№ 137
гр. , 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100244
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 във вр. чл. 124 и сл. от Гражданско-процесуалния
кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по искова молба, подадена от БНП П.П.Ф. С.А. Париж чрез БНП
П.П.Ф. С.А. клон България КЧТ, с ЕИК: ********* срещу Л.Д.Б., с която се иска от съда да
признае за установено по отношение на ответника, че за ищеца е налице вземане в размер
на: 4506.28 лв., представляваща главница по Договор за кредит № *********** от
16.12.2015г.; 1202.00 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора; 478.82 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 20.02.2018г. до 08.03.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 25.03.2019г. /датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното заплащане на дължимата сума. Претендират
се и разноски. Заявена е молба към съда в случай, че установителният иск бъде отхвърлен
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, да се приеме
при условията на евентуалност предявяването на осъдителен иск за същите суми и същият
да бъде уважен.
Делото е било разгледано от друг състав на РС-Пирдоп и е приключило с
постановяване на неприсъствено решение, което обаче е отменено от Върховния касационен
съд с Решение № ***/*********г. по гр.д. №112/2021г. по описа на ВКС и върнато на РС-
Пирдоп за разглеждане от друг съдебен състав, доколкото е счетено, че не са били налице
предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като
ответникът се е явил в първото редовно проведено по делото заседание.
Твърди се в исковата молба, че с Договор за потребителски заем № *********** от
1
16.12.2015г. „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж чрез клона си в България е отпуснало паричен
кредит в размер на 6000 лв. на Л.Д.Б.. Сумата, предмет на договора, била изплатена от
кредитора по начина, уговорен в договора, което Б. бил удостоверил с полагане на подписа
си в поле „Удостоверение на изпълнението“. Въз основа на чл.3 от Договора за ответника
възникнало задължение да погаси заема на 60 месечни вноски- всяка по чл.185.63 лв., които
вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й съгласно
годишния процент на разходите- 21.31% и годишния лихвен процент – 17.80%. Длъжникът
преустановил плащането на вноските по кредита на 20.01.2018г., като към тази дата били
погасени 24 месечни вноски. На основание чл.5 от договора вземането ставало изискуемо в
пълен размер ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало
да изплати остатъка от заема в размер на 5708.28 лв., представляващ оставащите 36 броя
погасителни вноски към 20.02.2018г., към която дата кредитът бил станал изискуем в целия
му размер. Неизпълнението на задължението принудило кредитора да изпрати покана за
доброволно изпълнение, в която изрично е обявено вземането за предсрочно изискуемо и е
поканен длъжникът да го погаси. Поканата била изпратена на адреса, деклариран в
договора.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника Л.Д.Б.. В молбата за отмяна на първото решение на РС-Пирдоп ответникът
Л.Б. е твърдял, че е подал отговор на исковата молба в срока и по реда на чл.131 ГПК. Такъв
отговор обаче не фигурира по делото. Настоящият съд му е предоставил изрична
възможност да представи доказателства, че е подал в законоустановения 1-месечен срок,
считано от 06.08.2019г., отговор на исковата молба. Във връзка с указанията и в
предоставения му срок ответникът не е ангажирал надлежни доказателства, че е подал
отговор на исковата молба, поради което за съда не съществува друга възможност, освен да
счете, че отговор на исковата молба не е бил подаден.
В съдебните заседания по разглеждане на делото ищецът БНП П.П.Ф. С.А. клон
България КЧТ не изпраща представител. Депозира молба, с която заявява, че поддържа
исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове
изцяло като основателни и доказани и на ищеца бъдат присъдени разноски за исковото и
заповедното производство.
Ответникът Л.Д.Б. се е явил лично в първото съдебно заседание при разглеждане на
делото от предходния състав. В съдебните заседания при настоящото второ разглеждане на
делото ответникът Б. не се явява, но депозира писмени молби. С молбата си от 30.06.2021г.
ответникът заявява, че оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и моли
делото да се гледа в негово отсъствие. Оспорва наличието на валидно сключен
потребителски заем и твърди, че кредитното правоотношение между него и ищеца се явява
недействително на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит и не поражда
присъщите за този тип сделка правни последици. Твърди, че не е налице и предсрочна
изискуемост, тъй като за нея не му е съобщено. Моли съда да отхвърли предявените искове
2
като неоснователни и недоказани със законните последици от това.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
Ищецът БНП П.П.Ф. С.А Париж чрез клона си в Република България е подал на
25.03.2019 г. до Районен съд-Пирдоп заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК против ответника Л.Д.Б. за дължими суми, произтичащи от Договор за
потребителски кредит № ***********/16.12.2015г., въз основа на което е образувано ч.гр.д.
№183/2019г. по описа на РС-Пирдоп, по което в полза на заявителя е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 213/28.03.2019г. против длъжника и настоящ
ответник за главница в размер на 4506.28 лв., възнаградителна лихва в размер на 1202.00 лв.
за периода от 20.01.2018г. до 20.12.2020г. и мораторна лихва в размер на 478.82 лв. за
периода от 20.02.2018г. до 08.03.2019г., които суми се явяват и процесните такива.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника Л.Д.Б., който е подал възражение по
чл.414 ГПК в законоустановения срок, твърдейки че „не дължи изпълнение на
претендираната сума“, поради което, на основание чл.415, ал.1 ГПК, на заявителя е било
указано да предяви установителен иск относно вземанията си и същият го е сторил в
законоустановния едномесечен срок.
По делото е представен и приет Договор за потребителски паричен кредит, издаване и
ползване на кредитна карта /ДПК/ № ***********/16.12.2015г., сключен между „БНП
П.П.Ф.“ ЕАД /кредитор/ и Л.Д.Б. /кредитополучател/, по силата на който кредитодателят е
предоставил на кредитополучателя потребителски кредит, в размер на 6000 лв., като е
договорено кредитът да бъде преведен по сметка в „УниКредит Булбанк“ АД с IBAN
*********************, която кредитополучателят е декларирал, че е лично негова и
предоставя доброволно. Уговорено е, че погасяването на кредита ще се извърши на 60 равни
месечни погасителни вноски от по 185.63 лв., съгласно погасителен план, като лихвеният
процент е 17.80% на годишна база а годишният процент разходи- 21.31% и общата сума за
връщане по кредита възлиза на 11137.80 лв. Предвидена е такса „Ангажимент“ в размер на
210.00 лв. Видно от погасителния план първата вноска по договора е с падеж 20.01.2016г., а
последната – 20.12.2020г. Не е отбелязано на кредитополучателя да е предоставена кредитна
карта, каквато възможност предвижда договорът. В т.5 от договора е предвидено, че “При
забава на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането,
извършени по преценка на Кредитора. При просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става
предсрочно изискуемо в пълния му размер…, без да е необходимо изпращане на съобщение
от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост…“. Договорът е двустранно
подписан. Към него са приложени сертификат за сключена застраховка и Общи условия.
Представена е към исковата молба справка по кредит ***********, изготвена от
упълномощената Н.А. - юрисконсулт към БНП П.П.Ф. С.А. клон България КЧТ, в която е
3
отразен погасителният план по кредита и е посочено какви плащания са постъпило по
кредита. Отразени са като платени 24 вноски за периода от 18.01.2016г. до 19.01.2018г.
Приложена е към исковата молба „Последна покана“ до Л.Д.Б. от 09.08.2018г., с която
Б. бива уведомен, че е преустановил плащане на вноските по кредита на 20.01.2018г.,
поради което вземането на БНП П.П.Ф. С.А. към него е обявено за предсрочно изискуемо. В
табличен вид е посочено какви суми дължи Б. и същият е поканен да ги заплати доброволно
в срок от 7 дни. Няма представени доказателства за връчване на поканата.
Допусната е, изготвена и изслушана Съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ относно
усвояването на кредита, за което писмени доказателства не са били представени, и относно
размера на задълженията към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и към
настоящия момент. Назначеното вещо лице М.Л. е проверила материалите по делото и е
посетила счетоводството на ищеца, където е извършила проверка, след което е дала отговор
на поставените въпроси. Според вещото лице с платежно нареждане за кредитен превод
№************ от 17.12.2015г. по сметката на Л.Д.Б. /*********************/ в
УниКредит Булбанк е преведена сумата в размер на 5790.00 лв., с основание: „съгласно
договор ***********“ от сметката на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД. Според заключението към датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и към момента на изготвяне на експертизата
дължимите суми по кредита са, както следва: 4506.28 лв.- главница по кредита; 1202.00 лв.-
възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018г. до 20.12.2020г.; 478.82 лв.- лихва за забава,
начислена за периода от 20.02.2018г. до 08.03.2019г. Посочено е още, че за периода от
09.03.2019г. до 25.08.2021г. е начислена лихва за неиздължената главница в размер на
1127.91 лв.
