Р Е Ш Е Н И Е  №  260116

 

гр. Сливен, 23.03.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 1634 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от Е.Г.Б. с ЕГН ********** ***.08.2020 год., издадено от Директора на Офис – Сливен на ТД на НАП – Бургас, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на основание чл. 355, ал. 4 вр. ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 2, б. „а” от Наредба № Н-13/17.12.2019 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените лица при тях, както и самоосигуряващите се лица. Моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В с.з. жалбоподателката, редовно призована, се явява лично, поддържа жалбата си и моли да се намали размера на глобата.

В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 13.07.2020 год. бил съставен АУАН № F558837 от същата дата на жалбоподателката за това, че в качеството си на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО не е изпълнило задължението си да подаде еднократно в ТД на НАП - Бургас, Офис Сливен декларация образец № 6 относно сумите за дължими осигурителни вноски за календарната 2019 год. в законоустановения срок по чл. 4, ал. 3, т. 2, буква „а” от Наредба № Н-13/17.12.2019 год., а именно: до 30 април 2020 год. за предходната календарна година. В акта било отразено, че декларация образец № 6 за 2019 год. била подадена на гише в НАП - Бургас, Офис за обслужване Сливен на 24.06.2020 год. и била обработена с Протокол вх. № 203582004784613/24.06.2020 год., като не бил спазен законоустановения срок за подаването й - до 30.04.2020 год. В акта било посочено, че нарушението е констатирано при обработване на декларацията и актът бил съставен в присъствие на задълженото лице. В акта било отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 2, буква „а” от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Актът бил връчен на 13.07.2020 год. (л. 8 от делото).

На 13.07.2020 год. в ТД на НАП - Бургас, Офис - Сливен с вх. № 7631 от същата дата постъпило възражение от жалбоподателката, в което сочи, че публикуваните нови срокове за подаване на декларации за 2019 год. във връзка с пандемия КОВИД 19 били неправилно разбрани от нея, като неправилно е тълкувала, че срокът за подаване на декларация 6-13 е удължен до 30.06.2020 год. и затова декларацията била подадена на 24.06.2020 год. Посочва, че е допусната неволна грешка, като не е спазен действителния срок за подаване на декларацията - 30.04.2020 год. Моли да се има предвид обстоятелството, че грешката е неволна и допусната за първи път (л. 7 от делото).

Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № F558837/24.08.2020 год. от Директора на Офис – Сливен на ТД на НАП  - Бургас, с което на жалбоподателката било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на основание чл. 355, ал. 4 вр. ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 2, б. „а” от Наредба № Н-13/17.12.2019 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените лица при тях, както и самоосигуряващите се лица. В НП било отразено, че нарушението е „повторно” по смисъла на § 1, ал. 3, т. 1 от ДР на КСО, тъй като било издадено НП № F417874/01.11.2018 год., влязло в сила на 25.10.2019 год., с което нарушителят бил наказан за същото по вид административно нарушение. Отразено е, че срещу АУАН било подадено писмено възражение с вх. № 7631/13.07.2020 год. в сроковете по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, както и че във възражението не се съдържат фактически и правни аргументи, оборващи констатациите в АУАН. Отразено е също, че разгледано по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН е преценено за неоснователно. В НП било посочено, че сочените обстоятелства за незнание на сроковете за деклариране са ирелевантни при преценката за съставомерността на неизпълненото задължение и не водят до освобождаване от административнонаказателна отговорност, както и че закъснението е значително. В НП било отразено, че с неподаването в нормативните срокове на декларация обр.6 за 2019 год. било налице съставомерно бездействие по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2, б. „а” от Наредба Н-13/17.12.2019 год., което подлежи на санкциониране по административен ред, т.е съставът на нарушението е фактически осъществен. В НП се твърди, че предвид формалния характер на извършеното административно нарушение, срока на закъснение, съдържанието на декларацията и причините за закъснението са обсъдени като смекчаващи отговорността обстоятелства, водещи до определяне на административната санкция в абсолютния минимум, предвиден в материалния закон за „Повторно нарушение” по смисъла на чл. 355, ал. 4 от КСО. НП било връчено на 27.11.2020 год. лично на нарушителя (л. 5 - 6 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че декларация образец № 6 за календарната 2019 год. била подадена на гише в НАП - Бургас, Офис за обслужване Сливен на 24.06.2020 год. и била обработена с Протокол вх. № 203582004784613/24.06.2020 год., като не е спазен законоустановения срок за подаването й - до 30.04.2020 год.

Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С извършеното нарушение липсва реално нанесена щета за фискалната система, декларацията образец № 6 е подадена със закъснение по – малко от два месеца и то по инициатива на жалбоподателката, като закъснението се дължало на неправилно разбиране на сроковете за подаване на същата, при което общественоопасните последици за обществото са ограничени до минимум. Освен това с оглед характерът на деянието, при което закъснението в подаването на декларация образец № 6 не е довело до неблагоприятни последици за фиска, съдът намира, че изпълнителното деяние не засяга съществено целите и предмета на КСО и покрива белезите на „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай следва да се вземе в предвид и обстоятелството, че нарушението е било установено едва при подаване от страна на жалбоподателката на процесната декларация. С разпоредбата на ЗАНН е предоставена възможност на административнонаказващия орган да освободи от административна отговорност извършителя в случаите на „маловажност” на нарушението. Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения, административнонаказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН.

В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение и макар, че формално е осъществен състава на административното нарушение, то не е довело или поне по делото не се установява да е довело до някакви неблагоприятни последици и по характера си самото деяние разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид (в този смисъл Решение № 244/10.10.2018 год. по КАНД № 185/2018 год. по описа на СлАС).

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № F558837/24.08.2020 год., издадено от Директора на Офис – Сливен на ТД на НАП – Бургас, с което на Е.Г.Б. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на основание чл. 355, ал. 4 вр. ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 2, б. „а” от Наредба № Н-13/17.12.2019 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените лица при тях, както и самоосигуряващите се лица, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: