№ 174
гр. С., 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
С. Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20252200500195 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба срещу Решение № 186/04.03.2025г.,
постановено по ГД № 4447/2024 по описа на Районен съд С., с което е
отхвърлен предявеният от С. *********** Г. с ЕГН-********** от с.К.,
общ.К., ул.“Климент Охридски“ №41 против К. Щ. Р. с ЕГН-********** от
гр.С., ул.“Б.Т.“ №47 и Р. З. Р. с ЕГН-********** от гр.С., ул.“Б.Т.“ №47, иск с
правно основание чл.439 от ГПК, за признаване за установено, че ищцата не
дължи на ответниците сумите, които е осъдена да им заплати с влязло в сила
съдебно решение по гр. дело № 398/2023г. по описа на СлРС, поради
извършен след датата на съдебното решение отказ от наследство, като
неоснователен.
Осъдена е С. *********** Г. с ЕГН-********** от с.К., общ.К., ул.“Климент
Охридски“ №41 да заплати на К. Щ. Р. с ЕГН-********** от гр.С., ул.“Б.Т.“
№47 разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2070 /две
хиляди и седемдесет/ лева.
Осъдена е С. *********** Г. с ЕГН-********** от с.К., общ.К., ул.“Климент
1
Охридски“ №41 да заплати на Р. З. Р. с ЕГН-********** от гр.С., ул.“Б.Т.“
№47 разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2070 /две
хиляди и седемдесет/ лева.
Подадена е въззивна жалба от ищцата, чрез представител по пълномощие, в
която се твърди, че решението е неправилно. Съдът е приел, че съдебното
решение, послужило като основание за издаване на изпълнителният лист за
сумите, които се отричат за дължими е влязло в сила, като при
постановяването му ищцата е била призована надлежно, но е имала пасивно
поведение и не е предприела никакви действия. Направеният впоследствие
отказ от наследство бил след като била осъдена в качеството си наследник и
след като въпросното решение било влязло в сила. В производството по гр.д
№ 398/2023., по което е постановено Решение № 932/08.12.2023г, С. И. Г. е
била призована в качеството си на наследник. На същата не и е даден срок по
чл. 51 от ЗН да заяви изрично дали приема наследството или се отказва от
него. Съгласно въпросната хипотеза именно съдът е следвало да определи
срок на наследника, което не е направено. Дори обаче съдът да беше
определил срок по чл. 51 от ЗН на наследника Г., определянето му не
задължава наследника да направи непременно волеизявление именно пред
този съд и не го лишава от възможността да поиска вписване на приемане или
отказ в самостоятелно охранително производство, инициирано по негово
заявление ( както и се е случило ) Единственото изискване е да го направи
преди да изтече срокът, даден от съда по чл. 51 ЗН. Направи ли го, вписването
по неговото - на наследника - заявление, ще бъде противопоставимо на трети
лица. В настоящият случай, тъй като на наследника Г. не й е даден срок да
заяви пред съда - приема ли или се отказва от наследството, същата е
инициирала самостоятелно охранително производство, в което е заявила
отказа си. Същият е противопоставим и не може да бъде игнориран, поради
това, че не е своевременно заявен. Крайният момент, до когато наследникът
може да заяви приема или се отказва от наследството е определеният от съда
по чл. 51 от ЗН срок. Такъв не е определян въобще, поради и което
направеният отказ от наследство е противопоставим на всички трети лица. С
решението си, Съдът е придал на ищеца Г. качеството й на наследник. Пред
съда не е повдиган правен спор с искане за постановяване на съдебно
решение, което да разреши със силата на присъденото нещо факти и
обстоятелства около приемането или отказа на наследството, а въз основа на
2
вече вписаният отказ, да отрече дължимостта на парични задължения от
ищеца Г.. Дали същата е приела или се е отказала от наследството е извън
предмета на иска по чл. 439 от ГПК, доколкото пред съда са представени
доказателства за наличие на вписан по съответният ред отказ от наследство.