Приложени са към исковата молба Извлечение от вписване в Търговския и Фирмен
регистър към Секретариата на Търговския съд в гр.Париж /в превод от френски език/
относно „БНП Париба Лични Финанси“, чиято правна форма е акционерно дружество, към
13 март 2018г. Приложена е /също в превод от френски език/ и Нотификация от
Канцеларията на Търговския съд в Париж за влизане в сила на презгранично сливане,
извършено между дружеството „БНП П.П.Ф.“- френско акционерно дружество, вписано в
Парижкия Търговски регистър и дружеството „БНП П.П.Ф.“ ЕАД- българско акционерно
дружество със седалище в гр.С., вписано в Търговския регистър към Агенция по
вписванията. Видно от справка в Търговския регистър към Агенция по вписванията през
декември 2017г. е регистриран клон на чуждестранен търговец, с ЕИК: ********* с
наименование „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“. Посочен е чуждестранният търговец, чрез
който клон са предявени исковете, а именно: БНП П.П.Ф. С.А., регистрирано във Франция.
Обемът на представителна власт на клона също е вписан в Търговския регистър и в него
попада властта да представлява БНПП ПФ пред всички физически и юридически лица,
включително съдебни инстанции.
Други доказателства по делото не са представени и приобщени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
4
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание: чл.422 ГПК вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/ вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ - за претендираната главница и
договорна лихва и чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД - за претендираното обезщетение за забава.
Евентуално предявени са осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр.
чл.9 ЗПК - за претендираната главница и договорна лихва и с правно основание чл.86 ЗЗД -
за претендираното обезщетение за забава.
Видно от доказателствата по делото БНП П.П.Ф. С.А., клон България е Клон на
чуждестранен търговец, който не е правосубектен, но представителството пред съдилища
попада в обема му на представителна власт, поради което исковата молба е допустима, като
подадена от легитмирано лице.
Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на установителните искове по
чл.422 ГПК, доколкото исковото производство се предхожда от развило се заповедно такова
и е предпоставено от подаденото от Л.Д.Б. възражение по чл.414 ГПК срещу издадената
Заповед за изпълнение № 213/28.03.2019г. по ч.гр.д. №183/2019г. по описа на РС-Пирдоп.
От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че между ответника
Л.Д.Б., в качеството му на кредитополучател и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД /слял се с ищеца-
чуждестранен търговец през 2018г./, като кредитодател, са съществували договорни
отношения по договор за потребителски кредит № ***********/16.12.2015г., по силата на
който на Б. е отпуснат кредит за потребителски нужди в размер на 6000 лв. със срок на
издължаване 60 месеца, т.е. до 20.12.2020г. Договорът е подписан и от двете страни по него.
Доказва се от проверката на вещото лице и дадения отговор на въпрос 1 от Съдебно-
счетоводната експертиза, че сумата от 5790.00 лв. (след удържане на такса „Ангажимент“) е
преведена по сметката на кредитополучателя Л.Б. и е усвоена от него.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен при свобода на договарянето
между страните, установена в чл.9 ЗЗД и не съдържа неравноправни клаузи, нито ангажира
отговорността на икономически по-слабата страна по недопустим начин. Неоснователно е
възражението на ответника Б., направено с молбата от 30.06.2021г., с която е заявено, че
кредитното правоотношение между страните е недействително на основание чл.22 ЗПК.
Според чл.22 ЗПК „Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен“.
Съдът провери спазването на тези изисквания по отношение на процесния договор за кредит
и не установи нарушения на същите.
Установява се, че ответникът Б. не е изпълнявал точно задължението си за връщане на
заема, като не е заплатил оставащите погасителни вноски с падеж след 19.01.2018г., до
която дата се признава от страна на ищеца, че плащанията са осъществени. След тази дата
ответникът Б., чиято е доказателствената тежест да установи плащанията си, не доказва да е
заплащал суми по кредита. Без значение е в настоящия случай колко точно вноски са били
просрочени, като съобразно договора просрочването на две или повече вноски /а в случая
5
вноските са повече от две/, може да представлява основание за кредитодателя да обяви
предсрочната изискуемост на вземанията по договора.
