Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260024 04.03.2021 г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 24 февруари Година 2021
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР Р.Р.
ПРОКУРОР ХРИСТО МИШОВ
като
разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА
ДОНЧЕВА
ВНОХД № 1034 по
описа за 2021 година, и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 260014 от 21.01.2021 г.,
постановена по НОХД № 3258/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора подсъдимия
Й.М.П., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 07.09.2020 година,
в гр. Стара Загора, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, а
именно М.Ж.В. /родена на *** година/, чрез употреба на сила – навел ѝ
главата с ръка към половия си орган, като деянието останало недовършено поради
независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.150, ал.1, вр.
чл.18, ал.1 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58, ал.1 от НК и чл.54 от НК
е осъден на “Лишаване от свобода” за срок от четири години и два месеца, при
първоначален “строг“ режим на изтърпяване, съобразно чл.57, ал.1, т.2, б.“б” от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнение на така
наложеното наказание съдът е приспаднал времето, през което е бил задържан по
настоящото наказателно производство, считано от 07.09.2020 год., като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
С присъдата подсъдимият Й.М.П. е осъден
да заплати на Държавата в полза на МВР по бюджетната сметка на ОД на МВР -
Стара Загора, сумата в размер на 439,20
лева, представляваща направените в хода на досъдебното производство
разноски.
В срока по чл. 319 от НПК срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от Й.М.П.. В
жалбата се правят оплаквания за несправедливост на наложеното наказание. Прави
се искане за намаляване размера на наказанието “лишаване от свобода”.
Против присъдата е постъпил и въззивен протест от
прокурор при Районна прокуратура - Стара Загора.
В протеста се правят оплаквания за неправилност
на присъдата в частта й за размера на наложеното наказание.
Искането в протеста е за изменение на обжалваната
присъда в частта, касаеща размера на определеното наказание, като му бъде
наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от седем години и шест месеца
при първоначален строг режим на изтърпяване.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от подсъдимия
Й.М.П. и от служебния му защитник – адв. Н.В..
Становището на представителя на Окръжна прокуратура –
Стара Загора е, че поддържа протеста и оспорва въззивната жалба на подсъдимия.
Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл.
314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по
повдигнатите основания във въззивната жалба и протест, прие следното:
Подсъдимият Й.М.П. е роден на *** ***, понастоящем в
Затвора - Стара Загора, българин, български гражданин, със завършен първи клас,
неженен, безработен, осъждан.
Подсъдимият Й.М.П. е осъждан многократно, като са му
били налагани наказания “лишаване от свобода“.
Пострадалата М.Ж.В. била пенсионер, родена на *** г.
(на 69 години към датата на деянието). Помагала в катедрален храм “***“ в гр. С., като
продавала свещи.
На 07.09.2020 г., около 13.00 ч., в района на църквата
се намирал подсъдимият П.. Видял, че от нея излязъл свидетелят Радев – свещеник
в храма, и се насочил натам. Подсъдимият П. влязъл в църквата и забелязал
пострадалата В., която се намирала в дясно от
входа, зад маса, на която били разположени свещи за продажба. Веднага се
насочил към нея и застанал пред масата, срещу пострадалата. Подсъдимият П.
поискал от пострадалата цигара. Тя не го познавала и му отговорила, че не пуши
и няма цигари. Подсъдимият П. изглеждал пиян и говорил завалено. Тези
обстоятелства се сторили странни на пострадалата, притеснили я и изпитала
страх. Докато се намирали от двете страни на масата, подсъдимият П. на няколко
пъти се обърнал към пострадалата В. с
думите: “Дай ми поне един път“. Първоначално пострадалата не разбрала смисъла
на казаното. Докато повтарял тези думи, подсъдимият П. започнал да се опипва
през дрехите в областта на гениталиите. Тези телодвижения били възприети от
пострадалата В., която едва тогава осъзнала
смисъла на думите му – “Дай ми поне един път“, като помислила, че подсъдимият П.
иска да прави секс с нея.
Това още повече я смутило и тя се обърнала, за да
вземе телефона си и да се обади на свидетеля Р. за помощ. Взела мобилното устройство, обърнала се с
лице към подсъдимия П. и започнала да набира по клавиатурата на телефона мобилния
номер на свещеника, като следяла действията на подсъдимия. В този момент
подсъдимият П. с ръце събул долнището на анцунга си, до коленете и показал
половия си член към пострадалата В., който
не бил в ерекция. Без да казва нищо, хванал половия си орган с две ръце, като
започнал да го търка, размята и насочва към пострадалата.
Виждайки всичко това, пострадалата В. заобиколила масата и тръгнала към изхода, като се
опитала да избяга от ситуацията в църковния храм.
Подсъдимият П. обаче я пресрещнал, хванал я с лявата
си ръка през лицето, с другата ръка държал половия си орган. Със сила успял да
натисне главата на пострадалата В. към половия си
член, без да го докосва. Пострадалата В. изпитала силна болка в областта на носа от стискането
на подсъдимия П., който продължавал да ѝ натиска главата надолу към
областта на гениталиите си. Пострадалата В. започнала да вика за помощ. Успяла да се отскубне от
хватката на подсъдимия П. и плачейки и викайки за помощ избягала извън храма.
На изхода се разминала със свидетеля Р., който
влизал в църквата. Пострадалата В. се придвижила
до чешма, която се намирала в двора на храма, където се намирал свидетеля Л.. Разказала му какво се е случило, при което последния
започнал да я успокоява.
Свидетелят Р. видял,
че пострадалата В. била силно изплашена и плачела.
Влязъл в храма и видял подсъдимия П., който се намирал в непосредствена близост
до масата за свещи, със свалени гащи и висящ надолу полов член.
Подсъдимият П., виждайки свидетеля Радев, вдигнал
долнището си, излязъл от храма и избягал в неизвестна посока.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
самопризнанията направени от подсъдимия в хода на съдебното производство,
проведеното по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК и
кореспондиращите им доказателства, събрани по досъдебното производство и от
първоинстанционния съд, описани и анализирани в мотивите към обжалваната
присъда. Не са допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на
доказателствата.
Въззивният съд намира за установено по несъмнен начин,
че подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на
престъпление по чл.150, ал.1, във връзка с чл.18, ал.1 от НК, като на 07.09.2020
г. в гр. С., извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
навършило 14-годишна възраст, а именно М.Ж.В. /родена на *** г./, чрез употреба на сила – навел
ѝ главата с ръка към половия си орган, като деянието останало недовършено
поради независещи от дееца причини.
Въззивният съд намира за неоснователни
оплакванията за явна несправедливост на присъдата, направени в жалбата и в протеста.
За извършеното от подсъдимия П. престъпление
в закона е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от две до осем години. Районният
съд е индивидуализирал наказанието „лишаване от свобода“ в размер на седемдесет
и пет месеца /шест години и три месеца/, при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, което след като е редуцирал с 1/3 на основание
чл.58а, ал.1 от НК заради направеното от подсъдимия самопризнание, му е наложил
наказанието в размер на петдесет месеца /четири години и два месеца/.
Въззивният съд намира, че при
индивидуализацията на наказанието правилно е отчетен превеса на отегчаващите отговорността
обстоятелства – множеството предишни осъждания на подсъдимия и трайно
установените му престъпни навици, който въпреки изтърпяните ефективни наказания
лишаване от свобода не се е поправил и превъзпитал към спазване на установения
в страната правов ред, както и лошите му характеристични данни – трайно не осъществява
обществено полезен труд. Като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетено
критичното му отношение към извършеното. Правилно е отчетена по-високата степен
на обществена опасност на деянието с оглед характеристиката на пострадалата –
възрастна жена, на 69 години към датата на деянието, продаваща свещи в църковен
храм, а така също и с оглед на времето и мястото на извършването му - в
православен храм, в светлата част на деня.
Настоящият съд намира, че така
индивидуализираното от първоинстанционният съд наказание „лишаване от свобода“
в размер на седемдесет и пет месеца /шест години и три месеца/ - над средния
размер съответства на степента на отегчаващите отговорността обстоятелства и на
отчетеното смекчаващо такова, на степента на обществена опасност на деянието и
на дееца, както и на оставането на деянието във фазата на опита, като не са
налице неотчетени обстоятелства по чл.54 от НК, които да налагат да бъде
извършена промяна в размера му. Така индивидуализираното наказание на
подсъдимия П. не се явява нито завишено в каквато насока са неговите
оплаквания, нито занижено, както се твърди в протеста.
Следва да се отбележи, че подаденият от
представител на РП-Стара Загора протест, с който се иска на подсъдимия П. да
бъде наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от седем години и шест
месеца, за срока над седем години се явява несъответен, тъй като надхвърля
претенцията на прокурора заявена в хода на съдебните прения пред районния съд
за индивидуализация на наказанието за срок от седем години. С оглед на това
подадения протест се разгледа от въззивният съд до претендирания размер от
седем години лишаване от свобода и бе намeрен за неоснователен по изложените съображения.
Законосъобразно районният съд е редуцирал
така индивидуализираното наказание с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК заради
направеното от подсъдимия самопризнание, му е наложил лишаване от свобода в
размер на петдесет месеца /или четири години и два месеца/, което при правилно
приложение на чл.57, ал.1, т.2, б. “б” от ЗИНЗС е постановил да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим.
Първоинстанционният съд на основание
чл.59, ал.1 от НК законосъобразно е постановил при изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“ да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил
задържан по досъдебното производство, считано от 07.09.2020 г. до влизане в
сила на присъдата.
Законосъобразно, на основание чл.189, ал.3 от НПК на
осъдения подсъдим са възложени разноските, направени в хода на досъдебното
производство в размер на 439,20 лева.
Предвид
гореизложените съображения, съдът намери подадените въззивни жалба и протест за неоснователни и тъй като
при извършената съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания
съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или изменението му на
основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК прие, че обжалваната присъда следва да
бъде потвърдена.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260014 от 21.01.2021 г., постановена по НОХД
№ 3258/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.