Определение по дело №3052/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №  260378

гр.Пловдив, 12.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

                                         ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                           Иван Анастасов                                                                                            

като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д. №3052/2020 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

         Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от И. М. Ш. против  Разпореждане №261666/16.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 14753/2020 г. на ПРС- 4 гр.с., в частта в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника К.Г. И., ЕГН **********, с адрес: *** за сумата 216,28 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 82,10 лв. – обезщетение за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода 21.05.2019 г. – 09.10.2020 г.; 64,12 лева – административни разноски, както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер. В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното  разпореждане, иска се отмяната му и вместо него да се постанови уважаване на подаденото заявление в обжалваната част.

  Жалбоподателят е изложил оплаквания, че неправилен бил извода на съда, че претендираните административни разноски целят заобикаляне на забраната по чл.33 ЗПК; че неправилно съдът е приел, че условие за отпускане на кредита е обезпечаване на вземането на Кредисимо с гаранция от одобрено от кредитодателя трето лице, тъй като предоставянето на обезпечение не е задължително условие -съгласно ОУ клиентът можел да избира между банкова гаранция и поръчителство, поради което клаузите били индивидуално уговорени,; неправилно съдът е приел, че възнаграждението по договора за поръчителство е установено в поза на кредитодателя поради наличието на свързаност между Кредисимо и Ай Тръст както и че възнаграждението по по договора за поръчителство е нищожно поради противоречие с добрите нрави; че съдът незаконосъобразно е извършил проверка за неравноправни клаузи, с което е превишил правомощията си в заповедното производство; счита, че в договора не са налице клаузи, които могат да се квалифицират като неравноправни.           Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. По същество:

            Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление от „АЙ ТРЪСТ“  ЕООД – гр. ****  за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу К.Г. И. за суми, дължими по Договор за кредит между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД и сключен във връзка с него Договор за предоставяне на поръчителство между страните, сред които и: възнаграждение и обезщетение за забава по договор за предоставяне на поръчителство  и административни разноски. Обжалва се разпореждането, в частта, с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на сумата сумата 216,28 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 82,10 лв. – обезщетение за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода 21.05.2019 г. – 09.10.2020 г.; 64,12 лева – административни разноски, за които съдът е приел, че клаузите в потребителския договор за заплащане на посочените суми са неравноправни.

            С законодателните изменения в процесуалния закон изрично задължиха заповедния съд да извършва проверка за неравноправни клаузи. По същество, ПОС намира, че извършената от ПРС преценка за неравноправност на посочените две клаузи от договора за кредит е правилна.

По отношение на претендираните административни разноски:

Сумата, претендирана като „административни  разноски“, се търси като разходи, свързани с действия по извънсъдебно сбиране на просрочено вземане. По същността си тези действия са такива по управление на кредита и са свързани с допусната от потребителя забава. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,  кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,  свързани с усвояване и управление на кредита, а съгласно разпоредбата  на  чл. 33 ал. 1 и ал.2 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, кредиторът има право само на обезщетение за забава, което не може да надвишава  размера  на законната  лихва.  Следователно уговорката за дължимост на така претендираните административни разходи, противоречи на посочените разпоредби от ЗПК и претенцията за издаване на заповед за изпълнение за това вземане следва да се приеме за неоснователна.

По отношение на претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и лихва върху него:

Сумата се претендира като дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за предоставяне на поръчителство, във връзка предоставен на длъжника кредит от „Кредисимо“ ЕАД. Възнаграждението, уговорено с предоставящия поръчителството – „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно уговорките между страните се заплаща на „Кредисимо“ ЕАД, който го приема заедно с погасителните вноски по договора.

В случая в договора за потребителски кредит е поставено условие на кредитополучателя за дължимо поведение – предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, като възнаграждението по договора за поръчителство от 26.03.2019 г. в размер на 124,37 лв. месечно или 1243,70 лв. за 10 месеца, произтича от неравноправна клауза, коато не поражда права и задължения за страните, тъй като това възнаграждение не е включено като разход в ГПР по кредита и представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неправдано нарастване на размера на дълга на потребителя; не е ясно от договорите каква насрещна престация получава длъжника срещу поемането на подобно задлъжение спрямо едно трето за договора лице.

Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,  а  съгласно  § 1, т. 1  от  ДР  на  ЗПК,  "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Следователно, независимо че се дължи на друго лице, различно  от кредитодателя, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е пряко свързано  с  договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на  чл. 19 ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1  от ДР на ЗПК, следва  да  бъде включено при изчисляване  на  ГПР, още повече, че собственик на капитала на дружството-поръчител е кредитодателя „Кредисимо“, т.е. те са свъразни лица. В случая претендираното възнаграждение не е включено в посочения в договора за кредит годишен процент на разходите и по този начин потребителят е въведен в заблуждение относно размера на дължимите за кредита допълнителни разходи. Изложеното обосновава извода, че с тази уговорка се цели заобикаляне императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, даваща защита на потребителя чрез ограничение на максималния размер на ГПР по кредита и осигуряване допълнително възнаграждение за кредитора -т.н. скрита възнаградителна лихва, което противоречи на добрите нрави. Следователно претенцията за издаване на заповед за изпълнение по отношение на посочената сума е неоснователна.Тъй като вземането за лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство е акцесорно и се обуславя от дължимостта на главното задължение за заплащане на възнаграждение за предоставено поръчителство, тази претенция също е неоснователна.

По изложените съображения обжалваното разпореждане, в отхвърлителната му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

            Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №261666/16.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 14753/2020 г. на ПРС- 4 гр.с., в частта в която е отхвърлено заявлението на „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. **** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника К.Г. И., ЕГН **********, с адрес: *** за сумата 216,28 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 82,10 лв. – обезщетение за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода 21.05.2019 г. – 09.10.2020 г.; 64,12 лева – административни разноски, както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                              ЧЛЕНОВЕ :