Тук следва да се обсъди възражението на ответника-кредитополучател, че не е налице
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същата не му е съобщена.
С оглед задължителните указания по тълкуването на чл.60, ал.2 от Закона за
кредитните институции /ЗКИ/ с т. 18 от Тълкувателно решение /ТР/ № 4/2013г. от
18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, фактическият състав, пораждащ
възможността кредиторът да получи предоставена главница по кредит преди изтичане на
уговорен в полза на длъжника срок налага позоваване на две предпоставки: обективен факт,
уговорен като основание за едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника. Т.18
от цитираното тълкувателно решение говори единствено за банкови кредити. Ищецът по
делото притежава лиценз за банкова институция и е включен в списъка на лицензираните
банки от февруари 2018г. Преди това, включително към момента на отпускане на кредита-
16.12.2015г., Кредитодателят „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е бил небанкова финансова институция по
смисъла на чл.3 ЗКИ. Даденото в цитираното ТР разрешение за необходимостта преди
подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия.
Същото следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на
задължения по договор за банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по
отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по
други договори за кредит, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а
задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват правно-логически аргументи,
които да са основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите
/заемите/, отпускани от небанкови финансови институции и тези, отпускани от търговските
банки. Няма основание Кредитодателят, който е бил финансова институция по смисъла на
чл. 3, ал. 1 ЗКИ и по занятие е предоставял заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, още повече, че същият
се е слял впоследствие с международна банкова институция, открила свой клон в Република
България, да бъде освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредита за
предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано
положение спрямо банката /каквато всъщност е ищецът/, която също по занятие предоставя
в заем парични суми за своя сметка и на собствен риск. Отделно - кредитополучателите по
договори, сключени с небанкови финансови институции, биха били поставено в по-
неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити. Поради
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че и при вземания по договор за
кредит с кредитор финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, съдържащ клауза за
предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски, предсрочната
изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението
кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за
6
предсрочно изискуем, и това волеизявление трябва да е достигнало до длъжника. Срокът за
изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит,
поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и
изявление на правоимащия /кредитор/, че се възползва от това право и обявява
задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора предварителна уговорка,
че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането
си, не поражда действие, ако банката, съответно финансовата институция, изрично не е
заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. В този смисъл е и Решение
№ 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1831/2017 г., II т. о., ТК/ , в което се приема, че
предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл. 240 ЗЗД,
уредена в нормата на чл. 71 ЗЗД, представлява преобразуващо право на кредитора за
изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление, което обаче
следва да достигне до насрещната страна и поражда действие, ако са били налице
обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или
предвидени в закона.
В настоящия случай не се установява при условията на пълно и главно доказване
приложената към исковата молба „Последна покана“ за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем да е достигнала до ответника - кредитополучател преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, доколкото липсват доказателства тази
покана да е изпратена по пощата или по друг начин.
В Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019 г. ОСГТК на ВКС по т.д. № 8/2017 г.
се приема, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната
изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с
настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. В
така цитираното Тълкувателно решение не е изследван въпросът „Може ли обявяването на
кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от исковата
молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда
по чл. 235, ал. 3 ГПК“, предвид вече приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, че в хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
7
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Доколкото този въпрос не е обсъждан в по-късно постановеното тълкувателно
решение, то според съда следва към настоящия момент да се приложат разпоредбите на
действащото предходно тълкувателно решение. В постановената след 02.04.2019 г. съдебна
практика на ВКС се приема, че в случай, че не се установи по делото по предявен иск по чл.
422 ГПК, че на длъжника е връчено уведомление за предсрочна изискуемост, то предявените
искове следва да се уважат до размера на падежиралите вноски, въпреки застъпеното в ТР
№ 8/2017 от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС разбиране, че
решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото,
каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене /в този смисъл Решение № 3 от
17.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1831/2017 г., II т. о., ТК/.
В случая, с оглед на гореизложеното, предявените в условията на евентуалност
основни искове - тези по чл.422 ГПК вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и по чл.422
ГПК вр. чл.86 ЗЗД се явяват неоснователни, поради липса на обявена преди подаване на
заявлението предсрочна изискуемост на вземането.
С оглед неоснователността на основните установителни искове, съдът следва да се
разгледа предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за същите суми.
