Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………………гр.София, 31.12.2020г.
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІV“в“ въззивен състав в закрито
заседание на тридесет и първи декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Димитър Ковачев
като разгледа
докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 16543 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, вр. с
чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „Т.С.“
ЕАД –длъжник по изпълнително дело № 20197850400321 по описа на ЧСИ Л.М.с рег.№
785, уточнена с молба от 28.01.2020г. срещу постановлението
от 31.10.2019г. по изп. дело № 20197850400321,
с което ЧСИ се е произнесъл по заявеното от него възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, като е намалил адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя до
размера на сумата от 300,00лв. и съразмерно е намалил таксата по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ.
Жалбоподателят заявява искане
за отмяна на атакуваното постановление,
като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че определените от ЧСИ разноски
са прекомерни, предвид фактическата и правна сложност на делото. Жалбоподателят
– длъжник твърди, че независимо от
последващото произнасяне на ЧСИ с постановлението от 18.11.2019г., с което
адвокатското възнаграждение , заплатено от взискателя, допълнително е намалено
до сумата от 230,00лв., за него е налице правен интерес от обжалване на
спорното постановление за разноски в частта за адвокатското възнаграждение и
свързаната с него пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, тъй като и с
второто постановление не е уважено изцяло искането му по чл.78,ал.5 от ГПК- за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение до минималния според него
размер от 200,00лв. Счита, че при произнасянето по реда на чл.78,ал.5 от ГПК от
ЧСИ не е съобразена липсата на
фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, както и фактът, че
единственото извършено процесуално действие от пълномощника на взискателя се
изчерпва с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. С оглед
изложените доводи, подробно развити в жалбата, длъжникът заявява искане за
отмяна на атакуваните постановление и уважаване изцяло на искането му по
чл.78,ал.5 от ГПК – за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя
до минималния размер по чл.10,т.1 от Наредба № 1/2004г.- от 200,00лв. и като
последица от това- намаляване размера и на пропорционалната такса по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ – до размер от 60,00лв. Заявява искане за присъждане на разноски в
настоящото производство.
Насрещната
страна по жалбата-взискател в изпълнителното производство ,,Ф.М.”EООД депозира писмени възражения, с
които заявява искане жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Възразява,
че му се дължи адвокатско възнаграждение както по т.1 на чл.10 от Наредба №
1/2004г.- от 200,00лв., така и по т.2 на същата разпоредба- от 30,00лв., тъй
като от пълномощника му са извършвани процесуални действия и по водене на
изпълнителното дело: подаване на молба, с която са посочени конкретните
изпълнителни способи , както и конкретни банкови сметки на ответника, както и
становища по направени от длъжника искания. Заявява искане за присъждане на разноските, направени в
настоящото производство.
По делото са депозирани по реда на чл.436, ал.3 от ГПК
мотиви на ЧСИ Л.М., в които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и
обсъди доказателствата по изпълнителното дело, приема за установено
следното:
Съдът намира,
че сезиралата го жалба по чл. 435 ГПК е подадена от процесуално легитимирано
лице – длъжникът в изпълнението, срещу подлежащи на обжалване актове на
съдебния изпълнител – постановление от 31.10.2019г., с което ЧСИ се е
произнесъл по възражението на длъжника вх.№ 14479/23.10.2015г. по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът приема,
че жалбата в частта, с която се атакува постановлението от 31.10.2019г. в
частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване
на адвокатското възнаграждение на взискателя за разликата над сумата от
230,00лв.- до намаления размер на сумата от 300,00лв., е недопустима, поради
липса на правен интерес, по следните мотиви:
От материалите по изпълнителното
дело се установява, че същото е образувано на 15.10.2019г. по молба на „Ф.М.“ ЕООД с вх.№ 1817– за събиране на сумата от 300,00
лв., на основание изп.лист от 12.08.2019г. на СРС по гр.дело № 54729/2017г. ,
издаден срещу „Т.С.“ ЕАД и на основание договор за цесия , сключен между
взискателя и В.В.Т.. С представения по
делото изп.лист от 12.08.2019г., издаден по гр.дело № 54729/2017г. „Т.С.“ ЕАД е
осъдено да заплати на В.В.Т. - сумата от 300,00 лв.- разноски по делото.
Установява се, че с договор от 30.08.2019г.
В.В.Т. е цедирал на „Ф.М.” ЕООД
вземането си по изпълнителния лист.
Молбата за образуване на
изпълнителното дело е подадена от взискателя чрез процесуален представител –
Адвокатско съдружие „И.“, чрез адв.Н.И., видно от представеното по делото
пълномощно. На процесуалния представител е заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 350,00лв. с платежно нареждане от 15.10.2019г., договорено със
споразумение за адвокатско възнаграждение, сключено между взискателя и
пълномощника на 10.10.2019г.
С поканата за доброволно
изпълнение, ЧСИ е определил като дължими от длъжника на взискателя разноски,
както следва: 350,00лв.-разноски по изпълнителното дело, представляващи адвокатско
възнаграждение за процесуалния представител на взискателя, както и 222,71 лв.-
такси по ТТР към ЗЧСИ, дължими към 16.10.2019г. и 5,91лв.- такса за издаване на
изпълнителни лист. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 21.10.2019г.