Действията, които Г. е извършила по приключеното преди това гр.д №
398/2023 на СлРС са вън от предмета на делото, решението по което е предмет
на жалба. От друга страна СлРС е тълкувал пасивното поведение (
бездействие ) на Г. в производството по гр.д № 398/2023г. ( по което е осъдена,
в качеството си на наследник), като предпоставка да се приеме, че
пасивността й води до приемане на наследството. Това становище не може да
бъде споделено. Наследникът, при определени предпоставки ( чл. 51 ал. 2 от
ЗН ) би могъл да загуби качеството си на наследник, но не и да бъде признат
за такъв, въз основа на пасивно поведение ( липса на отговор на искова молба
). При това положение, РС- С., по тълкувателен път, е придал едно по-тежко
положение на ищеца, в сравнено със законоустановеното. Не на последно
място: Представеният пред решаващият състав отказ от наследство е приет
като доказателство по делото. Същият не е оспорен от ответниците по реда на
чл. 56 от ЗН. Отказът от наследство представлява факт, настъпил след
приключване на съдебното дирене по ГД № 398/2023г. по описа на РС -С.,
поради което е следвало да бъде зачетен от решаващият състав по ГД №
4447/2024 по описа на СлРС. В обобщение се иска да се отмени решението и
да се постанови ново, с което да се уважи претенцията.
В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който
се поддържа, че е неоснователна. Съдът подробно е изложил в мотивите
доказателствения материал събран по делото, правилно го е анализирал, както
поотделно така и в съвкупност. Първоинстанциония съд правилно е
разпредели доказателствена тежест на всяка една от страните. Мотивите на
съда са обосновани и кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства. За да постанови своя съдебен акт съдът правилно е приел, че
отказът на ищцата от наследство, който е вписан в PC К. на 02.022024г., е след
като срещу нея е било образувано в края на 2023г. изпълнително производство
за събиране на присъдените на ответниците разноски. Съдът подробно е
изложил в мотивите доказателствения материал събран по делото, анализирал
го е, както поотделно така и в съвкупност. Първоинстанционият съд правилно
е разпредели доказателствена тежест на всяка една от страните. Мотивите на
3
съда са обосновани и кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства. Безспорно е, че ищцата, въпреки че е била надлежно призована
по гр.Д. N2 398/2023Г. на СлРС, и имала абсолютно пасивно поведение и не е
предприела никакви действия за защита на правата си. Безспорно е, че ищцата
е осъдена в качеството и на наследник на Иван Иванов Панчев за негови
непогасени задължения. Безспорно е, че отказът на ищцата от наследството на
своя наследодател Панчев е след образуване на изпълнителното дело срещу
нея. но след като вече е била осъдена в качеството и на наследник на баща си
да заплати процесиите вземания от ответниците и след като решението е
влязло в сила. Поради което съдът е достигнал до единствено правилния
извод,, че не е налице недължимост на вземанията, които са присъдени на
ответниците и за които е образувано изпълнителното производство срещу
ищцата. Споделя и извода на съда, че отказа от наследство не може да породи
правни последици за вземанията за които ищцата лично, в качеството и на
наследник е осъдена с влязло в сила съдебно решение.Поради което счита
въззивната жалба за неоснователна и моли да се потвърди решението.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални
искания.
В с.з въззивницата не се явява. Подадено е писмено становище от
представител по пълномощие, с което се поддържа жалбата.
За въззиваемите се явява представител по пълномощие, който оспорва
основателността на въззивната жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
4
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за
установено, че въззивницата не дължи на въззиваемите сумите, които е
осъдена да им заплати с влязло в сила съдебно решение по гр. дело №
398/2023 г. по описа на СлРС, поради извършен след датата на съдебното
решение отказ от наследство.
Не е спорно, че въззивницата, с влязло в сила решение по гр. дело № 398/2023
г. на СлРС, е осъдена да заплати на въззиваемите сумите, за които е издаден
изпълнителен лист по същото дело и е образувано изпълнително
производство при ЧСИ Миглена Минкова, както и че на 01.02.2024 г. в РС-К. е
вписан отказ на ищцата от наследството на Иван Иванов Пенчев. Съдебното
решение по гр. дело № 398/2023 г. на СлРС е влязло в сила на 08.12.2023г.,
като въззивницата е била надлежно призовавана в качеството на ответник, но
не е подала отговор на исковата молба, не е изразила становище и не се е
явила в съдебно заседание. Осъждането й да заплати суми на въззиваемите е в
качеството на наследник на Иван Иванов Пенчев. Отказът от наследството е
вписан в РС -К. на 02.02.2024г., след като е било образувано в края на 2023г.
изпълнително производство за събиране на присъдените на ответниците суми.