Съгласно Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, ТК
условие за разглеждане на осъдителни искове, съединени при условията на евентуалност с
установителни искове по чл.422 ГПК, е отхвърлянето на установителните искове, поради
ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението по
чл.410 ГПК, като в този случай се въвежда ново обстоятелство в исковата молба. Приема се,
че уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на банката за настъпване на
предсрочната изискуемост се осъществява с получаване на обективираното в исковата молба
изявление, т.е. с връчване на ответника на препис на исковата молба, с която е предявен и
осъдителен иск за вземанията. В случая препис от исковата молба е връчен на ответника на
06.08.2019г. и съдът приема, че с връчването на препис от исковата молба и на
приложението към нея документи, включително и уведомление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем /съдържащо се в т.нар. „Последна покана“/ на ответника, кредитът се
счита за предсрочно изискуем. В случая датата е 06.08.2019г., от който момент цялото
задължение по договора за кредит става предсрочно изискуемо и предявеният осъдителен
иск за главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва до посочените в исковата молба
дати се явяват основателни и доказани до размерите, установени от заключението на вещото
лице по ССчЕ, а именно: 4506.28 лв. - главница, 1202.00 лв. - договорна лихва и 478.82 лв. -
мораторна лихва. Върху главницата следва да се присъди и законната лихва, считано от
датата на предявяване на осъдителния иск - 12.06.2019 г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
8
се присъдят разноски. Ищецът претендира и е представил доказателства за разноски в
заповедното производство, които обаче не му се дължат, доколкото исковете по чл.422 ГПК
съдът счита за изцяло неоснователни. В исковото производство ищецът е направил следните
разноски: 156.51 лв. - за заплатена държавна такса, 250.00 лв.- разноски за вещо лице по
ССчЕ и 100.00лв.- разноски за юрисконсулт. Съобразно пълното уважаване на предявените
осъдителни искове ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца тези разноски в
общ размер на 506.51 лв.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП П.П.Ф. С.А. Париж чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон
България КЧТ, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М. 4, Б.
П. С., бл. 14, представлявано от Д.Д.- заместник управител против Л.Д.Б., с ЕГН:
********** с адрес: гр.Пирдоп, обл. С., ул. „Ч.В.“ № 37 искове по чл.422 ГПК във вр. чл.240,
ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.422 ГПК във вр. чл.86 ЗЗД за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 4506.28 лв., представляваща главница по
договора за потребителски кредит № *********** от 16.12.2015г., сключен между „БНП
П.П.Ф.“ ЕАД и Л.Д.Б.; 1202.00 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора за
периода от 20.01.2018г. до 20.12.2020г. и 478.82 лв., представляваща мораторна лихва /за
забава/ за периода от 20.02.2018г. до 08.03.2019г., ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми по
ч.гр.д. № 183/2019г. е издадена заповед № 213/28.03.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, поради ненастъпване на предсрочната изискуемост на договора
за кредит преди подаване на заявлението.
ОСЪЖДА, на основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД, Л.Д.Б., с
ЕГН: ********** с адрес: гр.Пирдоп, обл. С., ул. „Ч.В.“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ на БНП П.П.Ф.
С.А. Париж чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България КЧТ, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ж.к. М. 4, Б. П. С., бл. 14, представлявано от Д.Д.- заместник
управител, следните суми: 4506.28 лв. /четири хиляди петстотин и шест лева и двадесет и
осем стотинки/- непогасена главница по Договор за потребителски кредит №*********** от
16.12.2015г., сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и Л.Д.Б.; 1202.00 лв. /хиляда двеста и два
лева/- непогасен остатък от договорната лихва по договора за кредит за периода от
20.01.2018г. до 20.12.2020г. и 478.82 лв. /четиристотин седемдесет и осем лева и осемдесет
и две стотинки/- мораторна лихва /за забава/ за периода 20.02.2018г. до 08.03.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на осъдителния иск -
12.06.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, Л.Д.Б., с ЕГН: ********** с адрес:
гр.Пирдоп, обл. С., ул. „Ч.В.“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ на БНП П.П.Ф. С.А. Париж чрез БНП
П.П.Ф. С.А. клон България КЧТ, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
9
С., ж.к. М. 4, Б. П. С., бл. 14, представлявано от Д.Д.- заместник управител разноски за
исковото производство в размер на 506.51 лв. /петстотин и шест лева и петдесет и една
стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
10