С възражение вх.№ 14479/23.10.2019г. длъжникът „Т.С.“ ЕАД
е заявил искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на
взискателя като прекомерно, с твърдението , че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност – до минималния размер от 200,00лв. по т.1 на
чл.10 от Наредба № 1/2004г., както и на определената такса по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ, като последица от намаляването на адвокатското възнаграждение.
С обжалваното постановление от 31.10.2019г. ЧСИ е намалил
адвокатското възнаграждение на взискателя до размера на сумата от 300,00лв.
След депозиране на
жалбата- предмет на настоящото дело на 07.11.2019г. пред ЧСИ от
взискателя „Ф.М.“ ЕООД, чрез пълномощника му е подадена молба с вх.№ 2141 от
13.11.2019г., с която е заявено искане до ЧСИ за намаляване на разноските му за
адвокатско възнаграждение, приети за събиране до минималния размер по Наредба №
1/2004г., с цел бързина и процесуална икономия на изпълнителния процес.
В съответствие с воля на взискателя , заявена с горепосочената
молба, с постановление , инкорпорирано в съобщение с изх.№ 2318/13.11.2019г. ,
ЧСИ е намалил адвокатското възнаграждение на взискателя до размера на сумата от
230,00лв. и съответно- таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Като последица от постановеното последващо постановление
от 13.11.2019г., с което от ЧСИ е уважено допълнително възражението на длъжника
по чл.78,ал.5 от ГПК до размера на сумата от 230,00лв., настоящият съдебен
състав приема, че жалбата на длъжника в частта, с която се атакува процесното
постановление от 31.10.2019г. в частта, с която искането на жалбоподателя е
оставено без уважение за разликата над сумата от 230,00лв.- до размера на
сумата от 300,00лв. , е недопустима, поради липса на правен интерес, тъй като
за тази разлика искането на длъжника е уважено с постановлението от
13.11.2019г. В посочената част жалбата
следва да бъде върната.
В останалата част, с която се атакува постановлението от
31.10.2019г. в частта, с която е оставено без уважение искането на длъжника за
намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя за разликата над сумата
от 200,00лв.- до размера на сумата от 230,00лв., съдът приема, че жалбата е
допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт на ЧСИ. Разгледана по същество в тази част жалбата е
основателна.
При проверка за
законосъобразността на обжалвания отказ на съдебния изпълнител съдът съобрази
разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното: Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото. При дадения
казус се установява, че в рамките на изпълнителното производство предмет на
принудително събиране е малко по размер вземане на взискателя, а длъжник е
дружество, чийто капитал е 100% общинска собственост. Ето защо, настоящият
съдебен състав приема, че конкретното изпълнително дело не се отличава с
фактическа и правна сложност. Поради това и дължимото на процесуалния
представител на взискателя адвокатско възнаграждение следва да бъде в рамките на минимума по чл.10,
ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г. – от 200 лв. Съдът приема, че на взискателя се дължи само
като разноски по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение по т.1 на чл.10
от Наредба № 1/2004г.- за образуване на изп.дело и не се следва такова по т.2
на същата норма. В тази връзка, съдът
зачита, че от процесуалния представител
на взискателя не са извършени други процесуални действия по изп.дело , насочени
към събиране на вземането, извън подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело. Не може да се приеме, че подадената от пълномощника на
взискателя молба от 16.10.2019г., представлява
отделно и ново процесуално действие, свързано със събиране на вземането, извън
молбата за образуване на изпълнителния процес, доколкото с молбата от 16.10.2019г. от пълномощника на
взискателя само е уточнен един от задължителните реквизити на молбата за
образуване на изпълнителното дело- този по чл.426,ал.2 от ГПК- начинът на
изпълнение, като е заявено, че се поддържа само искането за налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника. Що се отнася до представителството на
взискателя в производството по издаване на изп.лист , то не е част от
изпълнителния процес и при направени в първото производство разноски, те е
следвало да бъдат заявени в рамките на същото и включени в изпълнителния лист.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ВРЪЩА като
недопустима, поради липса на правен интерес, жалба вх.№ 15535/0711.2019г. по описа на ЧСИ Л.М.с
рег.№ 785, подадена от „Т.С.“ ЕАД в
частта, с която се обжалва
постановлението от 31.10.2019г. по изп. дело № 20197850400321,
в частта, с която е оставено без
уважение искането на жалбоподателя по чл.78, ал.5 от ГПК – за намаляване на
адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя за разликата над сумата от
230,00лв.- до размера на сумата от 300,00лв.
.
ОТМЕНЯ постановлението от 31.10.2019г.
на ЧСИ Л.М.с рег.№ 785 по изп. дело
№ 20197850400321,
в останалата обжалвана част, с която
е оставено без уважение искането на „Т.С.“ ЕАД по чл.78, ал.5 от ГПК – за
намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя за разликата
над сумата от 200,00лв.- до размера на сумата от 230,00лв. ,ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя „Ф.М.“ ЕООД по
изп.дело № 20197850400321
по описа на ЧСИ Л.М.с рег.№ 785- до размера на сумата от 200,00 лева.
Решението в частта, с която е върната жалбата има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в 1
седмичен срок от връчването му на страните, в останалата част решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.437, ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.