Откриването на наследство и възникване на право на наследяване е
съпроводено с възможността за наследниците да приемат наследството на
своя наследодател или да се откажат от тази възможност. Упражняването на
правото на наследяване зависи от волята на наследниците, но има огромно
значение за много по-широк кръг от правни субекти, включително за
нормалното развитие на гражданския оборот и правната сигурност. Тук
въпросът е дали привличането на наследник като ответник по дело,
многократното му получаване на призовки за участие като такъв по делото и
неявяването му, следва да се тълкува като мълчаливо приемане или отказ от
наследството, доколкото такива последици за такова поведение не са
предвидени в закона. Действително законът изисква едно специално
призоваване на наследника от съда, в който се е открило наследството и
5
даването му на подходящ срок, в който да заяви, желае ли да приеме
наследството или се отрича от него. Ако наследник, който е бил призован в
съда в качеството на ответник по иск за наследствен дълг, поиска срок за да
прецени, дали да приеме или не наследството, то съдът е длъжен да му
определи такъв срок. Въззивницата, с влязлото в сила решение по гр. дело
№398/2023г. на районен съд С., е осъдена да заплати на въззиваемите сумите,
за които е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително
производство. В случая искът не е бил предявен против наследодателя, а
лично срещу нея. Преди постановяването му въззивницанта е била надлежно
призована – лично, но е имала пасивно поведение и не е предприела никакви
действия за защита на правата си.
В жалбата се поддържа, че в производството по гр.д № 398/2023., по което е
постановено Решение № 932/08.12.2023г, С. И. Г. е била призована в
качеството си на наследник. На същата не и е даден срок по чл. 51 от ЗН да
заяви изрично дали приема наследството или се отказва от него. Чл. 133 ГПК
предвижда, че когато в установения срок ответникът не подаде писмен
отговор…, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Този модел на
поведение към предявения иск – абсолютна пасивност на ответника в
едномесечния срок за писмен отговор, не представлява пречка за подготовка
на делото в закрито заседание (чл. 140 ГПК), но той губи правото да подаде
отговор в по-късен момент. Процесуалното бездействие в процеса,
изразяващо се в неупражняване на процесуалното право на защита от
ответника ще доведе до погасяване на правомощието да се извърши валидно
пропуснатото действие. При осъществяване на защитата срещу предявения
иск ответникът трябва да вземе становище и по обстоятелствата, на които се
основава искът (чл. 131, ал. 2, т. 4 ГПК). Това становище може да се изразява в
отричане на съвкупността от факти и обстоятелства, твърдени като основание
на иска, или до изтъкването на правни доводи относно релевантността на
твърдяните от ищеца факти. В случая, както е безспорно, въззивницанта,
макар и призовавана лично, е имала пасивно поведение и не е предприела
никакви действия за защита на правата си. Съдебното решение по гр. дело №
398/2023 г. на СлРС е влязло в сила на 08.12.2023г., а отказът от наследство е
вписан в Районен съд К. на 02.02.2024г., след като е било образувано в края на
2023г. изпълнително производство за събиране на присъдените на ответниците
6
суми. Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога
да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на
материално и процесуално право поначало е правомерно. Това, обаче, не
изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е
противоправна и е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за
да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл.57 ал.2 от
Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл.8
ал.2 ЗЗД). Доколкото силата на присъдено нещо се разпростира на основание
на влезлия в сила съдебен акт лично спрямо въззивницата е ирелевантен
направения по-късно отказ.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемите са претендирали разноски и такива следва да бъдат присъдени
в размер на сумата от 2070 лева, за всеки от тях, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 186/04.03.2025г., постановено по гр. дело №
4447/2024 по описа на Районен съд С..
ОСЪЖДА С. *********** Г. с ЕГН ********** от с.К., общ.К., ул.“Климент
Охридски“ №41 да заплати на К. Щ. Р. с ЕГН ********** от гр.С., ул.“Б.Т.“
№47 разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2070 /две
хиляди и седемдесет/ лева.
ОСЪЖДА С. *********** Г. с ЕГН ********** от с.К., общ.К., ул.“Климент
Охридски“ №41 да заплати на Р. З. Р. с ЕГН ********** от гр.С., ул.“Б.Т.“
№47 разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2070 /две
хиляди и седемдесет/ лева.
7
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8