.2022 г. по АНД
№ 393/2022 г. на Районен съд – Монтана е отменено Наказателно постановление №
НП-24-06-60 от 25.03.2022 г. на Министър на културата.
ОСЪЖДА Министерство на Културата ДА ЗАПЛАТИ на Община Монтана
разноски в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: